Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 863 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление *** против Наказателно постановление
№ 03 – 009126 от 10.01.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, с което на дружеството
-жалбоподател е било наложено административно
наказание „имуществена
санкция”
в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.1 КТ за допуснато нарушение
на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.2 и ал.3 КТ.
В жалбата се
твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като описаните в него факти били неверни. Причината поради която е било
забавено изплащането на трудовото възнаграждение на служителката е била, че
същата въпреки че е била многократно канена в офис на дружеството не е отишла
да получи дължимото й, като впоследствие възнаграждението й е било изплатено по
банков път. Моли за отмяна на издаденото НП с приложение на разпоредбата на чл.
28 ЗАНН.
В съдебно
заседание, въззивникът, редовно призован,
се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на заявените основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата, а по същество твърди, че НП е издадено за
това, че работодателят не е заплатил дължимото трудово възнаграждение на Ив.. Счита, че дружеството не е представило доказателства, че
е отправяло покани до служителката да получи дължимите й суми за възнаграждение
и обезщетение, като не сочели и доказателства, че тя е пожелала сумите да й
бъдат изплатени по банков път, както и че това е било сторено.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По повод на постъпил сигнал от
лицето Св. Ив. за неизплатени й възнаграждения и обезщетения на 06.12.2017 год.
служители на ДИТ – гр. Варна и в частност св. П.М.М.
извършили проверка, в „М.“ ООД.
Изискана била документацията, която й била представена в
ИТ – Варна.
Съгласно представените й документи св. М. установила, че
между страните – „М.“ ООД в качеството на работодател и Св. Ив. (към датата на
сключване на договора с фамилия Колева) – служител на длъжност „технически
сътрудник“ имало сключен трудов договор от 15.09.2014г. по силата на който,
както и на установените в същото правила за работната заплата, дружеството се
задължавало да изплаща на служителката веднъж месечно в брой до 25-то число на
следващия месец дължимото трудово възнаграждение в размер на сумата от 565
лева.
Видно от представените по преписката справка декларация и
декларация от представител на „М.“ ООД към 04.01.2018г. на лицето Св. В.Ив. не
са били изплатени дължимите суми от месечно трудово възнаграждение и дължими
обезщетения по чл. 224 и 221 КТ, като за месец юли 2017г. дължимите
възнаграждения били начислени (в размер на 454,16 лева, изводимо от платежната
ведомост), но фактически неизплатени. По делото отсъстват доказателства за
извършени последващи плащания към лицето в това число
такива по банков път.
За констатираното нарушение, прието за извършено на
28.08.2017г.,на „М.“ ООД бил съставен АУАН, за това, че не е изплатил дължимото
на Ив. възнаграждение, начислено за месец юли. Актът бил подписан от
представител на дружеството без възражения, поради което и на 10.01.2018г. било
съставено НП, предмет на разглеждане в настоящото производство.
В проведеното въззивно
съдебно производство беше разпитана свидетелката П.М.М.
– актосъставител, чиито показания съдът кредитира
като пълни и добросъвестно дадени предвид факта, че същите се подкрепят напълно
от останалите налични по преписката писмени материали.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законоустановения
срок, от легитимен субект,
поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Процесното наказателно постановление 03-009126/10.01.2018г.
е издадено
от компетентен орган – Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, съгласно заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, в шестмесечния преклузивен срок по
ЗАНН.
В рамките на извършената служебна проверка, съдът не
констатира, в хода на административно - наказателното производство да е било
допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН,
така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни изисквания.
Що се отнася до съставомерността на нарушението от
материалноправна гледна точка, съдът намери следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т.2 КТ работодателят е
длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че дружеството „М.“ ООД
през месец юли 2017г. (и по-конкретно до 28.08.2017 – ден понеделник) е имало
качеството на работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ по отношение на
работника Св. В.Ив..
В случая административното наказание е наложено за нарушение на чл. 128,
т.2, вр.т.1 КТ, като задължение на работодателя е да начислява и изплаща
съгласно разпоредбите на чл. 270, ал.2 и 3 КТ коректно дължимото на работника
трудово възнаграждение.
От материалите по делото (представени с АНП и пред въззивния
съд) се установи, че за св. Ив. дружеството –жалбоподател е начислило дължимо
трудово възнаграждение, като е описало същото в платежната ведомост.
По преписката и до момента не са налице данни за изплащане на дължимото
възнаграждение, въпреки твърденията на жалбоподателя в обратен смисъл.
Съдът намира, че в случая работодателят „М.“ ООД е допуснал нарушение на
визираната в НП разпоредба на КТ, тъй като е налице начисляване, но неплащане
на дължимото възнаграждение, като причините за това са ирелевантни
за настоящия спор, доколкото задължение на работодателя е да осигури плащане на
работника, респ. да намери подходящ начин да стори това въпреки отсъствието му
от обекта, в който по правило е следвало да му се извърши плащане.
По изложените съображения съдът намира, че процесното НП съдържа верни
изводи досежно основания спорен въпрос в производството, а именно бил ли е реално
изплатен пълният дължим размер на трудовото възнаграждение, поради което и
процесното НП е законосъобразно от материалноправна страна.
Що се отнася до размера на наложената санкция предвид обстоятелството, че
по делото няма данни дружеството да е било санкционирано и преди за допуснати
нарушения на трудовото законодателство съдът намира, че наложената имуществена
санкция следва бъде редуцирана до законоустановения минимум от 1500 лева, като
доколкото случая не се отличава по нищо от останалите, не са налице основанията
за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 009126 от 10.01.2018г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „М.“
ООД е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
2000 /две хиляди/ лева на основание чл.
53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.1 КТ за допуснато нарушение на
чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.2 и ал.3 КТ, като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция на 1500 лева /хиляда и
петстотин лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето
му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: