Р Е Ш
Е Н И Е №121
гр.В** 10.01.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС,гражданска колегия в открито
заседание на десети декември две
хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: В** В**
Членове: Ан** П**
В**
М*
при секретаря В** К** като разгледа докладваното от съдия В**В**
въззивно гражданско дело №448 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Т.И.А. *** против решение №343/29.07.19г. по гр.д.№1862/18г.
на ВРС, с което
е
признато за установено по отношение на жалбоподателя,че същият дължи на „Б** ДСК” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С**, ул. „М**” ** изпълнение на парично
задължение по договор за потребителски кредит от 16.10.12014г., сключен между
страните, за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 709 -
РЗ/24.04.2018г. по ч.гр.Д.№ 974/2018г. по описа на ВРС, а именно: 5636.13 /пет
хиляди шестстотин тридесет и шест лв. и тринадесет ст./ лева – главница, 984.97
/деветстотин осемдесет и четири лв. и деветдесет и седем ст./ лева – договорна
лихва за периода от 15.01.2017г. до 19.04.2018г., 72.01 /седемдесет и два лв. и
една ст./ лева – наказателна лихва върху просрочената главница за периода от
15.02.2017г. до 19.04.2018г., 120 /сто и двадесет/ лева – такса изискуемост на
кредита, и ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 20.04.2018г. до изплащане на вземането.Подържа се в
жалбата,че предявеният иск е недопустим,поради това,че е налице законовата
пречка по чл.637,ал.6 от ТЗ за
развитието на исковия процес.С решение №3/26.01.17г. по т.д.№64/16г. на ВОС е
открито производство по несъстоятелност на ЕТ“Т**-Т.А.“.С постановяване на
решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл.630 от ТЗ,което
има незабавно действие спрямо всички се поставя началото на принудително
изпълнение спрямо масата на несъстоятелността,което с оглед на универсалния си
характер изключва приложението на индивидуалното принудително изпълнение по
ГПК.подържа се,че удовлетворяването на кредитора е предпоставено от
установяване на това му качество в производството по несъстоятелност,което от
своя страна е обусловено от упражняването на кредитора на правото му да предяви
вземането си в производството по несъстоятелност.След изтичане на сроковете за
предявяване на вземанията правото на кредитора да предяви вземането си се
погасява.При настъпване на тази преклузия,въпреки,че материалното право все още
не е погасено кредиторът не може да реализира
вземането си,нито чрез производството по несъстоятелност,нито чрез
недопустимото,поради производството по несъстоятелност,индивидуално
принудително изпълнение.
Подържа
се,че в сроковете по чл.685 и чл.688 от ТЗ кредиторите на едноличния търговец-лични
и като търговец са предявили вземанията си и същите са приети от
синдика.Изготвените от синдика списъци са одобрени от съда по несъстоятелността
като ответника по делото не е предявил вземането си в посочените срокове.Поради
това правото да се предяви вземането също е преклудирано,както и възможността
да се образува съдебно производство за установяване на вземането.С оглед
гореизложеното се подържа,че обжалваното решение е недопустимо,поради което се
иска същото да бъде обезсилено,а производството по делото бъде прекратено.
Ответника,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното решение.Подържа се,че с откриване на производството по
несъстоятелност не се открива такова производство и по отношение на физическото
лице –едноличен търговец,а единствената последица е от гледна точка на обема на
права,които се включват в масата на несъстоятелността и от което имущество
кредиторите на търговеца могат да се удовлетворят.Претендират се направените по
делото разноски.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното: Гр.д.№1862/18г.
на ВРС е образувано по искова молба от „Б** ДСК” ЕАД, ЕИК ** настоящия
жалбоподател.Подържа се в исковата молба,че ищцовото дружество „Б** ДСК“ ЕАД и ответникът се
намирали в облигационни отношения по силата на договор за издаване и обслужване
на кредитна карта, сключен между страните на 19.09.2008г., преструктуриран в
договор за потребителски кредит на 16.10.12014г., съгласно който, банката като
кредитор, е предоставила на ответника в качеството на кредитополучател, паричен
кредит, а ответникът се е задължил съгласно погасителен план – неразделна част
от договора, да погаси задължението си в срок до 16.10.2022г. Поддържа се, че
кредитополучателят е неизправна страна по договора, тай като не е изпълнил
задължението за погасяване на 14 бр. парични вноски за сумата общо в размер на
1666.22 лева за периода от 15.02.2017г. до 15.03.2018г. включително, тоест,
изпаднал е в забава повече от 90 дни, поради което с връчена му нотариална
покана ответникът е уведомен за предсрочна изискуемост на целия
кредит. Поддържа се още, че за вземането си ищецът е подал
заявление по реда на чл.417 от ГПК, и в реализираното заповедно производство по
ч.гр.Д.№ 974/2018г. по описа на ВРС му е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и че длъжникът е възразил срещу вземането, поради
което ищецът има правен интерес от предявяване на иск за установяването
му. Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на ответника, в качеството му на кредитополучател,
съществуването на вземането, възникнало по договор за предоставяне
потребителски кредит на 16.10.12014г., за което е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.Д.№ 974/2018г. по описа на ВРС за
заплащане на сумите: 5636.13 лева – главница, 984.97 лева – договорна лихва за
периода от 15.01.2017г. до 19.04.2018г., 72.01 лева – наказателна лихва върху
просрочената главница за периода от 15.02.2017г. до 19.04.2018г., 120 лева –
такса изискуемост на кредита, ведно със законната лихва върху главницата,
от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 20.04.2018г. до изплащане на
вземането. Претендират се направените разноски в заповедното производство по
ч.гр.Д.№ 974/2018г. по описа на ВРС в размер на 136.26 лева за платена държавна
такса и 65 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
оспорва иска, като поддържа от своя страна, че същият е регистриран като
едноличен търговец ЕТ“Т**-Т.А.“, спрямо когото е открито производство по несъстоятелност,
поради което е недопустимо образуването на нови производства срещу длъжника и
моли производството по делото да се прекрати. С определение, постановено по
делото на 21.02.2019г. съдът е оставил без уважение искането на ищеца за
прекратяване на делото, тъй като ответникът като физическо лице е пасивно
процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск независимо от наличието
на производство по несъстоятелност по отношение на едноличния търговец ЕТ“Т**-Т.А.“.Не се спори между страните и
се установява от представените писмени доказателства, че между страните е
сключен договор за преструктуриране на кредитна карта в кредит за текущо
потребление от 16.10.2014г. /лист 5 от делото/, съгласно който, предоставената
на ответника кредитна карта по договор за издаване на кредитна карта от
19.09.2008г. в размер на 7000 лева, е с остатък 6821.85 лева, като сумата в
размер на 6845 лева се оформя в кредит за текущо потребление със срок на
издължаване 96 месеца и краен срок 16.10.2022г., съгласно погасителен план,
неразделна част от договора /лист 7 – 11 от делото/. Договорът и погасителния
план носят подписи за страните, не са оспорени от ответника, поради което между
страните е било налице валидно облигационно отношение по договор за банков
кредит.
На 20.04.2018г. ищецът, в качеството си на кредитор е подал заявление до
съда, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и в
реализираното заповедно производство по чл.417 и сл. от ГПК, за което е
образувано ч.гр.Д.№ 974/2018г. по описа на ВРС, приложено към настоящото дело,
му е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 5636.13 лева
– главница, 984.97 лева – договорна лихва за периода от 15.01.2017г. до
19.04.2018г., 72.01 лева – наказателна лихва върху просрочената главница за
периода от 15.02.2017г. до 19.04.2018г., 120 лева – такса изискуемост на
кредита, ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 20.04.2018г. до изплащане на вземането, както и
за направените разноски по делото: 136.26 лева за платена държавна такса и 65
лева за юрисконсултско възнаграждение. Длъжника е подал в срок възражение
против заповедта, поради което заявителят има правен интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване на вземането си.Видно от нотариална покана,
връчена лично на ответника на 27.03.2018г., с разписка чрез Нотариус с район на
действие РС – Видин – Лорета Цветкова, рег.№ 029 от Нотариалната камара,
Банката - кредитор е уведомила длъжника, че обявява целия кредит за предсрочно
изискуем поради забавяне на плащанията от кредитополучателя по договора за
банков кредит.Вещото лице по приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза
установява, че след преструктурирането на кредитната карта в кредит за текущо
потребление, ответникът е погасил следните суми: главница 1208.87 лева,
договорна лихва 2054.59 лева, санкционна лихва 3.54 лева или общо постъпили
суми в размер на 3267 лева, като дължимата се главница след последната
направена вноска е в размер на 5636.13 лева; че кредитополучателят е
преустановил плащанията по кредита на 31.01.2017г., като към датата на
връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост – 27.03.2018г. са налице
14 просрочени вноски по кредита за главница и лихви; че размерът на вноските с
настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист – 20.04.2018г. са: главница – 800.99 лева,
редовна лихва – 984.97 лева, наказателна лихва за периода от падежа на всяка
неплатена вноска по датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 72.01
лева, и ведно с такса изискуемост в размер на 120 лева, общото задължение на
ответника е в размер на 6813.11 лева, съвпадащ изцяло с размера на исковата
претенеция.За да уважи предявеният иск ВРС е приел,че ищецът е изправна страна като кредитор по
договора за банков кредит, сключен между страните, тъй като е предоставил
договорената парична сума и същата е била усвоена от кредитополучателя още
преди преструктуриране на кредита – с договора за издаване на кредитна карта от
19.09.2008г. Ответникът е преустановил плащанията по кредита и е изпаднал в
забава за погасяването на 14 бр. месечни парични вноски за главница и лихва.
Съгласно чл.19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, при допусната забава в плащанията на главница и /или лихва над 90
дни, кредиторът има право на обяви целия остатък от кредита за предсрочно
изискуем. Установи се, че забавата в настоящия случай е и за главница и за лихви
за 14 месечни вноски, тоест повече от 90 дни. Установи се също, че кредиторът е
направил волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
достигнало надлежно до знанието на кредитополучателя преди датата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК. Установи се безспорно и размера на
задължението на ответника, което съгласно заключението на вещото лице съвпада
изцяло с исковата претенция на ищеца. Искът следва да бъде уважен като
основателен и доказан в претендирания размер, за сумите: 5636.13 лева –
главница, 984.97 лева – договорна лихва за периода от 15.01.2017г. до
19.04.2018г., 72.01 лева – наказателна лихва върху просрочената главница за
периода от 15.02.2017г. до 19.04.2018г., 120 лева – такса изискуемост на
кредита, ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 20.04.2018г. до изплащане на вземането, както и
за направените разноски в заповедното производство по ч.гр.Д.№ 974/2018г. по
описа на ВРС, в размер на 136.26 лева за платена държавна такса и 65 лева за
юрисконсултско възнграждение, както и за разноските по настоящото
производството: 136.26 лева за платена държавна такса, 120 лева депозит за вещо
лице и 300 лева.
Пред
ВРС са представени и следните
доказателства: С решение №3/26.01.17г. по т.д.№64/16г. на ВОС е открито
производство по несъстоятелност на ЕТ“Т**-Т.А.“.Видно от представените списъци
на приети вземания такива са предявени само от НАП.С определения от 19.04.17г.
и 30.05.17г. по т.д.№64/16г. ВОС е одобрил списъците на предявените в сроковете
по чл.688,ал.1 и чл.685,ал.1 от ТЗ вземания.По делото не са ангажирани
доказателства „Б** ДСК“ да е предявила пред синдика на ЕТ“Т**-Т.А.“ вземането
предмет на настоящето производство.
При установената
по-горе фактическа обстановка съдът счита,че обжалваното решение е
недопустимо,поради което същото следва да бъде обезсилено,а производството по
делото прекратено.Установи се по делото,че жалбоподателят е регистриран като ЕТ“Т**-Т.А.“. С решение №3/26.01.17г. по т.д.№64/16г. на
ВОС е открито производство по несъстоятелност на ЕТ“Т**-Т.А.“.Съгласно чл.
637,ал.6 от ТЗ след откриването на
производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или
арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу
длъжника, освен за:1. защита на правата на третите лица, които са
собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността;2. трудови
спорове;3.парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Заповедното производство,по повод,на
което е възникнал настоящия спор е образувано на 23.04.18г. като
ч.гр.д.№974/18г. на ВРС-т.е. след постановяване на решението за откриване на
производство по несъстоятелност.
От
значение за решаването на настоящия спор е отговора на въпроса дали вземането на „Б** ДСК“ против
жалбоподателя в качеството му на физическо лице е следвало да бъде реализирано
в производството по несъстоятелност на ЕТ“Т**-Т.А.“ или може да бъде реализирано в отделно
исково производство против физическото лице.
ВОС счита,че вземането против
физическото лице е следвало да бъде предявено в производството по
несъстоятелност на едноличния търговец. Съгласно чл. 56 от ТЗ
едноличният търговец е дееспособно физическо лице с местожителство в страната,
което се е регистрирало като такова.С регистрацията на ЕТ в правния мир не
възниква нов правен субект, правният субект съществува преди това и това е физическото
лице, тъй като регистрацията няма конститутивно действие по отношение
правоспособността и дееспособността на търговеца, а само - декларативно
действие. Този извод не се разколебава и от различния правен режим за
имуществените права и задължения на физическото лице по повод търговската му
дейност (по ТЗ) и като гражданин (по СК), че в правния мир съществуват два
правни субекта. Субектът е само един и той е титуляр на права и задължения
както по повод търговската си дейност, така и извън нея. При настъпване на неплатежоспособност, като
всички други търговци, така и за едноличния търговец, се открива производство
по несъстоятелност (чл. 607а, ал. 1 от ТЗ).
По отношение на едноличния търговец законът (чл. 611 от ТЗ)
въвежда специалното правило, че производство по несъстоятелност може да се
открие до една година след заличаването му от търговския регистър като търговец,
както и след смъртта му, което още веднъж потвърждава извода, че за правото
съществува само един субект - физическото лице, т.е. не изчезва титуляра на
правата и задълженията - при смърт те се наследяват от наследниците, при
заличаване субектът продължава да съществува.
Масата на несъстоятелността, съгласно чл. 614, ал. 2 от ТЗ
при ЕТ включва освен имуществото в търговското му предприятие по чл. 15 от ТЗ (чл. 614, ал. 1 от ТЗ),
и лично имущество. С чл. 614, ал. 4 от ТЗ
е въведено изключение за това кои лични имуществени права на ЕТ, които не са
част от търговското му предприятие, а притежава като гражданин, не се включват
в масата на несъстоятелността. Това са несеквестируемите имущества. Масата на
несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника от
търговски и нетърговски вземания ( чл. 616, ал.
1 от ТЗ).При тази законодателна
уредба и правната природа на едноличния търговец с откриване на производството
по несъстоятелност следва да бъдат предявени и удовлетворени в него както
кредитори на физическото лице за вземанията им по повод търговската дейност на
длъжника, така и за вземанията им от гражданина физическо лице - т.е. за
"лични" имуществени задължения, които не са свързани и не са част от
търговското предприятие. Фактът, че законодателят включва в масата на
несъстоятелността лично имущество на ЕТ, което не участва в търговското му
предприятие, както и не въвежда разграничение на кредиторите на ЕТ в чл. 616 от ТЗ,
означава, че масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички
кредитори както по търговски сделки (чл. 286 и чл. 287 от ТЗ),
така и за граждански задължения. По същия начин масата на несъстоятелността
служи за удовлетворяване на всички кредитори и при търговците - юридически
лица, като вземанията си при тях предявяват не само доставчиците по търговски
сделки, и но кредитори по нетърговски вземания. Ако се приеме, че при ЕТ масата
на несъстоятелността не служи за удовлетворяване на нетърговски кредитори, ще
се обоснове наличие на втора правосубектност на ЕТ - освен търговска, и
гражданска, респективно раздвояване на отговорността му, което влиза в
противоречие с правната природа на този търговец - физическо лице, и с чл. 614, ал. 2 и ал. 4, както и чл. 611 от ТЗ.Чрез общото производство по универсалното
принудително изпълнение се събират всички вземания срещу длъжника, като по този
начин се спестяват значителни разходи на длъжника за отделните индивидуални
принудителни изпълнения, като се отстраняват и други неудобства на обикновеното
принудително изпълнение. Веднъж обаче обявена, несъстоятелността поглъща всички
индивидуални преследвания в едно единствено общо производство под
непосредствения контрол и пряко участие на съда. Затова в списъка по чл. 722, ал.
1 ТЗ на реда на изплащане на вземанията във фазата на разпределение
и осребряване на имуществото от производството по несъстоятелност са подредени
вземания от гражданско, облигационно и търговско право, както и вземания,
произтичащи от трудови, семейни правоотношения, вземания на фиска и ДОО. Защото
за кредитори на несъстоятелността в чл. 616, ал. 1 ТЗ
са посочени всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания,
възникнали до датата на решението за обявяване на несъстоятелност. Такъв е и
настоящият кредитор –ответник по жалбата.
С
оглед на гореизложеното съдът счита,че в
производството по несъстоятелност на ЕТ“Т**-Т.А.“ е следвало
да бъдат предявени и наличните други вземания към физическото лице- Т.И.А., каквото в случая се явява взмането на ответника по
жалбата.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
637,ал.6 от ТЗ съдът счита,че исковата молба,по която е образувано
производството пред ВРС е недопустима- т.е. недопустимо е и развилото се пред
този съд производство.С оглед на това обжалваното решение следва да бъде
обезсилено,а производството по делото – прекратено.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Обезсилва решение №343/29.07.19г. по гр.д.№1862/18г. на
ВРС.
Прекратява производството по делото.
Определенето за прекратяване може да
бъде обжалвано с частна жалба в седмичен срок от връчването на препис от
решението пред САС.
Председател: Членове:1.
2.