РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Попово, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Илияна Д. Белчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20223520100783 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД .
Ищецът - А. А. Н. от гр.София твърди в исковата молба, че на 13.12.2021г. бил
надлежно избран за министър на енергетиката. Този пост заемал от 13.12.2021г. до
02.08.2022г. След тази дата на поста служебен министър на енергетиката бил назначен
ответника- Р. Х.. Същия в качеството си на служебен министър на енергетиката бил
поканен в предаването „Тази сутрин“ по БТВ. В това интервю Х. изнесъл публично невярна
информация, която целяла само и единствено да вмени в общественото мнение, че ищеца, в
качеството му на предходен министър на енергетиката извършвал различни правни актове и
фактически действия, чрез които се стигнало до ощетяване на българската държава, както и
че чрез неговите действия и бездействия се стигнало до заплащане на неоправдано висока
цена за покупка на природен газ, която цена била с около 30% по-висока от пазарната
такава.
Ищецът счита, че тези изказвания, разговори и внушения били неверни, като
опетнявали неговото име и това на колегите му. Счита, че ответникът го набеждавал в
извършване на престъпление, за което знаел, че не бил извършил, като с това си действие
извършил престъпление по чл. 147 и сл. от НК.
Ищецът твърди още, че посочените подробно в ИМ твърдения на Р. Х., в сутрешния
блок на БТВ не отговаряли на обективната истина.
Конкретно твърдението, че „има и инструкции от Министерството (в частност от
ищеца) за това как да бъде спрян договорът с „Газпром Експорт“ било клеветническо и
невярно. С подобно твърдение се уронвало престижа му като бивш министър на
енергетиката и поставя под съмнение действията му, като се посочвало че желаел лично
договорът с „Газпром Експорт“ да бъде спрян и Република България да понесе вреди в
огромни размери, което от своя страна било набеждаване в извършено престъпление.
Твърди, че никога не бил давал подобни инструкции.
Неверни и лъжливи факти било изнесеното от ответника, че след назначаването си за
1
служебен министър на енергетиката заварил „пълен хаос”, породен от управлението на
ищеца. Тези твърдения били голословни и не били подкрепени от никакви факти. Известен
бил факта, че докато заемал длъжността на министър на енергетиката били договорени
доставки на втечнен газ от САЩ. Освен това ответникът в своя некомпетентен стил излъгал
относно фактическото положение на статуса на изграждане на Интерконектора с Гърция.
Твърди, че докато бил министър на енергетиката се направили всички необходими правни
актове и фактически действия за максимално бързото приемане на строежа на
Интерконектора. Счита, че по този начин твърденията на ответника, че: “Никакви договори
за доставки на газ. Интерконекторът с Гърция — тотално изоставен. Нямаше нито план,
нито идея как това нещо ще се завърши... " ставала поредната лъжа, изречена в национален
ефир. Целта на Х. била да използва дадената му трибуна, за да го злепостави и да се
възползва от свършеното от него като министър, за да представи себе си в добра светлина.
Ищецът счита, че изнесените обстоятелства не отговаряли на истината и били
клеветнически, тъй като с тях дълбоко и необратимо се засягали обществени отношения,
осигуряващи му като гражданин неприкосновеност на личността, така и накърняващи
доброто му име в обществото. Казаното в сутрешния блок засягало чувството му на
достойнство, положителната оценка, която имал както той, така и обществото, и го
представял като безнравствена и безпринципна личност.
В резултат на това противоправно и виновно поведение на ответника значително
било пострадало доброто му име в обществото, уронен бил изградения от него авторитет в
обществото, като той и близките му били подложени на обиди и унижения. Множество хора
започнали да го гледат с презрение и дори да го наричат с обидни думи, като „крадец“,
„измамник“, „предател“ и др. Казаното от ответника го поставяло в унизително и тежко
положение спрямо обществото, семейството, колегите и приятелите му, което го карало да
се чувства унижен и оскърбен. Това му донесло много терзания, безпокойство, влошаване на
физическото му здраве и психическата стабилност - притеснение и страх от посегателство
върху личната му сфера, затвореност, поради изложените твърдения. Съвкупността от
всичко това го кара да преживее интензивни и продължителни емоции на стрес, тревожност,
обида, смут, възмущение и гняв. Изнесените твърдения, касаещи личността му довели до
настъпване на тежки последици за него в професионално отношение, и се отразили
отрицателно върху общественото мнение за мен.
Предвид изложеното, чрез разпространение на неистински и клеветнически
твърдения били нарушени основни негови права, които били годни да накърнят честта и
достойнството му като професионалист, и да се създадяла в обществото представа, че
докато заемал длъжността министър на енергетиката извършвал неправомерни дейности,
които довели до огромни вреди за Държавата. С направените в сутрешния блок изказвания,
ответника направил опозоряващо внушение, което било публично достояние и достигнало
до неограничен кръг лица, в това число и ищеца, което действие било противоправно.
Във връзка с изложените подробни доводи ищеца иска от съда да осъди ответника да
му заплати сумата в размер на 5000.00 лв., представляваща обезщетение за нанесени
неимуществени вреди, причинени вследствие на разпространените чрез интервю неверни
твърдения, дадени на 11.11.2022 г., в предаването „Тази сутрин“, по БТВ.
В с.з. иска се поддържа така както е предявен лично и чрез упълномощен
представител-адв.Н.К. от САК. Претендират се и разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника- Р. И. Х., действащ чрез адв.В.Д. от САК, в който оспорва иска като
неоснователен.
Счита, че в случая не били налице нито една от предпоставките на непозволеното
увреждане.
2
На първо място, се твърди, че името на ищеца било споменато от Х. веднъж в
цитираното интервю, при това като директен отговор на реплика на водещия. Всички
останали части от разговора се отнасяли до институции и организации (Министерството на
енергетиката, „Булгаргаз“ и други), с които ищеца едва ли би могъл да се отъждествявал. На
следващо място, посочените от ищеца реплики в голямата си част отразявали общоизвестни
факти и обстоятелства, а от друга страна, част от тях съдържали твърдения за отрицателни
факти
По отношение на твърдението: „има и инструкции от Министерството за това как да
бъде спрян договорът с „Газпром Експорт“ , ищеца не бил споменат персонално, а се
визирало министерството. Представя доказателства, с които ответника счита, че тези
твърдения отговаряли на обективната действителност.
Същото важало и за цитата, че действията на техния кабинет довели до тотална криза
и пълен хаос, като следвало да се имало в предвид, че бил сформиран Кризисен щаб за
проблемите на енергетиката, както и били отпуснатите 800 милиона лева заем на
дружеството „Булгаргаз“ ЕАД. Ответникът счита, че субективното усещане на ищеца, че е
направил всички необходими правни актове и фактически действия, било ирелевантно в
случая.
По отношение на Интерконекторът с Гърция се твърди, че Министерството на
регионалното развитие извършило проверки, като констатациите от същите били, че част от
дейностите били недовършени. Твърди се, че проектът не се е движил своевременно и
твърденията на Н., че всичко необходимо е било извършено от негова страна, били неверни.
Отделно от това ответника счита, че в голямата си част, визираните от ищеца
реплики и твърдения съставлявали мнения и лична оценка на обществено- икономически и
политически актове, събития, процеси и явления, които сами по себе си не можели да бъдат
оценявани по отношение на тяхната вярност/автентичност. Ищецът като министър на
енергетика в периода от 13.12.2021г. до 02.08.2022г. бил известна личност в обществото,
част от политическия живот на страната и следователно критиката, която следва да търпи,
била по-широка в сравнение с частните лица. Като известна личност в политиката на
страната било нормално да бъде подлаган на щателно наблюдение от обществото и медиите,
и действията му да бъдели обект на засилена и крайна критика, включително и негативна.
Затова се счита, че твърдението от страна на ищеца, че вследствие на даденото интервю
„множество хора са започнали да го гледат с презрение и да го наричат с обидни думи, като
крадец, измамник и предател“ били голословни и бланкетни. А от друга страна, ищецът,
приемайки участието в политическия живот в страната, още повече оглавявайки
министерство на енергетиката, следва да е бил наясно, че освен симпатизанти и
съмишленици, щяло да има хора, които нямали да бъдат съгласни с идеите му, нямали да
одобряват свършеното от негова страна и др. Излагат се твърдения, че в цитираното
интервю се изказва и цялостно отношение на ответника към предходния кабинет и към
министерството на енергетиката като структура, което освен от министър се състояло от
заместник- министри и други политически и професионални представители.
Имайки предвид изложеното, както и че темата за енергетиката била особено
болезнена за българското общество, то ищеца като лице, което в периода от 13.12.2021г. до
02.08.2022г., заемало поста - министър на енергетиката неиминуемо и автоматично ставало
обект на обществения интерес, и по отношение на неговата личност и допустимите
коментари и оценки били повече от тези, които се налагало да търпи всеки друг гражданин.
Нещо повече ответникът, в качеството му на назначен служебен министър на енергетиката
(наследил поста от ищеца - А. Н.), имал не само основание да търси данни за дейността на
ищеца по време на заеманата от него длъжност, да дава информация за него и да изразява
свободно мнението си.
Във връзка с изложените подробни доводи, ответника моли съда да отхвърли така
3
предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира и разноски по делото
В.з. се явява упълномощен представител-адв.В.Д. от САК, който по същество иска от
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и
по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори, че ищецът А.Н. е заемал длъжността министър на енергетиката, в
периода от 13.12.2021г. до 02.08.2022г., а след това този пост е бил зает от ответника-Р.Х.,
назначен като служебен министър на енергетиката.
Няма спор и за това, че на 11.11.2022г., по телевизия БТВ е излъчено предаването
„Тази сутрин”, с водещ З.Йовчев, в което предаване отв.Х. е дал интервю по теми и въпроси
свързани с енергетиката. Прието за безспорно по делото е и обстоятелството, че в това
интервю, отв.Х. говори за спрените доставки на газ от „Газпром Еспорт“, за това, че има
инструкции от МЕ към „Булгаргаз“ да не предприемат мерки и да не приемат предложената
нова схема за плащане, с което дефектно са предизвикали спирането на доставките. На
изрично зададен въпрос на водещия дали става въпрос за А.Н. като министър на
енергетиката, ответника дава утвърдителен отговор. В тази връзка ответника дава отговор,
че към този момент (м.май) България е купувала газ с 30% по скъп природен газ. Дава
отговори и за това, че действията на предходния кабинет довели до тотална криза, а в МЕ
към м.август заварили пълен хаос, като нямало договори за доставка на газ, Интерконектора
с Гърция бил тотално изоставен, нямало нито план, нито идея как това нещо да бъде
завършено. Освен това на изрично зададен въпрос от водещия дали само министъра на
енергетиката следва да носи вина за тези договори, които ощетили хазната, ответника дава
отговор, че основаната вина за това е на МЕ, но когато ставало въпрос за криза в
енергетиката и за неща, които е можело да се случат, или неадекватна реакция, министъра
трябвало да си носи отговорността.
От представените доказателства по делото се установява, че на 13.04.2022г. във
връзка с уведомление от „Газпром Експорт“ ООД за осъществяване на плащания по Договор
от 2012г. за доставка на природен газ, сключен с „Булгаргаз“ ЕАД, от страна на ищеца е
изготвен доклад до МС на Република България. С него е докладвано полученото писмо от
01.04.2022г. от страна на „Газпром Експорт“ ООД до „Булгаргаз“ ЕАД, съгласно което в
изпълнение на Указ от 31.03.2022г. на Президента на Руска федерация, считано от
01.04.2022г. доставките на природен газ по външнотърговските договори на руския газов
доставчик с чуждестранни лица, регистрирани в упоменатите в Указа държави (които
предприели „неприятелски“ действия срещу РФ) трябва да заплащат изключително в руски
рубли. В доклада е дадено разяснение на самото писмо и придружаващата го към него
Инструкция на оторизираната банка Газпромбанк, в т.ч. и условията, които поставя
„Газпром Експорт“ ООД и възможните рискове от недостиг на природен газ. Докладвано е и
за изготвения анализ от „Български енергиен холдинг“ ЕАД и направените констатации в
него. С този доклад е дадено и обяснение на действащия договор между „Газпром Експорт“
ООД до „Булгаргаз“ ЕАД относно предвидените в него изменения и допълнения в т.ч. и
изчисляване на цената и плащанията по него, както и анализ на възможните рискове от
приемане и отхвърляне на направеното предложение Отразено е и становището на
„Булгаргаз“ ЕАД, както и това, че освен търговски, финансови и правни рискове за
българската страна съществува и репутационен риск от налагане на санкции от страна на
ЕС, предвид изразено становище на Председателя на ЕК. В заключение доклада са
предложени пет решения за одобряване от МС.
Представени и приложени по делото са и инструкции от банка Газпромбанк,
писмото от 08.04.2022г. от Газпром Експорт“ ООД, както и становища от различни
министерства за одобряване на изготвения доклад от министъра на енергетиката-ищеца А.Н.
4
Във връзка с одобрените решения по т.1, т.2 и т.4 от този доклад, на 15.04.2022г.
зам.министър на енергетиката Д.Н. (разпитан и като свидетел) е отправил уведомление до
изп.директор на „Булгаргаз“, гл.секретар на МС и изп.директор на „Български енергиен
холдинг“ ЕАД, че следва да ги изпълнят, а именно както следва: „Булгаргаз“ ЕАД да не
предприема действия по изпълнение на предложението за едностранно изменение на
условията заплащане на доставките на природен газ по договора от 2012г.; да се изпрати
мотивирано искане до „Газпром Експорт“ ООД за допълнителни разяснения по направеното
предложение и обсъждането им, с цел избягване на рискове, както и „Булгаргаз“ ЕАД да
продължи да извършва плащанията за доставения природен газ, съгласно договорените
условия.
По повод издадени съдебни удостоверения, от страна на МФ и МЕ са представени
три писма свързани с приемане на решение за отпуснат заем на от МС на „Булгаргаз“ ЕАД,
в размер на 800 млн. лв. Две от писмата (от 05.08.2022г. и от 10.08.2022г.) се отнасят до
отстраняване на несъответствия и редакции по проекта, а последното писмо от 29.08.2022г.
се отнася до съгласуване на представения проект. Във връзка с този заем и осъществилата
се процедура по делото са приложени и предложение до МС за провеждане на извънредно
заседание, доклад от отв.Х., проекти за ПМС, корегирани материали на проекта на ПМС,
проекти на финансови обосновки и одобрена финансова обосновка, проекта на договора за
предоставяне на заем, приложение №1, съдържащ погасителен план, както и изготвеното
прессъобщение от МЕ във връзка с този заем.
Представената е и справка от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, от която се установява, че за
периода от 01.12.2021г. до 31.07.2022г. са реализирани приходи в размер на 3866936 лв., а
за периода от 01.08.2022г. до 31.05.2023г. приходите на дружеството са в размер на
3699436лв. За същите периода, дружеството е произвело и доставило в електроенергийната
система нетни количества ел.енергия както следва: за първи период общо 11006470.758
MWh, а за втория период общо 12503644.341 MWh, видно от приложената на л.295 от делото
справка.
Представени и приложени по делото са и справки от БЕХ, „Булгаргаз“ ЕАД,
Булгартрансгаз“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД установяващи финансовото състояние на тези
дружества, в т.ч. задълженията и паричните наличности, както и информация за обемите на
ел.енергия и природен газ (закупуван, продаван, транзитиран, внесен и изнесен) за периода
м.декември 2021г. - май 2023г.
Приложени по делото са и множество публикации от български и чуждестранни
медии, свързани основно с възникналата криза за доставка на природен газ през м.май
2022г.
По делото са разпитани свидетели и на двете страни.
От показанията на св.Д.Н. (зам.министър на енергетиката в периода декември 2021г.-
02.08.2022г.) се установява, че на 02.08.2022г. той присъствал на кратка среща при
предаване на властта в министерството, когато бил представен бъдещия министър- отв.Х..
По-късно на същия ден лично той предоставил на съответния бъдещ зам.министър
информация за проектите, за лицата които отговарят, в т.ч. предоставил и всички свои
контакти за продължаване на процесите. На своя колега, свидетелят предоставил и достъп
до тяхна сертифицирана операционна система. А ищецът, след предаване на властта лично
предоставил телефонния си номер на служител на министерството, в случай на възникнали
въпроси и даване на информация. По данни на свидетеля, при предаване на тази
информация, от страна на екипа на отв.Х. нямало възражения и недоволство, а
обстоятелството, че по-късно били назначени хора от техния екип, свидетеля възприел като
одобрение за резултатите от тяхната работа. По отношение на възникналите кризи, по време
на тяхното управление, свидетеля заяви, че били взети всички необходими мерки и
действия.
5
От показанията на св.Б.Б. (медиен съветник в МЕ в периода от м.август 2022г.-м.юни
2023г.) се установява, че на 02.08.2022г., след церемониалните процедури в Президенството
и МС по повод смяната на правителствата (от редовно към служебно), тя, заедно с ищеца
А.Н., отв.Р.Х. и началника на кабинета му се отправили към МЕ. Там се придвижили до
етажа, на който се намирал кабинета на министъра, където ги посрещнали служители на
министерството. След представяне на новия министър, двамата министри, заедно с началник
кабинета, влезли в кабинета, където престояли около 10-15мин. След това свидетелят бил
повикан за да направи снимки по повод предаване на властта, което представлявало
ръкуване на двамата министри пред знамето. След това ищеца А.Н. се тръгнал, а отв.Р.Х.
останал заедно с главния секретар на министерството. Останалия екип на отв.Р.Х. започнал
да се занимава с битови въпроси, като кой в коя стая ще бъде настанен, уточняване на
детайли по трудови възнаграждения и др. По отношение на състоянието на МЕ, този
свидетел даде показания, че ден преди да встъпи в длъжност отв.Х. имали среща, на която
бил извършен медиен мониторинг на поредица от статии на различни политици и експерти,
във връзка с криза и недостиг на количества на газ. Тъй като тази тема имала изключителен
медиен и обществен интерес, свидетеля написал опорни точки, по които да се говори на
тази тема, в случай на евентуални медийни изяви на министъра и неговите заместници.
Основно тези опорни точки стъпвали и на писмо от „Булгаргаз“, получено от бившия
министър (А.Н.), в което се казвало, че имало осигурени седем танкера, но не бил уреден
слот за тях.
От показанията на св.А.Я. (член на Съвета на директорите на БЕХ до м.август 2023г.)
се установява, че през лятото на 2022 г. започнали някакви преговори между „Булгаргаз“ и
„Шиниър“ за подсигуряване количества газ за зимния период, и тъй като трябвало да се
предплатят карга, за месеците от ноември до януари, „Булгаргаз“ имала нужда от ликвидни
средства. По този повод на това дружество бил отпуснат държавен заем, в размер на 800
млн.лева. По данни на свидетеля в периода от м.декември 2021 г.-август 2022 г. не е имало
прекъсване на доставките газ, като през цялото това закупуваната газ била на цени, които
били и под пазарните. По данни на свидетеля, по отношение на доставките на газ
„Булгаргаз“ не е имал неизпълнение на договори, и е изпълнявал задълженията си, и при
така възникналите форсмажорни обстоятелства.
По повод преговорите с „Шиниър“ и възможните решения за „Булгаргаз“ занапред,
свидетеля даде показания за това, че същите протекли на две етапа. Първият бил май месец,
след като „Газпром“ прекратил доставките., и за м.юни „Булгаргаз“ обезпечило количества
от съседните пазари. Впоследствие правителствена делегация посетила САЩ, и там били
договорени две карга, които трябвало да обезпечат потреблението за м.юли. Те били на
добра цена, под тази, която към онзи момент можело да се намери на пазара, и тези цени
нямали някаква съществена разлика спрямо това, което „Булгаргаз“ договорило от
съседните пазари. След като изтекъл този период, „Булгаргаз“ започнал да обезпечава
пазара с количества от региона, тъй като LNG към онзи момент не бил по-
конкуретноспособно. Вторият основен кръг преговори с „Шиниър“ били в контекста на
държавния заем, тъй като правителството, правело усилия да обезпечи поне зимния период.
По тази линия „Булгаргаз“ започнала преговори с „Шиниър“, които постигнали съгласие за
въпросния период, но имало условие да се намерят слотове за разтоварване на тези кораби.
Тъй като свидетеля бил ангажиран с това, осигурили един слот, а за втория имало
преговори, но те останали в компетенциите на новото правителство. В онзи период било
много трудно като цяло да се намерят слотове , тъй като нямало никакви свободни. По
данни свидетеля в Турция пазарът не бил отворен, и всичко ставало с политическа намеса.
През юли осигуряването на слот в Турция станало поради някаква политическа намеса, и
съответни действия на правителството. След това обаче турската страна отказала. По данни
на свидетеля думата „посредник“ съществувала само в публичното пространство, тъй като
България купувала газ през търговски дружества, а не от производител, каквото дружество
6
било и „Газпром експорт“, което нямало голяма разлика с останалите търговци на газ.
Според св.Я. за целия период на редовния кабинет, а и след това по време на служебния
цената, на която „Булгаргаз“ продавала, била под основания борсов индекс TTF.
По отношение на гръцката газовата връзка - тръбопровода Комотини-Стара Загора
(Интерконектора с Гърция) свидетеля като пряк участник в тази дейност даде показания, че
през целия период на редовното правителство имало постоянно срещи в т.ч. и в
Азербайджан, Турция, с Европейската комисия, като били полагани непрекъснати усилия за
ускоряване на построяването му. Оказан бил натиск върху засилване на строителството,
като имало малко проблеми със строителя. На политическо ниво правителството, заедно със
съответните гръцки министър и министър-председател, имало много срещи, с цел да се
повлияе върху строителя, да бъде по-съвестен в изпълнение на своите задължения. Голяма
част от нещата били свършени през седемте месеца на управление на редовното
правителство. Като останали несвършени административни процедури през този период ,
като акт 14, акт 15 и 16, които изисквали време. Като краен резултат обаче газопроводът
заработил от първи октомври.
От показанията на св.Спасова ( фактически съжител на ищеца) и св.Д.И.а (сестра на
ищеца) се установява, че след предаването ищеца се е почувствал зле-затворил се в себе си,
спрял да бъде комуникативен, искал да остава по-дълго време сам. По данни на св.Спасова,
след интервюто Н. бил гневен, обиден и разочаровен, като още същия ден се видяло
отражението на изречените думи в национален ефир. След предаването се наложило ищеца
да посети терапевт, който да му помогнел да се освободи от стреса и напрежението. Имал
огромни проблеми и със съня. Страдал от хронично недоспиване и изнервеност. Страдал от
схващания и постоянно главоболие, изпотяване на ръцете,дразнела го и светлината. Освен
това започнал да има сърцебиене, както и високо кръвно и зачервяване, като това
физическо състояние говорело за неразположение. По данни на св.Спасова това негово
състояние били почти ежедневие през първите 4-5 месеца, след интервюто. Според
показанията на този свидетел в предаването били изнесени неистини, които петняли не
само неговото име, но и това на колегите му, които направили всичко възможно
енергетиката да стане по-добър сектор, и тези неистини се отразили на неговото
психическо и физическо състояние. Освен това в социалните мрежи, след интервюто имало
коментари, които били обидни, като „грабител“, „крадец“, „предател“ и др.
В подобен смисъл са и показанията на св.И.а. По нейни данни, след интервюто, брат
й спрял да споделя, да говори, а на позвънявания по телефона отговарял кратко. Станал
затворен, като не споделял дори и с майка си. По-късно от него разбрала, че му било много
обидно от всичко изнесено в интервюто, тъй като той бил човек, който държал на
уважението и достойнството. Това, което най-много го обидило и разстроило било, че г-н
Х. го обвинявал едва ли не за всичко, както и че бил безотговорен човек.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с иск по чл.45 във врс чл.52 от ЗЗД, като от събраните по делото
доказателства приема, че така предявеният иск е допустим. Разгледан по същество същия се
явява неоснователен, и като такъв подлежи на отхвърляне, поради следните съображения:
За да е осъществен фактическия състав на посочената разпоредба е необходимо да са
налице следните предпоставки: деяние (действие или бездействие), вредоносен резултат от
това деяние, противоправност на деянието и причина връзка между него и вредата, както и
вина, която се предполага (по арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). Посочените елементи от
фактическия състав на деликта трябва да са кумулативно проявени.
За да бъде проведено успешно доказването на иск за непозволено увреждане, ищецът
следва да докаже, при това - главно и пълно всички обективни елементи от фактическия
7
състав на деликта, като единствено субективния елемент – вината се предполага от закона
до доказване на противното от деликвента.
С оглед събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че
на 11.11.2022г., по телевизия БТВ, е излъчено предаването „Тази сутрин”, с водещ З.Йовчев,
като в това предаване отв.Х., в качеството му на служебен министър на енергетиката е дал
интервю. Съдът приема, че безспорен по делото е и факта, че ответника в това интервю е
изложил твърдения, така както са описани в ИМ. Този факт изрично е признат от него в с.з.
на 12.09.2023г., поради което съдът го е признал за безспорен и ненуждаещ се от доказване.
Ищцовата претенция се основа на това, че в посоченото интервю ответника е
изложил клеветнически и неверни твърдения, целящи да опозорят доброто му име и да
уронят авторитета му в обществото.
При осъществения анализ на съдържанието на процесните изявления настоящият
съдебен състав приема следното:
С разпоредбите на чл. 39 - 41 на Конституцията на Република България се уреждат
права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния
принцип за достойнство на личността.. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано,
ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на
прокламирани права, в случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез
упражняването на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39,
ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби
изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до
пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности каквито са
правата и доброто име на гражданите. В съдържанието на правото на свобода на словото не
се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни
с негативен подтекст, нито използване на обидни и унизителни думи и изрази засягащи
лични граждански и човешки права и достойнство. Свободата на изразяване на мнения,
включително свободата да отстоява свое мнение, да получава и разпространява информация
и идеи без намесата на държавните власти са регламентирани и в чл. 10, ал. 1 от ЕКПЧ.
Пределите, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат
засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, като това е очертаната правна
рамка, в която упражняването на посочените права, в частност правото да се изразява
свободно мнение и да се разпространява информация е правомерно, т.е не е обидно или
клеветническо.
Именно в контекста на изложеното следва да бъдат анализирани процесните
твърдения, вследствие на които ищеца е извел вреди в неимуществената си сфера.
Съдебната практика е непротиворчива досежно това, че предмет на клеветнически
твърдения могат да бъдат единствено факти с конкретно съдържание, които носят
информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретизирано явление, което
трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и добри нрави безусловно
отрицателна оценка на обществото, или да приписва извършването на престъпление.
Разгласяването на позорно обстоятелство е част от средството за извършване на деянието,
но то трябва да бъде факт, а не съждение върху факти, което съждение не подлежи на
проверка за истинност, защото е продукт на мисловна, умозаключителна дейност.
Несъмнено, единствено позорният факт обосновава отрицателни изводи в обществото за
пострадалия, защото води обективно до засягане на неговото достойнство, неговия
авторитет пред обществото (обществената оценка на околните за него). Следователно, за да
е налице клевета, средството на клеветата трябва да е факт, а не да е оценка, мнение,
критика на факт. Когато едно лице изнася публично, пред обществото засягащи
достойнството на друго лице факти, те трябва да отговарят на обективната действителност.
Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат достоверни или не, като правно
8
значение оценките имат само ако са обидни, т. е. ако накърняват честта, самооценката за
обществената ценност на личността като съвкупност от физически и духовни качества. В
този см. Решение № 64/20.04.2021г. по гр.д.№2289/2020г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение
№12/06.02.2013г. по гр.д. №449/2012г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение №85/23.03.2012г., по гр.д.
№1486/2011г. на ВКС, ІV г.о., Решение №62/06.03.2012г., по гр.д. гр.д.№ 1376/2011г. на
ВКС, ІV г.о. и др.
Предвид изложеното затова на проверка на първо място, следва да се прецени кои от
изнесените от ответника твърдения са факти и кои оценки, тъй като последните подлежат на
проверка, само ако същите са обидни.
С оглед събраните по делото доказателства съдът приема за доказано в процеса, че
ответника Х., при участието си в това предаване е изнесъл неверни факти и обстоятелства,
касаещи различни аспекти във връзка с доставките на газ за България от м.май 2022г.
На първо място е невярно твърдението, че България в лицето на МЕ е спряла
договора с „Газпром експорт“. Това твърдение се оборва на първо място от множеството
медийни публикации, приложени в тази връзка, както и от приложените доклади изготвени
и от двете страни по делото, в качеството им на министри на енергетиката през м.април
2022г. и през м.август 2022г., от които доклади еднозначно се налага извода, че не
българската, а руската страна е преустановила доставките на газ в края на м.април 2022г .
От тях става ясно, че във връзка с издаден Указ на Президента на Руската федерация от
31.03.2022г. едностранно се променя схемата за плащане на доставки на руски газ до т. нар.
“неприятелски държави“, след които и България, както и защо българската страна отказва да
приеме едностранно това изменение на договора, а именно да заплаща в рубли. Очевидна е
и причината за това, а именно възникналия военен конфликт между Русия и Украйна, и
позицията на България по отношение на този въпрос. В този смисъл няма нито акт, нито
документ, още по-малко инструкция издадена от българската страна за спиране на договора
за доставка на газ с „Газпром експорт“. Категорично в процеса се налага извод, че
решението за преустановяване на доставките на газ за България едностранно е взето от
руската страна, за която издадения Указ от м.март 2022г. е със задължителен характер.
Неверни са и твърденията, че вследствие на това България е закупувала по-скъп газ,
както и че нямало никакви договори за газ. За последното обстоятелство ответника сам си
противоречи в това интервю, тъй като хем съобщава, че няма договори за доставка на газ,
хем в същото време заявява, че договора с „Шиниър“ е подписан през м.май. Това само по
себе си подлага на съмнение твърдението за липса на договори за доставка на газ в
процесния период. Освен това тези твърдения се опровергават от показанията на св.Я.,
който даде показания, за това че в този период разлика в цената на газа не е голяма, и ако
има би могло да е от таксите за транспортиране, но така или иначе цената на руския газ и
този закупуване след спирането му била близка. Освен това този свидетел даде показания и
за това, че от редовното правителство били договорени две карга от САЩ, и то на цена, под
тази, която към онзи момент можело да се намери на пазара. Даде и показания за това, че за
целия период на редовния кабинет, цената, на която „Булгаргаз“ продавала, била под
основания борсов индекс. Такова било положението е след встъпване на служебното
правителство. В този смисъл няма събрани доказателства за това, че след м.май 2022г.
България да е закупувала по-скъп газ. Още по-малко има доказателства за това, че няма
договори за доставка към момента на встъпване на служебното правителство. Това, че не са
осигурени слотове, според състава на съда е нещо различно от липсата на договор за
доставка. А както се установи този въпрос-осигуряване на слотове към онзи момент е било
доста трудно, тъй като до голяма степен не е зависило от търговки или договорни
отношения, а от други външни фактори.
Неверни са и твърдения, че Интеконектора с Гърция бил тотално изоставен, като
нямало нито идея, нито план как това нещо ще се завърши. Това твърдение е оборено от
9
показанията на св.Я., който е било пряк участник в тази дейност. Същия свидетел даде
показания, че през целия период на редовното правителство имало постоянно срещи в т.ч. и
в Азербайджан, Турция, с Европейската комисия, като били полагани непрекъснати усилия
за ускоряване на построяването на тази газова връзка, като дори бил оказан натиск за
засилване на строителството.Проведени били и срещи на политическо ниво правителството,
с цел ускоряване на процеса и по-съвестно изпълнение на задълженията от страна на
строителя. Голяма част от нещата били свършени през седемте месеца на управление на
редовното правителство. Като останали несвършени административни процедури като акт
14, акт 15 и 16, които изисквали време. Като краен резултат обаче газопроводът заработил от
първи октомври, което обстоятелство не се оспори. В този смисъл съда приема, че редовното
правителство е предприело всички възможни мерки и действия за ускоряване на този
процес, и твърденията, че бил тотално изоставен, и че нямало план и идея за него са
неверни. Още повече, че тази връзка, както отбеляза и ищеца се строи много преди
правителството на Кирил Петков.
По отношение на твърдението за „тотална криза“ и „пълен хаос“ са събрани
множество доказателства-писмени и гласни. От представените справки от дружествата,
които са под принципала на МЕ- БЕХ, „Булгаргаз“ ЕАД, „Булгартрансгаз“ ЕАД , „ЕАЦ
Колзудуй“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД, както и от свидетелски показания-на св.Н. и св.Я., става
ясно, че както в предходен момент, така и в момента на предаване на властта-август 2022г.,
сектор енергетика е относително устойчив и стабилен. Няма данни и доказателства за това,
че резултатите на тези дружества в т.ч. и финансовите са влошени, както и че не са
предприети мерки и действия по повод, и във връзка с възникналата криза с доставките на
газ. В този смисъл съдът приема, че за процесния период в МЕ трудно би могло да се говори
за криза и хаос. А дали предприетите действие и взетите решения са правилни, или не, е
съвсем отделен въпрос, излизащи извън предмета на делото. Въпреки това обаче съдът
приема, че така изречените изявления представляват оценка и мнение на ответника за
свършеното в този сектор, и в частност от МЕ. Същите макар и неверни, предадени с
известна острота, представляват негативна оценка на процесите в МЕ, и са в рамките на
свободата на словото.
Съдебната практика приема (Решение №62/06.03.2012г., по гр.д. гр.д.№ 1376/2011г.
на ВКС, ІV г.о. )., че когато се касае за оценка на различни обществени интереси, както в
случая е направена оценка на процесите в МЕ, то авторите могат да я правят със свободно
избрани от тях изразни средства. Позволено е тези изразни средства дори да са крайни,
провокативни и шокиращи, предвид преследваната цел - насочване на общественото
внимание по важни теми, каквито безспорно са доставките на газ и цените на газта. Така
дадената оценка обаче, както посочи и по-горе в мотивите, би имала правно значение само
ако е обидна. Обидата по същество представлява казването или извършването на нещо
унизително за честта и достойнството на другиго. Унизителният характер на казаното
следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на
действителността, дали направената от дееца оценка е основателна. Само по себе си, обаче,
мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява
състава на обидата. В този смисъл следва да бъде направено разграничението между
отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого и обидата. За да е
налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на
пострадалия, които според господстващия морал са неприлични. Обидата е лично
унизяващо отнасяне към някого, докато мнението, макар и негативно, представлява лично
становище, с което се изразява позиция или оценка на личност или събитие.
В конкретния случай използването на изразите „тотална криза“ и „пълен хаос“ не
съдържат обидни думи. Това е така, тъй като тълкуването на израза „тотална криза“ най-
общо се свежда до пълен или всеобщ недостатък на нещо. Изразът пък „пълен хаос“ най-
10
общо означава пълна бъркотия, безпорядък, безредие. В този смисъл след като така дадената
оценка и мнение, макар и негативни не съдържат обиди, съдът приема, че същите излизат
извън обхвата на деликтната отговорност на ответника.
Предвид изложеното и с оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че
част от така изнесените твърдения, които категорично представляват факти и обстоятелства,
в това предаване от ответника са неистина.
В случая обаче, ответникът не визира конкретно ищеца, и не сочи, че всички
посочени действия и/или бездействия са извършени от него. В този смисъл липсват
основания за ангажиране на отговорността му. Използваните от ответника местоимения в
интервюто са „те“, „техните“, техния“, визирайки политическа партия, МЕ или предходния
кабинет. Името на ищеца е споменато веднъж в това интервю, и то в отговор на водещия
кой по това време е бил министър на енергетиката. Министърът на енергетиката е споменат
и в последния отговор от интервюто, за това кой трябва да носи отговорност, в което
изречение ответникът дава своята оценка за МЕ. Действително внушението от цялото
интервю, е че във въпросния период от време (май 22г.-август 22г.) редовното правителство,
и в частност МЕ не е свършило добре нещата, и/или изобщо не е свършило нищо. Като част
от екипа на това редовно правителство и като министър на енергетиката безспорно съдът
приема, че ищеца не се е почувствал добре, както и че до някаква степен същото се е
отразило негативно върху неговото най-общо казано здравословно състояние- физическо,
психическо и емоционално такова. Вероятно от това интервю ищеца е претърпял и
репутационни щети. Но както посочи по-горе съдът прие, че макар и част от изнесеното да е
невярно, и в този смисъл крайно негативно, надхвърлящо както добрия тон, така и
елементарно уважение към свои опоненти, то не съставлява обида, нито клевета, доколкото
изявленията на ответника не са насочени пряко към ищеца, и не засягат пряко неговата
личност.
Предвид изложеното съдът счита, че предвид липсата на кумулативно предвидените
предпоставки по чл.45 от ЗЗД предявения иск се явява неоснователен, и като такъв подлежи
на отхвърляне.
При този изход на делото настоящия състав на съда счита, че следва да осъди ищецът
да заплати на ответника разноски по водене на делото, съобразно отхвърлената част на иска,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК в размер на 800.00лв.за адвокатско възнаграждение. По
отношение на направеното намаляване на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност на същото, съдът намира същото за неоснователно,
поради липса на предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК. В конкретния случай настоящото
гр.дело е с фактическа и правна сложност. Освен това заплатеното от ответника
възнаграждение на адвоката му, съобразно договора за правна защита и съдействие е
съобразено с разпоредбата на чл.36 от ЗА, тъй като съответства на минимално предвиденото
възнаграждение в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА. Въз
основа на изложеното съдът намира, че ищецът следва да заплати разноските на ответника,
така както са направени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес - гр.С.
ул.“Я.“ №, ет., ап., против Р. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес – гр.П., ул.“П.Х. №
ет., ап., ИСК по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 5000.00лв. (
пет хиляди лева и 00ст.) представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди,
11
причинени вследствие на разпространените чрез интервю неверни твърдения, дадени на
11.11.2022 г., в предаването „Тази сутрин“, по БТВ
ОСЪЖДА А. А. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес - гр.С. ул.“Я.“ №, ет., ап. ДА
ЗАПЛАТИ на Р. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес - гр.П., ул.“П. Х. №, ет., ап.,
СУМАТА 800.00лв. (осемстотин лева и 00ст.), представляваща разноски по делото, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните,
пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
12