Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 403
21.10.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно
дело № 195 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба
на „Г. 11“ ЕООД с ХХХХ,
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ж.к.“Железник“, ххх,
представлявано от управителя А.Д.Х., подадена чрез пълномощника му адв. М.М.,
против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-180-0407875/ 25.02.2020г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като
се твърди, че същият е немотивиран и издаден при липса на извършено нарушение.
Поддържа, че към момента на постановяването на заповедта за налагане на ПАМ не
е било издадено наказателно постановление, с което да е определена санкция за
извършено нарушение, в резултат на което е била възпрепятствана възможността
дружеството да се ползва от предоставеното му с разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС право – прекратяване на ПАМ при заплащане на наложената за нарушението
санкция. Твърди се, че обжалваният административен акт се явява постановен при
несъобразяване с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, като определеният срок на действие на ПАМ налага неоправдани
ограничения, надхвърлящи тези, произтичаща от преследваната от закона цел с
прилагането на принудителната административна мярка. Изложени са и подробни съображения
за липса на мотиви относно предварителното изпълнение на наложената ПАМ,
въпреки че такова не е допуснато с обжалваната заповед. Иска се отмяна на
заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по
делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Излага подробни съображения, че с оглед установеното нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ в проверявания търговски обект, обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон административният орган в условията на
обвързана компетентност е издал обжалваната Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-180-0407875/ 25.02.2020г. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На 20.02.2020г. служители на ГДФК при ЦУ
на НАП са извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ЗДДС
– бистро „Октопод“, находящ Съгласно протокол за извършена проверка /ПИП/ сер.
АА № 0407875/ 20.02.2020г., съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК,
при проверката, в 12:16 ч. е била извършена контролна покупка на 2 бр. кафе, 1
бр. вода, 1 бр.айрян, 2 бр. пърленка, 2 бр. пържени кюфтета с гарнитура, на
обща стойност 17.10лв., заплатени от проверяващия служител /преди легитимация/
на лицето А.Д.Х., на длъжност представляващ. За покупката е издаден фискален
касов бон № 0002663 от наличното в обекта и въведено в експлоатация фискално
устройство. Установено е, че в издаваните ФКБ липсват необходимите реквизити.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-180-0407875/
25.02.2020г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" –
Пловдив в ЦУ на НАП, на "Г. 11" ЕООД, гр. Стара Загора е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бистро
„Октопод“, находящ се в гр.Стара Загора, ххх, стопанисван от „Г. 11“ ЕООД и
забрана за достъп до него за срок от 3 дни, на основание чл.
186, ал. 1 от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената
със заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите
от извършената на 20.02.2020 г. оперативна проверка на търговски обект по
смисъла §
1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бистро „Октопод“, находящ се в гр.Стара Загора, ххх,
стопанисван от "Г. 11" ЕООД, при която е констатирано, че търговецът
е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, която изисква фискалната касова бележка
от фискалното устройство да бъде четима, да съответства на образеца по
наредбата и да съдържа следните реквизити: "наименование на
стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени стоки или
услуги". В хода на проверката е установено, че за извършената на 20.02.2020г.
в 12:16ч. преди легитимация контролна покупка на 2 бр. кафе, 1 бр. вода, 1
бр.айрян, 2 бр. пърленка, 2 бр. пържени кюфтета с гарнитура, на обща стойност
17.10лв, е издаден фискален касов бон № 0002663/ 20.02.2020г. от фискално
устройство ELTRADE A3 KLD с ИН на ФУ ED304236 и № на ФП 44304236, в който липсват
изискуемите реквизити – количество по видове закупени стоки или услуги и
единичната им цена. В същия като наименование било посочено „кафе“, „ястия със
свинско“, „Безалкохолно“, „Хляб и хлебни изделия“ и не е посочено количество и
стойност по видове закупени стоки и единична цена. Въз основа на констатациите
е направен извод, че "Г. 11" ЕООД, не е спазило реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
продажба. Извършеното нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ във вр. с чл.
118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, е възприето като основание по смисъла на чл.
186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС за прилагане на принудителна
административна мярка със заповед по чл.
186, ал. 3 от ЗДДС.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване
на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-180-0407875/ 25.02.2020 г., в т.
ч Протокол за извършена проверка сер. АА № 0407875/ 20.02.2020г., копие на
фискален бон № 0002663/ 20.02.2020г. и др.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед
принудителна административна мярка, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.
186, ал. 3 във вр. с ал.
1 от ЗДДС, принудителната административна мярка "запечатване на
обект" се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП, с която на основание чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл.
186, ал. 3 и 4
от ЗДДС и чл.
81, ал. 1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни
дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол" в Централното управление на Националната агенция
за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186
от ЗДДС /л. 28 по делото/. Следователно обжалваната Заповед за налагане на
ПАМ по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС № ФК-180-0407875/ 25.02.2020г. е
издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел
"Оперативни дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на
предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК. Посочени са правното основание за упражненото от Началник
отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП правомощие и
фактическото основание за осъщественото публично право за налагане на
ограничителната административна мярка от гл. т на констатираното правонарушение,
датата и мястото на неговото извършване, като са изложени отделни мотиви за
продължителността на срока на мярката. С оглед на което съдът приема, че е
изпълнено изискването на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС и чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно
производство.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване норма, съответно - следват ли се
разпоредените с акта правни последици.
В случая на оспорващото дружество е
наложена ПАМ по чл.
186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС, според която норма
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.
187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта или обектите на лицето,
а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват
от лицето или от упълномощено от него лице. Следователно юридически факт,
пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на
обект /кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл.
187, ал. 1 от ЗДДС - забрана на достъпа до обекта/, е неспазването на реда
или начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
В нормата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Редът и начинът за издаването на фискални касови бележки от
ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да
съдържат, са регламентирани в издадената въз основа на законовата делегация по чл.
118, ал. 4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата/.
По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги. В разпоредбата на чл.
26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е регламентирано, че
фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на
образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително реквизитите,
посочени в т. 1 -17, като сред императивно изискуемите се реквизити са наименованието
на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги / чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ/.
Въз основа на посочената нормативна
регламентация следва извода, че неспазването на изискванията по чл.
26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ досежно задължителното
съдържание на издаваните фискални касови бележки от ФУ в изпълнение на
задължението по чл.
3, ал. 1 от същата Наредба, се субсумира във фактическия състав на законово
предвиденото материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС, доколкото се свързва с
неспазване на начина за издаване на съответен документ за продажба.
В случая от събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед
фактическа обстановка, а именно че на 20.02.2020 г. при извършена от служители
на ГДФК при ЦУ на НАП оперативна проверка на търговски обект по смисъла § 1,
т. 41 от ДР на ЗДДС – бистро „Октопод, находящ се в гр.Стара Загора, ул.
"Ангел Кънчев" № 10, стопанисван от "Г. 11" ЕООД, е
констатирано, че за извършена от проверяващите контролна покупка на 2 бр. кафе,
1 бр. вода, 1 бр.айрян, 2 бр. пърленка, 2 бр. пържени кюфтета с гарнитура, на
обща стойност 17.10лв, е издаден фискален касов бон № 0002663/ 20.02.2020г. от
въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, в който
липсват изискуемите реквизити - наименование на стоката, количество и стойност
по видове закупени стоки или услуги. Посочените обстоятелства не се оспорват от
жалбоподателя, а и са удостоверени в Протокол за извършена проверка сер. АА 0407875/
20.02.2020г. /л. 29 и сл. /, който протокол, съставен по установения ред и
форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с
материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите
действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.
50, ал. 1 от ДОПК. Правилно установеното при извършената проверка /липса в
издаваните фискални бонове на наименованието на консумираните храни и напитки,
количество и единична стойност по видове консумация/, е квалифицирано като
нарушение на императивното изискване по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ и съответно като юридически факт пораждащ правомощието на органа в
хипотезата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на
обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл.
187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта, поради неспазването на
начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
При установено нарушение на реда или
начина за издаване на документ за продажба, правоприлагащият административен
орган е длъжен да наложи принудителната административна мярка "запечатване
на търговския обект", за обекта, в който е осъществена противоправната
деятелност – т. е органът действа в условията на обвързана компетентност.
Законът не регламентира възможност за всеки конкретен случай органът да
извършва преценка дали при наличие на нормативно установените фактически
предпоставки да наложи или не мярката по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС. Доколкото законът не обвързва налагането на ПАМ с
настъпването респ. с възможното настъпване на вреди за фиска и съотв. наличието
на вредоносен резултат не е нито елемент от състава на нарушението на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ, нито предпоставка за прилагането на принудителна административна мярка
по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС, сочената от жалбоподателя липса на вредни последици от
установеното в търговския обект нарушение, не изключва налагането на ПАМ.
Наличието, респ. липсата на вреди, съотв. на възможност за тяхното настъпване,
е обстоятелство, относимо към продължителността на срока на налагането на ПАМ,
но е ирелевантно за упражняването на административното правомощие по
прилагането на мярката.
Съгласно разпоредбата на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка "запечатване
на обект" се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции. От посочената норма следва извода, че налагането на принудителните
административни мерки по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС, е самостоятелна и отделна процедура от тази по
реализирането на административнонаказателна отговорност на нарушителя чрез
налагане на административни санкции по реда на ЗАНН. Предвидената в чл.
187, ал. 4 от ЗДДС възможност за прекратяване на ПАМ от органа, който я е
наложил, при заплащане на следващата се за извършеното нарушение глоба или
имуществена санкция, не поставя изисквания към издаването на заповедта за
налагането на ПАМ, а се отнася до изпълнението на мярката. Анализът на
нормативното правило по чл.
187, ал. 4 от ЗДДС сочи, че издаването на наказателно постановление за
налагане на административна санкция е релевантно за действието на наложената
принудителна административна мярка, като заплащането на санкцията представлява
правопрекратяващ юридически факт, настъпил след налагането на ПАМ. Ето защо
неоснователно се поддържа в жалбата, че налагането на ПАМ е обусловено от
издаването на наказателно постановление. Трайна е съдебната практика, че образуването
на административнонаказателно производство по реда на ЗАНН със съставянето на
АУАН не е условие за налагането на мярката. За издаването на индивидуалния
административен акт по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е достатъчно да е установено, че
е налице неспазване на предвидения в закона ред или начин за отчитане на
продажбите в търговските обекти. В приложимия специален материален закон –
ЗДДС, съставянето на АУАН и съотв. издаването на наказателно постановление не
са предвидени като изискуеми се материалноправни предпоставки за постановяване
на заповедта за налагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС, поради обстоятелството, че производствата за налагане
на административни санкции /по реда на ЗАНН/ и за налагане на ПАМ /по реда на
АПК/, са регламентирани като самостоятелни и нито едно от тях не е преюдициално
по отношение на другото. В този смисъл са Решение № 14640 от 31.10.2019 г. на
ВАС по адм. дело № 7350/2019 г.; Решение № 13879 от 17.10.2019 г. по адм. дело
№ 6693/ 2019 г. по описа на ВАС; Решение № 14566 от 30.10.2019 г. на ВАС по
адм. дело № 5200/ 2019 г.; Решение № 16788 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. дело
№ 8531/ 2019 г.; Решение № 15657 от 19.11.2019 г. по адм. дело № 7006/ 2019 г.
по описа на ВАС; Решение № 2330 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. дело №
11013/2019 г.; Решение № 6496 от 02.06.2020 г. на ВАС по адм. дело № 1421/ 2020
г.; Решение № 7242 от 11.06.2020 г. по адм. дело № 1419/ 2020 г. по описа на
ВАС; Решение № 9137 от 08.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 13578/ 2019 г.;
Решение № 8985 от 07.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 13181/ 2019 г. и др.
Предвид така установените по делото факти
съдът намира, че административният орган обосновано е приел, че допуснатото в
проверения търговски обект на жалбоподателя нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ във вр. с чл.
118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, съставлява основание за издаване на заповед по чл.
186, ал. 3 във вр. с ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и в условията на обвързана компетентност
е приложил със ЗНПАМ № ФК-180-0407875/ 25.02.2020г., принудителна административна
мярка запечатване на търговския обект, кумулативно с нея и при същите
предпоставки и ПАМ по чл.
187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта.
Съгласно разпоредбата на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага за срок
до 30 дни. В случая наложена на дружеството-жалбоподател с оспорената заповед
принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект и забрана
за достъп до него, на основание чл.
186, ал. 1 от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС, е за срок от 3 дни. Съдът приема, че при определяне на
срока на наложената ПАМ, не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на мярката е в разумно съотношение на
пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното облагане и
засегнатите интереси на дружеството. При определянето продължителността на
срока на мярката решаващият административен орган е взел предвид от една страна
тежестта на извършеното нарушение на начина за издаване на фискални касови
бонове за реализираните продажби, при съобразяване, че това нарушение има за
последица неотчитане на количеството и единичната цена на продаваните от
търговеца стоки, което не позволява да се установи фактически реализирания
оборот по доставките и продажбите. Действително част от изложените мотиви не са
относими за срока на ПАМ, а са свързани по-скоро с целите на упражнената
административна принуда, но доколкото правоприлагащият орган е посочил и
обсъдил конкретни и относими факти и обстоятелства, от значение за
индивидуализиране срока на ПАМ, определената със заповедта продължителност на
срока на действие на мярката, се явява обоснована. Съдът приема, че
продължителността на срока на наложената ПАМ е определена при съобразяване на
охраняваните с прилаганата принудителна административна мярка обществените
отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки в търговските
обекти и респ. с фискалните интереси на държавата, която защита е в законово
очертаните рамки - съобразно целите на закона, без да се засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Ето защо правилна, законосъобразна, съответна на целите по чл. 22 от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК е преценката на правоприлагащия административен орган, че за
осигуряване защитата на обществения интерес от гл. т спазването от задълженото
лице на фискалната дисциплина и законосъобразното регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство в търговски обект, прилагането на
ограничението следва да бъде за срок от 3 дни. В този смисъл обжалваната
заповед не налага необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото
лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава.
Оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на
материалния закон, като прилагането по отношение на "Г. 11" ЕООД на
обжалваната ПАМ, освен че е фактически, правно и доказателствено обосновано от
гл. т наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за
налагането на ПАМ по чл.
186, ал. 1 и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС, се основава и на необходимост от прилагане на мярката
за постигане на предвидената в закона цел.
С оглед на изложеното съдът намира, че
обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от
закона форма; постановена в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и
съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на
ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на
жалбоподателя "Г. 11" ЕООД следва да бъде възложено заплащането на
разноски за възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.
78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Г. 11“ ЕООД с ХХХХ,
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ж.к.“Железник“, ххх,
представлявано от управителя А.Д.Х., против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-180-0407875/
25.02.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с
която на „Г. 11“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект – бистро „Октопод“, находящ се в гр.Стара Загора, ххх, стопанисван от "Г. 11" ЕООД и
забрана за достъп до него за срок от 3 дни, на основание чл.
186, ал. 1 от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС, като неоснователна.
ОСЪЖДА "Г. 11" ЕООД, ХХХХ, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ж.к.“Железник“, ххх, да
заплати на Националната агенция за приходите – София сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: