№ 1991
гр. София, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20231100500205 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение от № 20025930 от 30.03.2022 г., постановено по гр.дело № 66817/2019
г. на СРС, І Г.О., 47 състав, е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че М. Т. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, кв.“Орландовци“, ул.“******* *******, дължи на
„Софийска вода“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“*******“, Бизнес парк София № ******* сумата от 1438,13 лв., представляваща
цена на доставени В и К услуги, фактурирани през периода от 13.05.2016 г. до
19.01.2019 г., ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 208,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 25.06.2016
г. до 19.01.2019 г., за които на 05.08.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 33728/2019 г. по описа на СРС,
47 състав, като са отхвърлени исковете за разликата до пълните предявени размери от
3236,73 лв. и 681,84 лв. и за периода от 16.12.2013 г. до 12.06.2016 г., като погасени по
давност. С решението на съда е осъдена на основание чл.78, ал.1 ГПК, М. Т. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, кв.“Орландовци“, ул.“******* *******, да заплати на
1
„Софийска вода“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“*******“, Бизнес парк София № ******* сумата от 168,51 лв., представляваща
сторени в исковото производство разноски, и сумата от 53,93 лв., представляваща
сторени в заповедното производство разноски, съобразно уважената част от исковите
претенции. С решението на съда е осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Софийска
вода“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“*******“,
Бизнес парк София № ******* да заплати на М. Т. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, кв.“Орландовци“, ул.“******* *******, сумата от 260,94 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, и сумата от 28,99 лв.,
представляваща сторени в заповедното производство разноски, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция.
Срещу решението на СРС, 47 с-в е постъпила въззивна жалба от М. Т. Г.,
подадена чрез пълномощника адв.С. Д., с искане същото да бъде отменено, в частта в
която са уважени предявените установителни искове и вместо това да бъде
постановено друго, с което предявените установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД бъдат отхвърлени изцяло.
В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено в
нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, гр.София, не взема
становище по подадената въззивна жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка
се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК,
които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
2
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявените от ищеца „СОФИЙСКА ВОДА“
АД, гр.София срещу ответницата М. Т. Г., обективно съединени установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. В обжалвания съдебен
акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното
правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда
са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.
Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със
събраните по делото доказателства и приетите за установени с тях обстоятелства от
първата съдебна инстанция. В случая ответницата не е оспорила нито едно от тези
доказателства в предвидените за това срокове и по предвидения в ГПК процесуален
ред. Не е взела становище по същите, не е оспорила заключението на вещото лице по
приетата съдебно- счетоводна експертиза, не е ангажирала доказателства, включително
и такива оборващи представените и ангажирани от ищеца доказателства или
опровергаващи установените с последните факти и обстоятелства по делото. Съгласно
разпоредбата на чл.131 вр. чл.133 ГПК процесуалните права на ответника по
въвеждане на възражения за защита срещу заявените от ищеца искови претенции са
ограничени с преклузивен срок, какъвто е едномесеченият срок за депозиране на
отговор на исковата молба считано от получаване на препис от същата. С изтичането
на този срок ответникът губи възможността да противопоставя възражения, основани
3
на съществуващи и известни за него към този момент факти, освен ако пропускът се
дължи на особени, непредвидени обстоятелства. В случая, не се спори, видно и от
данните по делото, че ответницата е направила единствено възражение за погасяване
на вземанията на ищеца поради изтекла давност в срока по чл.131 от ГПК, както и че е
депозирала отговор на исковата молба. Следователно в приложение нормата на чл.133
от ГПК заявеното едва с въззивната жалба възражение, че същата не е потребител,
респективно, че не е собственик или ползвател на недвижим имот до който са
доставени от ищеца В и К услуги се явява преклудирано, поради което само на това
основание същото не подлежи на обсъждане от въззивния съд, в какъвто смисъл е и
задължителната съдебна практика по т.4 на Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г.
по тълк.дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място, противно на изложеното във въззивната жалба, безспорно
установено е обстоятелството, относно съществуването на валидно договорно
правоотношение между страните за доставка на В и К услуги. В случая, не е имало
оспорване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния недвижим
имот, до който са доставяни В и К услугите от страна на ищеца „Софийска вода“ АД,
гр.София. С оглед на което и при преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот, и
респективно между нея и ищеца е налице валидно облигационно отношение, във
връзка с получаване на услугите при публично известни общи условия за процесния
период, тъй като същата има качеството на потребител на В и К услуги.
По изложените съображения и с оглед на приетите по делото доказателства пред
първата инстанция настоящият състав намира, че при установеното облигационно
правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния
период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на
стойността на доставената и потребена от ответницата вода, правилно СРС е приел, че
исковете за главница и обезщетение за забава са основателни до размерите и за
периодите, посочени в обжалваното решение. При постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. В тази връзка предявените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на съществуването на вземането на ищеца по
отношение на ответницата се явяват изцяло основателни и доказани, и като такива
правилно са били уважени от първоинстанционния съд до размер на сумите за които е
признато вземането.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва
4
да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
При този изход на спора на въззивника- ответник, разноски за въззивното
производство не се дължат. При липса на направено искане за присъждане на разноски,
такива не следва да се присъждат и на въззиваемата страна- ишец по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20025930 от 30.03.2022 г., постановено по гр.дело №
66817/2019 г. на СРС, І Г.О., 47 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5