Р Е Ш Е Н И Е
№ 2590
Гр. Пловдив, 29.12.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXIX състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и двадесетата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова, като
разгледа адм. дело № 757 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.112 ал.1, т.4 от Закона за здравето във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на В.Д.Ж. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез
пълномощника ѝ адв. А., против Експертно решение /ЕР/ № 0470/025/19.02.2021
г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - Специализиран състав по
вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания.
С
жалбата се прави искане за отмяна на оспореното решение, като
незаконосъобразно, издадено при липса на компетентност, неспазване на
установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Решението се оспорва по отношение на определената дата на инвалидизация, като
се сочи, че същата е неправилно определена, като не е взето предвид
действителното състояние на жалбоподателя. Твърди се, че на жалбоподателя не са
извършени нужните прегледи и изследвания, даващи възможност за преценка на актуалното
състояние, нито са взети предвид новите представени документи, удостоверяващи,
че заболяването на Ж. е по рождение. В тази връзка са изложени съображения, че
е налице медицинска документация по смисъла на чл.70, ал.4 от НМЕ, която сочи
на различна дата на инвалидизиране от приетата от ТЕЛК и потвърдена такава от
НЕЛК. Твърди се допуснато нарушение от административния орган на нормите на
чл.35 и чл.36 от АПК. Сочи се, че установеното от ТЕЛК и НЕЛК обстоятелство, че
Ж. е с вродена сърдечна аномалия, се явява в противоречие с определената дата
на инвалидизиране 16.08.2018 г., която е дадена при несъобразяване с
депозираната медицинска документация. Твърди се липса на изложени мотиви в
оспореното решение, както и нарушение на принципа на съразмерност и
несъответствие с целта на закона, поради това, че така жалбоподателят Ж. се
явява в по-неблагоприятно положение, поради невъзможността ѝ да придобие
право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В последното съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., която моли за уважаване на
жалбата и присъждане на направените разноски по представен списък.
Ответникът по жалбата НЕЛК – София, редовно
призован, не изпраща представител по делото. Преди първото заседание по същото
е постъпило писмено становище от упълномощен процесуален представител
юрисконсулт К. с искане за отхвърляне на жабата като неоснователна и
недоказана. Сочи се, че издаденото ЕР на ТЕЛК при първото освидетелстване на Ж.
е с определена дата на инвалидизиране 16.08.2018 г. на основание чл.70, ал.4 от
НМЕ и то не е било обжалвано и е влязло в сила. След преосвидетелстване поради
изтичане срока на инвалидизиране е било издадено следващо ЕР на ТЕЛК с приета същата дата на инвалидизиране, а във
връзка с подадено заявление-декларация за промяна на датата на инвалидизиране
било постановено частично ЕР на ТЕЛК, с което било отхвърлено това искане на
жалбоподателя за промяна в началната дата на инвалидизиране, като с обжалваното
сега решение на НЕЛК правилно било потвърдено това последно частично решение на
ТЕЛК по датата на инвалидизиране. Твърди се, че не е била налице нито една от
хипотезите на чл.71 от НМЕ, като определената дата на инвалидизиране отговаряла
на изискванията на чл.70, ал.4 от НМЕ и не би могла да се определи по друг
начин, тъй като липсва каквато и да е медицинска документация. Направено е
възражение, в случай на уважаване на жалбата, за прекомерност на размера на
претендираните от другата страна разноски.
Заинтересованите лица - ТЕЛК при УМБАЛ
„Пловдив“ АД – Пловдив, втори състав, Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ –
Пловдив и РД „Социално подпомагане“ – Пловдив, редовно призовани, не са
изпратили представител и не са взели становище по жалбата.
Окръжна
прокуратура Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в
производството не е встъпила в същото.
Съдът,
като взе предвид събраните доказателства и наличните становища на страните
намери следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има право на
жалба, в законовия 14-дневен срок от съобщаване на решението, което
представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по
чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна на база на
събраните доказателства, съдът намери за установено следното:
Жалбоподателят В.Ж. е родена през
1991 г., през която година било установено, че при същата е налице вродена
сърдечна малформация - камера с двоен изход, огромен междупредсърден дефект,
персистиращ артериален канал, лява горна празна вена, анормално вливане на
долна празна вена в горна, белодробна хипертония. Във връзка с установената
сърдечна малформация на жалбоподателя били осъществени още в детска възраст две
отворени сърдечни операции през 1992 г. и през 1996 г. Последвало
медикаментозно лечение, както и редица инвазивни и неинвазивни изследвания на
сърцето на Ж., включително и такива направени в САЩ, като с годините при същата
се развил като най-напреднала и тежка форма на белодробната артериална
хипертония и синдромът на Айзенменгер, съставляващ хемодинамично следствие на
вродени сърдечни малформации при възрастни. За пръв път въпросният синдром бил
изрично отразен в медицинската документация на жалбоподателя още през 2017 г.
През 2018 г. Ж. била насочена за освидетелстване от ТЕЛК с протокол на лекарска
медицинска комисия от 16.08.2018 г. С ЕР на ТЕЛК № 5048/200 от 27.11.2018 г.,
след освидетелстване на жалбоподателя, била определена 80 процента ТНР със срок
от две години и дата на инвалидизация 16.08.2018 г. В ЕР на ТЕЛК била посочена
водеща диагноза „Други вродени аномалии на сърдечната преграда“ и общо
заболяване „ВСМ- Междупредсърден междукамерен дефект. Дясна камера с двоен
изход. Състояние след двукратно понесена оперативна корекция - 1992 г. и 1996
г. Синдром на Айзенменгер. Релативна ТрИ, пулмонална инсуфициенция II степен. Високостепенна белодробна артериална хипертония.“ Във въпросното
ЕР на ТЕЛК от 2018 г. по повод датата на инвалидизация било отразено, че същата
се определя по датата на медицинския протокол за ТЕЛК 16.08.2018 г., съгласно
чл.70, т.4 от НМЕ. Въпросното експертно решение на ТЕЛК не било обжалвано и
влязло в сила. Поради изтичане срока на определения процент ТНР с последващо
решение на ТЕЛК с № 3841/189 от 25.11.2020 г., след преосвидетелстване по разгледани
документи от 2020 г., ТЕЛК определила отново 80 процента ТНР за срок от три
години при същата водеща диагноза и дата на инвалидизация 16.08.2018 г. Междувременно
с Разпореждане от 13.02.2019 г. на Ж., която получавала социална пенсия за инвалидност,
било отказано от Ръководител на ПО в ТП на НОИ Пловдив отпускане на инвалидна
пенсия поради общо заболяване на основание чл.74, ал.1, т.3 от КСО, тъй като Ж.
нямала изискуемия придобит осигурителен стаж от три години към датата на инвалидизиране,
посочена в ЕР на ТЕЛК от 2018 г. Предвид това и тъй като смятала, че има право
на пенсия по реда на чл.74, ал.3 от КСО, като лице с вродено увреждане, за
които лица изискуемият стаж е едногодишен, след получаване на ЕР на ТЕЛК №
3841/189 от 25.11.2020 г., което станало на 28.11.2020 г., жалбоподателят Ж.
депозирала молба с поставена на нея дата на изготвяне 09.12.2020 г. до РКМЕ и
ТЕЛК - 2 състав, която обаче имала характер на жалба по реда на чл.112, ал.1,
т.3 от ЗЗ и съдържала искане за „коригиране на началната дата на
инвалидизиране“, която според жалбоподателя следва да съвпада с датата ѝ
на раждане. Въпросната молба /жалба/ не била изпратена за произнасяне в НЕЛК,
като след датата на нейното депозиране от страна на Ж. било подадено и
заявление- декларация с входящ номер ПВ-Вх-13494 от 14.12.2020 г. до ТЕЛК за преосвидетелстване
с искане промяна датата на инвалидизиране. С ЕР на ТЕЛК № 4211/205 от
23.12.2020 г. комисията се произнесла с частична експертиза по документи, като
в решението си посочила 80 процента ТНР за „Други вродени
аномалии на сърдечната преграда“ и като мотиви в решението било записано, че
ТЕЛК се произнася по заявлението –декларация относно промяна датата на
инвалидизация. Посочено било в решението и че с двете последователни ЕР на
ТЕЛК - първото от 2018 г. и това за
преосвидетелстването от 25.11.2020 г., ТЕЛК определя за дата на инвалидизация
16.08.2018 г. - дата на медицинския протокол за ТЕЛК, съгласно чл.70, ал.4 от
НМЕ и че няма основание за определяне на нова дата на инвалидизиране и такава
следва да е определената на посоченото основание, като ТЕЛК „потвърждава
горецитираното ЕР изцяло“. С нова жалба с входящ номер от 07.01.2021 г. от Ж.
било посочено, че се атакуват както ЕР на ТЕЛК от 25.11.2020 г., по което на
практика нямало произнасяне от НЕЛК, така и ЕР на ТЕЛК от 23.12.2020 г. относно
датата на инвалидизиране. В жалбата се посочило, че заболяването на Ж. е по
рождение, поради което и определената дата на ивалидизиране е неправилно определена.
Въз основа на посочената жалба, която била изпратена в НЕЛК, вече се произнесла
и НЕЛК с оспореното пред настоящия съд Решение № 0470/025 от 19.02.2021 г., с
което посочила, че потвърждава ЕР на ТЕЛК от 23.12.2020 г. по датата на
инвалидизиране и като мотиви посочила, че в МЕД на освидетелстваното лице е приложено ЕР
на ТЕЛК № 5048/27.11.2018 г., по повод освидетелстване на сърдечно заболяване и
е определен процент ТНР, както и че тогава е дадена дата на инвалидизация
16.08.2018 г., като това решение не е обжалвано от нито една от
заинтересованите страни и влязло в сила. Посочено било още от НЕЛК и че лицето
е преосвидетелствано на 25.11.2020 г., когато е постановено ЕР № 3841 със същата
дата на инвалидизиране, която е определена в предходното решение, а в
обжалваното пред НЕЛК решение № 4211/23.11.2020 г. ТЕЛК потвърждава
определената дата на инвалидизация. Отразено било, че поради описаното случаят
не се обхваща от нито една точка на чл.71 от НМЕ за определяне нова дата на
инвалидизиране, поради което и НЕЛК потвърждава оспореното ЕР на ТЕЛК и приема
по дата на инвалидизиране именно 16.08.2018 г. за правилно определена. По
отношение обжалването на ЕР № 3841 на ТЕЛК от 25.11.2020 г. в обжалваното решение на НЕЛК от 19.02.2021
г. не се споменало нищо.
Така описаната фактическа
обстановка съдът установи на базата на събраните по делото писмени, както и
гласните доказателства, а така също и приетата СМЕ. Съдът кредитира
свидетелските показания на разпитаната в съдебно заседание свидетелка М.Ж.,
доколкото същите са логични, последователни, дават конкретна представа относно
здравословните проблеми, свързани с установеното при жалбоподателя заболяване,
както и момента на неговото установяване и провежданите лечение и консултации,
като са съответни и на приетите по делото писмени доказателства, включващи
административната преписка и допълнително представените от жалбоподателя и от
трето неучастващо по делото лице.
Съдът кредитира като
професионално и обективно изготвена и приетата по делото СМЕ с вещо лице лекар-
кардиохирург, конкретно в частта ѝ, касаеща отговор на относимите към
наведените от жалбоподателя доводи по жалбата въпроси относно това дали се
касае до вродено заболяване, като в тази връзка счита, че експертизата е взела
предвид в пълнота събраната по делото медицинска документация. Съгласно
експертизата заболяването на жалбоподателя Ж. е възникнало при раждането, установено
и диагностицирано е още през първата година от живота ѝ и има характер на
вродено такова, а по данни на медицинската документация, предхождаща
освидетелстването от ТЕЛК, Ж. е била с тежкостепенна белодробна артериална
хипертония и сърдечна недостатъчност III функционален клас по NYHA.
От правна страна, съдът намира
следното:
По силата на чл.101, ал.7 от
Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът
за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане,
степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална
болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по
чл.103, ал.3 се определят с наредба на Министерския съвет. Това е приетата Наредба
за медицинската експертиза в сила от 27.06.2017 г., приета с ПМС № 120 от
23.06.2017 г., обн., ДВ. бр. 51 от 27 юни 2017 г. Устройството и организацията
на работа на органите на медицинската експертиза са регламентирани в Правилника
за устройството и организацията на работа на органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
/ПУОРОМЕРКМЕ/, приет с ПМС № 83 от 26.04.2010 г. по силата на законовата
делегация на чл. 109 от Закона за здравето. В случая се установява, че
издателят на оспореното решение притежава необходимата компетентност да се
произнесе, съгласно чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ и чл.63, ал.1, т.3 от ПУОРОМЕРКМЕ,
произнасянето е от специализиран състав по водещата диагноза, в чийто състав са
включени лекари, за които са спазени изискванията по чл.18 от ПУОРОМЕРКМЕ,
поради което и възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност на
издателя на оспореното решение на НЕЛК са неоснователни.
Същевременно обаче, съдът намира,
че в случая НЕЛК се е произнесла по незаконосъобразно издадено решение на ТЕЛК,
а именно това от 23.12.2020 г. и като го е потвърдила, на практика е
постановила също незаконосъобразен акт. Установява се по делото, че решението
за преосвидетелстване на жалбоподателя Ж. от 25.11.2020 г. същата е обжалвала с
приложената към МЕД молба, с която се изразява категорично несъгласие именно по
определената дата на инвалидизиране /ДИ/ и в която изрично от жалбоподателя е
записано, че жалбата ѝ е в срок, съгласно разпоредбите на чл.112, ал.1,
т.3 от Закона за здравето. В тази насока, без съмнение, молбата на Ж.,
приложена към нейното МЕД, е с характер на жалба срещу посоченото в нея решение
на ТЕЛК и то конкретно по повода ДИ. Въпреки видимото съдържание на молбата,
носеща дата на изготвяне 09.12.2020 г. и неизвестно защо без поставен входящ
номер при адресата, а именно като такава сочеща на изрично обжалване на ЕР на
ТЕЛК с № 3841/25.11.2020 г. относно преосвидетелстването на жалбоподателя Ж.,
тази молба не е била администрирана по съответния ред, а именно чрез надлежното
ѝ изпращане на компетентния административен орган, заедно с цялата
налична медицинска документация, съгласно чл.64, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ и по нея
на практика не е било осъществено произнасяне от НЕЛК, съобразно с правомощията
ѝ по чл.51 от ПУОРОМЕРКМЕ. Вместо това, при налично висящо производство
по обжалване по административен ред на ЕР на ТЕЛК № 3841/25.11.2020 г. по
посочения повод относно ДИ, инициирано с въпросната молба, приложена към МЕД на
Ж. и носеща дата 09.12.2020 г., ТЕЛК е осъществила произнасяне с ЕР №
4211/23.12.2020 г., в което се е позовала обаче и на невлязлото в сила свое ЕР
от 25.11.2020 г. и не само това, но е посочила, че го потвърждава изцяло.
Действително, след депозиране на жалбата срещу ЕР на ТЕЛК от 25.11.2020 г. Ж. е
подала свое заявление-декларация по чл.56, ал.1, т.3 от ПУОРОМЕРКМЕ с входящ
номер от дата 14.12.2020 г., в отговор на която именно се сочи да е било
издадено ЕР на ТЕЛК от 23.12.2020 г. Следва да се има предвид обаче, че
произнасянето по повод на подадено заявление-декларация по чл.56, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ изисква осъществяване
на процедура по преосвидетелстване, включително, когато се иска промяна в
датата на инвалидизация, а в случая не се установява ТЕЛК да е осъществила
изобщо такава редовна процедура по преосвидетелстване, като вместо това, недопустимо
е смесила двете административни производства – това по заявлението и това по
жалбата на Ж. срещу ЕР на ТЕЛК от 25.11.2020 г. и недопустимо и в нарушение на
чл.27, ал.2, т.2 от АПК се е произнесла с потвърждаващ своето собствено решение
диспозитив, с каквото правомощие ТЕЛК не разполага, доколкото да потвърди ЕР на
ТЕЛК е възложено като правомощие единствено на НЕЛК в процедурата по обжалване
на ЕР на ТЕЛК, съгласно чл.51 от ПУОРОМЕРКМЕ. Нещо повече, в потвърденото от
НЕЛК свое решение от 23.12.2020 г. ТЕЛК е посочила, че потвърждава своето
предходно, невлязло в сила решение, което е било в процедура по обжалване
именно по повода ДИ. Съдът не възприема в конкретния случай изложеното от
страна на жалбоподателя съждение в жалбата му, че решението от 23.12.2020 г. на
ТЕЛК е основано на чл.91 от АПК, доколкото посочената разпоредба, описваща
правото на отзив на административния орган, предвижда законова възможност органът
сам да оттегли, отмени или измени издадения от него административен акт, или
да издаде отказан от него акт, при наличие на предвидените за това предпоставки - жалба от
заинтересуваната страна и определен срок за отзив, доколкото в случая, с оглед на
съдържанието на постановеното ЕР на ТЕЛК от 23.12.2020 г., не може да се
направи изобщо извод, че е постановен акт на основание чл.91 от АПК, защото с
ЕР на ТЕЛК от 23.12.2020 г. същата недопустимо е потвърдила решението си,
издадено по-рано, а не го е оттеглила, или отменила, или изменила. Следвало е в тази насока ТЕЛК, вместо да се
позовава на своето ЕР от 25.11.2020 г., което е било в процес на обжалване,
иницииран от жалбоподателя Ж., сиреч не е била приключила още процедурата по
същото, да не провежда изобщо производство по заявлението по чл.56, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ.
Съгласно чл.27,ал.2,
т.2 от АПК липсата на висящо административно
производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата
страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване, е изискуема отрицателна
предпоставка за допустимостта на административното производство. В
случая, към момента на иницииране производството със заявлението по чл.56, ал.1
от ПУОРОМЕРКМЕ, което предполага извършване на преосвидетелстване на Ж., е
било висящо във фазата на административното оспорване на издадения по него акт
производството по преосвидетелстване, по което е постановено ЕР на ТЕЛК от
25.11.2020 г., образувано между същите страни, което оспорване е било касателно
именно повода, предмет и на заявлението по чл.56 от ПУОРОМЕРКМЕ – датата на
инвалидизация. Сиреч, налице е било към момента на депозиране на
заявлението-декларация все още висящо административно производство пред същия
орган във фазата на административно оспорване, със същия предмет и с участието на същата
страна. При това положение и вместо да се произнася по това заявление с ЕР от
23.12.2020 г. ТЕЛК е следвало да прекрати производството, защото е било налице
неприключило производство във фазата на оспорването на предходното му решение
от 25.11.2020 г. в частта му по
ДИ.
Като не е съобразила тази разпоредба ТЕЛК е постановила един
незаконосъобразен акт, който като такъв е следвало да бъде отменен от
НЕЛК. Като е потвърдила посоченото незаконосъобразно издадено решение на ТЕЛК,
от своя страна на практика и НЕЛК е постановила решението си също в нарушение
на материалния закон. Затова и същото ще следва да се отмени, като се прекрати
административното производство, което е образувано второ по ред, а именно
образуваното по заявлението-декларация на жалбоподателя от 14.12.2020 г.,
предвид наличието на основанията по чл.27, ал.2, т.2 от АПК, а същевременно преписката
ще следва да се върне на органа с указания по осъществяване на действията по
започналата, но незавършила процедура по обжалването на ЕР на ТЕЛК от
25.11.2020 г., инициирана с жалбата на Ж., датирана на 09.12.2020 г. и приложена
към МЕД на лицето, чрез надлежното ѝ разглеждане от НЕЛК.
Иначе, по същество, съдът не
споделя изобщо становището на НЕЛК относно това, че в случая не било налице
нито едно основание по чл.71 от НМЕ, доколкото това становище не е изобщо
мотивирано и нито една от хипотезите на чл.71 от НМЕ не е била разгледана от
НЕЛК така, че да бъде съпоставена с конкретиката на случая, за да се направи и
категоричен извод дали е налице, или не, такава хипотеза. Действително, според чл.61, ал.1, т.4 вр. с чл.70 от
НМЕ датата на инвалидизиране е началната дата на трайно
намалената или загубена работоспособност и тя е винаги една и съща, независимо
от броя на последващите нови освидетелствания или преосвидетелствания на
лицето, освен ако обаче не бъде променена от
компетентния орган (ТЕЛК или НЕЛК) по установения ред, регламентиран в чл.71 от
НМЕ. Нито в ЕР на ТЕЛК, нито в обжалваното ЕР на НЕЛК, което го потвърждава, са
били изложени конкретни мотиви относно наличието или липсата на конкретните
основания за нова преценка на ДИ по реда на чл.71 от НМЕ, а в случая, с оглед
данните относно това, че жалбоподателят Ж. е лице, което получава социална
пенсия за инвалидност и е поискала отпускане на пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, налице е условието на чл.71, т.2 от НМЕ за осъществяване на
такава нова преценка на ДИ. Същата при това би следвало да се съобрази с всички
налични по медицинското досие на Ж. доказателства по отношение на заболяването
ѝ, което категорично е преценено и от СМЕ като такова, възникнало при
раждането ѝ, сиреч вродено е, като на базата на тези медицински документи
ще следва да се прецени и точният момент, от който лицето следва да се счита
като такова с трайно намалена работоспособност поради установеното при него общо
заболяване, като се вземе предвид и че наличието на пулмонална /белодробна/
артериална хипертония се съдържа в документи, издадени далеч преди датата на
медицинския протокол за насочването на лицето към ТЕЛК.
При този изход на спора и при направено
своевременно искане за присъждане на разноски, ще следва такива
да се присъдят на жалбоподателя. Установяван се, че по делото са направени разноски
от Ж. за държавна такса от 10 лева, възнаграждение на вещо лице от 300 лева,
както и за адвокатско възнаграждение от 960 лева, с включен ДДС. Съгласно чл.19 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която
е специална по отношение на нормата на чл.8 от Наредбата /в тоз см. е
Определение № 843/2021 г. по адм. дело № 567/2021г. на ВАС/, за процесуално представителство, защита и
съдействие в производства по Закона за здравето предвиденият минимален
размер на адвокатско възнаграждение е 300 лева.
От ответника е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски
за адвокатско възнаграждение, което според съда се явява основателно, поради
което и съобразно с характера и тежестта на производството и осъщественото
представителство от адвокат в три проведени съдебни заседания, както и
извършените от него действия, съдът намира, че следва да намали разноските за
адвокат, които ще следва да се присъдят, на 720 лева с включен ДДС /съгл. §2а
от цитираната Наредба/, който размер ще се яви съответен на изискването по
чл.36, ал.2 от ЗА.
Воден от горното и на основание
чл.173 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Д.Ж. с ЕГН ********** ***, Експертно решение № 0470/025/19.02.2021
г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - Специализиран състав по
вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания.
ПРЕКРАТЯВА административното производство, образувано по Заявление-декларация рег. №
Пв-Вх-13494/14.12.2020 г. на В.Д.Ж. с ЕГН **********.
ИЗПРАЩА административната преписката на НЕЛК – София - Специализиран състав по
вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания за произнасяне по жалбата на
В.Д.Ж. с ЕГН **********, датирана от
09.12.2020 г., против ЕР на ТЕЛК № 3841/189 от 25.11.2020 г., при съобразяване
на задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА НЕЛК – София да заплати на В.Д.Ж. с ЕГН ********** *** лв. /хиляда и
тридесет лева/, направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: