Решение по дело №9551/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1593
Дата: 4 юли 2022 г. (в сила от 4 юли 2022 г.)
Съдия: Иванка Иванова
Дело: 20211100509551
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1593
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100509551 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20054648 от 26.02.2021 г., постановено по гр. д. №
21496/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав, е отхвърлен предявеният от
М. Т. Т. срещу СТ. АТ. М. иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД, за установяване
дължимостта на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 3625/2019 г. по описа на СРС, а
именно: 346 лв., дължима по договор за извършване на правни услуги за
изготвяне на нотариален акт, пълномощни и декларации, за което вземане е
издадена фактура № 197 от 27.12.2018 г., ведно със законната лихва от
21.01.2019 г. до изплащане на вземането. Ищцата е осъдена да заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 540 лв., представляваща
разноски в производството.
С определение № 2021387 от 26.05.2021 г., постановено по
горепосоченото дело, е отхвърлена молбата на ищцата за изменение на
постановеното съдебно решение в частта за разноските.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ищцата М.Т. Т., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е необосновано и неправилно. Решаващият съд е
обсъдил част от ангажираните по делото доказателства, поради което е
достигнал до неправилни изводи. Счита, че по делото е доказано
възникването на облигационна връзка между страните, с цена на услугата в
съответствие с Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която не е заплатена от ответника. По делото е представена
1
вайбър комуникация, от която се установява, че с предаването на личните
карти, тя започва да работи съобразно неформалния договор помежду им.
Ответникът й е предоставил необходимите документи, за да изпълни
възложената й работа. Счита, че по делото е установено и съдържанието на
сключения между страните договор. Твърди, че на посочения от ответника
електронен адрес е изпратила изготвените от нея пълномощни и декларации,
които следва да бъдат нотариално заверени. Пълномощните са изготвени от
нея, а не съставляват бланки. Тези документи са били използвани в
нотариалното производство. Ответникът е представил нотариално заверените
пълномощни и декларации, за да изготви нотариалния акт. Твърди, че е
изпълнила всички възложени от ответника задачи, като работата е приета от
него. Договореното от страните възнаграждение е обективирано в съставената
проформа фактура. Необосновано решаващият съд е приел, че не е доказана
облигационна връзка между страните, след като ответникът е предоставил
необходимите документи и лични данни изисквал е и е получил изготвените
документи изпилвал е изготвения нотариален акт. Счита, че сключването на
договор се установява и от ангажираните по делото свидетелски показания на
свидетеля Д.. Позовава се на допуснати процесуални нарушения от
решаващия съд във връзка с допуснатия разпит на свидетелката Велкова,
която е разпитана за обстоятелства, които не са заявени в писмения отговор
на исковата молба. Изготвянето на нотариален акт от ищцата се признава от
ответника. За ищцата не е имало друго основание или причина да изработи
книжа, които са използвани от ответника. Счита, че от събраните по делото
доказателства е установено наличието на оказана правна услуга по
неформален договор, за която след договореното с ответника го е уведомила
за стойността на услугата и е издала счетоводна документация – проформа
фактура и фактура, които са предоставени, получени и приети от ответника,
но не са заплатени. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи
изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от ответника СТ. АТ. М., с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита,
че по делото не е установено сключването на договор за правна услуга между
страните. Твърди, че по никакъв начин не е желал подобна услуга. Твърди, че
ищцата е извършила правни действия по сделка с недвижим имот, но
възложител на тази услуга е инвеститорът на построената сграда върху
парцел, чийто идеални части са предмет на сделка с негово участие. Макар
договорът за правна помощ да е неформален, то ищцата следва да докаже
сключването му, обема на възложеното и размера на уговореното адвокатско
възнаграждение. Счита, че тези обстоятелства не са доказани по делото.
Ангажирани са доказателства, че ищцата е адвокат на инвеститора – строител
на сградата, чието е задължението за изкупуване на идеалните части от
парцела. Поддържа, че не може едва след извършване на възложената работа
да се поиска някаква сума. Действително е предоставял документи на ищцата,
но е сторил това, тъй като инвеститорът – строител бил в приятелски
отношения с него и го помолил да закупи съответните идеални части от
парцела, върху който е построена сградата. На по – късен етап ищцата се е
свързала с него и е поискала документи. Неправилно ищцата поддържа, че
представените извлечения от кратки съобщения по вайбър съставляват годно
2
доказателство, при положение, че са оспорени и лично могат да се
манипулират. Представената електронна кореспонденция счита, че не доказва
наличие на парвоотоншение между страните, обемът на възложената работа,
както и уговореното възнаграждение. Имал уговорка с инвеститора, че ще
заплати единствено нотариалната такса и подготовката на нотариалния акт
няма да бъдат негов ангажимент. Не са обсъждали необходимостта от
ползване на услугите на адвокат, тъй като обичайно нотариалните актове се
изготвят от нотариуса, пред който се изповядва сделката. Счита, че от
показанията на свидетеля Д. се установява, че ищцата се е занимавала с
прехвърлителната сделка от страната на дружеството – инвеститор „М.-1“
ЕОД. Излага съображения, че показанията на свидетелката В. са процесуално
допустими и достоверни. Същата е участвала при изповядване на сделката и
изяснява в максимална степен спорните факти. Твърди, че по никакъв начин
не е искал да наема ищцата като адвокат по сделката. Моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1
ЗЗД. Ищцата твърди, че на 14.12.2018 г. ответникът й е възложил
извършването на правна услуга, като лично и чрез Д. Д. й предоставил
необходимите книжа за изготвяне на пълномощни, декларации и нотариален
акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот в изпълнение на
задължение на ответника да придобие лично и от името на А.С. М. и С.В. М.а
и за своя сметка идеалните части, на основание чл.14 от предварителен
договор за учредяване право на строеж срещу задължение за проектиране и
строеж на жилища и други обекти от 20.07.2005 г. На 14.12.2018 г.
ответникът е поискал лично и чрез Д. Д., който да предостави необходимите
книжа от името и за сметка на Р.А.В. друга услуга – изготвяне на съвместен
нотариален акт, по силата на който тя да придобие апартамент № 32, описан в
исковата молба. На 17.12.2018 г. по вайбър е получила електронната поща на
ответника, на която заявил, че желае да получи пълномощните. В устен
разговор и чрез Д. Д. ответникът е поискал да му предостави на електронната
поща информация и документа за дължимия от Р.А.В. хонорар. В същия ден
изпратила на посочената електронна поща книжата, както и две проформа
фактури за дължими от ответника и Р.А.В. хонорар за правните услуги.
Дължимият от ответника хонорар, съгласно Наредба за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за изготвяне на нотариален акт и
пълномощни с ДДС възлиза на 346 лв., за която сума съставила проформа
фактура№ 22/17.12.2018 г. На 17.12.2018 г. със съобщение по вайбър
ответникът добавил към поръчката си за изготвяне на още едно пълномощно
от името на съсобственика Р.А. М.а, с която заедно придобива равни дялове
от апартамент № 4 На 19.12.2018 г. ответникът възложил на ищцата лично и
от името на лицата, които го упълномощават, за негова сметка
координирането и проверката на нотариалната заверка и нотариалните такси
за пълномощните и декларациите, като й предоставил координатите на
нотариус М.Д. с район на действие РС-Кърджали № 279. Изпълнила и отчела
възложната работа,к„ която била приета от ответника. Поискала плащане от
3
ответника, който й казал, че ще плати в деня на сделката в брой. Изготвила
проекта за нотариален акт. При изповядване на сделката изпратила свой
сътрудник за получаване на дължимото възнаграждение. Останалите
възложители на правните услуги са платили дължимото адвокатско
възнаграждение, но ищецът не е сторил това. Изпратила на електронната му
поща да плати възнаграждението по издадената фактура. Във връзка със
задължението на ответника е постановена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е депозирал възражение.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо
ответника, че й дължи сумата от 346 лв. с ДДС по договор за извършване на
правни услуги по изготвяне на нотариален акт, пълномощни и декларации,
ведно със законната лихва, считано от 21.01.2019 г. до окончателното
изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди че не е възлагал на ищцата
поръчка за правни услуги. Знаел, че ищцата е адвокат на дружеството „М.-1“
ЕООД, от което е купил през 2007 г. имот. Не е възлагал поръчка и чрез Д. Д.,
който е служител в посоченото дружество и като такъв представлява
дружеството, а не ответника. На 29.11.2018 г. Д. Д. се обадил по телефона на
Р.В. – негова приятелка, като я помолил да прехвърлят безвъзмездно идеални
части от УПИ, в който е построена сградата, в която са собственици на
обекти. Същият се свързал и с ответника. Тъй като собственикът на
посоченото дружество бил негов приятел и поради уверенията на Д. Д., че
няма да дължи никакви суми по сделката освен нотариалната сделка, а той и
адвоката на дружеството ще увредят цялата документация за сделката,
ответникът се съгласил да участва лично и като пълномощник на останалите
съсобственици. Твърди, че не упълномощавал Д. Д. да го представлява. За да
не се препращат необходимите документи на Д. Д., след което на ищцата,
същият му предоставил нейният имейл, за да изпраща документите директно
на ищцата. По тази причина имал електронна кореспонденция с ищцата.
Изпращал различни документи – нотариален акт, лична карта и др., е
изпращал на електронната поща на Д. Д., а не на ищцата. През цялото време
смятал, че ищцата представлява дружеството, поради което е счел за
нормално да подготви пълномощно. Оказало се, че част от изпратените
документи не следва да се заверяват. Твърди, че по време на
кореспонденцията с ищцата тя не е споменавала, че възнаграждението се
дължи от него, а не от посоченото дружество. По делото липсвали
доказателства за уговорено възнаграждение. Оспорва, че претендирания
хонорар е съобразен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като счита същият за прекомерен. Твърди,
че не е възлагал услуга, нито е уговорено възнаграждение. Позовава се на
нищожност поради липса на съгласие. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
Въз основа на заявление, депозирано на 21.01.2019 г. от М. Т. Т. е
постановена на 12.02.2019 г. по ч. гр. д. № 3625/2019 г. по описа на СРС, ГО,
69 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
срещу СТ. АТ. М. за сумата от 346 лв., дължими по договор за извършване на
правни услуги по изготвяне на нотариален акт, пълномощни и декларации, за
което е издадена фактура № 197 от 27.12.2018 г., ведно със законната лихва,
4
считано от 21.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. –
разноски по делото – заплатена държавна такса.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение
срещу постановената заповед, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
На 17.12.2018 г. ищцата е изпратила до ответника електронно писмо,
с което е изпратила изготвени пълномощни от името на двамата му родители,
с което го овластяват да се яви пред нотариус, за да придобият идеални части
от правото на собственост върху земята на ул. ****,, декларации по чл.264,
ал.1 ДОПК и по чл.25 ЗННД. Отправила е молба след заверката на
документите, те да бъдат сканирани и изпратени, за да може да ги опише в
нотариалния акт за 27.12.2018 г. Изпратена е и проформа фактура за
заплащане на адвокатски хонорар за изготвяне на пълномощни, декларации,
нотариален акт общ с други собственици за земята на ул. ****, по банков път
в размер на 346 лв. с ДДС, преди 27.12.2018 г. Г-н Д. уверил ищцата, че на
неговия мейл може да даде информация и документи за дължимия адвокатски
хонорар за ап.32 – Райна В. – 182 лв. с ДДС.
По делото е представена проформа фактура № 22 от 17.12.2018 г. на
стойност 288, 33 лв. без ДДС и 346 лв. с ДДС, платими по посочена банкова
сметка от получателя на услугата СТ. АТ. М., за изготвяне на нотариален акт,
пълномощно и декларации. За същата сума е съставена фактура №
197/27.12.2018 г. от ищцата с получател – ответника, като сумата е за
изготвяне на нотариален акт, пълномощно и декларации.
Съставена е и проформа фактура от ищцата № 23 на стойност 151, 67
лв. без ДДС или 182 лв. с ДДС, платима по банков път от Р.А.В. за изготвяне
на нотариален акт.
По делото е представен проект за пълномощно от А.С. М. и С.В.
М.а, в полза на ответника, който да ги представлява пред нотариус и от тяхно
име да придобие съответните към гараж № 1 0, 479 % ид. ч. от 95, 09 % ид. ч.,
равняващи се на 4, 12 кв. м. от ПИ с идентификатор 68134.205.42 по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изпълнителния директор на
АГКК.
На 18.12.2018 г. ищцата е изпратила на ответника по електронен път
редактирано пълномощно от неговите родители.
Представени са проекти на пълномощни от Р.А. М.а в полза на
ответника, както и проекти за декларации за гражданско и гражданско
състояние по чл.25, ал.8 ЗННД от представляваните лица, както и декларации
по чл.264, ал.1 ДОПК от същите.
На 20.12.2018 г. ответникът е изпратил на ищцата изготвени и
заверени пълномощно от името на родителите му, с което го овластяват за
придобие идеални части от правото на собственост върху земята на ул. ****,
заверени от тях, декларации по чл.25 ЗННД, които се отнасят за гараж № 1.
Изпратено е изготвено и заверено пълномощно от името на сестра му Р. М.а,
която го овластява да придобие идеални части от правото на собственост
върху земята на ул. ****, заверена от нея декларация по чл.25 ЗННД относно
апартамент 4.
По делото са представени преписи от нотариално заверените
5
документи пълномощни и декларации, както и нотариален акт за прехвърляне
на идеални части от недвижим имот в изпълнение на задължение № 62, том
VI, рег. № 16312, дело 1000/2018 г. от 27.12.2018 г.
На 28.12.2018 г. и на 20.01.2019 г. ищцата е изпратила по електронен
път на ответника покана за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 346
лв., съгласно проформа фактура № 22/17.12.2018 г.
Видно от представения нотариален акт № 10, том II, рег. № 2195,
дело № 201/2007 от 23.02.2007 г. „М.-1“ ООД е продал на СТ. АТ. М. и на
Р.А.В. недвижим имот, изграден в груб строеж и находящ се в гр. София, в
строящата се жилищна сграда на ъгъла на улиците „Праскова“ и „Нишава“, с
административен адрес ул. ****, в УПИ XI-571, 572 по плана на гр. София,
местност „Красно село – Стрелбище“, целият с площ от 860 кв. м.
По делото са представени извлечения от кореспонденция, водена на
мобилни телефони, в които се съдържа информация за изпратени и получени
копия от лични карти на лицата, които упълномощават ответника,
изготвените пълномощни, телефонен номер на нотариуса, пред който е
изповядана сделката, искане за заплащане по банков път на проформа
фактурите по банков път на 21.12.2018 г., както и изявление от ответника, че
сумите ще се платят при изповядване на сделката, в брой, а не по банков път,
тъй като така е по – лесно. Предложено е прихващане, на което е изразено
оспорване поради липсата на две насрещни задължения.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Д. В. Д. се
установява, че е технически сътрудник в „М.-1“ ООД и подготвял
документите за сделката – данъчна оценка и други. Ищцата била адвокат на
дружеството. Знаел, че се грижила за изготвяне на нотариалния акт по
сделката. Дружеството притежавало част от земята, като всеки ангажирал
адвокат. Дружеството ангажирало адв. Т.. Собствениците на земята е
следвало в едномесечен срок след уведомяването за въвеждане в
експлоатация на сградата да прехвърлят земята на собствениците на обекти на
сградата. Свидетелят познавал ответника. Присъствал по време на сделката,
тъй като бил пълномощник на собствениците на земята. Всички собственици
да били уведомени, включително чрез съобщение във входа на сградата и
говорил със собствениците, че който иска, може да получи земя. Свидетелят
не си спомнял дали ответникът е бил съгласен или не. Договорните
отношения били между М. и адв. Т.. Който искал земя, той го свързвал с адв.
Т., за да му подготви нотариалния акт. Свидетелят познавал адв. Т. като
адвокат на горепосоченото дружество.Не било задължително адв. Т. да
изготви документите. Той само предлагал, като всеки можел да си наеме друг
адвокат. Свидетелят говорил с почти всички собственици на земята. „М.-1“
ООД не бил поемал разходи за други лица по сделката. Не е имало уговорка,
включително и със С.М. дружеството да поеме разходите по сделката.
Разполагал с телефонния номер на мобилния телефон на ответника.
Свидетелят не бил комуникирал с него по вайбър. Не си спомнял
кореспонденцията с ответника дали е по имейл, вайбър или по телефона.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Р.А. В. се
установява, че познавала ответника. Притежавали обекти в сграда на ул. ****.
Участвала в сделката и купила идеални части, които собствениците на земята
им прехвърлили. Не е виждала ищцата, не я познавала. Единствения разговор
с нея провела след изповядване на сделката и тя казала на свидетелката, че ще
6
й изпрати документи за сградата – историята на строителството на сградата.
Нямало възлагане от нейна страна, като свидетелката не знаела ответникът да
е възлагал на адв. Т. извършването на услуги. Свидетелката присъствала на
разговор между ответника и ищцата, на който ответникът казал, че няма да
плати хонорар а адв. Т., а тя го заплашила с клетви и обидни думи. Този
разговор се провел преди сделката, на високоговорител и свидетелката чула
тази част от разговора. Знаела, че адв. Т. е била от страната на строителя „М.-
1“ ООД. Не знаела други собственици да са ангажирали адв. Т.. На
свидетелката не било предлагано да ангажира адв. Т. Не си спомняла да е
имало друга кореспонденция. Ответникът споделил със свидетелката, че не е
ангажирал адв. Т. и затова нямало да й заплати хонорар. Свидетелката е
участвала в сделката в качеството на собственик на ап.32 С. Д. й се обадил по
телефона, че ще се прехвърля земята и сделката ще бъде безвъзмездна и
собствениците ще бъдат разделени на две групи, тъй като били много.
Сделката била безвъзмездна, като те поемали нотариалните такси. За
изготвяне на нотариалния акт не са говорили. Свидетелката нямала представа
кой е изготвил нотариалния акт за нея. След изповядване на сделката влязла
госпожица, която казала, че е представител на адв. Т. и дължат на същата
някакви такси. Платили таксата, която им казала. Някои платили, но
свидетелката не знаела кои. Свидетелката платила. Не си спомняла дали
ответникът й е представял фактура или друг документ за плащане.
Свидетелката не е гледала телефонния номер, от който се провежда
телефонния разговор, но ответникът се обръщал към насрещната страна
поименно и споменавал сделката, както и „М.-1“ ООД. Не ставало дума
дружеството да поема разходи. Когато свидетелката платила сумата,
ответникът присъствал. Не са получили документи за извършените плащания.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта
на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 495 от 25.06.2010 г. по
гр. д. № 1669/2009 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК,
упражняването на адвокатската професия, съгласно определението в чл. 2
ЗАдв., е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и
законните интереси на физическите и юридическите лица. Тази дейност се
осъществява чрез устни и писмени консултации и становища по правни
7
въпроси, изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани
с възложената от клиента работа, представителство на доверителите и
подзащитните пред органите на съдебната власт, пред физически и
юридически лица, срещу уговорено между адвоката и клиента
възнаграждение - чл.36 ЗАдв. С оглед тези основни характеристики на
адвокатската дейност, е налице основание да се приеме, че договорните
отношения между адвоката и клиента да се определят като най - близки,
сходни на договора за поръчка.
Ето защо спорното право се регулира от общите правила на договора
за поръчка, регламентирани в чл.280 ЗЗДчл.292 ЗЗД, както и от
специалните правила, установени в ЗАдв.
Спори се между страните в производството относно наличието на
облигационна връзка по силата на договор за предоставяне на адвокатски
услуги.
За установяване сключването на процесния договор ищцата е
ангажирала възпроизведени на хартиен носител заверени преписи от
електронна кореспонденция между страните – електронни писма и
приложения към тях, както и кореспонденция на мобилни телефони по
вайбър.
На основание чл.184, ал.1 ГПК електронният документ може да бъде
представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от
страната, като при поискване страната е длъжна да представи документа на
електронен носител.
Ответникът не е оспорил представените по делото възпроизведени на
хартиен носител заверени преписи от електронни писма и приложенията към
тях, като е възразил да се приемат представените преписи от кореспонденция
на мобилни телефони, без да оспорва достоверността на тази кореспонденция,
както и без да оспорва, че същата е водена между страните в производството.
Ето защо в съответствие с изискванията на процесуалния закон същите са
приобщени към доказателствения материал, без да се изискват документите
на електронен носител и без извършване на проверка относно тяхната
достоверност.
Съгласно представения по делото препис от електронно писмо от
17.12.2018 г. ищцата е изпратила на ответника съставени от нея пълномощни,
декларации по чл.264, ал.1 ДОПК, както и по чл.25 ЗННД, заедно с проформа
фактура относно претендираното от нея адвокатско възнаграждение с
начислен ДДС. Ответникът не твърди и съответно не е ангажирал
доказателства, че е възразил срещу извършването на адвокатските услуги от
страна на ищцата, както и срещу размера на претендираното адвокатско
възнаграждение. Ето защо следва да се приеме, че е налице приемане на
работата по чл.264, ал.1 ЗЗД, чрез конклудентни действия, придружаващи
фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че
е налице мълчаливо изразено съгласие от ответника за такова одобрение. По
този начин е налице и потвърждаващо съгласие за сключване на договор при
условията, посочени в изпратеното на 17.12.2018 г. електронно писмо, в което
се съдържа и обемът на възложената работа. Липсата на възражения относно
претендирания размер на адвокатското възнаграждение и предприетите
последващи действия за оказване на необходимото съдействие на ищцата за
пълното изпълнение на работата, сочат на постигнато между страните
8
съгласие относно възложените на ищцата адвокатски услуги, както и за
заплащане на възнаграждение в заявения в електронното писмо размер.
По изложените съображения съдът счита, че ищцата е изпълнила
доказателствената си тежест да установи наличието на облигационна връзка
между страните относно предоставянето на правни услуги, обемът на тези
услуги и уговорената цена.
В подкрепа на този извод е и водената помежду им кореспонденция
на мобилните им телефони, установяваща предоставянето на информация
относно личните карти на упълномощителите, липсата на оспорване от страна
на ответника на задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение,
както и относно неговия размер, който ответникът е заявил, че ще плати при
изповядване на сделката.
Неоснователно е възражението на ответника, че правните услуги са
възложени от строителя „М.-1“ ЕООД. На основание чл.154, ал.1 ГПК в
доказателствена тежест на ответника е да установи това свое възражение. По
делото не са ангажирани доказателства в тази насока. Допуснатият до разпит
свидетел на ответника Д. Д. е дал показания, че посоченото дружество не е
имало ангажимент да поеме разходите по сделката, като между страните в
производството е имало договорни отношения. Съдът възприема показанията
на свидетеля Д., тъй като те са логични и последователни. Свидетелят е
разпитан за обстоятелства, които лично е възприел. Показанията му изцяло
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Показанията на свидетелката Р.В., ценени по реда на чл.172 ГПК, не
разколебават извода за наличие на облигационна връзка между страните.
Същата е дала показания, че ответникът й казал, че не е ангажирал ищцата и
затова няма да плати хонорар. Показанията в разглежданата част
възпроизвеждат твърдения на ищеца и не са свързани с лично възприети от
свидетелката обстоятелства. Също така разказаното от ищеца на свидетелката
не кореспондира с останалите събрани по делото доказателства.
Неоснователно е и релевираното в условията на евентуалност
възражение от ответника, че ако е налице сключен договор, то същият е
сключен при липса на съгласие между страните.
Съгласно трайната съдебна практика липсата на съгласие по смисъла
на чл.26, ал.2 ЗЗД е налице, когато изявлението е направено несериозно, без
намерение за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, при
насилие или в състояние, изключващо въобще формирането на воля, но по
причини, недължащи се на някое от посочените заболявания - малолетие,
поставяне под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка
интоксикация и др. Такива обстоятелства не са заявени, нито са доказани по
делото.
Предвид обстоятелството, че ищцата е изпълнила възложените от
ответника правни услуги, които са одобрени от него, същият дължи
заплащането на адвокатско възнаграждение в уговорения размер от 346 лв.
Ето защо предявеният иск се явява изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат,
обжалваното решение следва да се отмени, като предявеният иск следва да се
уважи.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
9
жалбоподателката следва да се присъдят сторените във въззивното
производство разноски. Техният размер възлиза на 25 лв. – заплатена
държавна такса за въззивно обжалване.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20054648 от 26.02.2021 г., постановено по гр.
д. № 21496/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗВАНА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от М. Т. Т.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „****, кантора 413, срещу СТ. АТ. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. **** и съдебен адрес гр. София, ул.
„****, офис 2 – адв. Ж.Б., иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, че СТ. АТ. М.,
ЕГН **********, дължи на М. Т. Т., ЕГН **********, сумата от 346 (триста
четиридесет и шест) лв., на основание договор за извършване на правни
услуги за изготвяне на нотариален акт, пълномощни и декларации, за която е
издадена фактура № 197/27.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
21.01.2019 г. до окончателното изплащане, за която сума е постановена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №
3625/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 69 състав.
ОСЪЖДА СТ. АТ. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.
**** съдебен адрес гр. София, ул. „****, офис 2 – адв. Ж.Б., да заплати на от
М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „****, кантора 413, сумата
от 25 (двадесет и пет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща
сторени разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10