Р
Е Ш Е Н И Е
№176 28.07.2023
год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и трета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница
Делчева
и с участието на прокурора Георги Николов като разгледа
докладваното от съдия М. Русев КАН дело
№149
по описа за 2023 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63, ал.2 от ЗАНН, образувано по касационната жалба на С.П.Г. *** против Решение №121/30.03.2023
год., постановено по А.Н.Д. №2921 по описа за 2022 год. на Районен съд Стара
Загора. С решението е потвърдено наказателно постановление №СФ-9-ДНСК-193/10.10.2022
год. издадено от Началника на ДНСК гр. София с наложено на С.П.Г.
административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лв. за това, че във
функциите си на длъжностно лице – главен инспектор в Дирекция „Общински
проекти и контрол по строителството“ към Община Стара Загора, на основание делегирани
правомощия със заповед №10-00-2411/12.10.2021 год. на Главния архитект на
Община Стара Загора, е одобрил част „технологична“ във фаза „технически проект“ за „Фабрика за
печат, ламиниране и конфакциониране на гъвкави опаковки“ в УПИ I-1654,
кв.34, Индустриална зона „Загоре“ без наличие на положително становище, издадено от
органите за пожарна безопасност и защита на населението, в нарушение на чл.144,
ал.1, т.7 от ЗУТ, за което му е наложено наказание на основание чл.239, ал.1,
т.2 от ЗУТ.
За да потвърди наказателното
постановление Районен съд Стара Загора е изложил мотиви, че нарушението
е категорията на формалните такива и е довършено с одобряването на
инвестиционния проект. Одобреният проект е за сграда за стопанска дейност от
множество хора, което по същество е рискова дейност и е от особено значение
наличието на становище за пожарна и аварийна безопасност. Нарушението е
извършено с форма на вина пряк умисъл. Нарушението е безспорно установено,
материалния закон е приложен правилно, а възраженията за допуснати процесуални
нарушения е намерил за неоснователни. Приел, че наказателно постановление е
обосновано и мотивирано, като са посочени всички обстоятелства по извършването
на санкционираното административно нарушение. Всичко това го е мотивирало да
постанови решение, с което е потвърдил обжалваното
наказателно постановление и е осъдил жалбопадателя на заплати на ДНСК разноски
в размер на 100.00 лв.
В касационата жалба се твърди,
че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно Наредба №4, за инвестиционни проекти чл.16, ал.1, т.1 било указано, че
водеща част в проекта била част „Архитектурна“ и „Конструктивна“, а част
„Газоснабдяване“ била представена като становище, само с обяснителна записка за
бъдещо проектиране и газифициране на обекта. В тази връзка била изготвена само
информационна част, касаеща бъдещи намерения на инвеститора за газоснабдяване
на обекта. Проектът бил внесен от надзорна фирма „Лифо“ООД, която извършила
оценка за съответствие на инвестиционния процес с изискванията на чл.142, ал.5
от ЗУТ. Съгласно писмо на Зам. Министър на МРРБ, депозирано в Община Стара
Загора и ЗУТ, съгласуването и одобряването на техническите и работните
инвестиционни проекти се извършвало от органа по чл.145, ал.1 от ЗУТ, като в
това число били и Гл. архитект на общината. Според ал.2 на нормата,
съгласуването се състояло в проверка на съответствието на проекта с
предвижданията на ПУП и правилата, и нормите за разполагане на застрояването и
устройствените показатели. Тази проверка не следвало да включва повторна оценка
на съответствието в обхвата по чл.142, ал.5 от ЗУТ, която се извършвала от
органа по чл.146.2, ал.6 от ЗУТ. Проектът, както се визирало, бил внесен от
надзорната фирма, която извършила оценка за съответствието на инвестиционния
процес с изискванията на чл.142, ал.5 от ЗУТ и задължение на същата било при
констатиране на нередности или разминаване при приложената документация,
своевременно да информира, чрез оторизирано лице, управителя на фирмата за
същите, за да се отстранят. След повторен преглед на проектната документация от
проектанта, оторизираното лице от списъка на надзорната фирма удостоверявало с
подпис и печат, че проверяваната от него съответна част отговаряла на
законовите норми и можела да бъде включена към окончателната оценка на
надзорното дружество. Проверката по чл.145, ал.2 от ЗУТ не следвало да включва
повторна оценка на съответствието на обхвата по чл.142, ал.5 от ЗУТ, която се
извършвала от органа по ал.6.
В заключението на горното се
мотивира, че лицето упражняващо строителен надзор носело отговорност за
цитираните обвинения в процесното НП и поради това се считало, че не било
необходимо наличието на положително становище от ПЗБН. Следва да се ангажира
отговорността на надзорната фирма, а по отношение отговорността на касатора,
следвало НП да се отмени. Касаторът не бил съгласен с констатациите на районният
съд, тъй като съставянето и връчването на АУАН на упълномощено лице /Б. П./
било извършено в грубо нарушение на ЗАНН и в частност на неговите правила, установени в чл.40, ал.1. Б. П. не
бил извършил предполагаемото се административно нарушение и съотв. не следвало
да му се съставя и връчва на него АУАН. На следващо място се сочи, че не били
налице и предпоставките по чл.40, ал.2 от ЗАНН за неговото приложение и от там
се обосновава довод за незаконосъобразност на наказателното постановление,
поради допуснати съществени процесуални нарушения. Коментира се съдебна
практика, като се претендира обосновка на твърдението за допуснато съществено
процесуално нарушение на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
От съда се иска да бъде
отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се отмени
наказателното постановление.
Ответника Началника на ДНСК в
подробно изложен отговор оспорва всички аргументи на касатора и иска от съда да
бъде оставено в сила въззивното съдебно решение. Установената фактическа
обстановка е в пълно съответствие със събраните по делото доказателства, постановено
е при правилно приложение на материалния закон и при липсата на допуснати
съществени процесуални нарушения. Строежът е четвърта категория и попада в
хипотезата на чл.137, ал.1, т.1, буква „г“ от ЗУТ - строежи криещи опасности от взрив. За
нуждите на производствения проецс е предвиден резервоар за въздух са работно
налягане 0.8 МРа, а според чл.2, ал.4 от Наредба №1/2003 год., такива са
строежите за производство и съхраняване на суровини, вещества и материали с налягане,
по-голямо или равно на 0.07 МРа, а в т.110 от същата наредба, като строежи от
първа категория са предвидени тези, предназначени за производство на изделия от
пластмаси по различен начин: пресоване, щамповане, леене под налягане,
екструзия, вакуумформоване и др. Отговорност за установеното нарушение е на главния
архитект на общината, като в случая инж. Г. одобрявайки проекта, е действал във
функциите на главен архитект, на основание предоставените му правомощия с цитираната
заповед. При реализирането на административнонаказателната оттговарност не са
допуснати процесуални нарушения, като излага подробни съображения за това. В
заключение е направено искане за оставяне без уважене на подадената касационна
жалба и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение на Районен съд Стара
Загора.
Представителя на Окръжна прокуратура дава становище
за неоснователност на жалбата и
предлага на съда да остави в сила съдебното
решение.
Административен съд Стара
Загора след извършена служебна проверка за допустимост, валидност и материална
законосъобразност на обжалваното съдебно решение, намира за установено
следното:
Решението е валидно, допустимо
и правилно.
Касационната инстанция споделя
доводите на РС, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
реализирането на административнонаказателната отговорност на касатора. Доказано
е също така пред въззивната инстанция от обективна и субективна страна
извършено нарушение на чл.144, ал.1, т.7 от ЗУТ от настоящия касатор.
Оплакванията на последния са отново във връзка с нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.44, ал.1 от ЗАНН, но същите правилно са възприети от
първоинстанционният съд за неоснователни. Няма спор, че АУАН не е съставен на
датата на установяване на нарушението, а в един по-късен момент, но при
спазване на срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН. Също не е спорно, че актът е съставен
в присъствието на Б. П. който е бил надлежно упълномощен да го представлява при
съставянето на АУАН, така и за неговото получаване. В този смисъл, не е налице
претендираното нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, доколкото практиката
единодушно приема, че АУАН може да се състави и връчи в присъствието на изрично
упълномощен представител, дори и когато наказаният е физическо лице. При
наличие
на изрично пълномощно в полза на представителя П. да
защитава правата на упълномощителя си пред РДНСК, не е налице нарушение нито на
императива на чл.40, ал.1 от ЗАНН, нито се стига до нарушение на правото на
защита на наказаното лице. Още повече, че във връзка с това са депозирани и
съответните писмени възражения против съставеният акт за установяване на
административно нарушение – право на нарушителя по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Касационната
инстанция изцяло споделя съображенията на районният съд в тази насока и дадени
в жаленото решение, поради което и на осн. чл.221, ал.2, изр. последно от АПК
препраща към тях.
Касаторът оспорва изводът на районният
съд, че той е субектът на конкретното визирано административно нарушение. Това
възражение е неоснователно. Няма спор, че пред съда е представено неоспорено
писмено доказателство /лист 87/, чрез което е удостоверено, че на осн. §1,т.4
от ДР на ЗУТ, органът по чл.145, ал.1, т.1 от ЗУТ /Гл. архитект на общината/ е
делегирал на инж. С.Г. правомощието да съгласува и одобрява /съотв. да отказва
това/ части „газификация“, „Отопление, вентилация и климатизация“,
„Топлотехническа ефективност“, „Технологична“ от инвестиционни проекти. В този
смисъл и въз основа на законовата делегация, С.Г. действа в качеството си на
орган по чл.145, ал.1, т.1 от ЗУТ и длъжностно лице, оправомощено да съгласува
и одобрява техническите или работните инвестиционни проекти. Именно в това си
качество е налице и такова одобрение от негова страна на конкретен
инвестиционен проект, за посочения в наказателното постановление строеж и това
не е спорно между страните – лист 97 от делото. Съгласно обаче чл.144, ал.1 от ЗУТ, инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват, след като се
придружават от посочените в т.1-9 на нормата документи, сред които и съгласно
т.7 е и положително становище, издадено от органите за пожарна безопасност и
защита на населението, за строежите от първа, втора и трета категория. Т.е., за
да се съгласува и одобри един инвестиционен проект, той следва да се придружава
от посочените там документи при съобразяване спецификата на инвестиционното
намерение. Не е спорно, че инж. Г. е имал правомощието да съгласува и одобрява посочения
инвестиционен проект за обект „Фабрика за печат, ламиниране и конфекциониране
на гъвкави опаковки“ и същият е одобрил чрез поставяне на подписа си и на
печат. Също не се спори, че в обяснителната записка, в частност спецификацията
на технологичното оборудване, предвижда /т.20/ наличието на резервоар за възддух
500 л., с работно налягане от 0.8 Мра. Следва също така да се има в предвид, че
категорията на строежа са предлага от проектанта, потвърждава от консултанта в
изготвения комплексен доклад и се определя от органа, който одобрява
инвестиционния проект и издава разрешението за строеж. В този смисъл,
определената и посочена от проектанта категория на строеж, възприета и от
консултанта, подлежи на административен контрол от страна на административният
орган при одобряването на инвестиционния проект и в никакъв случай същият не е
обвързан от посочената в инвестиционния проект категория строеж. Съгласно
чл.137, ал.1, т.1 буква „г“ от ЗУТ, първа категория са строежите, криещи опасност от
взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение
на отровни или вредни вещества. Допълнително пояснения за тази категория
строежи е дадено в чл.2, ал.4, т.1,
буква „а“ от Наредба №1 от 30.07.2003 год. за номенклатурата
на видовете строежи, като такива са
строежи или части от тях (сгради, помещения, складове, технологични и
транспортни инсталации и лаборатории) за производство и съхраняване на
суровини, вещества и материали с налягане, по-голямо или равно на 0,07 МРа. В
конкретния случай е безспорно, че предвидената за монтаж резервоар за въздух с
работно налягане от 0.8МРа, което автоматично определя и строежа като такъв от
първа категория. Нещо повече в приложение №1 към чл.2, ал.13 от Наредбата, са
описани строежите от първа категория, като в т.110 е посочено, че такова е производство
на изделия от пластмаси по различен начин: пресоване, щамповане, леене под
налягане, екструзия, вакуумформоване и др.). Действително съгласно броя на
работните места същият е от четвърта категория, но правилото на чл.13, ал.1 от
Наредба №1, предвижда, че когато строежи или части от тях попадат по един
критерий в определена категория, а по друг - в по-висока, те се категоризират в
по-високата категория. Ето защо и въз основа на гореизложеното, следва да се
приеме, че строежа представлява такъв от първа категория и при одобряването на
инвестиционниня проект или неговото изменение е необходимо и посоченото
положително становище, издадено от органите за пожарна безопасност и защита на
населението, какъвто преди одобряването на проекта не е бил представен, а
въпреки това е налице такова одобряване от длъжностното лице, в частност инж. Г..
При това положение, изцяло правилен и съответен на материалния закон е изводът
на районният съд, че именно наказаният е осъществил от субективна и обективна
страна вмененото нарушение на чл.144, ал.1, т.7 от ЗУТ, което е наказуемо на
основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ. Наказаният е имал качеството на длъжностно
лице, което в това си качество е притежавал правомощието да съгласува и одобри
инвестиционния проект, която представлява „строителни книжа“ по см. на §1, т.36
от ДР на ЗУТ /всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване
или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване,
както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво/, но е одобрил
/това е вменено му изпълнително деяние/ съотв. строителни книжа в нарушение на
закона /чл.144, ал.1, т.7 от ЗУТ/. Наложената санкция е в размер на законовия
минимум, поради което правилен е изводът на съда, че наказателното
постановление е законосъобразно на тази плоскост.
Достигайки до извод за
законосъобразност на процесното наказателно постановление, районният съд
правилно е определил и възнаграждение за юрисконсулт, каквото своевременно е
било поискано. Ето защо и в тази си част, въззивното решение е законосъобразно
постановено.
При извод за неоснователност
на касационната жалба, основателна е претенцията на ответника по касация за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и пред тази инстанция, като такова
следва да се определи в размер на 80.00 лева, съобразно правната и фактическа
сложност на спора и проявената процесуална активност на пълномощника.
Касационната жалба като
подадена в срок и от наказаното лице, е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№121/30.03.2023 год., постановено по АНД №2921/2022 год. по описа на Районен съд
Стара Загора.
ОСЪЖДА С.П.Г.,
ЕГН ********** *** да заплати на ДНСК София разноски в размер на 80.00 лева
разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.