О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № …
гр. София, 15. 03. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Г.
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Г. ч. гр. д. № 124 по описа на съда за 2021 г., и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 274, вр. чл. 407 ГПК.
Образувано е по
частна жалба, подадена от И.Г.Д. срещу разпореждане от 18. 10. 2016 г. за
издаване на изпълнителен лист в полза на И. В. Д. за сумата в размер на
1 120 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция по гр. д.№
987/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд, и срещу разпореждане от 01. 07.
2019 г. за издаване на изпълнителен лист за сумата в размер на 1 000 лева
в полза на И. В. Д. за направените от него разноски по т. д. № 1826/2018 г. по
описа на ВКС.
В жалбата си
жалбоподателят посочва, че не е бил уведомяван за постановеното от ВКС решение
по т. д. № 1826/2018 г., който, без да има представен по делото договор за
правна защита и съдействие, присъдил разноски на насрещната страна, вследствие
на което било постановено обжалваното разпореждане за издаване на 2 бр. изпълнителни
листа. Въз основа на издадените в негова полза изпълнителни листове, извън
всякакви срокове, И. Д. бил образувал изпълнително производство с №
20177930400473 по описа на ЧСИ Наталия Дангова, с рег. № 793 и район на
действие Софийски окръжен съд.
В срока за отговор
на частната жалба от насрещната страна, такъв не е постъпил.
Съдът, след като
прецени данните по делото и взе предвид становището на жалбоподателя, намира за
установено следното от фактическа страна:
Производството по
гр. д. № 927/2012 г. пред първоинстанционния съд се е развило по предявени от И.Г.Д.
искове срещу И. В. Д. за установяване съществуването на вземания по два записа
на заповед.
С решение № 133 от
23. 04. 2013 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 538 ТЗ е признато по
отношение на И. В. Д. съществуването на вземания на И.Г.Д. по процесните записи
на заповед.
Така постановеното
решение е обжалвано от ответника И. Д. с въззивна жалба пред Софийски окръжен
съд, по която е образувано гр. д. № 987/2013 г. С решение № 242 от 26. 05. 2014
г., постановено по това дело, решението на районния съд е отменено и вместо
него постановено друго, с което предявените от И.Г.Д. искове са отхвърлени, а
той е осъден да заплати на въззивника И. Д. разноски по делото в размер на
1 120 лева.
Срещу въззивното
решение е подадена касационна жалба от И.Д., която е върната с разпореждане от
09. 05. 2016 г. по гр. д. № 987/2013 г. на окръжния съд, потвърдено с
определение № 1832 от 05. 06. 2017 г. по
ч. гр. д. № 2664/2017 г. на САС, като в мотивите на последното е прието, че
въззивното решение е постановено по търговско дело, и, с оглед цената на
предявените искове, не подлежи на касационно обжалване.
Определението на
САС е било обжалвано, но с разпореждане от 19.09.2017г. този съд е върнал така
подадената жалба.
Горното
разпореждане е потвърдено с необжалваемо определение № 39 от 18. 01. 2018 г. по
ч. т. д. № 3102/2017 г. на ВКС, ТК, първо отделение, като в мотивите му е
прието, че решението на въззивния съд – № 242 от 26. 05. 2014 г. е влязло в
сила в деня на постановяването му като неподлежащо на касационно обжалване,
независимо, че в същото е било посочено обратното.
При тези данни се
налага извод, че решението на въззивния съд е влязло в сила.
На 18.10.2026г. Самоковският
окръжен съд е бил сезиран с молба от И. В. Д. за издаване на изпълнителен лист
за присъдената му с въззивно решение № 242 от 26. 05. 2014 г. по гр. д.№
987/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд сума в размер на 1 120 лева,
представляваща деловодни разноски.
С разпореждане от същата
дата по гр. д. № 927/2012 г. на Самоковския районен съд молбата е уважена и е
постановено издаването на изпълнителен лист за тази сума.
По молба на И.Г.Д.
за отмяна на влезлите в сила решение № 242 от 26. 05. 2014 г. по гр. д.№ 987/2013 г. на Софийски окръжен
съд и решение № 114 от 05. 09. 2014 г. по гр. д.№ 452/2013 г. на Самоковски
районен съд, пред Върховен касационен съд е образувано т. д. № 1826/2018 г. по
реда на чл. 303 от ГПК. По същото е постановено окончателно решение № 21 от 27.
03. 2019 г., с което молбата за отмяна на цитираните по-горе влезли в сила
решения е оставена без уважение, като молителят И.Г.Д. е осъден да заплати на
ответника И. В. Д. разноски по делото в размер на 1 000 лева. На датата на
постановяването му, решението е влязло в сила като неподлежащо на обжалване.
По нова молба на И.
Д., на 01. 07. 2019 г. е разпоредено издаването на изпълнителен лист в негова
полза за присъдените му с решението на ВКС разноски от 1 000 лева.
Молбата е уважена с
разпореждане от същата дата.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Частната
жалба е процесуално допустима, с оглед подаването ѝ в срок, срещу
подлежащи на обжалване съдебни актове и от надлежна страна. По аналогия с
разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, допустимостта й не се компрометира от
факта, че същата е била подадена чрез съдебния изпълнител.
При
надлежно упражнено право на жалба и подадена редовна и допустима такава, съдът
дължи пълна служебна проверка на обжалваните съдебни актове, без да е ограничен
от наведените в жалбата доводи (арг. от Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т.
д. № 6/2017 г., ОСГТК).
В изпълнение на това свое
задължение, разглеждайки жалбата по същество, настоящият съдебен състав намира същата
за неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1 ГПК, подлежат
на принудително изпълнение влезлите в сила решения и определения на съдилищата,
осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение,
съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които
подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както
и решенията и определенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях
спогодби по арбитражни дела.
В разглеждания случай молителят Д.
е претендирал издаване на изпълнителни листове въз основа на влезли в сила
съдебни решения – решение № 242 от 26. 05. 2014 г. по гр. д. № 987/2013 г. на
Софийски окръжен съд и решение 21 от 27. 03. 2019 г. по т. д. № 1826/2018 г. на
ВКС. Тези съдебни актове съдържат осъдителни диспозитиви за присъдени разноски в
посочените размери в полза на молителя и са влезли в законна сила. Поради това
те представляват годни изпълнителни основания за тези разноски.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че решението на Върховния касационен съд не му било връчено и той
не бил надлежно известен за него. Видно от диспозитива му, това решение е
окончателно и не подлежи на обжалване. Поради това и по аргумент от противното
спрямо чл. 7, ал. 2 ГПК, съдът не е следвало да връчва препис от него на
жалбоподателя. Съответно, невръчването му не съставлява процесуално нарушение и
не е основание за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз
основа на него.
Що се отнася до разпореждането за
издаване на изпълнителен лист за сумата 1 120 лева, присъдена с решението
на Софийския окръжен съд, както се установява от материалите по делото и от
мотивите на САС и ВКС, решението е влязло в сила в деня на постановяването му –
26. 05. 2014 г., и с него се удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника за тази сума.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателя, че изпълнителните листове били издадени за съдебни разноски, за
извършването на които не бил представен договор за правна защита и съдействие.
Този довод е следвало да се релевира по реда и в сроковете на чл. 248 ГПК, ако
жалбоподателят е считал, че осъждането му за заплащане на съдебни разноски е
неправилно на това основание. В случай на неблагоприятен изход от производството
по изменение на съдебни решения в частта за разноските, той е имал възможност
да инициира и инстанционна проверка. След преклудиране на възможността по чл.
248, ал. 1, предложение второ от ГПК, обаче, е отпаднала възможността за
изменение на влезлите в сила решения и в частите им за разноските, поради което
те съставляват годно изпълнително основание за отразените в тях парични суми, а
въпросът за присъждането на последните не може да се пререшава в производството
по обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист.
Също така неоснователно
жалбоподателят твърди, че Д. бил образувал изпълнително дело „извън всякакви
срокове“. Настоящият съдебен състав намира, че няма преклузивни срокове за
образуване на изпълнително дело по вече издаден изпълнителен лист, поради което
този довод на жалбоподателя не може да бъде споделен.
На последно място, неоснователно
жалбоподателят изтъква, че срещу свидетелите по гр.д. № 927/201г. има
образувано досъдебно производство за лъжесвидетелстване. По делото няма
доказателства в подкрепа на това твърдение, но, дори да е вярно, то не обуславя
основателност на жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК,
ако се установи неистинност на
свидетелски показания, това е основание за отмяна на влязлото в сила съдебно
решение, но подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението
(арг. от чл. 309, ал. 1, изречение първо от ГПК). Съответно, по аргумент от по-
силното основание, наличието на досъдебно производство с така посочения
предмет, само по себе си не е основание нито за спиране на изпълнението, нито
за отмяна на разпореждане за издаване на изпълнителен лист.
Воден от горните съображения,
настоящият въззивен състав намира, че обжалваните разпореждания са
законосъобразни, а частната жалба срещу
тях следва да бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран, Софийският окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на И.Г.Д. с вх. № 05386/06.10.2020г. при ЧСИ Наталия Дангова срещу разпореждане
от 18. 10. 2016 г. за издаване на изпълнителен лист в полза на И. В. Д. за
сумата в размер на 1 120 лева, представляваща разноски пред въззивната
инстанция по гр. д. № 987/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд, и срещу
разпореждане от 01. 07. 2019 г. за издаване на изпълнителен лист за сумата в
размер на 1 000 лева в полза на И. В. Д. за направените от него деловодни разноски
по т. д. № 1826/2018 г. по описа на ВКС.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.