РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Сандански, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20241250101609 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ”-ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление-гр.София,
бул.“Панчо Владигеров“, № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, представлявано от М.Г. и А.
Б., срещу М. А. А., с ЕГН-**********, с адрес-гр.Д., п.к.****, ж.к.”Д. *”, бл.*, вх*, ет.*,
ап.**, с която е предявен иск за заплащане на сумата от общо 1603,82 лева по сключен от нея
с „Креди Йес”-ООД на 31.07.2020г. договор за паричен заем № 225354, от която сума
837,52лева е главница, 98,58 лева е договорна /възнаградителна/ лихва, а 667,71 лева е
неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането.
Правно основание- чл.79 и чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.9 от ЗПК, чл.99 от
ЗЗД и във вр. с чл.415, ал.1,т.3 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че на 31.07.2020г. между „Креди Йес”-ООД (заемодател) и
М. А. А.(заемател) е подписан договор за паричен заем № 225354 с размер на
предоставената сума от 1500лв. Твърди се, че „Креди Йес”-ООД е отпуснало договорената
заемна сума на заемателя, а за него е възникнало задължение да издължи кредита съгласно
условията на договора, а именно-на 12 вноски, всяка от които в размер на 251лв., първата от
които с падеж на 30.08.2020г., а последната- с падеж на 02.08.2021г., при което общата сума,
която е следвало да бъде върната е в размер на 1844,12лв., включваща и възнаградителна
лихва. Твърди се, че в чл.8 от договора е предвидено дължимост на неустойка в размер на
1167,88лв. за непредставяне на обезпечение. Твърди се, че падежът на всички вноски е
настъпил и кредитополучателят е изпаднал в забава. Твърди се, че ответницата е извършила
плащания в общ размер на 1491,94лв., от които са погасени както следва: главница-
662,48лв., договорна лихва-245,54лв. и неустойка-583,92лв. Твърди се, че ответницата
дължи и неустойка от 10% върху остатъчната главница след изпадане в неизпълнение на
1
договорното си задължение по силата на чл.14 от Общите условия. Твърди се, че
ответницата дължи сумата от 1603,82 лева, включваща непогасена главница в размер на
837,52лв., непогасена договорна лихва в размер на 98,58лв. и непогасена неустойка в размер
на 667,71лв. Твърди се, че на 12.01.2024г. между „Креди Йес”-ООД, в качеството на цедент
и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”-ЕАД, в качеството на цесионер, е сключен договор за
цесия, по силата на който вземането по гореописания договор за паричен заем е цедирано
на ищцовото дружество. Твърди се, че с пълномощно от 12.01.2024г. цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми от името на „Креди Йес”-ООД всички длъжници по
вземанията на „Креди Йес”-ООД, който то е цедирало съгласно сключения договор за цесия,
както и че „Креди Йес”-ООД чрез пълномощника си е изпратило до длъжника, чрез
препоръчана поща с обратна разписка, уведомление за извършеното прехвърляне на
вземания. Твърди се, че депозираното от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”-ЕАД заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника, по което е било
образувано ч.гр.д.№ 1446/2024г., е било отхвърлено с дадени указания за възможност да
предявят осъдителен иск за вземането си. По изложените съображения ищецът предявява
настоящия иск, в подкрепа на който представя писмени доказателства.
Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба.
В съдебно заседание страните не се явяват, като ищецът депозира писмено становище,
че поддържа предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 31.07.2020г. е сключен договор за паричен заем № 225354 между „Креди Йес”-ООД,
в качеството на заемодател, и М. А. А., в качеството на заемател, по силата на който
заемодателя предоставя на заемателя потребителски заем при следните параметри: размер
на отпуснатия заем-1500лв.; брой вноски-12; вид на вноската-месечна; ден за плащане-31
число; срок на договора-12 месеца; лихвен процент фиксиран за целия срок на договора;
месечен лихвен процент-3,33%; ГПР-47,839%; обща сума за плащане-1844,12лв. В чл.6 от
договора е предвидено, че договорът за заем се обезпечава с гарант, отговарят на условията
на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-
долу обезпечения, по избор от заемателя: 1.Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10,
ал. 2, т. 3 от Общите условия; 2.Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал.
2, т. 2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите
условия; 4. Ценна книга издадена в поза на заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора,
заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не
предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от
Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер
на 1167,88 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към
настоящия договор за заем.
Представен е погасителния план към договора, в който са посочени погасителните
вноски с падеж и размер-с включена и без включена неустойка. По делото са представени и
Общите условия, при които „Креди Йес”-ООД предоставя заеми.
На 12.01.2024г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
между „Креди Йес”-ООД, като цедент, и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”-ЕАД, като
цесионер, с предмет-прехвърляне на вземания на „Креди Йес”-ООД, произхождащи от
договори с трети лица, които вземания са индивидуализирани в приложение № 1 към
договора, в което приложение под № 325 е и вземането към М. А. А. по договор № 225354
от 31.07.2020г. На 12.01.2024г. цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово
име всички длъжници по вземанията, посочени в приложение № 1 към договора за продажба
и прехвърляне на вземания от 12.01.2024г., за извършеното прехвърляне. „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ”-ЕАД е изготвил уведомление до М. А. А. за извършената цесия, което й е
връчено на 11.03.2024г. /известие за доставяне/.
2
На 16.10.2024г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”-ЕАД е подал до РС-Дупница
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу М. А. А. за
заплащане на сумата от 1603,81лева по запис на заповед, издаден за обезпечаване
изпълнението на договор за паричен заем № 225354, сключен между „Креди Йес”-ООД и М.
А. А., което заявление е изпратено за разглеждане по подсъдност на РС-Сандански. По
подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№1446/2024г. по описа на РС-Сандански. С
разпореждане от 06.11.2024г. съдът е отхвърлил подаденото от „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ”-ЕАД заявление и му е указал, че в едномесечен срок може да предяви осъдителен иск
срещу длъжника. Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на 10.12.2024г.,
който същия ден е предявил настоящия иск.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че ответницата
е неизправна страна по договор за паричен заем № 225354, като не е изплатила
предоставения й заем, чийто краен срок е настъпил, както и че вземането на заемодателя
към заемателката по този договор е прехвърлено на ищеца с договор за цесия. За ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск и защото заявлението му за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е отхвърлено като
неоснователно и му е дадено указание от заповедния съд да предяви осъдителен иск за
вземането си. Настоящият иск е предявен в указания срок.
По основателността на предявения иск:
Установи се, че на 31.07.2020г. между „Креди Йес”-ООД, в качеството на заемодател, и
М. А. А., в качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем № 225354, както и че
между „Креди Йес”-ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”-ЕООД е сключен договор за
цесия, по силата на който „Креди Йес”-ООД е прехвърлило на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ”-ЕООД вземанията си по сключения с М. А. А. договор за паричен заем.
За сключения между „Креди Йес”-ООД и М. А. А. договор за паричен заем важат
разпоредбите на специалния закон за потребителския кредит (ЗПК). В чл.10 и чл.11 от ЗПК
са уредени формата и съдържанието на договорите за потребителски кредити, като за
тяхното спазване съдът следи служебно /и без направено възражение от страна по делото/.
Един от задължителните реквизити на тези договори е посочване годишният процент на
разходите по кредита (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към закона начин.
Нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само когато в договора
изобщо не е посочен ГПР, но и когато е посочен такъв, но не са посочени взетите предвид
допускания при определянето му или те са посочени по начин, който не е достатъчно пълен,
точен и ясен, поради което не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочената цифрова величина, както и когато е налице такова посочване, но посочения в
договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, а съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Установи се, че в договора за паричен заем е посочен ГПР в размер на 47,839% , но
съдът намира, че той не отговаря на действително прилагания в отношенията между
страните, тъй като при изчислението му не е взето предвид заплащането на уговорената
3
между страните неустойка за неизпълнение на задължението на заемателя за предоставяне
на обезпечение, а е следвало да се вземе предвид, тъй като така както е уговорена
неустойката по съществото си представлява скрита договорна лихва. И това е така, тъй като
от непредоставяне на обезпечение по договора от страна на заемополучателя не води до
претърпяване на вреди от заемодателя, за да се заплаща неустойка за това. Учредяването на
надлежно обезпечение следва да се вземе предвид от заемодателя към момента на сключване
на договора, като неизпълнението на това задължение може да обоснове негов отказ да
отпусне кредита, а не да е свързано с начисляване на допълнителна сума по договора и то в
размер многократно надвишаващ самата възнаградителна лихва по заема. Недобросъвестно
е от страна на заемодателя да прехвърля в тежест на заемополучателя риска от
неизпълнение на свое задължение -да извърши предварителна оценка на
платежоспособността на заемополучателя /чл.16 от ЗПК/.
Заемодателят като не е взел предвид този разход е въвел в заблуждение потребителя
относно реалните разходи по заема, които ще направи, а с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК законодателят цели да защити правата на потребителите като им гарантира, че те ще
имат информация за максималната цена, която биха заплатили за предоставената им услуга
за периода на погасяване на заема. Като не е взел предвид този разход при определяне на
посочения в договора размер на ГПР, заемодателят е нарушил чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а това
води до недействителност на договора за паричен заем по силата на чл.22 от ЗПК. При това
положение заемополучателят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви и
други разходи по кредита (чл.23 от ЗПК).
Ищецът признава, че по договора ответницата е извършила плащания в общ размер на
1491,94лв. Следователно, ответницата дължи сумата от 8,06 лева /разликата между чистата
стойност на кредита и извършените плащания/, до който размер искът се явява основателен
и следва да бъде уважен, а в останалата му част искът следва да се отхвърли като
неоснователен. Върху сумата от 8,06 лева ответницата дължи законна лихва от датата на
подаване на заявлението-15.10.2024г., до окончателното й изплащане.
Относно разноските:
Независимо, че предявеният иск е частично уважен, на ищеца не следва да се
присъждат разноски по делото съобразно уважената част от иска, тъй като това би било в
противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО. Такава е и съдебната практика (след
решението на СЕС от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19) - напр.решение №
129 от 30.07.2024г. по т.д.№ 630/2023г. на I т.о. на ВКС, в което е прието, че присъждането в
тежест на ответника на процесуалните разноски, съобразно уважената част на иска по
чл.422 от ГПК, при прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, в случай при който
спорът е за съществуването на задължения, произтичащи от признат за изцяло
недействителен договор за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК и при
приложение на чл.23 от ЗПК, би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй
като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на
ефективен съдебен контрол.
Водим от горното и на основание чл.79 и чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.9 от
ЗПК, чл.99 от ЗЗД и във вр. с чл.415, ал.1,т.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. А., с ЕГН-**********, с адрес-гр.Д., п.к.****, ж.к.”Д.*”, бл.*, вх.*,
ет.*, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”-ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление-гр.София, бул.“Панчо Владигеров“, № 21, Бизнес
център „Люлин-6“, ет.2, представлявано от М. Г. и А. Б., сумата от 8,06 лева /осем лева и
шест стотинки/ по договор за паричен заем № 225354, сключен на 31.07.2020г. между
„Креди Йес”-ООД и М. А. А., ведно със законната лихва от 15.10.2024г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част-над уважения размер
до претендираната сума от 1603,82 лева, като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5