Решение по дело №1465/2020 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 260364
Дата: 15 декември 2021 г.
Съдия: Велина Ангелова
Дело: 20205240101465
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта

               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  :

        260364/15.12.2021 година,гр.Пещера

 

                  В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  граждански състав

 На  16.11.2021  година

 в публичното заседание в следния  състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА

                   ЧЛЕНОВЕ:

                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :

 Секретар СЕВДАЛИНА ПЕНЧЕВА  

 прокурор …………………

като разгледа  докладваното от Съдия Ангелова по  гр.дело №1465  по описа за  2020 година.

 

Предявен е иск по чл.45 от ЗЗД .

В исковата молба ищецът Г.Х.К. *** чрез адв.П.   против ответника  И.Д.Г. ***  твърди,че  към месец септември 2015 година  е заемал  длъжността административен ръководител  на Районна прокуратура  гр.Пазарджик и е притежавал  лек автомобил  „Мерцедес Ц220“ с ДК № РА0202 ВК.На 07.09.2015 година  вечерта  К.  паркирал описания лек автомобил  пред жилището си(към онзи момент  находящо се в гр.Септември на ул.Пеньо Пенев № 8),редом до автомобила на  Е.  Д.-марка „Опел-Корса“ с ДК №  РА 1336АХ.Сутринта  в 04:40 часа на 08.09.2015 година  автомобилът му бил запален.К. и Д.успели да повикат съответните органи на пожарна  и МВР и да  излязат.Ищецът установил ,че горят:уплътнителят  на предното стъкло;декоративна пластмасова решетка под стъклото;двете десни врати;задната част и  задна дясна гума на автомобила  като с общи усилия  успял да  угаси  пожара.По повод на палежа било образувана Досъдебно производство № 286/2015 година по описа на   РУ Полиция Септември,преписка  № 1116/2016 година по описа на Окръжна прокуратура гр.Пазарджик.След проведени ОИМ на полицейските органи бил установен и извършителя на описаното деяние,а именно  ответникът в настоящото производство  И.Д.Г..Същият бил предаден на съд като с Присъда № 36 от 20.06.2017 година по НОХД № 881/2016 година на ПзОС бил признат за виновен  в извършване на  престъпление по чл.330,ал.1 от НК като с Решение  № 260 от 22.11.2017 година  по ВНОХД № 435/201 година  по описа на ПАС постановената присъда била изменена  като е било намалено наказанието  с оглед  намаляване на  автотехническата експертиза на лекия автомобил от 6000 лева на 5450 лева,което решение е влязло в законна сила на 21.03.2018 година.Твърди се още ,че на подпаления автомобил са били  причинени  повреди на декоративна решетка;ел.инсталация;двете десни врати;задна част на резервоара и задна дясна гума,което е наложило извършване на ремонт и подмяна  на посочените части ,включително и  пребоядисване на купето.Всички увреждания били описани  в протокол  за оглед и фотоалбум към него; в протокол за разпит;пожаро-техническа експертиза .Сочи още ,че ремонтираните работи за възстановяване на автомобила и привеждането  му отново в годност за ползване,включително и труда  били извършени в частен сервиз след търсеното  и закупуването на нови части ,за което К. заплатил  общо сумата от 3000 лева.В този размер  се изразявала причинената от ответника  имуществена вреда ,която  следвало същият  да репарира ,ведно със законната лихва.

Твърди още ,че наред  с причинената имуществена вреда на ищеца К. е била причинена и  неимуществена вреда. Сочи се ,че упражняваната от ищеца към момента дейност е била свързана  с преследване на  престъпността ,а това е дейност  с повишен риск  и определено  води до напрегнат начин на живот и стрес ,включително и след работно време.Палежът обаче  на личното  му имущество  е предизвикал  изключително голям стрес  както по отношения лично за него  така и по отношение на семейството му.Първоначално неизвестността  от авторството  на  посегателството  е възбудило  страх за живота му  и на този на семейството му.К. изпаднал  в смущения на съня,безпокойство,затваряне в себе си,ограничил и личните си контакти.Поради тези свои страхове започнал да носи и личното си оръжие.В хода на процеса било установено ,че  деянието е извършено  като отмъщение  за стар инцидент ,който възникнал  между Д.и приятелка на Г.-Д.П..Криминалното минало на ответника  поддържало страх у К.,който разбрал ,че Г. е разследван  и за убийство ,което  допълнително усилило страховете на ищеца.Впоследствие ответникът бил осъден  на лишаване от свобода  за доста дълъг  период от  време именно за извършено убийство и едва след привеждане в изпълнение  на присъдата  ищецът се поуспокоил.В резултат на нанесените щети на автомобила  и психически стрес ищецът претърпял имуществени вреди –разходи за ремонт на автомобила  в размер на 3000 лева  и  неимуществени вреди  в размер на 7000 лева.Моли да се постанови решение ,с което да бъде  осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 3000 лева ,представляваща  обезщетение за причинени имуществени вреди  чрез палеж на  лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с ДК №  РА 0202ВК,ведно  със законната лихва върху тази сума ,считано от 25.08.2017 година до окончателното й изплащане и  обезщетение за причинени  неимуществени вреди в размер на 7000 лева  по повод на извършено  престъпление по чл.330,ал.1 от НК ,ведно със  законната лихва върху тази сума ,считано от 25.08.2017 година до окончателното й изплащане.Претендират се и  направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.

В указания от съда срок ответникът  чрез пълномощника си адв.П. е депозирал писмен отговор ,в който оспорва  исковете  като твърди,че  действително с  Присъда № 36  от 20.06.2017 година на Пазарджишки окръжен съд ,постановена по НОХД № 881/2016 година ,изменена  с Решение  на Апелативен съд гр.Пловдив  № 260 от 22.11.2017 година  по ВНОХД № 435/2017 година е осъден ,но присъдата била несправедлива  и не бил виновен.Не бил нанесъл  каквито й да е щети  по описания автомобил.Твърди се още ,че описаното МПС е било  продадено  от ищеца в настоящото производство  и целта на пребоядисването била вдигането на цената му. Според ответника не било вярно ,че  на процесния автомобил  са причинени  щети ,които да налагат евентуална  подмяна и разходи  за 3000 лева. Оспорва се размера на предявения иск за неимуществени  вреди с твърдение за  прекомерност.Моли да се постанови решение ,с което  да се отхвърлят  предявените искове като недоказани ,алтернативно  да се уважат  в по-нисък размер.Ангажирани са доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК,съдът приема за установено следното:

Като писмени доказателства по делото са приети: свидетелство за регистрация част І;Присъда № 36 от 20.06.2017 година по НОХД № 881/2016 година по описа на ПзОС; Решение № 260 от 22.11.2017 година  по ВНОХД№435/2017 година по описа на  ПАС;Решение № 38  от 21.03.2018 година по НОХД№ 1294/2017 година по описа на ВКС;фактура № 516 от 26.11.2009 година;справка за съдимост ,от които се установява ,че с Присъда № 36 от 20.06.2017 година по НОХД № 881/2016 година  на ПзОС  подсъдимият И.Д.Г.  с ЕГН-********** е признат за виновен в това,че  около 04:40 часа на 08.09.2015 година  на ул.“Пеньо Пенев“ в гр.Септември  е запалил имущество със  значителна стойност –лек автомобил  марка „Мерцедес“ ,модел  „Ц-200“ с рег.№ РА 0202 ВК на стойност 6000 лева ,собственост на  Г.  Х.К.,поради което  и на основание чл.330,ал.1 вр.с чл.54 от НК  същият е осъден на  две години лишаване от свобода  при първоначален строг режим на  изтърпяване на наказанието.С решение № 260 от 22.11.2017 година ,постановено по  ВНОХД № 435/2017 година по описа на Пловдивски  апелативен съд  е  изменена Присъда № 36 /20.06.2017 година по НОХД № 881/2016 година по описа на ПзОС  в частта относно стойността  на запаленото имущество  като  подсъдимият И.  Д.Г. е оправдан  за разликата  от действителната стойност  от 5450 лева до  инкриминираната стойност от 6000 лева. С Решение № 38  от 21.03.2018 година  постановено по НОХД № 1294/2018 година по описа на ВКС  е оставено в сила  решение № 260  от 22.11.2017 година по ВНОХД № 435/2017 година по описа на  Пловдивски апелативен съд.Установява се още ,че през 2009 година  ищецът в настоящото производство е  закупил от  дружество „Дрийм Ауто „ООД  гр.София „Употребяван лек автомобил“ марка  „Мерцедес“  С 220 дизел  на стойност 7500 лева.Съгласно  справка за съдимост на лицето  И.Д.Г. с ЕГН-********** същото е осъждано  3 пъти  като  последното  му осъждане  е с Присъда  № 1 от 14.03.2017 година на  СГС ,влязла в законна сила  от 12.07.2018 година  на „лишаване от свобода“ за срок от 20 години.

Като писмено доказателство по делото е представенои прието   Свидетелство за регистрация ,от което се установява ,че  на името на  Г.Х.К. е бил регистриран  лек автомобил   марка  Мерцедес  Ц 220  с ДК № РА 0202 ВК   като съгласно писмо  от 12.02.2021 година  от ОДМВР-Пазарджик  на 26.06.2018 година  регистрацията на  лек автомобил  с рег.№ РА 0202 ВК е  служебно прекратена  в АИК КАТ на основание чл.143,ал.10 от ЗДвП(поради липса на валидна застрахова ГО на основание  уведомително писмо № 30528 от 07.1.2018 година изпратено от ГФ“.Впоследствие на 14.08.2018 година  регистрацията на посочения автомобил е  била служебно  възстановена  въз основа на писмо от ГФ за сключена  застраховка ГО.Отразено е още ,че нямало данни  за регистриран договор  за покупко-продажба на посоченото МПС,нито данни за промяна на собственика.

По делото са разпитани като свидетели С.Х.К.-П.и  Г. С.Г..

СВ. К.В.–сестра на ищеца в показанията си сочи,че  спомените й  за инцидента ,който  тя  нарича събитие, е факт от живота на семейството им. Не  знае колко часа е било,  когато брат й дошъл в жилището им  и първото, което им казал  е, че му е била запалена колата и ,ако не е реагирал той и съответно и тъста му,  е щяла да изгори колата му и тази на съпругата му. Това нанесло удар върху всички близки и най-вероятно върху брат й. Това са лични впечатления на свидетелката как той се е чувствал, от един усмихнат човек, душа на компанията, се превърнал в един мълчалив човек, просто съвсем различен“. Двамата с него  прекарвали много време заедно, почти всички уикенди. Виждала , че той не спи,защото  ставала през нощта  и го виждала ,че не спи  и седи в хола. Станал по-мълчалив, по-мнителен, дори ограничил част от социалните си контакти, като се изключат служебните такива, поради работата му в Районна прокуратура и нуждата да контактува с много хора. Непривично за него било, че той започнал да ходи с личното си оръжие, това нещо до събитието не се било случвало и свидетелката  не  го била виждала да носи личното си оръжие.Брат й започнал  по всякакъв начин да се  опитва да контролира близките си  кой къде е, не в лошия смисъл, а защото се грижел за всички  и най –вече къде са децата  с идеята ,че всички трябва да бъдат заедно  и да си помагат, и това е до ден-днешен. Свидетелката  след събитието  не била виждала автомобила.Това ,което знаела от брат си е ,че автомобилът е горял от три страни   ,като в предна дясна част имало  имало  останала една решетка, която продължавало да им напомня за случая От две години автомобилът се  ползвал от  семейството на свидетелката,управлявал  го съпруга й.Свидетелката  си спомня ,че след инцидента  колата е цялостно боядисана, като е и ремонтирана. Не знае  къде е извършен ремонта ,защото брат й им спестил голяма част от нещата,за да не ги притеснява.Според нея  категорично се променило здравословното му състояние – освен безсънието, имал и повишено квърно налягане . За извършителя не били коментирали с брат й като тя лично разбрала за личността му  от социалните мрежи и медиите. Това, което била чела и  чула по телевизия и медиите я „втрещило“Свидетелката  заемала длъжност  разследващ полицай в РУ- Пазарджик и като такъв е наясно с криминалния контингент. За извършител на деянието  се спрягал човек,  за когото имало информация ,че е участвал в извършване на убийство или  тежко  престъпление против личността, което силно я обезпокоило.Заяви още ,че не живеели постояно с брат си ,а били заедно само  през уикендите.Брат й има семейство- дъщеря и жена, с която живеят на семейни начала. Свидетелката и  семейството на брат й  ползвали  обща семейна къща в гр. Пазарджик. Когато брат й я посещавал , естествено че идвал заедно  с  дъщеря си и жената, с която живее. Брат й е ловец като свидетелката  не знае  къде той съхранява   ловното си оръжие.За тези нужди си имал каса. По време и след инцидента свидетелката  не може да каже дали е ходил на лов. Няма представа дали брат й като прокурор е работел по случай с убийство, защото в дома си не говорят за работата си. Преди събитието, не може да кажа колко време преди това, той е имал проблем с кръвното, който проблем ,бил овладян.Брат й приемал лекарства  и кръвното му налягане  било нормализирано.Освеният проблем бил психическото му състояние .

СВ.Г.в показанията си сочи ,че  познава  Г.К. някъде от около 20 години. Запознали се във връзка със служебната му дейност, като впоследствие станали и лични приятели,като  общували постоянно. По повод инцидента свидетелят си спомнял  следното: през 2015 година някъде есента К. му  се обадил като бил  притеснен, и поискал  да се видят.Срещнали се  в Пазарджик  като  той разказал на свидетеля  за инцидента, който е станал през нощта. Обяснил, че са му запалили колата  и благодарение на бързата реакция са успели да я загасят.Имало вероятност да изгори и колата на съпругата му, която се е намирала до неговата. Свидетелят и К. обсъждали  как се е случило,  като К. постоянно насочвал нещата към професионалната си работа. Свидетелят от 2000 г. до 2014 г. заемал  длъжността   Началник на Службата по борба с организираната престъпност в Пазарджик и  именно покрай служебните им  отношения  с К. се познавали добре и лично. Тъй като постояноно  общували  и се виждали  с К.,  това което направило впечатление на  свидетеля  е поведението на К. -  до този момент той бил весел, общителен( често се виждали с него вечер след работа), а след това  станал затворен ,било невъзможно да седнат да се видят някъде вечерно време, постоянно започнал  да  носи оръжие, като свидетелят се шегувал да не е почнал в полицията работа, като такива  шеги до ден-днешен  на тази тема К.  не търпял.Свидетелят бил очевидец и на това ,че от този момент  К. започнал да вдига кръвното си налягане и започнал да приема  таблетки.Този инцидент му се отразил страшно лошо ,защото станал съвсем друг човек. Заяви още ,че е видял колата  тъй като е ходил на място  след инцидента  и след ремонта.След инцидента колата била обгоряла от дясната страна на три места – задна дясна гума; по средата била обгоряла колата  и отпред на двигателя пак от дясна страна, пластмасата била изгоряла.  Според свидетеля било невъзможно  да се ползва в това състояние  тъй като  не можела  да се движи на самоход. Не знае дали само при подмяна на гумата   е можела да се движи, защото не знаел в какво състояние е бил двигателя. Не може да каже чисто технически за възможностите й  , но колата външно не била  в състояние да се движи.Според свидетеля   не можело частично да се пребоядиса, тъй като щетите от дясната страна били сериозни, ламарината била обгоряла, всичко било изпопадало. Свидетеля не си спомня дали е имало счупени стъкла. Ремонтът бил цялостен: подменили се брони и т.н., цялостно боядисване на колата.като  свидетеля не зане къде е ремонтирана , но този ремонт само в сервиз можело да бъде извършен. В един момент на по-късен етап се разбрало кое е лицето, извършител на деянието. К. не е имал служебни отношение към него.Това лице обаче,било от криминалния  контингент,като се разбрало,че  има присъда за извършено убийство, която изтърпявало в момента. Това  били публично известни факти.За свидетеля  Г.К. е разумен човек и  е наясно , че когато срещу него стои едно лице с такова криминално минало, което е извършило убийство, има някаква причина да извърши  запалването на автомобила. Може някой да го е подтикнал, но свидетеля нямал представа. Според него е нормала реакция  К. да се страхува.С разкриване на обстоятелствата  състоянието на  К. се изострило.Според свидетеля  не му били известни обстоятелства  К.  да е контактувал с убийци.Към момента на запалването на автомобила не било известно лицето, което го е направило и  К. изобщо нямал представя за извършителя. Разбрал се кой е след време. К. нямал никаква представа кой е, а впоследствие се оказло , че няма никакви отношения с това лице. Свидетелят нямал  информация К. да е страдал от високо кръвно преди това, а доколкото на свидетеля му било известно, от този момент нататък той вече е непрекъснато на лекарства. Може би 3 или 4 пъти е сменял лекарствата, защото не можели да ги улучат, като К. ходел непрекъснато на лекар.

За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-автотехническа експретиза изготвена от вещото лице  А.А. ,което в заключението си сочи ,че  след като се е запознал  с материалите приложени по наказателното дело и по –точно  с протокола за оглед  и фотоалбума и протокола за разпит на свидетелите е установил ,че  материалните  щети по автомобила са:обгорена задна дясна гума;обгорен подкалник на задна дясна гума;обгорени задни седалки;обгорена задна броня;обгорени уплътнения от дясно на вратите;декоративна  решетка  под предното стъкло;задна дясна  джанта ; резервоар;инсталация  към задната част на автомобила.Според експерта стойността на нанесените материални щети по лек автомобил марка  „Мерцедес Ц 220“ с рег.№ 0202 ВК с рама  WDB2021931F931513 включва:  труда за монтажно-демонтажните операции и  цените  за новите части ,които са  средни цени от пазарната мрежа,както и  боядисване на автомобила ,плюс  тониране и  изпичане в камера.Според вещото лице  от датата на първата регистария на автомобила-17.01.2000 година  до датата на увредата  08.09.2015 година  същият  е бил в експлоатация  15 години и 8 месеца. Вещото лице е дало два варианта   за стойността на  нанесените материални щети по автомобила:1.Стойността на  нанесените материални щети  без овехтяване на новите части   в размер на 3713.05 лева ;2.Стойността  на нанесените  материални щети  с овехтяване  на новите части в размер на  2716.42 лева.При разпита си вещото лице сочи ,че  в случая не е приел ,че се касае за тотална щета,защото стойността на ремонта не надхвърлял 75 -80% от стойността на автомобила преди увреждането.В случая не е правил оценка за пазарната стойност на автомобила преди увреждането му.

Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.

За изясняване на спора от фактическа страна бяха назначени  и изслушани две  съдебно-психологични експретиза изготвени съответно  от вещото лице  Владеимир П.К. и от вещото лице  Д.Н. Кръстева като и двете вещи лица са установили ,че  обсъжданото събитие  е предизвикало у ищеца Г.К. неудоволствени изживявания ,съотносими към  симпотамиката  на ситуативно  тревожно състояние ,което се характеризирало  с емоционални промени,състояние на дискомфорт със значими  емоционални  симптоми на тревожност ,напрежение,притеснения за сигурността на семейството ,понижена  самооценка,психична и  физическа  умора, ограничени  социални контакти,което следвало  хронологично стресовото събитие.Това е затруднило  ежедневието на ищеца,но не било довело до нарушаване на фанкционирането му. Общата реакцция на К. е свързана  със спецификата на неговата личност,с неговата ценностна система,честолюбието му  и развитото му чувство за справедливост.В резултат на  случилето се К. е имал адаптивен отговор изразяващ се  в адекватни  на ситуацията действия. Установено е категорично ,че  травматичната ситуация е напълно осъзната като интензивността на  преживяванията  на ищеца  флуктуира във времето и в зависимост  от ситуацията  като до момента не се е развило  постравматично  стресово разстройство като не се е наложило  приемането на  психотропно лечение както и специализирана помощ от съответни специалисти-психиатър,пихолог.

Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.

Ксае се за иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.В посочената  разпоредба е предвидено,че всеки е длъжен да поправи вредите ,които виновно е причинил  другиму.

Непозволеното увреждане  е сложен юридически факт,от който възниква  облигационното отношение  между лицето,което е причинило вредата и този който е пострадал.Съдържанието на отношението  включва субективното право пострадалият да претендира  поправянето на вредите и задължението на деликвента  да стори това.Непозволеното увреждане като извъндоговорен източник на задължения включва:противоправно деяние;вреда причинена от това деяние;причинна връзка между посоченото деяние и вредата ;вина на деликвента.

По делото няма спор ,че с влязла в сила Присъда  № 36 от 20.06.2017 година по НОХД № 881/2016година по описа на Пазарджишкия окръжен съд ответникът Г. е признат за виновен  за престъпление по чл. 330,ал.1 от НК ,за това ,че  около 04:40 часа на 08.09.2015 година  на ул.“Пеньо Пенев „ в гр.Септември  е запалил  имущество със значителна стойност –лек автомобил  марка мерцедес „ модел  „ Ц 220“  с рег.№  РА 0202 ВК ,собственост на  Г.Х.К. като  няма спор и ,че с Решениеи № 260 от 22.11.2017 година  по ВНОХД № 435/2017 година по описа на Пловдивски апелативен съд  стойността на  запленото имущество е определена  в размер на 5450 лева.Влязлата в сила присъда/и в случая  и решение/ на наказателния съд  има задължителна сила  за гражданския съд в два случая,в две направления:относно самото деяние ,до неговата противоправност и относно вината на онова лице,което е “деец” на престъплението-т.е.,за което  с присъдата е било признато,че е осъществило обективната и субективната страна конкретния престъпен състав  и втория случай,когато наказателната присъда е на общо основание обвързваща гражданския съд и той следва да се съобрази  с нея,произтича от положението,че с присъдата е бил разрешен и въпросът за гражданските последици от деянието.В конкретния случай безспроно е установено извършването на противоправно деяние от страна на ответника и неговата вина.

В настоящия случай като доказателство по делото е приложено  НОХД 881/2016 година  ,в което се  съдържа  и досъдебно производство ,в което  е била изготвена  пожаро-техническа експретиза,която е  установила ,че  огнището на пожара  във връзка със запалването на  лек автомобил „Мерцедес Ц220 с ДК № 0220 ВК ,собственост на  Г.Х.К.  представляват  двете десни  врати  и задната  дясна част  на автомобила ,като запалването на автомобила  е станало откъм мястото където  се намира  задната дясна гума.От приетата и неоспорена  съдебно автотехническа експретиза в настоящото производство се установи,че от датата на първата регистрация на процесния автомобил  до датата на увредата  същият е бил в експлоатация  15 години и 8 месеца.Стойността на нанесените  щети по лекия автомобил   включващ  труд за  монтажно-демонтажни работи и подмяна на деформирани части ,включително и боядисване като е предложил две  стойности :3713.05 лева според възприето от съда без овехтяване  на нови части   в случая на нов автомобил) и 2716.42 лева  при овехтява ,т.е експлоатацията от 15г и 8 месеца) и този размер следва  да се въприеме от съд.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките,страданията,неудобствата и пр.,всички нематериални  последици възникнали от противоправното деяние. Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства с оглед особеностите  на всеки конкретен случай.

В настоящия случай както се посочи по-горе  ответникът е бил привлечен и осъден  за  престъпление  по чл.330,ал.1 от НК като  при извършване на деянието  Г. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Според настоящия състав  палежа на чуждо имущество  в чисто човешки аспект следва да се определи  като жестоко деяние  и едвали здравомислеш  човек би го  приел спокойно.

По делото не се оспорва обстоятелството ,че към момента на деянието ищецът е заемал длъжността  административен ръководител на РП-Пазарджик, която дейност безспорно  е натоварваща и със значителен стрес,но това не означава ,че прокурорите и изобщо  макистратите в РБългария  биха приели и  приамат  спокойно и  с безразличие извършваните спрямо тях  престъпни деяния.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че  ищецът има семейство и близки  и като всеки обикновен човек носи отговорност и е длъжен да се грижи за семейството и  близките си.

          От свидетелските показания се установи,че  след деянието ищецът  се е затворил,станал е  тревожен, изпитвал е страх и притеснения  за безопасността  и спокойствието на членовете на семейството си и най –вече за собственото си дете и съвсем нормално за самия себе си .

          С оглед  на тежестта на извършеното от ответника деяние ,обремененото съдебно минало на  ответника ,характера и степента на търпените неудобства,притеснения и страхове  изпитвани от ищеца и социално-икономическите условия в страната  към процесния период искът  за обезщетението за неимуществени  вреди  следва да се уважи в размер на 5000 лева , а в останалата         част до размера от 7000 лева следва да се отхъврли.

          В тежест на ответника  следва да се възложат и  направените от ищеца разноски  адвокатско възнаграждение в размер на 716 лева  определено  при условията на чл.7,ал.2 ,т.4 от Наредбата № 1/2004 година  за Минималните адвокатски възнаграждения.

          Водим от горните съображения и на основание чл.45 от ЗЗД ,Пещерският районен съд  

 

              Р   Е   Ш   И   :

 

          ОСЪЖДА И.Д.Г. с ЕГН-********** ***(по настояще в Затвора  гр.Пазарджик)  да заплати на Г.Х.К. с ЕГН-********** ***  сумата от 2716.42  лева ,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди  чрез палеж на  лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с ДК №  РА 0202ВК,ведно  със законната лихва върху тази сума ,считано от 25.08.2017 година до окончателното й изплащане,като до размера на 3000 лева ОТХВЪРЛЯ  ИСКА  както и сумата  от 5000 лева ,представляваща  обезщетение за причинени  неимуществени вреди   по повод на извършено  престъпление по чл.330,ал.1 от НК ,ведно със  законната лихва върху тази сума ,считано от 25.08.2017 година до окончателното й изплащане,като до размера на 7000 лева ОТХВРЛЯ ИСКА ,както  и разноски в размер на 716 лева.

 

      Решението  м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: