Решение по дело №464/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП срещу Решение № 55/16.01.2024 г., постановено по АНД № 3671/2023 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено НП № 714853-[рег. номер]/27.07.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ [населено място] в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Театро Варна“ ООД са наложени седем административни наказания „имуществена санкция“ всяка в размер на 500 лева или общо 3 500 лева на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС за седем нарушения на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

Касаторът релевира основанията на чл.348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане на чл.63в от ЗАНН - неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Оспорват се изводите на районния съд за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Според касатора от събраните в хода на производството доказателства безспорно се установяват извършените седем административни нарушения, които по никакъв начин не съставляват маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като са налице отегчаващи обстоятелства (общо издадени много броя служебни бонове), в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е установена явна вреда за фиска, изразяваща се в неспазване на данъчния правов ред и финансовата дисциплина, което определя и липсата на по-ниска степен на обществена опасност на санкционираните деяния в сравнение с обичайните случаи. Сочи, че правилно е приложена санкционната норма на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министерство на финансите, съгласно която не се допуска издаване на служебни бонове при извършване на продажби за направени клиентски поръчки. Направено е искане да бъде отменено решението на районния съд и да бъде отменено НП, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В съдебно заседание, редовно уведомен, касаторът се представлява от ст. юриск. Д. П., която поддържа подадената касационна жалба и подаденото на 22.04.2024г. със с.д. №5868 писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответната страна – „Театро Варна“ ООД, чрез проц. представител адв. А. Х.-ВАК в писмен отговор вх. №16423/27.02.2024г. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно, обосновано, постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и при пълно спазване на съдопроизводствените правила в синхрон с приетите доказателства по делото. Моли за присъждане на направените разноски по делото. В писмена молба с.д. 6578/08.05.2024г. изразява становище по съществото на спора и иска присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна счита касационната жалба за неоснователна.

Варненският административен съд, VІ-касационен състав като взе предвид наведените касационни основания, събраните по делото доказателства, становищата на страните и в рамките на касационната проверка съгласно чл.218 АПК, вр.чл.63в от ЗАНН намира следното:

Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок съгл. чл. 211,ал. 1 АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна и е допустима. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на съдебен контрол през въззивния съд е Наказателно постановление № 714853-[рег. номер]/27.07.2023 г. издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна, дирекция „Опертивни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Театро Варна“ ООД - [населено място], ЕИК ********* са наложени седем административни наказания „имуществена санкция“ всяко в размер на 500 лева или общо 3 500 лева на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС за седем нарушения на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 01.07.2023 г. в 23:00 часа служители при ТД на НАП-Варна извършили проверка в обект–нощен клуб "ТЕАТРО", находящ се в [населено място], Морска гара, стопанисван от "Театро Варна" ООД, при която установили, че дружеството, в качеството на лице по чл. 3 от Наредба №Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, изискванията за софтуерите и управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на наредбата. В хода на проверката е изведена КЛЕН с № 0016810/02.07.2023 г. за 17.06.2023 г. от регистрираното и работещо в обекта фискално устройство, модел DATECS FP-7000, с рег. номер на ФУ в НАП № 4498759/17.06.2021 г., с индивидуален номер на фискалното устройство № [рег. номер] и индивидуален номер на фискалната памет № 02788352, видно от която са извършени продажби на стоки, като са издавани служебни бонове. Установено е, че в проверявания обект е въведен в експлоатация софтуер за управление на продажбите в търговския обект /СУПТО/ - "BARSY", свързано към ФУ, модел DATECS FP-7000 /с описаните по-горе данни/, както и че не са извършвани сторно операции за 17.06.2023 г. Въз основа на КЛЕН е установено, че са издавани служебни бонове вместо фискални касови бележки за 7 броя реализирани от дружеството продажби на стоки в нощния клуб, подробно описани от контролните органи с посочване на дата, час, стойност и номер на служебния бон. За констатираното е съставен протокол за извършена проверка, а въз основа на установените факти е съставен срещу дружеството и акт за установяване на административно нарушение за извършени нарушения на чл. 7а, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от дружеството са депозирани писмени възражения, съгласно които издадените служебни бонове касаят контрол на стоковия поток при провеждане на частно парти. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

От правна страна районният съд е приел, че АУАН е издаден от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити и е надлежно предявен на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна.

За да отмени НП е приел, че нарушенията вменени на въззивното дружество са останали недоказани, както в досъдебната, така и в съдебната фаза на административнонаказателното производство. Позовал се на липсата на ангажирани доказателства в хода на цялото административнонаказателно производство, които доказателства да установяват, че издадените служебни бонове са във връзка с извършени продажби, съответно, че за описаните в тях суми има извършено плащане от клиенти на заведението. С оглед времето на извършване на проверката в търговския обект - 01.07.2023г., и констатациите за нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н- 18/13.12.2006г., които са за служебни бонове отразени в КЛЕН на 17.06.2023г., приел, че изводите на АНО за извършени продажби почиват на предположения. Извел извод, че в АНП липсват категорични доказателства, че действително зад издадените служебни бонове стоят реални клиентски поръчки, за които е заплащано в брой от клиенти на заведението.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи по подробно изложени съображения, които изцяло се възприемат от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни предвид разписаната в чл. 221, ал. 2 от АПК възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния акт. Проверяваното съдебно решение се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила.

Правилно въззивната инстанция е приела, че в конкретния случай липсват доказателства, от които да се направи извод за извършено от дружеството нарушение и съобразно установената фактическа обстановка неправилно е ангажирана отговорността му.

В настоящия случай от една страна е налице прилагане на правната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, която обхваща хипотезата само на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, т.е. при нарушаване задължението на всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), но не и установеното издаване на служебен бон.

Последното, което по силата на посочената като нарушена разпоредба на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не се допуска при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки, се обхваща от санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, предвиждаща налагане на наказание на лице, извън случаите по ал. 1, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане.

От друга страна императива на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ предвижда недопустимост за издаване на служебен бон само и единствено при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки, които обстоятелства и предпоставки не са изследвани и установени от наказващия орган, което води до недоказаност на твърдяното нарушение. В случая липсва обоснован извод, че издадените служебни бонове са именно във връзка с извършени продажби или за клиентски поръчки.

От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или услуги, за каквито в случая не са събрани никакви доказателства, а още по-малко за получено насрещно плащане към момента на издаване на служебния бон. Алинея 1 на чл.25 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е категорична, че фискална бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3, какъвто е и търговецът-касационен ответник са длъжни едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. От цитираната разпоредба следва, че за да е налице нарушение на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти, чрез неспазване на забраната по чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е необходимо да е установено, че в търговския обект са извършени продажби и са направени клиентски поръчки, срещу заплащане в брой, за които е допуснато издаването на служебен бон. Продажбата е възмездна сделка с еквивалентни насрещни престации на стоки или и/или услуги и/или пари. Фактът, че „прескачане на номерата в системата“ на НАП е наблюдавано на 17.06.2023г., поради което е констатирано нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, а проверката в търговския обект е извършена на 01.07.2023г. означава, че актосъставителят не е бил очевидец на такива продажби. Нормата на чл.7а, ал.2 от Наредбата изисква кумулативно да съществува клиентска поръчка и извършена продажба, за каквато в случая липсват данни. Свидетелските показания на актосъставителката Т. също разколебават обвинителната теза, че действително има извършени плащания по служебните бонове, като свидетелката изрично заявява, че не е присъствала в заведението на 17.06.2023г. и не е извършвала проверка дали реално има извършени плащания по служебните бонове. Изследване и преценка на горните обстоятелства не са извършени от наказващия орган, поради което неправилно е ангажирана отговорността на дружеството. За да бъде осъществен съставът на нарушението е нужно да се докаже, че служебен бон е бил предоставен на клиент, а в процесния случай наказващият орган се е задоволил с констатацията, че съществува запис на служебен бон във фискалната памет на ФУ, без да ангажира доказателства, че зад тези служебни бонове действително стоят реални клиентски поръчки, за които е заплащано в брой от клиенти на заведението. Следователно правилно въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото не е установено категорично нито издаване на служебен бон във връзка с извършена продажба, нито направена клиентска поръчка, като липсват и доказателства да се е осъществило плащане, за да се издаде фискален бон, съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1, вр. ал. 3 от ЗДДС, към която препраща посочената в НП санкционна норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС. След като липсва продажба, то нормите на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ не са приложими и следователно липсва нарушение, за което може да се ангажира отговорността на дружеството-търговец.

В допълнение следва да се посочи, че паралелно с това чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС предвижда, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 и предвид липсата на твърдения дали нарушението води или не до неотразяване на приходи, не може да се направи преценка хипотезата на ал. 1 или ал. 2 на чл. 185 от ЗДДС е налице и коя е приложимата санкционна норма, което води до невъзможност както за организиране на адекватна защита, така и за осъществяване на съдебен контрол.

Предвид изложеното, съдът намира, че правилно установените факти и обстоятелства не водят до заключение за съставомерност на деянието, изразило се в нарушение на разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Решението на Районен съд – Варна е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода от спора на ответника по касация се дължат разноски, но поради липса на представени доказателства за такива, съдът не следва да се произнася в тази насока.

Мотивиран от горното и съобразно с правомощията си по чл.221 ал.2, предложение първо от АПК , вр. с чл.63в от ЗАНН, касационният съдебен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55/16.01.2024 г., постановено по АНД № 3671/2023 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено НП № 714853-[рег. номер]/27.07.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ [населено място] в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Театро Варна“ ООД са наложени седем административни наказания „имуществена санкция“ в размер на 500 лева или общо 3 500 лева на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС за седем нарушения на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.