Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град София, 12.08.2022 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Съдия: Невена Чеуз

при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 4 967 по описа на 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 82 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД в общ размер на 16 811, 75 евро.

         Ищeцът „Ц.ЗА Р.НА Ч.Р.“ твърди в исковата молба, че е държавно учреждение, създадено като адМ..стративна структура по чл. 60 ал.1 от ЗА и представлява второстепенен разпоредител с бюджет към МОН като дейността му се финансира със средства от държавния бюджет, бюджета на ЕС и собствени приходи.

Твърди се в исковата молба, че на 15.08.2017 г. между ищеца като Национална агенция по програма „Еразъм+“,  и ответника Сдружение „У.Е В.Н.“, като координатор е сключен договор за отпускане на финансова подкрепа № 2017-2-BG01-КА105-036577. Твърди се, че договорът бил целеви, за безвъзмездно финансиране с приложими общи и специални условия към него. Съгласно клаузите на същия, ищецът се задължил да предостави на ответника безвъзмездно финансиране за изпълнение на дейностите, предложени от координатора с одобрения му проект като задължение на координатора било да осъществи дейностите така, както ги е заложил в проектното си предложение, а след тяхното изпълнение да представи отчет за същите. Твърди се, че ищецът след получаване на крайния отчет бил длъжен да осъществи проверка на същия респ. да доплати същия при налични условия за това, а при установяване на нарушения по договора да коригира размера на допустимите безвъзмездни средства. Твърди се, че ищецът имал право да претендира и възстановяване на неизразходваните авансово платени суми респ. да иска възстановяване на средствата в пълен размер при установени пропуски, нарушения или неизпълнение.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на договора между страните в производството, бил уговорен максимален размер на финансирането в размер на 32 352 евро като част от сумата от 25 881, 60 евро била авансово плащане, а остатъкът съставлявал балансово такова, дължимо след представяне на краен отчет. Твърди се, че сумата по авансовото плащане била платена на ответника на 22.08.2017 г. По повод депозирания краен отчет, ищецът инициирал проверка, при която били установени разминавания относно срокът за провеждане на младежкия обмен, декларациите на участниците, финалната програма на дейностите, за което бил уведомен ответника, който изразил становище и разяснения и депозирал нов краен отчет. За същия отново била инициирана проверка, при която се установило, че дейностите по организацията и логистиката на пътуването са реализирани от ЕТ „М.. – И.П.“, който не може да се идентифицира като партньорска организация, а било налице пълно превъзлагане на дейността по договора. Била извършена проверка на място, която констатирала липса на платежни документи към ЕТ, липса на справка за действително извършените по възлагането дейности, приемо-предавателни протоколи, договори с обучителите, списък на настанените по проекта участници. Кординаторът – ответник бил уведомен, че срокът за представяне на допълнителни документи не е спазен. С оглед на това, в исковата молба се твърди, че служители на ответника разгледали крайния отчет и документите към него като качеството на изпълнение на проектните дейности било оценено с 60 от 100 възможни точки. Твърди се, че ищецът одобрил изцяло разходите за транспорт от 11 955 евро като не били одобрени отчетените разходи за организационна подкрепа в размер на 20 397 евро. След съобщаване на резултатите от проверката, ищецът поканил ответника да възстанови сумата от 16 486, 60 евро, представляващи разликата между направеното авансово плащане и отчетените и одобрени разходи като му предоставил 30 дневен срок за изпълнение. Твърди се, че сумата, подлежаща на възстановяване не е платена от ответника.  При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и иска от съда да осъди ответника да му заплати горепосочената сума, ведно със сумата от 325, 15 евро лихва за забава в периода 03.02.2021 г. – 15.04.2021 г. Претендира се законна лихва върху главницата и сторените в производството съдебни разноски.

Ответникът Сдружение „У.Е В.Н.”, редовно уведомено, оспорва заявените искове, по съображения, заявени в срока по чл. 131 от ГПК. Претендират се разноски.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Г..

Заявените възражения на ответното сдружение се поддържат в открито съдебно заседание от адв. И..

               Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не са формирали спор, че са били в договорна връзка, а това се установява и от приетия като доказателство по делото договор 2017-2-BG01-КА105-036577 от 15.08.2017 г.

Съгласно чл. I.2.2  от договора, срокът за реализация на проекта по него е 4 месеца между 01.08.2017 г. – 30.11.2017 г. при максимален размер на предоставяните безвъзмездно средства 32 352 евро, съгласно чл. I.3.1 от договора). Страните по договора в чл. I.4.2 са уговорили  еднократно авансово плащане в размер на 25 881, 60 евро, съставляващо 80% от максималния размер на безвъзмездните средства, платимо в 30-дневен срок от сключването на договора. Съобразно постигнатите уговорки окончателното балансово плащане следва да бъде извършено в 60-дневен срок от получаване на окончателния отчет на координатора за изпълнение на проекта и извършените разходи (чл. I .4.4 и I .4.5 от договора).

С оглед клаузите на договора – чл. I.4.7 и чл. I.4.8, ответникът като координатор е поел задължения за получаване и разпределяне на предоставените парични средства за финансова подкрепа по одобрения проект,  задължения за отчитане на разходите за изпълнение на проекта, съобразно чл. I.4.4 от договора, както и задължения за връщане на получени суми по договора, за които не са отчетени разходи или са наложени корекции за намаляване преди извършването на окончателно балансово плащане, съобразно чл. I.4.5 от договора, вр. чл. II.26.1 от общите условия, при които е сключен.

Фактът на извършено авансово плащане, сторено от ищеца не е спорен между страните, а и същият се установява от приложеното нареждане за презграничен превод  от 22.08.2017 г. за сумата от 25881, 60 евро /стр. 45 в делото/.

В исковата молба се съдържа изрично признание от страна на ищеца, че същият е признал извършени и отчетени разходи по проекта в размер на 9 395 евро. Същите са посочени и в приложеното по делото писмо изх. № КА105/Yoth-553/6 от 18.12.2018 г. /стр. 75/, адресирано до ответника.

По делото доказателства за извършени и отчетени други разходи от страна на ответника не са приложени. Приложените три фактури от ответника, установяващи осчетоводяване на заплащане на суми в полза на ЕТ „М..- И.П.“ не може да се приеме за изпълнение на договора. На първо място, съобразно чл. II.1.4.2 от ОУ към договора прехвърлянето на вземания към трети страни при никакви обстоятелства не освобождава бенефициентите от задължения към Комисията. На следващо място, самите фактури по никакъв начин не установяват изпълнение по договора без да са приложени „подходящи подкрепящи документи“, съобразно изискванията на чл. II.20.2 от ОУ към договора. Вън от декларативните твърдения, обективирани в писмо на ответника от 26.09.2018 г. /стр. 72/ такива подкрепящи документи /договори, протоколи и т.н./ не са ангажирани от ответника при негова доказателствена тежест. Нещо повече, в самия формуляр за кандидатстване по проекта / F.1 Практическа организация/ ответникът е декларирал сключването на договори за хотелско настаняване  и застраховки на участващите в проекта респ. това изрично се признава и в депозирания писмен отговор, но данни за наличие на такива по делото не са ангажирани.

При това положение и дори да се приеме, че проектът по договора е изпълнен в пълния му уговорен обем, включително и дори да се приеме, че са извършени разходи за изпълнението на проекта в пълния размер на отпусната финансова подкрепа или поне в размера на извършеното авансово плащане по договора (доказателства и твърдения в тази насока също не са ангажирани), следва неизбежния извод, че отчетните задължения на ответника спрямо авансово платените суми за финансова подкрепа по договора са изпълнени именно и само по отношение на признатите от ищеца разходи в общ размер 9 395 евро, поради което и съгласно клаузите на чл. I .4.5 от процесния договор и чл. II. 26.1 от общите условия, при които е сключен, ответникът дължи възстановяване на остатъка от получените суми в размер на 16 486, 60 евро, за които въобще не са отчетени разходи за изпълнението на проекта по договора.

Съгласно цитираните клаузи от договора и общите условия ответникът дължи възстановяване и на частта от авансово платените суми за разходи, които са отчетени, но по отношение на които са налице основания за намаляване на отпуснатата безвъзмездна финансова подкрепа по чл. II .25.4 от общите условия, включително основания по чл. II .25.4 стъпка 4 от общите условия - некачествено изпълнение, частично изпълнение или изпълнение със закъснение на дейностите, за чието извършване е предоставена финансовата подкрепа.

С оглед общото правило на чл. 154 ал.1 от ГПК  в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване пълно и точно изпълнение  на задълженията по процесния договор за изпълнение на финансирания проект по програма "Еразъм+" на ЕС т.е. в уговореното качество, количество и срок.

Единственото доказателство по делото в тази насока представлява цитираното по-горе писмо от 18.12.2018 г., представено от ищеца, но според съдържанието на това писмо качеството на изпълнение на извършените проектни дейности по процесния договор и постигнатите резултати предпоставят оценка от 60 от 100 възможни точки.

Възраженията на ответника, че качеството и резултатите от финансираните дейности са оценени неправилно от ищеца, има смисъл да бъдат обсъждани в случай, че по делото бяха събрани доказателства, от които да се установяват обема и качеството на конкретните извършени дейности, за чието финансиране е сключен процесният договор каквито и по вече изложените съображения не са ангажирани от ответника.

При тези ангажирани от страните доказателства, настоящият съдебен състав намира заявеният главен иск за основателен и доказан до пълния му претендиран размер.

В забава по отношение на главното вземане на ищеца за сумата 16 486, 60 евро ответникът е изпаднал на 27.01.2021 г., когато видно от представеното по делото писмо на посочения в договора електронен адрес за кореспонденция му е връчено писмо от 26.01.2021 г., което съдържа и искане на ищеца за плащане на сумата, което по естеството си съставлява покана за плащане по арг. на чл. 84 ал.2 от ЗЗД.

Лихвите за забава, изтекли върху главното вземане в установения размер за процесния по делото период, с оглед диспозитивното начало на гражданския процес, и при съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК възлиза на сума в размер на 325,15 евро, поради което и този следва да бъде уважен до предявения размер.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват сторените в производството разноски, съобразно депозирания списък по чл. 80 от ГПК в размер на 3 112, 06 лв.

 

Воден от горното, Софийски градски съд, I-19 състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ "У.Е В.Н.“, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв. П.И. да заплати на „Ц.ЗА Р.НА Ч.Р.“, БУЛСТАТ ********, със съдебен адрес:*** – адв. Е.Г. на основание чл. 78 ал.1 от ЗЗД сумата 16 486, 60 евро - платени авансово суми по договор за отпускане на финансова подкрепа № 2017-2-BG01-КА105-036577 от 15.08.2017 г., подлежащи на възстановяване, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2021 г. до изплащането на сумата, както и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 325, 15 евро – обезщетение за забава в периода 03.02.2021 г. – 14.04.2021 г., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 3 112, 06 лв. – съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                    

                                                               Съдия: