РЕШЕНИЕ
№ 1332
гр. Варна, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110101474 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „*” ЕАД, ЕИК * (с предходно
наименование „*“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. В*, срещу М. М. Й., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. *, установителни искове с правно основание чл. 422, вр.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за приемане на установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 63,76 лева, дължими за периода 20.05.2020 г.-
19.07.2020 г. за потребени и незаплатени мобилни услуги и абонаментна такса по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +*от 18.02.2020 г.; 69,42 лева, дължими за периода
25.05.2020 г.- 24.07.2020 г. за потребени и незаплатени мобилни услуги и абонаментна такса
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +*от 20.02.2020 г.; 279,68 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +*от 18.02.2020 г., представляващи три месечни такси, дължима
еднократно; 50,71 лева, неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +*от 20.02.2020 г., дължима еднократно, ведно със
законната лихва върху горепосочените суми от датата на депозиране на заявлението в съда –
08.07.2022 г. до окончателно изплащане на сумите; за които суми е издадена по реда на чл.
410 ГПК Заповед за изпълнение № 6021/12.09.2022 г. по ч.гр.д. № 8920/2022 г. по описа на
Районен съд - Варна, 50 състав.
В исковата си молба ищецът твърди, че между страните са сключени договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*от 18.02.2020 г. и договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*от 20.02.2020. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията
си по сключените между страните договори, поради което последните били едностранно
прекратени от ищеца. Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по
сключените договори, поради което е имал незаплатени задължения за предоставени услуги.
Поради това и на основание т. 11 от договорите, в негова тежест са начислени неустойки за
предсрочно прекратяване на услугите, ненадвишаващи трикратния размер на месечния
абонамент за съответния предпочетен номер. Заявява, че за посочените неизплатени суми по
сключените между страните сделки се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника, която била връчена на последния по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
1
респективно заповедният съд му е дал указания за иницииране на исков процес.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба е изразено
становище за основателност и доказаност на исковите претенции, като по делото се
установило наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните по
сключени договори за далекосъобщителни услуги. Твърди се, че видът и размерът на
задълженията на ответника се установявали от приетите по делото писмени доказателства и
от заключението на допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза. Сочи се, че доколкото
ответникът не е доказал в производството да е заплатил начислените му с процесните
фактури суми от ищеца, то същите са дължими, с оглед на което се иска уважаване на
предявените установителни претенции. Претендират се разноски по заповедното и исково
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба
чрез назначения от съда особен представител, в който излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорва исковете, както по основание, така и по
размер. Намира, че не е изияснено вземането за лихва. Оспорва се начислената неустойка,
като надхвърляща регламентирания размер и нарушаваща правата на потребителя. Не било
ясно от кога е начислена и е станала изискуема.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмена молба е
изразено становище за неоснователност на исковите претенции и по същество се иска
тяхното отхвърляне.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 8920/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав, се
установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение № 6021/12.09.2022 г. по
реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство.
Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК
заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.
От представените с исковата молба писмени доказателства се изяснява, че между
страните са сключени следните договори за предоставяне на мобилни услуги:
По силата на Договор за мобилни услуги № */18.02.2020 г. /л. 11/ на М. М. Й. е
предоставен мобилен телефонен номер *. Договорът е сключен за срок от две години, като
за посочения мобилен номер е уговорен абонаментен план с дължима промоционална
месечна абонаментна такса в размер на 35,99 лева с включен ДДС или 29,99 лева без
включен ДДС. С договора на ответника е предоставено и мобилно устройство **.
По силата на Договор за мобилни услуги № */20.02.2020 г. /л. 17/ на М. М. Й. е
предоставен мобилен телефонен номер *. Договорът е сключен за срок от две години, като
за посочения мобилен номер е уговорен абонаментен план с дължима промоционална
месечна абонаментна такса в размер на 12,99 лева с включен ДДС или 10,82 лева без
включен ДДС.
Двата процесни договора съдържат идентичен текст - т. 11, предвиждащ, че в случай
на прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи,
свързани с него, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. В допълнение на
посочената неустойка, потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на
оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен
абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна
2
стойност на месечни абонаменти.
Към писмените доказателства по делото са приобщени издадени от „*“ ЕАД фактури
за процесния период по повод на ползваните от ответника мобилни номера /л. 23-28 от
делото/. Към същите са приложени подробни справки за потреблението чрез мобилните
номера.
Съгласно заключението на назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, процесните фактури са
осчетоводени от ищеца, като общият размер на неизплатеното задължение на ответника към
ищеца към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.07.2022 г. възлиза на
463,57 лева.
Начислените с процесните фактури услуги и техните стойности, са както следва:
Към Договор за мобилни услуги № *от 18.02.2020 г. чрез телефонен номер *:
1. Фактура № */20.06.2020 г., издадена за отчетния период 20/05/2020 г. - 19/06/2020 г.,
включваща:
месечна абонаментна такса 29,99 лв. без ДДС
такса за спиране на номер 0,75 лв., които са в общ размер на 30.74 лв. без вкл. ДДС - 36.89
лв. с вкл. ДДС, като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен
отчетен период в размер на 11,60 лв., остатъкът за плащане по фактурата е 25.29 лв.
2. Фактура № **********/20.07.2020 г., издадена за отчетния период 20/06/2020 г. - 19/07/2020
г., включваща:
месечна абонаментна такса 29.99 лв. без ДДС
такса за спиране на номер 0.75 лв. и 1.32 лв., които са в общ размер на 32.06 лв. без вкл.
ДДС - 38.47лв. с вкл. ДДС.
Към Договор за мобилни услуги №*от 20.02.2020 г. за далекосъобщителни услуги чрез
телефонен номер *:
1. Фактура №**********/25.06.2020 г., издадена за отчетния период 25/05/2020-24/06/2020г. и
включваща:
месечна абонаментна такса 10.82 лв./12,99 лв. сДДС;
ползвани мобилни услуги в размер на 40,96 лв. без ДДС от които: кратки текстови
съобщения (SMS) 0,33 лв., разговори към други национални мобилни мрежи 1,65 лв.,
разговори към „Грижа за клиента" 0,04 лв. и разговори с Теленор 38,94 лв., които са в общ
размер на 51,78 лв. без вкл. ДДС - 62,14 лв. с вкл. ДДС, като след приспадане на надвнесено
плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 6,29 лв., остатъкът за
плащане по фактурата е 55,85 лв.
2. Фактура № */25.07.2020 г., издадена за отчетния период 25/06/2020 г. - 24/07/2020 г. и
включваща:
месечна абонаментна такса 10,82 лв.
видео разговори 0.49 лв., които са в общ размер на 11,31 лв. без вкл. ДДС - 13,57 лв. свкл.
ДДС, остатъкът за плащане е 13,57лв.
Приложените цени при изчисляване на задълженията са цени за месечен абонамент за
първоначалния срок на договорите - за 24 месеца, т.е. по-ниски от цените за периода след изтичане
срока на договорите.
Дължимите неустойки за предсрочното прекратяване на процесните договори за
предоставяне на мобилни услуги за мобилни номера *и *, съобразно датата на двустранното
спиране на номерата на 10.08.2020 г., са в размери съответно 279,67 лева и 50,71 лева, като са
изчислени в съответствие с условията на двата договора.
Според представените на експертизата Справки за издадените фактури за ползване на
телефонни услуги и плащания по тях, ответникът не е извършвал плащания на паричните си
задължения по процесните договори за мобилни услуги за периода от издаване на процесните
фактури до 15.03.2024 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответника за сумите, предмет на настоящото производство, която е връчена на длъжника по
3
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил установителни искове за вземанията си. Поради изложеното,
съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и
същото е допустимо.
По претенциите за незаплатена цена на предоставени мобилни услуги:
За да бъдат уважени тези претенции, ищецът следва да установи в условията на
пълно и главно доказване, че между него и ответната страна е налице валидно възникнало
облигационно отношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, както и че реално
са предоставени посочените услуги и стойността им е начислена правилно съобразно
сключения индивидуален договор и общите условия.
От коментираните по-горе писмени доказателства по безспорен начин се установява
наличието на облигационни отношения между „*” ЕАД, ЕИК * (с предходно наименование
„*“ ЕАД), и М. М. Й.. Потвърждава се, че в процесния период /от 20.05.2020 г. до 24.07.2020
г./ ответникът е ползвал мобилни услуги посредством два броя мобилни номера, а именно –
*и *. Доколкото всеки от посочените номера е ползван при условията на месечна
абонаментна такса в размер, уговорен с отделните договори, за процесния период несъмнено
е възникнало задължение на ответника да заплаща въпросната такса. Последната се явява
възнаграждение за правото на достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез
активиране на съответната СИМ карта, което се установява с представените по делото
договори за мобилни услуги, подписани от ответника. Следователно за процесния период
безспорно е възникнало задължение за заплащане на суми за абонаментни такси, както
следва:
1. по Договор за мобилни услуги № *от 18.02.2020 г. чрез телефонен номер *:
- сумата от 30,74 лева по Фактура № */20.06.2020 г., издадена за отчетния период 20/05/2020 г.
- 19/06/2020 г., включваща месечна абонаментна такса 29,99 лв. без ДДС и такса за спиране на
номер 0,75 лв.;
- сумата от 38,47 лева с включен ДДС по Фактура №**********/20.07.2020 г., издадена за
отчетния период 20/06/2020 г. - 19/07/2020 г., включваща месечна абонаментна такса 29.99 лв. без
ДДС и такса за спиране на номер 0.75 лв. и 1.32 лв.;
2. по Договор за мобилни услуги №*от 20.02.2020 г. за далекосъобщителни услуги чрез
телефонен номер *:
- сумата от 12,99 лева по Фактура № **********/25.06.2020 г., издадена за отчетния период
25/05/2020 г. - 24/06/2020 г.;
- сумата от 10,82 лева по Фактура № **********/25.07.2020 г., издадена за отчетния период
25/06/2020 г. - 24/07/2020 г.
От подробните справки за потребление, приложените към процесните фактури, се
установява, че за процесния период са отчетени ползвани услуги извън рамките на
предоставените абонаментни планове, както следва:
По Фактура № **********/25.06.2020 г., издадена за отчетния период 25/05/2020 г. -
24/06/2020 г. - ползвани мобилни услуги в размер на 40,96 лв. без ДДС от които: кратки текстови
съобщения (SMS) 0,33 лв., разговори към други национални мобилни мрежи 1,65 лв., разговори
към „Грижа за клиента" 0,04 лв. и разговори с Теленор 38,94 лв., които са в общ размер на 51,78
лв. без вкл. ДДС - 62,14 лв. с вкл. ДДС;
По Фактура № */25.07.2020 г., издадена за отчетния период 25/06/2020 г. - 24/07/2020 г. -
видео разговори 0.49 лв., които са в общ размер на 11,31 лв. без вкл. ДДС - 13,57 лв. с вкл. ДДС.
Същевременно, с Фактура № */20.06.2020 г., Фактура № **********/25.06.2020 г. и
Фактура № */25.07.2020 г. е отчетено надвнесено плащане за предходен период, с което част
от дължимите суми за мобилни услуги по фактурата са погасени.
Предявените в случая претенции са, както следва: сумата от 63,76 лева, дължима за
период 20.05.2020 г.- 19.07.2020 г. за потребени и незаплатени мобилни услуги и
абонаментна такса по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +*от 18.02.2020 г.;
сумата от 69,42 лева, дължима за период 25.05.2020 г.- 24.07.2020 г. за потребени и
4
незаплатени мобилни услуги и абонаментна такса по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +*от 20.02.2020 г.
Доколкото тези претенции са в рамките на горепосочените суми, дължими по всеки
от договорите, същите се явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
По претенциите за неустойка поради предсрочното прекратяване на договорите за
мобилни услуги:
Основателността на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е обусловена от
наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидна
неустоечна клауза в сключения между страните договор; 2) прекратяването на договора по
вина на потребителя.
Всички процесни договори за мобилни услуги включват клаузи с аналогично
съдържание, съгласно които, в случай на предсрочното им прекратяване по вина на
потребителя, последният дължи неустойка, равняваща се на сбора от месечните
абонаментни такси до края на срока на договора.
Безспорно ответникът притежава качеството потребител на далекосъобщителни
услуги по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите /„потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност“/, поради което се ползва със специалната закрила по този закон. Съгласно чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Следва да се отбележи, че съдът следи служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни основания, обуславящи неравноправност на клауза в
потребителски договор, като при констатиране наличието на неравноправни клаузи съдът
следва да прогласи тяхната нищожност, освен ако потребителят изрично не се
противопостави на това.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза е всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В посочената разпоредба неизчерпателно са изброени отделни проявни форми
на неравноправност на клаузите в потребителския договор, като т. 5 визира клаузи, които
задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка, а т. 14 – такива, които налагат на потребителя да
изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.
Ищецът основава претенциите си за неустойка на твърдения, че поради неизпълнение
на задълженията по издадени фактури от страна на ответника, ищцовото дружество е
прекратило предсрочно сключените с него договори. По същество се касае за разваляне на
договорите поради неизпълнение на основното задължение на потребителя /за заплащане на
предоставените услуги/, което има за цел да освободи занапред мобилния оператор от
задълженията му за осигуряване достъп на потребителя до мрежата му.
Следователно, уговорената неустойка следва да компенсира вредите от
прекратяването на договора преди настъпване на неговия краен срок. Последните обаче не
са съизмерими с неполучената парична престация на потребителя за остатъка от срока на
договора. Последната би била дължима в случай, че мобилният оператор продължи да
осигурява услуги съобразно договорения абонаментен план и занапред, като съставлява
възнаграждението, което потребителят заплаща за предоставянето им. В случаите на
предсрочно прекратяване на договора и прекъсване достъпа на потребителя до мобилната
мрежа обаче отпадат всички задължения на оператора. Така, при уговорена неустойка,
равняваща се на сбора от дължимите абонаменти до края на срока на договора, мобилният
оператор получава имуществената облага в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше развален, без да предостави насрещна престация.
5
Независимо, че в случая клаузите, предвиждащи начисляването на посочената
неустойка са включени в индивидуалните договори, сключени с потребителя, съдът намира,
че същите не отразяват индивидуалните нужди на потребителя. Тъкмо напротив – те са
сключени в частта от договора, имаща характер на бланка, на която клиентът не може да
влияе.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, посочените клаузи са
нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по облигационното
отношение. Ето защо, предявените искове за неустойки следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане,
съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса /в размер на 25 лева/ и адвокатско възнаграждение
/в размер на 360 лева/ съразмерно на уважената част от исковете – общо в размер на 110,63
лева.
Наред с изложеното, на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски за исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковете. По делото са представени
доказателства за заплатена държавна такса в размер на 175 лева, депозит за Съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 200 лева, депозит за особен представител в размер на 400
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС. По отношение на
последното, съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за
прекомерност на същото, като видно от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското
възнаграждение е определено към минималния размер, предвид и включения в него ДДС.
При съобразяване общия размер на така извършените разноски съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер на
360,55 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът М. М.
Й., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *, ДЪЛЖИ на ищеца „*” ЕАД, ЕИК * (с
предходно наименование „*“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Одрин“ 7, СЛЕДНИТЕ СУМИ: сумата от 63,76 (шестдесет и три лева и седемдесет и
шест стотинки) лева, дължима за период 20.05.2020 г.- 19.07.2020 г. за потребени и
незаплатени мобилни услуги и абонаментна такса по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*от 18.02.2020 г.; сумата от 69,42 (шестдесет и девет лева и
четиридесет и две стотинки) лева, дължима за период 25.05.2020 г.- 24.07.2020 г. за
потребени и незаплатени мобилни услуги и абонаментна такса по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*от 20.02.2020 г.; ведно със законната лихва върху
горепосочените суми от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.07.2022 г. до
окончателно изплащане на сумите; за които суми е издадена по реда на чл. 410 ГПК Заповед
за изпълнение № 6021/12.09.2022 г. по ч.гр.д. № 8920/2022 г. по описа на Районен съд -
Варна, 50 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*” ЕАД, ЕИК * (с предходно наименование „*“ ЕАД),
6
със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу М. М. Й., ЕГН **********, с настоящ
адрес гр. *, обективно съединени искове за приемане на установено, че ответникът дължи на
ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ: сумата от 279,68 (двеста седемдесет и девет лева и шестдесет
и осем стотинки) лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +* от 18.02.2020 г., представляващи три месечни
такси, дължима еднократно; сумата от 50,71 (петдесет лева и седемдесет и една стотинки)
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*от 20.02.2020 г., дължима еднократно, ведно със законната лихва
върху горепосочените суми от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.07.2022 г. до
окончателно изплащане на сумите; за които суми е издадена по реда на чл. 410 ГПК Заповед
за изпълнение № 6021/12.09.2022 г. по ч.гр.д. № 8920/2022 г. по описа на Районен съд -
Варна, 50 състав.
ОСЪЖДА М. М. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*”
ЕАД, ЕИК * (с предходно наименование „*“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр.
*, сумата от 110,63 (сто и десет лева и шестдесет и три стотинки) лева, представляваща
сторени в заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. М. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*”
ЕАД, ЕИК * (с предходно наименование „*“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр.
*, сумата от 360,55 (триста и шестдесет лева и петдесет и пет стотинки) лева,
представляваща сторени в исковото производство разноски, съразмерно на уважената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7