№ 9
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000799 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .
Образувано е по частна жалба на Р. И. Г. с ЕГН **********,подадена чрез
пълномощника й адв. К. П.,против протоколно определение №195 от 14.11.2022
г.,постановено по т.д.№57/2022 г. по описа на Окръжен съд-Х.,с което е прекратено
производството по делото и е осъдена частната жалбоподателка /ищца в
първоинстанционното производство/ да заплати на ответника сумата от 700 лв. деловодни
разноски.
В частната жалба е изложено становището,че обжалваното определение е неправилно
и незаконосъобразно.Изразено е несъгласие с мотивите на първоинстанционния
съд,изложени в атакуваното определение,че ищцата не е надлежна страна по предявения от
нея иск с правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ,тъй като е загубила качеството си на
съдружник в ответното дружество.Частната жалбоподателка счита,че съгласно ал.1-ва на
посочената разпоредба всяко лица,което има правен интерес,както и прокурорът,може да
предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването,както и за
несъществуването на вписано обстоятелство.Излага аргументи за обосноваване на
становището си,че макар да е загубила качеството си на съдружник в същото дружество,има
правен интерес от предявяването на процесния иск,понеже към момента на предявяването
му продължава да бъде вписана в търговския регистър като съдружник в
дружеството.Т.е.,според ищцата-частна жалбоподателка, обстоятелството,че тя е съдружник
в ответното дружество продължава да бъде вписано като съществуващо в ТР,макар в
действителност то вече да не съществува и това обосновавало правният й интерес от
1
предявяване на иска за установяване несъществуването на същото вписано в регистъра
обстоятелство.В този контекст излага и аргументи,че факта на налично вписване като
съдружник в дружество,в което не членува,застрашава правата и законните й интереси и е
чречка да бъде вписана като управител или съдружник в друго дружество със същия
предмет на дейност,под страх от отговорност за нарушаване на Закона за защита на
конкуренцията,императивни норми на ТЗ и други законови и подзаконови нормативни
актове.Изложени са доводи и срещу заключението на съда,че вписването има само
оповестителен ефект спрямо третите лица.В частната жалба е застъпено и становището,че
неправилно разноските са възложени в тежест на ищцата,тъй като всички заявени от нея
факти и обстоятелства отговарят на обективната истина и самото ответното дружество е
признало наличието им,чрез заличаването й от ТР,станало след завеждане на исковата молба
пред съда.Според ищцата,заплатените от нея такси и разноски по делото се дължат на
неправомерното поведение на ответното дружество и то дължи възстановяването им.
Предвид горните доводи,изложени в частната жалба,е поискано да бъде отменено
обжалваното определение ведно с произтичащите от това последици.
Ответникът по частната жалба /ответник и по процесния иск/-“Т.Г.В.“ООД-
гр.Д.,област Х.,с ЕИК *********,е подало в законния срок писмен отговор на частната
жалба,чрез пълномощника си адв. М. К..В отговора е изложено становището,че същата
жалба е неоснователна,а обжалваното определение е правилно и законосъобразно.В тази
връзка се поддържа аргумента,че процесният иск е бил изначално недопустим,тъй като не е
налице хипотезата на твърдяното от ищцата „несъществуване на вписано
обстоятелство“.Посочено е,че в тази връзка ответникът е изложил подробни съображения в
отговора на исковата молба,които моли да бъдат взети предвид от настоящата инстанция
при преценка законосъобразността на обжалваното определение.Заявено е още,че с оглед
изхода на съдебния спор,първоинстанционният съд правилно е присъдил разноски в полза
на ответника,тъй като същият не е станал причина за завеждане на иск с посоченото от
ищцата правно основание.С оглед на поддържаните аргументи,ответникът моли частната
жалба да бъде приета за неоснователна,а обжалваното определение-за законосъобразно и
обосновано и да бъде потвърдено като такова,ведно с последиците от това.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и
допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
частната жалбоподателка,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено
следното:
Частната жалба е редовна,подадена е в законния едноседмичен срок по чл.275,ал.1
ГПК от процесуално легитимирана страна /от ищцата в първоинстанционното
производство/,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото
определение е акт на съда,подлежащ на обжалване съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.С оглед
на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна,като аргументите на
настоящия съд в тази насока са следните:
2
По т.д.№57/2022 г. по описа на ОС-Х. от ищцата Р. И. Г. против ответника
„Т.Г.В.“ООД-гр.Д.,обл.Х. с ЕИК ********* е предявен иск по чл.29,ал.1,предл. Последно от
ЗТРРЮЛНЦ,като е поискано да се признае за установено,че в търговския регистър по
партидата на ответното дружество е вписано несъществуващо обстоятелство,а именно,че
като съдружник в дружеството е вписано лицето Р. И. Г. с размер на дяловото й участие:500
лв.
Така предявеният иск е основан на твърденията,че ищцата Р. Г. е един от
основателите на ответното дружество и притежава 10 % от капитала на същото,но през 2021
г. същата е взела решение да напусне дружеството,като на 03.08.2021 г. е отправила
телепоща,с която на основание чл.125,ал.2 от ТЗ и чл.28 от дружествения договор на
„Т.Г.В.“ООД е предизвестила писмено дружеството за напускането си.Изложено е и
твърдението,че съгласно чл.28 от дружествения договор,срокът на предизвестието е 6-
месечен и че то е получено от ответното дружество на 04.08.2021 г.,при което положение
шестмесечният срок на предизвестието е изтекъл на датата 04.02.2022 г.Според
ищцата,съгласно разпоредбите на ТЗ и константната съдебна практика,изтичането на срока
на предизвестието по чл.125,ал.2 от ТЗ има автоматичен прекратителен ефект спрямо
членственото правоотношение на съдружник в дружество с ограничена отговорност,като
прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на
предизвестието.Твърди се в този контекст,че въпреки описаните факти,към момента на
подаване на исковата молба ищцата все още фигурира като съдружник в дружеството-
ответник,при извършване на справка в същия регистър по партидата на дружеството.Твърди
се още,че от страна на ответното дружество е налице незаконосъобразно бездействие в
продължение на повече от три месеца /преди подаване на ИМ/ относно заличаването й като
съдружник в дружеството и това е довело до наличие на вписано обстоятелство в
регистъра,което не съществува.Това,според ищцата,обуславя и правния й интерес за
предявяване на процесния иск.
Ответникът по иска-“Т.Г.В.“ООД с ЕИК *********,е оспорил иска като недопустим
и неоснователен,излагайки в отговора на ИМ доводи и за недопустимостта,и за
неоснователността на иска.
След извършена размяна на книжа между страните и насрочване на делото в открито
съдебно заседание,в първото такова заседание,проведено на 14.11.2022
г.,първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение,с което е прекратил
производството по делото и е осъдил ищцата да заплати на ответното дружество сумата от
700 лв. деловодни разноски-възнаграждение за адвокат.Същото определение и мотивите на
съда за постановяването му се съдържат в изготвения съдебен протокол №195 от
проведеното на 14.11.2022 г. открито заседание.
Както е видно от тези мотиви,за да прекрати производството по
делото,първоинстанционният съд е счел за недопустим предявения иск по чл.29 от
ЗТРРЮЛНЦ по аргументи за липса на активна процесуална легитимация на ищцата и липса
3
на правен интерес от предявяването на иска.Липсата на посочената легитимация съдът е
обосновал с доводи за това,че с изтичането на предвидения в дружествения договор
шестмесечен срок на предизвестието по чл.125,ал.2 от ТЗ,отправено от ищцата до ответното
дружество,същата е загубила качеството си на съдружник в същото дружество и съответно
на това няма и качеството на надлежна страна по предявения от нея иск с правно основание
чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ.В този контекст съдът е посочил,че липсата на вписване на
прекратяване участието на съдружника в ТР,към момента на подаване на ИМ-19.05.2022 г.,е
ирелевантно, доколкото вписването има само оповестителен ефект спрямо третите лица.
А липсата на правен интерес от предявяването на иска съдът е обосновал с факта на
извършено заличаване на ищцата в качеството й на съдружник в ответното
дружество,сторено на 12.09.2022 г.,както и с аргументи за това,че разглежданият казус не
попада в нито една от двете хипотези на „вписване на несъществуващо
обстоятелство“,разграничени в т.3 от ТР №1 от 06.12.2002 г. по тълк. дело №1/2002 г. на
ОСГК на ВКС.
По отношение на разноските,първоинстанционният съд е приел,че предвид изхода на
спора и на основание чл.78,ал.4 от ГПК такива следва да се присъдят в полза на ответника и
да се възложат в тежест на ищцата,като в тази връзка се отчете и обстоятелството,че
предпоставките за недопустимост на иска са били вече налице към момента на неговото
предявяване и последващото заличаване на ищцата като съдружник в ответното дружество е
ирелевантно за преценката относно отговорността за разноските.
Настоящата инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд,с които е
обоснован извода за липса на активна процесуална легитимация на ищцата по предявения от
нея иск,основан на разпоредбата на чл.29,ал.1,предложение трето /последно/ от
ЗТРРЮЛНЦ.Вярно е,че поначало с изтичането на предвидения в закона,респ. в
дружествения договор,срок на предизвестието по чл.125,ал.2 от ТЗ,членственото
правоотношение на отправилия предизвестието съдружник в ООД се прекратява
автоматично,без за това да е необходимо заличаването на съдружника като такъв от
търговския регистър.Вярно е,че в случая не се спори между страните по твърденията на
ищцата,че тя е отправила до ответното дружество предизвестие за доброволно напускане
като съдружник в дружеството и че към момента на подаване на исковата молба
предвиденият в дружествения договор 6-месечен срок на предизвестието е бил
изтекъл,съответно на което и ищцата към същия момент вече е била загубила качеството си
на съдружник в това дружество.От това обаче не следва извод за липса на активна
процесуална легитимация на ищцата по предявения иск,основан на чл.29,ал.1 от
ЗТРРЮЛНЦ,тъй като нито в тази,нито в друга законова разпоредба е поставено изискване
такъв иск да бъде предявен от лице,притежаващо качеството на съдружник в
дружеството,срещу което е насочен иска.Както следва от посочената разпоредба,всяко лице,
което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на
нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано
обстоятелство.
4
Въпреки гореизложеното,настоящият съд счита,че като краен резултат,атакуваното
определение за прекратяване на делото е правилно,като в тази връзка също смята за
недопустим процесния иск поради липса на правен интерес от предявяването му.Причина за
липса на правен интерес,както е прието и в обжалваното определение,е фактът на вече
извършено заличаване на ищцата в качеството й на съдружник в ответното
дружество.Това,както е видно от публично достъпните данни за вписванията по партидата
на ответното дружество в електронния сайт на ТРРЮЛНЦ,е извършено на датата 12.09.2022
г. и с факта на извършеното заличаване е отпаднал всякакъв правен интерес от
установяването на твърдяното от ищцата вписване на несъществуващо обстоятелство по
същата партида.Съответно на изложеното,предявеният иск е недопустим поради липса на
правен интерес.
Освен това,недопустимостта на иска произтича в случая и от обстоятелството,че
ищцата претендира установяване несъществуването на вписано в търговския регистър
обстоятелство,но основава това си искане на твърдения,които не могат да бъдат подведени
под нито една от хипотезите на „вписване на несъществуващо обстоятелство“ по смисъла на
разясненията,дадени в т.3 от ТР №1 от 06.12.2002 г. по тълк. дело №1/2002 г. на ОСГК на
ВКС.Едната от тези хипотези е липсващото /невзето/ решение на орган на дружеството,за
което е допуснато вписване в търговския регистър,а втората хипотеза касае вписването на
обстоятелство,което е съществувало,но по-късно по исков ред е установена нищожността
му.В случая ищцата не твърди да е осъществена която и да е от посочените хипотези на
„несъществуване на вписано обстоятелство“,а са изложени твърдения за настъпила,но
неотразена в търговския регистър промяна на вписано обстоятелство,дължаща се на
прекратяване на членственото правоотношение на ищцата като съдружник в ответното
дружество на основание чл.125,ал.2 от ТЗ.Следва в тази насока да се има предвид и това,че
иска по чл.29,ал.1,предл. последно от ЗТРРЮЛНЦ при всички положения предполага
установяване вписването в регистъра на обстоятелство,което е изначално несъществуващо и
на това се дължи порока на самото вписване,а не установяване несъществуването на едно
валидно възникнало обстоятелство по причина,че след вписването му в регистъра е
настъпила промяна относно него и поради тази промяна обстоятелството вече е престанало
да съществува,каквито всъщност са твърденията на ищцата,на които е основан предявения
иск.
Предвид горните съображения,настоящият съд също приема процесния иск за
недопустим,както е приел и първоинстанционният съд,поради което счита,че с обжалваното
определение производството по първоинстанционното дело е прекратено правилно поради
недопустимост на иска и затова същото определение в тази му част /относно прекратяване
на производството/ следва да бъде потвърдено.
Атакуваното определение подлежи на потвърждаване и в частта,с която ищцата е
осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 700 лв.,представляващи
адвокатско възнаграждение.За уговарянето и реалното плащане на това възнаграждение от
ответника на представляващия го пред първата инстанция адвокат са представени
5
доказателства,а присъждането на тези разноски в полза на ответника се следва от
разпоредбата на чл.78,ал.4 от ГПК поради прекратяване на производството по делото.Освен
това,прекратяването се дължи на изначална недопустимост на предявения от ищцата
иск,поради което няма основание да бъде изключена отговорността на ищцата за поемане на
тези разноски и същите правилно са възложени в нейна тежест.По тези съображения
обжалваното определение ще се потвърди и в осъдителната му част за разноските.
Или,крайният извод,който се налага от всичко изложено по-горе,е че обжалваното
определение е правилно във всичките му атакувани части и като такова следва да се
потвърди изцяло.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение №195 от 14.11.2022 г.,постановено
по т.д.№57/2022 г. по описа на Окръжен съд-Х.,с което е прекратено производството по
делото и е осъдена ищцата Р. И. Г. да заплати на ответника „Т.Г.В.“ООД с ЕИК *********
сумата от 700 лв. деловодни разноски-възнаграждение за адвокат.
Настоящото определение е обжалваемо с частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6