№ 3469
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20221110121850 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от „ФИРМА“ ЕАД срещу Г. С. Р. с
ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове с правни
основания чл. 422 ГПК във вр. с чл.150 и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаване
на установени на вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.05.2021г. по ч.гр.д.№
22673/2021г., съгласно описа на СРС, в размер на 1478,74 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.
05.2018г.- м. 04.2020г. до имот, находящ се в АДРЕС , аб.№ ******, ведно
със законната лихва от 21.4.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 143,84 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 01.04.2021 г.,
сумата от 36,10 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.4.2020 г., ведно със законната
лихва от 21.4.2021 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер
на 6,42 лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 01.4.2021 г.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото
е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е била
възразена в законоустановения срок от длъжника, поради което на заявителя
и ищец в настоящото производството е указано от съда да предяви срещу него
настоящите искове за установяване на вземанията си. Сочи, че ответникът
дължи претендираните суми в качеството му на клиент и потребител на
1
топлинна енергия като собственик или носител на вешното право на ползване
на топлоснабдения имот, находящ се на адрес: АДРЕС , аб.№ ******, до
размер на 1/2 като собственик на имота за посочената част, поради което за
ползването на доставената от заявителя топлинна енергия до същия имот в
периода от м. 05.2018г. до м.4.2020 г. дължи претендираните суми, които не е
заплатил в срок.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
страна на ответника Г. С. Р. чрез процесуалния му представител- адв. И. К. от
САК . С него се оспорват предявените искове с възраженията, че ответникът
не е потребител на топлинна енергия за процесния период. Поддържа, че
ответникът не е ползвал жилището , като с Решение по гр.д. №11594/2011г. по
описа на СРС , 85с-в, влязло в законна сила на 19.12.2012г. е бил осъден да
напусне семейното жилище/ процесния имот/, като ползването на това
жилище е предоставено със съдебното решение на другия длъжник по
заповедното производство-С. К. Б.. Поддържа, че ответникът е напуснал
процесния имот още преди влизане на това решение и не се е връщал в него,
за да живее или да го ползва. Твърди се още, че с Решение по гр.д.
№33500/16г. на СРС, 26 с-в , С.К.Б. е осъдена да заплати обезщетение на
ответника по предявен от същия иск с правно основание чл. 31, ал.1,ЗС
относно описания апартамент. Поддържа, че за процесния период единствен
ползвател на цялото жилище е била С. К. Б. , поради което предявените
спрямо него искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени ,
доколкото със съдебно решение е лишен от ползването на жилището и
същото е предоставено изцяло на С.К.Б..
В съдебното заседание ищцовото дружество се представлява от
пълномощника му - юрисконсулт К. , който поддържа предявените искове,
моли съда да ги уважи и присъди в полза на представляваното от него
дружество разноските по делото.
В съдебното заседание ответникът не се яви лично, като се представлява
от адв. К. , който оспорва предявените искове като неоснователни, поради
това, че в производството по делото не е установено, че ответникът е
ползвател на топлинна енергия.
Третото лице-помагач „ФИРМА“ ООД не изпрати представител в
съдебното заседание.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
2
С доклада по делото съдът указа на ищцовото дружество, че в негова
тежест е да установи наличието на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и на посочената стойност в процесния
период .
Доказателства за установяването на факта, че в процесния период
ответникът е бил потребител на топлинна енергия не бяха представени от
ищцовото дружество.
С разпоредбата на чл.153, ал.1, 2 и 6 ЗЕ по силата на закона се създава
облигационно правоотношение между собствениците и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, които се считат за
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си,
както и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Вещното право на ползване е ограниченото вещно право върху
недвижима вещ по смисъла на чл.56 ЗС и негов титуляр не е лицето, което е
наемател, или такова, което ползва чужд имот без правно основание, а такива
лица са само държатели на имота. Държателите на топлоснабден имот могат
да отговарят за задълженията за консумирана топлинна енергия на договорно
основание само, ако са сключили с ищцовото дружество изричен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно т.1 от
Тълкувателно решение №2/2017г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й.
Поради изложеното, от представените и приети писмени доказателства
се установи, че задължено лице в качеството на ползвател по силата на
съдебно решение при наличие на сключен договор с топлопреносното
предприятие и открита на негово име партида / видно от представените и от
ТЛП индивидуални справки и формуляри за отчет на името на С.К.Б./ , както
и издадена от ищеца фактура с получател С.К.Б. , се установява , че страна
по договорното правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия
в случая е именно лицето С.К.Б. , а не ответникът, който е бил лишен от
ползването на „семейното жилище“, представляващо ап.АДРЕС по силата на
3
съдебно решение от 29.11.2012г. , постановено по гр.д. №11549/11г. по
описа на СРС, 85с-в, по силата на което е прекратен с развод сключения
между ответника и С. К. Б. граждански брак, като ползването на семейното
жилище е предоставено на С.К.Б. и Г. Р. е осъден да го напусне.
В случая, вземанията които ищцовото дружество претендира се
основават на твърдени договорни правоотношения с ответника, каквито не се
установиха.
Поради изложеното, съдът намира, че предявените искове за следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски по
производството.
Ответникът е направил разноски по делото и е претендирал за
присъждането на такива, поради което съдът следва да му присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева с оглед на представените по
делото доказателства за заплащането му.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ АД, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС и ЕИК ***** срещу Г. С. Р. , ЕГН ********** ,
обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл. 422 ГПК
във вр. с чл.150 и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването на установени на
вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 20.05.2021г. по ч.гр.д.№ 22673/2021г., съгласно
описа на СРС,69с-в , в размер на 1478,74 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 05.2018г.- м.
04.2020г. до имот, находящ се в АДРЕС , аб.№ ******, ведно със законната
лихва от 21.4.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
143,84 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 01.04.2021 г., сумата от 36,10 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2018 г. до м.4.2020 г., ведно със законната лихва от 21.4.2021
г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 6,42 лв. върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 01.4.2021
г.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, със седалище и адрес на управление: АДРЕС
и ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ НА Г. С. Р. , ЕГН ********** разноски за
настоящото производство в размер на 350лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на
страната на ищеца „ ФИРМА “ООД
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
4
на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5