Р Е Ш Е Н И Е
№:457 25.03.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 298 по описа за 2021 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по постъпила искова молба на Е.Б.Х., ЕГН-**********,
с постоянен адрес:*** Ботев 4, чрез пълномощника му адвокат Д.Т. ***, против
Агенция Митници - София, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1200лв., заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД №
523/2018г. на Районен съд - Елхово и КНАХД № 80/2019г. на Административен съд -
Ямбол, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
решението – 17.07.2019г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че за обжалване на
наказателно постановление (НП) № 1267/20.11.2018г. на заместник-началника на Митница-Бургас,
ищецът е ангажирал адвокат за защита по НАХД № 523/2018г. на Районен съд -
Елхово, за което му е заплатил възнаграждение от 800лв. Това НП е било отменено
от районния съд, но първоинстанционното решение било обжалвано от ответника,
поради което било образувано КНАХД № 80/2019г. на Административен съд - Ямбол,
който потвърдил решението на районния съд. В хода на касационното производство
ищецът заплатил второ адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. Позовава се на тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. и претендира обезщетение за заплатеното
адвокатско възнаграждение за двете инстанции. В съдебно заседание пред
настоящия съд ищецът не се явява и не се представлява. Чрез представляващия го
по пълномощие адвокат Д.Т., представя писмена молба с която поддържа исковата
претенция. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение за процесуален
представител, за което представя нарочен списък.
Ответникът – Агенция Митници - София, чрез процесуален
представител – юрисконсулт Л.Д., оспорва претенцията като неоснователна и
пледира за оставянето й без уважение. Счита, че ищецът не е ангажирал
доказателства за извършени плащания на договорените адвокатски възнаграждения.
Представените договори за правна помощ са без поредни номера, поради което
счита същите за недостоверни. Освен това посочва, че договорът представен пред
касационната инстанция е с дата един ден след проведеното открито съдебно
заседание. Прави възражение за прекомерност на платените адвокатски
възнаграждения и за двете инстанции. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за частична основателност на претенцията за имуществени вреди, по
отношение на платеното адвокатско възнаграждение пред първата инстанция. По
отношение на това за касационната инстанция счита, че не следва да бъде
обезщетявано, защото е платено един ден след провеждането на съдебното
заседание.
Съдът, като прецени събрания по делото доказателствен
материал, изразените доводи и възражения на страните, от фактическа страна приема
за установено следното:
Съгласно представените по делото писмени
доказателства, включително служебно изисканото НАХД № 523/2018г. на Районен съд
- Елхово, с НП № 1267/20.11.2018г. на заместник-началника на Митница-Бургас
(л.29 от адм.д.№ 2643/2020г.), на Е.Б.Х., на основание чл.233, ал.1 от Закона
за митниците е била наложена глоба в размер на 12`004,92 лева и на основание
чл.233, ал.6 от същия закон са били отнети в полза на държавата описани стоки
предмет на нарушението – златни накити с тегло от 136,98 грама и обща
митническа стойност от 6002,46 лева. НП е било обжалвано пред Районен съд -
Елхово, който с решение № 24 от 25.03.2019г., по НАХД № 523/2018г. го е отменил.
На л.4 от делото, незабавно след жалбата, е приложен в оригинал договор за
правна защита и съдействие от 06.10.2017г., както и пълномощно на л.11, с които
Е.Х. е упълномощил адвокат Д.Т. за защитата по обжалването на НП с цитиране на
акта по който то е издадено. С този договор е установено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Видно от протокола за
проведеното на 25.01.2019г. открито съдебно заседание по НАХД № 523/2018г. се
установява, че ищецът действително е бил защитаван от адв.Т. по горепосоченото
дело, като същата е изготвила и жалбата срещу НП.
Директорът на Агенция Митници, чрез пълномощник, е
подал касационна жалба срещу решение № 24 от 25.03.2019г., по НАХД № 523/2018г.,
за което пред Административен съд - Ямбол било образувано КНАХД № 80/2019г. С
решение № 90/17.07.2019г. по това дело първоинстнационното решение било
оставено в сила. В хода на производството пред тази инстанция Е.Х. също бил
представляван от адв.Т., съгласно представените отговор на касационната жалба и
протокола от проведеното открито съдебно заседание на 04.07.2019г. В това
заседание е представен и втори договор за правна защита и съдействие, отнасящ
се за касационното производство. Същият е на л.28 от делото, поставен
непосредствено преди протокола от съдебното заседание, т.е. е представен в
неговия ход. Като дата на договора е записана 05.07.2019г., т.е. един ден след
провеждането на съдебното заседание. Съгласно договора било установено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
По
отношение на допустимостта на иска следва да се посочи, че според чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този
закон не се прилага. В случая към датата на провеждане на съдебното заседание пред
Административен съд - Ямбол – 04.07.2019г. и към датата на постановяване на окончателното
съдебно решение – 17.07.2019г. нямаше специален закон, който да дава възможност
за овъзмездяване на разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на
воденото административно-наказателно производство. Нито в ЗАНН, нито в
субсидиарно приложимият НПК беше предвиден ред, по който направените разноски в
рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат
възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая
НП, бъде отменен. Нещо повече, по това време се прилагаше и задължителната
практика, залегнала в тълкувателно решение № 2/03.06.2009г. на ВАС по т.д. №
7/2008г., според която административните съдилища не присъждаха разноски в
производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административнонаказателни дела. Едва по-късно, с приемането на разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН (нова – ДВ, бр.94 от 29.11.2019г.) беше предвидено, че в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по
реда на АПК. Тази норма обаче влезе в сила след постановяването на решението по
КНАХД № 80/2019г. и страните по него не са могли да претендират разноски, тъй
като присъждането на такива до тогава не се предвиждаше в действащото
законодателство и за жалбоподателя не е съществувал друг правен способ да ги
претендира, освен по исков ред в производство по ЗОДОВ. Това прави предявения
иск процесуално допустим.
При
преценката по основателността на иска следва да се отчете, че съгласно чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в случая трябва
да са налице следните предпоставки: 1.Да е налице отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление, 2.Да са претърпени реално
имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в
правната сфера на ищеца и 3.Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка
между отмененото НП и вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на
имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да
се установи и наличието на плащане на това възнаграждение към момента на
ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.
Съгласно
чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на
ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за
ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При
липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по този ред.
В
случая по отношение на претърпените имуществени вреди са налице предвидените от
законодателя предпоставки. Дейността на администрацията по
налагане на административни наказания, по своето естество е правораздавателна и
е свързана със защита на реда в областта на държавното управление. Тя
представлява форма на административна дейност, извършвана по административен
ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена
административнонаказателна компетентност. Наказателните постановления, като
резултат от упражняване на дейността по налагане на административно наказание,
представляват правораздавателни актове, които не се издават по реда и при
условията на АПК и не носят белезите на индивидуални административни актове по
смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане
на административно наказание и на извършените действия или бездействия във
връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното и́ поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В този смисъл е и
приетото по т.1 от тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по
т.д.№ 2/2014г. на ВКС и ВАС.
Отношенията
между адвокат и клиент се уреждат от договор, сключен между тях. Такива са и
двата договора за всяка една от инстанциите, чиито разноски се претендират като
обезщетение. Съобразно т.1 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС
по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Предвид
изложеното след като наказателното постановление от което са претърпени вредите
– НП № 1267/20.11.2018г. на заместник-началника на Митница-Бургас, е отменено с
влязло в сила съдебно решение, то е налице първата от предвидените
предпоставки. В хода на съдебното обжалване на посоченото наказателно
постановление, от Е.Х. в качеството му на жалбоподател, са направени
съдебно-деловодни разноски в размер на 1200,00 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение на адв.Т.
за всяка една от инстанциите, съгласно договорите за правна защита и
съдействие. В тях е индивидуализирана проведената правна защита, съответно
договорените и заплатени суми за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство. Същевременно адв.Т.
е осъществила и процесуалното представителство на лицето, съобразно сключените
договори, като се е явила при разглеждане на делата в проведените открити
съдебния заседания, изготвила е жалбата срещу НП и е представила писмен отговор
пред касационната инстанция.
Заради
наличието на двата договора за правна помощ с цитираното съдържание и то
налични по служебно изисканите от съда две дела, не може да бъде споделено
възражението на ответната страна за недоказаност на плащането. Фактът, че тези
договори нямат поредни номера, не се отразява на тяхната достоверност, още
повече, че договорите не бяха оспорени по отношение на тяхната истинност по
реда на чл.193 от ГПК, вр. чл.144 от АПК. Що се касае до договора представен
пред касационната инстанция, същият действително носи дата един ден след като е
бил представен. Това обаче не опорочава неговото съдържание, тъй като договорът
е частен документ, който на основание чл.181, ал.1 от ГПК няма достоверна дата,
а за такава следва да се приеме датата на която е бил представен пред съда.
Дори и да се приеме за вярна датата вписана в самия договор, същата отразява
плащане на адвокатското възнаграждение все в хода на производството по КНАХД №
80/2019г., тъй като решението по това дело е постановено на 17.07.2019г. Следователно
няма причина да се приеме, че платената за защита пред касационната инстанция
сума от 400 лева, не е във връзка с воденото производство.
Налице
е и третата предвидена от законодателя предпоставка, а именно наличието на
причинно-следствена връзка между издаденото наказателно постановление и
направените от ищеца разноски в хода на неговото обжалване. Тази причинна
връзка е пряка, тъй като разходите по оспорване на наказателното постановление
пред съда са направени във връзка с извършения съдебен контрол за
законосъобразност. Действително процесуалното представителство в производството
по обжалване на наказателни постановления не е задължително, но след като
ищецът се е възползвал от правото си на адвокатска помощ, то направените
разноски за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена последица от
издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като, ако не беше
издадено наказателното постановление, лицето не би имало нужда, съответно не би
заплатило адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се приема, че
причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и
когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а
ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за
охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017г., постановено по т.д. № 2/2016г. на ВАС.
С
оглед на изложеното, предявеният от Е.Х. иск за причинените му имуществени
вреди се явява основателен, което налага уважаването му. Размерът на тази
претенция не е прекомерен и искът следва да бъде уважен изцяло. Относно
посочения договорен и заплатен размер от по 800 лева за първата инстанция и 400
лева за втората, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.4 от
от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид размера на наложената санкция, тези суми са под
минималния размер за подобни дела за една инстанция, поради което не може да
бъдат приети за прекомерни, а доколкото е заявено под формата на разписки,
пълното им плащане още в хода на разглеждане на делата по обжалване на НП и на
първоинстанционото решение, то категоричен е изводът, че същите следва да бъдат
възстановени на ищеца в цялост.
По
отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на
настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат,
съразмерно уважената част от иска.
Ищецът
е внесъл дължимата държавна такса в размер на 10лв. за образуване на настоящото
производство. Заплатил е изцяло и договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 350лв., но сега претендира като разноски само 300 лева от него,
съобразно представения списък за разноски (л.25) и договор за правна защита и
съдействие от 14.12.2020г. (л.7 от адм.д.№ 2643/2020г.). Ето защо и при този
резултат на настоящото дело, тези искани разноски следва да му бъдат заплатени
от ответника, който оспорва предявения в настоящото производство иск.
Мотивиран от това Административен съд - Бургас, седми
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция Митници - София да
заплати на Е.Б.Х., ЕГН-**********,*** Ботев 4, сумата от 1200,00 (хиляда и двеста) лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди в размер на 1200лв., заплатено адвокатско възнаграждение
за защита по НАХД № 523/2018г. на Районен съд - Елхово и КНАХД № 80/2019г. на
Административен съд - Ямбол, ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на решението – 17.07.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Агенция Митници - София да заплати на Е.Б.Х., ЕГН-**********,
разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 310,00 (триста и
десет) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: