Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.София,
..................2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен
състав, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Росица Пейчева като разгледа
докладваното от съдия Костадинова ВНЧХД
№1668 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по жалба на И.К.Н. – граждански ответнику
чрез неговия повереник – адв. Х. срещу присъда от 13.02.2018г. , постановена по
НЧХД № 11606/16г. по описа на СРС, НО, 8 – ми състав, с която на основание чл.
45 от ЗЗД И.К.Н. е осъден да заплати на Ч.Е.Я. сумата от 1500лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като искът е
отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 2000лв.
Със същата
присъда И.К.Н. е осъден да заплати Ч.Е.Я. сумата от 602лв., представляващи
разноски за водене на производството, както и в полза на СРС сумата от 280лв.,
представляваща разноски за експертиза, сумата от 60лв., представляваща държавна
такса върху стойността на уважения граждански иск, както и пет лева държавна
такса за издаване на изпълнителен лист.
В жалбата гражданския ответник Н. сочи, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна. Моли за отмяната й, и постановяване на нова, с която да бъде отхвърлен уважения граждански иск. В постъпилото допълнение към въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като в първото по делото заседание проведено на 14.12.2016г. е дал ход на делото без прочитане на частната жалба и докладване на гражданския иск, а се е произнесъл по искането за прекратяване на наказателното производство. След това частната жалба и граждански иск са докладвани на 13.02.2018г. и въпреки липсата на процесуална възможност на делото е даден ход. Излага се, че съдът е дал вяра на показанията на свидетелката Г. и е отхвърлил тези на свидетелите А. и П. без да изложи сериозни мотиви. Посочва още, че кредитираните показания на св. Г. съдържат опровергани твърдения, които не съответстват на останалите доказателства. Иска отмяна на присъдата, алтернативно намаляване размера на присъдената сума.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на свидетели
и вещи лица пред въззивния съд.
В открито съдебно заседание пред
въззивния съд защитата на гражданския
ответник И.Н. – адв. Х. поддържа жалбата и допълнението
като моли за отмяна на атакуваната присъда. Алтернативно моли за намаляване на
размера на граждански иск.
Повереникът на гражданският ищец Я. – адв. К. моли за
отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на присъдата.
Гражданският ищец Ч.Я. се присъединява към казаното от
повереника си.
Гражданският ответник И.Н. моли за прекратяване на
делото. Посочва, че е тежко болен, с болно сърце.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие
с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира,
че са налице основания за нейното отменяване, поради следните съображения:
С тъжба c вх. № 34822/08.08.2012г. Ч.Е.Я. е повдигнал обвинение срещу И.К.Н.,
за това че на 21.02.2012г., около 16.00 ч. в гр. София, ж.к. „********дръпнал якето през главата на Я. и го
бутнал на земята, с кол взет от земята
му нанесъл удар по главата, в
резултат на което Ч.Я. получил разкъсно-контузна рана в челната област на
главата в окосмената част, което нараняване причинило на Ч.Я. временно
разстройство на здравето неопасно за живота, престъпление по чл.130 ал.1 НК.
По
така подадената тъжба е образувано н.ч.х.д. № 14994/12г. по описа на СРС, НО,
17-ти състав.
С определение от с.з проведено на 15.02.2013г. по НЧХД
14994/2012г. съдът е приел за съвместно разглеждане предявен гр. иск за неимуществени вреди в следствие на деянието за което било образувано НЧХД от Ч.Е.Я.
срещу И.К.Н. за сумата от 2000 лева.
С присъда от 01.02.2016г. съдът е
признал И.К.Н. за виновен по повдигнатото обвинение, като му е наложил
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване на
основание чл.66 ал.1 НК е отложил за срок от три години. Със същата присъда
съдът е осъдил на основание чл.45 ЗЗД И.Н. да заплати на Ч.Я. сумата от 1 500
лв., представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на
сумата и отхвърлил иска за сумата до 2 000 лв. Със същата присъда подсъдимият И.Н.
е осъден да заплати направените по делото разноски, както и сумата от 60 лв.,
представляваща държавна такса върху стойността на уважения граждански иск.
С решение от 27.06.2016г. 3-ти
въззивен състав на СГС, НО, по повод на постъпила чатна жалба от страна на
защитника на подсъдимия И.Н., е отменил постановената осъдителна присъда и
върнал делото на друг състав на СРС за ново разглеждане. Съдът е приел, че
основание за отмяна на атакувания съдебен акт е допуснато съществено процесуално
нарушение при провеждането на последното съдебно заседание, когато
първостепенният съдът е дал ход на съдебното следствие, извършил
процесуално-следствени действия, приключил същото, дал ход на съдебните прения
и се е произнесъл с присъда, въпреки че защитникът на подсъдимия не е участвал,
а подсъдимият И.Н. е изразил воля делото да се отложи, поради неявяване на
защитника. Посочено е и друго съществено процесуално нарушение - липсата на
определение, с което съдът да даде ход на съдебното следствие с прочитане на
тъжбата и гражданския иск.
На 30.06.2016г. е образуван
н.ч.х.д. № 11606/16г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав. С разпореждане от
12.08.2016г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С определение на съда от
14.12.2016г. на основание чл. 289 ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.З вр. чл.80 ал.З т.5 НПК наказателното производство водено срещу И.К.Н. е прекратено. Определението
е влязло в сила.
Производството е продължило за произнасяне на съда по
предявения и приет за разглеждане граждански
иск от Ч.Е.Я. съгласно определение от
с.з проведено на 15.02.2013г. по НЧХД 14994/2012г.
С присъда от 13.02.2018г., постановена
по НЧХД № 11606/16г. по описа на СРС, НО, 8 - ми състав, на основание чл. 45 от ЗЗД И.К.Н. е осъден да заплати на Ч.Е.Я. сумата от 1500лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния му предявен размер от 2000лв.
Със същата
присъда И.К.Н. е осъден да заплати Ч.Е.Я. сумата от 602лв., представляващи
разноски за водене на производството, както и в полза на СРС сумата от 280лв.,
представляваща разноски за експертиза, сумата от 60лв., представляваща държавна
такса върху стойността на уважения граждански иск, както и пет лева държавна
такса за издаване на изпълнителен лист.
Според въззивната инстанция, първостепенният съд е
приел фактически обстоятелства, които не намират опора в събрания по делото
доказателствен материал, относим към изясняване на съществени факти и
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, поради което след
като прецени самостоятелно събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, прие за установено следното от
фактическа страна:
Гражданският
ответник И.К.Н. е роден на ***г., неосъждан,българин,български гражданин.
Той и
гражданският ищец Ч.Е. Я. се познавали и били съседи, които живеели в гр. София,
ж.к. „С.Р.. Отношенията между тях не били добри.
На 21.02.2012г. между 15.00 - 16.00 часа в ж.к. „С.Р.“
Ч.Я. и съпругата му –св. Г. преминавали в близост до входа на жилищния блок на
гражданския ответник Н., който в същият този момент минавал покрай тях със
своето куче. Между гражданския ответник Н. от една страна и Ч.Я. и съпругата му
Г. му от друга избухнал скандал, който прераснал във физически сблъсък, при който
Ч.Я. и Г. успели да избутат гражданския ответник Н. на земята, Ч.Я. го ритал в корема, а свид.Г. била върху него и му притискала
главата. На място пристигнали свидетелите О. П. и А. И.. А. И. помогнал на Н. да се изправи от земята
като Ч.Я. и Г. продължавали да се опитват да удрят Н., да го псуват и заплашват
в присъствието на свид. А. И.. Н. в
едната ръка държал кучето, а с другата се защитавал. Свидетелите П. и А. И. забелязали кръв по
лицето на Н., докато при Ч.Я. не забелязали никакви видими наранявания, нито
кървене. Малко след това П. и А. И. си отишли, на място останали Ч.Я. и
съпругата му, а Н. се прибрал. На място пристигнали служители на МВР и издали
писмени разпореждания на Н. и на Ч.Я. по реда на чл.55 от ЗМВР, с отразен час на
издаването им 15.55 часа и дата 21.02.2012г.
При преглед от лекар, извършен на 21.02.2012г. в 16:14 часа на Ч.Я. било отразено констатирана челно по средната линия разкъсно-контузна рана
4 см., охлузване около 1 см. в страни от раната двустранно по цялото
протежение.
СМЕ в хода на съдебното следствие, дава заключение,
че констатираната разкъсно-контузна рана
на Ч.Я. се дължи на директно ударно въздействие на твърд тъп предмет с
продълговата форма и окръглено, сравнително равномерно напречно сечение.
Въздействието е оказано с направление близко до перпендикулярното, спрямо
засегнатата анатомична област. Не е
документирано нарушение на съзнанието на Я., нито увреждане на общото му
състояние. Разкъсно -контузната рана реализира медико –биологичния кв. признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Така установената фактическа обстановка въззивният съд
възприе въз основа на събраните и приобщени в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни
– показанията на свидетелите Г. /частично/, П., А. И. изцяло; писмени
доказателства – СМУ/ л.4 от ДП/, лист за преглед на пациент в Спешно отделение
/л.5 от ДП/, свидетелство за съдимост, заключението на СМЕ и др. писмени
доказателства.
Според настоящия съдебен състав така събраните
доказателства не са били правилно анализирани от проверяваната инстанция,
поради което същата е достигнала до погрешни фактически и правни изводи.
За разлика от районния съд, въззивният не кредитира
показанията на свидетелката Г., тъй като те остават напълно изолирани от всички
останали доказателства като противостоят на показанията на останалите свидетели
относно описанието на случилото се. На първо място при обсъждане
достоверността на информацията, изложена от посоченото лице, съдът е следвало
да прецени евентуалната й заинтересованост, тъй като същата е съпруга на
гражданския ищец, респективно логично би съдействала за доказване на неговата
версия на случилото се. На второ място при извършване на своя самостоятелен
анализ настоящият въззивен състав констатира противоречие между споделеното от
тази свидетелка и свидетелите П. и А. И., които като случайни очевидци на
деянието са напълно незаинтересовани от изхода на делото. И по-конкретно Г.
свидетелства, че гражданският ответник е нападнал съпруга й, който се е свлякъл
на земята и изпаднал в безсъзнание. Същата сочи, че на място са пристигнали две
момчета, които са попитали пострадалия дали е жив. Горното се опровергава от разказа
на П. и А. И., които споделят, че когато са пристигнали не Ч.Я. е бил на
земята, а тъкмо обратното- гражданският ответник Н., като Г. и Я. нанасяли
удари върху него.
Първоинстанционният съдебен състав е
приел, че възприятията на тези свидетели / П. и А. И./ касаят един по-късен
момент, последващ нанесения удар, с което е преодолял констатираната
противоречивост между показанията им и тези на св. Г.. Настоящият съдебен
състав намира, че в случая съдът е следвало да обърне внимание на факта относно
внесената от св. Г. информация касаеща състоянието на нейния съпруг по време на
конфликта, за който твърди, че през цялото време до оттегляне на гражданския
ответник се е намирал на земята, без да дава признаци на живот. При така изложеното дори да се приеме, че е
налице липса на възприятие у свидетелите относно предходните събития, то
изложеното от тях отново е в пряко противоречие с версията на Г., доколкото и
двамата свидетели са абсолютно категорични, че Я. и Г. са били активната страна
в конфликта, нанасяйки удари върху Н. с ръце и крака, че свид. Г. е притискала главата на подсъдимия
към земята и го удряла. Свид. А. И. сочи, че
първоначално чул караница, след което всичко прераснало в сериозни
викове и тогава погледнал да види какво се е случило. Видял как „бият един
човек“ и уточнява, че битият е Н., а не Я.. Свидетелите не сочат данни за наличието
на кол у Н. или наблизо, за разлика от свид. Г., която сочи, че този кол е бил
голям и дебел и от удара се разхвърчал на
малки парчета.
Отделно от горното съдът взе предвид
твърденията на Г. за изключително тежкото състояние, в което мъжът й се намирал
- на земята в безсъзнание, без реакции за живот като едва когато пристигнали
останалите свидетели леко успял да се размърда. При това положение е нелогично същият в такъв кратък интервал от време да
успее да нападне Н., да го рита, както и да го псува и заплашва, в какъвто
смисъл са показанията на незаинтересованите свидетели- очевидци на инцидента.
Нещо повече, в случая и двамата – П. и А. И. са напълно категорични, че в
моментът, в който са пристигнали единствените наранявания констатирани от тях
са били върху Н., но не и върху гражданският ищец- Я.. Последното отново е в
пълно противоречие с показанията на св. Г., която сочи, че след удара в главата
на съпруга й, тя е забелязала наличие на кръв по главата му. Свид. Г. съобщава, че Н. е бил активната страна, като се засилвал
към тях и искал да скочи, което рязко контрастира данни в ТЕЛК решението издадено на Н., че страда
от исхемична болест на сърцето, състояние след МИ, полиневропатия, дегенер. дискова болест
Л4-ес1, вертеб. С-м, затл. – 2-3 степен и др. и показанията на свид. А. И., че му е
помогнал да стане, тъй като бил трудноподвижен по думите му „ виждам, че едвам,
едвам се придвижва“. Съдът прие за недостоверно изложеното от свид. Г., че Н. се е опитвал един вид да влияе на полицейските служители или
че не са били изслушани, нито са им снети обяснения. Полицейските служители, съгласно приложените
по делото / разпореждания, справка на л.100 от нохд 14994/2012г. на СРС/ са
издали разпореждания по реда на чл.55 ЗМВР, както на Ч.Я., така и на Н.. От справката е видно, че
до 14.03.2012г. от нито една от страните не е постъпвал заявителски материал.
С оглед всичко изложено и установените несъответствия
се аргументира извод за недостоверност, необективност в обсъжданите свидетелски
показания, което е и основание за въззивния съд да отхвърли същите. Следва да
се отбележи, че съдът се довери единствено на споделените от Г. обстоятелства,
в които се съдържа информация за времето и мястото на конфликта между нея,
съпругът й и Н., доколкото така изложеното намира подкрепа както в останалите
гласни източници, така и в писмената документация, приобщена по делото.
От друга страна показанията на свидетелите
П. и А. И., които са възприели факти и обстоятелства от случилото се са напълно
съответни и кореспондиращи помежду си. Съдът оцени тези показания като
достоверни, тъй като изхождат от непредубедени и обективни източници. Не е
налице каквато и да е причина тези свидетели да депозират неверни показания,
тъй като посочените лица не са в каквито и да било отношения с някоя от
страните по делото. Тези показания се отличават със сравнително ясни
спомени и богато фактологично излагане на възприятия относно начинът на ескалиралия
конфликт, конкретните действия на Г. и Я., които нанасяли удари върху падналия
на земята граждански ответник, както и наличието на наранявания по последния.
Информация за поведението на Г. и Я. се установява въз основа на споделеното от
свидетеля А. И., че дори след неговата намеса същите продължили да се опитват
да нанасят удари върху Н..
Съдът се довери на СМУ, както и на
медицинските документи. Правилно и обосновано е заключил първоинстанционния съд,
че от тях се установява датата на прегледите. При служебната проверка на писмените
доказателствени материали, съдът не откри да са допуснати съществени
процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават
изключването им от доказателствения материал по делото.
Съдът кредитира като компетентно
изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи заключението на СМЕ,
което установява вида на травматичното нараняване на гражданския ищец,
механизмът на получаване на същото.
Следва специално внимание да се обърне
на констатираното от СМУ нараняване на гражданския ищец. Безспорно се
установява, че при Я. е налице описаното в СМУ и СМЕ телесно увреждане. За
настоящият съдебен състав, обаче, при горепосочените основания за
дискредитиране на показанията на св. Г.,
не са налице каквито и да било доказателства, че описаното в медицинската
документация нараняване е причинено от гражданския ответник Н., с удар с кол взет от земята /съгласно тъжбата/. Нито един от свидетелите
очевидци, освен Г., чийто показания, както вече бе посочено не обосновават
фактическите изводи на този съд, не сочи да е забелязал Н. да е нанасял удари, още
по малко с кол, или др. предмет спрямо Ч.Я., нито пък са забелязали някакви
рани към момента на инцидента по последния, напротив заявяват такива
наранявания по Н., това че е бил съборен на земята от гражданския ищец и свид. Г.
и е бил удрян от тях с ръце и крака по
тялото.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно действие или бездействие на ответника, от което са причинени вреди на ищеца, както и причинната връзка между тях. В случая, не се установи виновно противоправно поведение от страна на гражданския ответник. Поради което съдът прие, че няма основание за уважаване на гражданския иск срещу него, доколкото не са налице предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на Н. за причинени от него неимуществени вреди на тъжителя, тъй като не се установи той да е извършил каквото и да е виновно противоправно деяние, от което гражданският ищец да е претърпял болки и страдания, обуславящи претенциите му заплащане на обезщетение. Поради това искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло от въззивния съд, като бъде отменена постановената от СРС присъда.
Наказателното производство е
прекратено, поради изтекла абсолютна погасителна давност и не са налице
основания за уважаване на гражданския иск, поради това на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният
тъжител и граждански ищец следва да бъде осъден за направените от страна на И.К.Н.
разноски, а именно за заплатения адвокатски хонорар за процесуално
представителство съгласно пълномощно на л. 8 от
внчхд № 2311/ 16 по описа на СГС,
НО, 3-ти въззивен състав и л. 20 от нохд 14994/2014г. по описа на СРС, НО, 17 състав, общо в размер на 450 лева.
Предвид разпоредбата на чл.
190, ал.1 от НПК
в тежест на частния тъжител следва да бъдат възложени разноските направени по делото за експертизи в размер на 280 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 337, ал.3 предл. последно от НПК, Съдът
РЕ Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 337947 от 13.02.2018 г., постановена от Софийски районен съд, НО, 8-ми състав по н.ч.х.д. № 11606/2016 г. като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ч.Е.Я. с ЕГН ********** против И.К.Н. граждански иск за сумата от 2 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на деянието като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ч.Е.Я. ЕГН ********** на основание чл. 190, ал.2 от НПК да заплати на И.К.Н. сумата от 450 лв., представляваща направените от него разноски за процесуално представителство.
ОСЪЖДА Ч.Е.Я. ЕГН ********** на основание чл. 190, ал.2 от НПК да заплати по сметка на СРС сумата от 280 лв. /двеста и осемдесет лева/, представляващи направени по делото разноски за експретиза.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.