Р Е Ш Е Н И Е № 85
гр. Пловдив, 09.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХ състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Василена Стефанова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14302 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124
и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Е.В.П., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин – 10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С.
и М. Д. Д. - ****, с която е предявен отрицателен установителен иск за
признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
в размер на 1461.12 лева, дължима по запис на заповед от ****** с падеж на
предявяване и предявен за плащане на **.**.**** г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК № ****/**.**.**** г. по ч.гр.д. № 6704/2009 г. по описа на ПРС и
изпълнителен лист, за принудителното събиране на които е образувано и висящо
изп.д. № ***/**** г. по описа на ****, рег. № **** на КЧСИ.
В
исковата молба се твърди, че в полза на ответника срещу ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № ****/**.**.****
г. по ч.гр.д. № 6704/2009 г. по описа на ПРС и изпълнителен лист, за
принудителното събиране на които е образувано и висящо изп.д. № ***/**** г. по
описа на ***, рег. № *** на КЧСИ.
Излагат се
твърдения, че
претендираното от ответника вземане по изпълнителния лист е погасено по давност
с изтичане на тригодишен срок от последно извършеното изпълнително действие,
което било на **.**.**** г., когато е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата и до **.**.**** г. не са извършвани други изпълнителни
действия, както и други действия, които да водят до прекъсване на срока по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди се, че от дата **.**.**** г. не са извършвани
никакви изпълнителни действия и на **.**.**** г., съгласно посочената
разпоредба делото се е перемирало по силата на закона. Счита, че съгласно
разпоредбата на чл.531, ал.1 ТЗ давността за погасяване на вземането по
издадения запис на заповед е изтекла най- късно на **.**.**** г..
Отделно от това, счита, че ответникът не е
надлежен носител на вземането по издадения изпълнителен лист, доколкото липсвал
договор за цесия, както и ищецът не е уведомен за прехвърляне на вземането,
поради което същото няма действия спрямо него.
С оглед изложеното, за ищцата се е породил правен интерес от
предявяване на настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по
издадения изпълнителен лист.
Ищецът с исковата молба
представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.
За вземането в размер на 1461.12
лева, предмет на настоящото производство
е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № ****/**.**.**** г. по ч.гр.д. № 6704/2009 г. по
описа на ПРС.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Агенция за
събиране на вземания ЕАД, с който се оспорва иска по същество. Твърди се, че по
изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, както следва:
на датата **.**.**** г. е разпоредено налагане за запор на трудовото
възнаграждение на ищцата, на **.**.**** г. първоначалния взискател е поискал изпращане на напомнително
писмо до работодателя, поради неизпълнение на запора, като на **.**.**** г. съдебния изпълнител е разпоредил изпращането му.
На **.**.**** г. взискателят е поискал извършване на изпълнително
действие – насрочване на опис на движими вещи на адреса на длъжниците, с което
е прекъснат срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Следващите изпълнителни действия,
извършени от взискателя са на **.**.**** г., на **.**.**** г., на **.**.**** г., на **.**.**** г. – представляващи налагане на запор на трудови
възнаграждения и на **.**.**** г. – е направено искане за насрочване на опис на
движими вещи. С оглед изложеното се твърди, че не е налице твърдяното от ищеца
бездействие в срока на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Наред
с това оспорва твърдението, че не е надлежен кредитор и не е носител на
материалното право по изпълнителното дело. Твърди се, че в изпълнителното
производство е депозирана молба с датата **.**.**** г., с която е представен договор за цесия от **.**.**** г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Агенция за събиране
на вземания ЕАД, както и съответните приложения, удостоверяващи
правоприемството, от които е видно, че вземането по издадения изпълнителен лист
е прехвърлено надлежно на ответника по делото. Твърди се, че ищцата е била
уведомена за прехвърлянето, както и че същата е знаела за прехвърлянето,
доколкото сумите от трудовото й възнаграждение са постъпвали по сметка на
ответника.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК, за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата в размер на 1461.12 лева, дължима по запис на заповед от **.**.**** г. с падеж на предявяване и предявен за плащане
на **.**.**** г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК № ****/**.**.**** г. по ч.гр.д. № 6704/2009 г. по описа на ПРС и
изпълнителен лист, за принудителното събиране на които е образувано и висящо
изп.д. № ***/**** г. по описа на ***, рег. № *** на КЧСИ.
За да бъде
допустим така предявения иск е необходимо претенцията на ищеца да се основава
на факти и обстоятелства настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Такива факти са изложени, а именно настъпила погасителна давност на
вземането предмет на заповедта за изпълнение и настъпило частно правоприемство
за вземането след влизане в сила на заповедта. С покана за доброволно
изпълнение /л.175/, заповедта за изпълнение е връчена по месторабота на ищеца Е.В.
П. на **.**.**** г. и същата е влязла в законна сила на **.**.**** г., което не
се оспорва от страните, а и изрично се признава от ищеца, като няма данни да е
подадено възражение срещу заповедта по чл.414, ал.1 ГПК или по чл.423 ГПК,
както и да е предявен иск по чл.422 ГПК.
Ч.гр.д. №
6704/2009 г. по описа на ПРС е унищожено, поради изтичане на 5- годишен срок за
съхранение.
При предявен отрицателен
установителен иск тежестта на доказване е обърната и се носи от ответника,
който следва да докаже съществуването на вземането си, неговото основание и
размер.
Спорът по
делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност
по отношение на процесното вземане, с оглед което ищецът следва да докаже
предпоставките за настъпване на погасителната давност, а именно изтекъл период
от време, който води до погасяване на изискуемото
право на ответника, а в тежест на ответника е да установи извършване на
изпълнителни действия в рамките на определения в закона срок, с които се
прекъсва или спира давността.
С оглед възраженията на ищецът,
че вземанията по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист не са
прехвърлени на ответника, както и поради липса на уведомление до длъжника за
извършената цесия, ответникът следва да докаже надлежно прехвърляне на
вземането и получено уведомление от длъжника за прехвърленото вземане.
По възражението за изтекла погасителна давност:
По делото е безспорно, че ищецът Е.В.П. е солидарно задължена, в качеството
си на поръчител по запис на заповед от **.**.****
г. с падеж на предявяване и предявен за плащане
на **.**.**** г., издадена от М. Г. П. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД за сумата в
размер на 1461.12 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.531, ал.1 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с
тригодишна давност от падежа.
Тази
специална разпоредба, предвидена в Търговския закон, изключва приложението
общите разпоредби на ЗЗД, относно давностните срокове.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че падежът по записа на заповед е настъпил,
като записа е предявен за плащане на **.**.***** г., от която дата започва да
тече тригодишната погасителна давност.
Давността
изтича на **.**.**** г., ако не е била спирана или прекъсвана. При прекъсване
на давността, новата давност започва да тече от извършването на действието, с
която тя е прекъсната.
Безспорно
между страните е че за вземането в размер на 1461.12 лева по запис на заповед от **** г. с падеж на предявяване и предявен за плащане
на **** г., а и от приетите по делото изпълнителен лист и заповед
за изпълнение /л.45 и л.46/, се установява, че в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД е
издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № ****/**.**.**** г.
по ч.гр.д. № 6704/2009 г. по описа на ПРС и
изпълнителен лист от **.**.**** г.
Съгласно мотивите на ТР№*/*****г. на ОСГТК на ВКС започването
на производство, в което длъжникът не участва (каквото действие е подаването на
заявление по чл. 417 от ГПК), не може да прекъсне давността за погасяване на
вземането, а разпоредбата на чл. 116, б. "б" е изключителна и не може
да бъде тълкувана посредством аналогия на правото. Поради това подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, която е
започнала да тече за съответното вземане съобразно общите правила, нито с
влизането в сила на заповедта за изпълнение, респ. с издаването на
изпълнителния лист. Това разрешение се основава на императивните норми на чл.
115 и чл. 116 ЗЗД, в които основания за спиране и/или прекъсване на давността
свързани с инициирането на заповедното производство и издаването на
изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение, не са предвидени.
С оглед изложеното, съдът приема, че до
образуване на изпълнителното производство давността не е спирана и прекъсвана.
Относно спирането и прекъсването на
давността в изпълнителното производство, съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и
разясненията, дадени в мотивите по т.10
от ТР№*/****г. на ОСГТК на
ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно
решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и
действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното
дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка
за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за
данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.
В настоящия случай, съдът приема, че първото
изпълнително действие, довело до прекъсване на давността е подадената молба от **.**.**** г. на „Изи Асет
Мениджмънт“ ЕАД /л.43/ за образуване на изп.д. № ***/****
г. по описа на ***, рег. № *** на КЧСИ срещу ищцата Е.В.П.
и другия длъжник по изпълнителния лист – М. Г. П., доколкото в нея
кредиторът е направил искане да бъдат приложени конкретни изпълнителни способи.
Следващото изпълнително действие, което съдът приема, че прекъсва давността
е налагането на запор на трудовото възнаграждение на ищцата от **.**.**** г.
/л.88 - гръб/, извършването на което изпълнително действие е безспорно между
страните.
В тази връзка съдът не споделя изложения довод от страна на ответника, че
направеното искане да се изпрати напомнително писмо до работодателя за
наложения запор от **.**.**** г. /л.48/ представлява действие по изпълнението,
което води до прекъсване на давността, доколкото такова действие е налагането
на запора.
Следващото
изпълнително действие, довело до прекъсване на давностния срок е молба
за опис на движими вещи от **.**.**** г. /л.110/, която молба прекъсва
давността, доколкото взискателят е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ.
Насрочването на опис на движими вещи с разпореждане от **.**.**** г. на ЧСИ
/л.110 - гръб/ също прекъсва давността.
С молбата от
**** г. от „Агенция за събиране на вземанията“ ООД /л.114/, с която е поискано
конституирането на дружеството като взискател по изпълнителното дело, поради
настъпило частно правоприемство върху вземането, предмет на изпълнението, като
видно от уведомление до ищцата от **** г. /л.133/ ответникът „Агенция за събиране на
вземанията“ ООД е конституиран като взискател по изпълнителното дело, също е
прекъснат давностният срок. Съгласно цитираното по-горе Тълкувателно решение
встъпването на нов взискател по делото води до прекъсване на давността.
„Агенция за
събиране на вземанията“ ООД е встъпило като взискател и срещу двамата длъжници,
доколкото видно от представения по делото договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от **** г. /л.115/ и Приложение 1 към него л.31 вземанията
срещу длъжника М. П. по изпълнителното дело са прехвърлени от „Изи Асет
Мениджмънт“ ЕАД на „Агенция за събиране на
вземанията“ ООД заедно с всички обезпечения, каквото е поръчителството по
записа на заповед.
С молба от ****
г. от „Агенция за събиране на вземанията“ ООД /л.142/ е поискано налагане на
конкретен изпълнителен способ – запор на трудовото възнаграждение на ищцата,
която е прекъснала давността.
На **** г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата /л.170/,
което действие е прекъснало давността.
Следващи действия, прекъсващи давността по изпълнителното производство са:
- разпореждане от **** г. /л.196/ на ЧСИ, с което е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата;
- молби от **** г. /л.229/ и от **** г. на „Агенция за събиране на
вземанията“ ООД, с които е поискано налагането на конкретен изпълнителен способ
по отношение на ищцата;
- разпореждане от **** г. /л.210 -
гръб/, с което е наложен запор на трудово възнаграждение на ищцата;
- запорно съобщение, в което е
обективирано разпореждане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на
ищцата от **** г. /л.246/;
От последната дата *** г. до *** г. /вкл./ спрямо ищцата Е. П. не са извършвани
изпълнителни действия.
В тази връзка е неоснователно
твърдението на ответника, че с молба от *** г., с
която е поискано налагане на конкретен изпълнителен способ – опис на движими
вещи /л.257/ ответникът е прекъснал давността спрямо ищцата, доколкото в
молбата е поискано налагане на опис на движими вещи единствено и само по
отношение на другия длъжник в изпълнителното производство М. П., но не и срещу
ищцата, което не може да доведе до прекъсване на давността спрямо последната.
По силата на закона, на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнението се счита за прекратено, когато в продължение
на две години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия, без за
това да е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само
декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право.
В настоящият случай, съдът намира, че
считано от **** г. изпълнително производство е прекратено по силата на закона –
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
В този случай новата давност започва да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство,
всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания/, а изпълнителните действия
предприети след прекратяването не могат да доведат до прекъсване на давността. В
този смисъл т.10 от ТР №*/****г. на
ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното съдът намира, че считано от **** г., когато е извършено
последното валидно изпълнително действие по изпълнителното производство срещу
ищцата, е започнала да тече нова погасителна давност, която безпрепятствено е
изтекла на **** г., без да е спирана и прекъсвана и вземането по издадената
заповед за незабавно изпълнение е погасено по давност.
С оглед изложеното съдът намира, че иска е основателен и следва да бъде
уважен.
Относно възражението, че ответникът не е носител на метериалното право,
доколкото не е сключен договор за цесия, като дори и да е сключен такъв, не е
уведомена ищцата за това по надлежния ред, съдът намира, че възраженията,
касаещи договорът за цесия е следвало да бъдат реализирани в друго
производство, доколкото същият е сключен *** г., преди влизане в сила на
заповедта – *** г., като ищцата е можела да възрази срещу вземането на
ответника в рамките на заповедното производство с подаване на възражение или с
иск по чл.424 ГПК и не следва да бъде разглеждано. Още повече, искът й е уважен
на посоченото от нея основание за изтекла погасителна давност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за
ищеца.
Ищецът доказа следните разноски: 58.44 лева – платена държавна такса /л.17/, и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 333 лева по силата на договор за
правна помощ, в който се съдържа разписка за плащане /л.351/, като на основание
чл.78, ал.1 ГПК тези суми следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между Е.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Люлин – 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. - ***, че Е.В.П.,
ЕГН ********** не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********
сумата в размер на 1461.12 лева, дължима по запис на заповед от *** г. с падеж на
предявяване и предявен за плащане на *** г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК № ***/**** г. по ч.гр.д. № 6704/2009 г. по описа на ПРС и
изпълнителен лист, за принудителното събиране на които е образувано изп.д. № ***/***
г. по описа на ****, рег. № *** на КЧСИ.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин – 10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С.
и М. Д. Д. - *** да заплати на Е.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в
размер на 391.44 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
Р.М.