№ 87
гр. Велико Търново, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20224000500168 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана въззивна жалба от КПКОНПИ срещу Решение
№ 65/ 07.03.2022 г. по Гр.д. № 156/ 2021 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е
отхвърлил като неоснователни предявените от Комисията против Я. С. Н. и П. В. Н.
искове за отнемане от всеки един от тях на незаконно придобито имущество – от
първия на сумата 2 061.16 лв. и от втората – на сумата 40 948.80 лв., представляващи
преведени на и от трети лица средства чрез системите за парични преводи „Western
Union“ и “Money Gram International”. Заема становище за неправилност и
незаконосъобразност на изводите на съда поради допуснати нарушения на
материалния закон и необоснованост. Поддържа, че по делото е доказано наличието на
елементите на сложния фактически състав, обуславящ отнемане на незаконно
придобитото от ответниците имущество, в това число значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл.107 ал.2 ЗПКОНПИ вр. § 1 т.3 от
ДР на закона. Съдът неправилно определил размера на законоустановените приходи,
извършените разходи и придобитото от ответниците имущество в рамките на
проверявания период, като изключил от анализа преминалите по банковите сметки
парични средства и получени от трети лица без установено законово основание или
произход, при което достигнал до грешен извод за размера на несъответствието между
имуществото и нетния доход. Под имущество следвало да се има предвид стойността
1
на всички активи, придобити през целия проверяван период, а не незаконно придобито
имущество, защото дали едно имущество е придобито незаконно се установява едва
след съпоставката на придобитото имущество и нетния доход. Неправилно съдът
приел, че на отнемане подлежи само имущество, което е налично в края на
проверявания период или е било налично, но ответниците са се разпоредили с него.
Излага, че освен съдебната практика, на която се позовава съдът в подкрепа на
изводите си, съществува и друга – в обратния на възприетото от съда смисъл. Счита, че
няма правна пречка да бъдат отнети парични средства, които не са налични в края на
проверявания период, защото същите представляват част от имуществото, за което не е
установен законен източник, и при липсата им, на основание чл.151 ЗПКОНПИ, на
отнемане подлежи тяхната парична равностойност. Моли решението да бъде отменено
и съдът да постанови отнемане от ответниците на претендираното имущество.
Претендират разноските за двете инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не са подадени отговори от ответниците.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд
извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта
му в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и
процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и становищата на
страните, намира следното:
В жалбата не са релевирани оплаквания срещу възприетата от първоинстанционния
съд фактическата обстановка и настоящата инстанция намира, че не е необходимо детайлно
да я преповтаря. Ответникът Я. С. Н. е привлечен като обвиняем за престъпление, което
попада в предметния обхват на чл.22 ал.1 от ЗОПДНПИ – отм. /чл.108 ал.1 т.10 ЗПКОНПИ –
т.10 – по чл.211 пр.3 вр. чл.209 ал.1 НК, срещу него е започнала проверка, обхващаща
периода от 07.03.2009 г. до 07.03.2019 г. и същата е приключила с внасяне в съда на иск за
отнемане от него и от съпругата му П. В. Н. на имущество, за което Комисията е приела, че
е незаконно придобито предвид липсата на установен законен източник за придобиването
му. Приетата съдебно-икономическа експертиза дава заключение, че през проверявания
период приходите на двамата ответници са в размер на 11 569.64 лв., формирани основно от
получавани помощи от ДСП – 9 405 лв., от предоставен банков кредит в размер на 1 176.16
лв. и незначителна част от трудово възнаграждение на Н. и сума, получена от Н. от
продажба на вторични суровини. Разходите им вещото лице е приело, че са в размер на
142 989.54 лв., в която сума са включени разходите им за издръжка по данни на НСИ –
122 668.54 лв., разходи за задгранични пътувания, изчислени на база данните на Евростат за
2
средните разходи за потребление на домакинство и възрастен за Великобритания и за
Румъния – 18 994.47 лв., разходи по обслужване на стоков кредит и за такси по банкови
сметки и при извършвани преводи на парични суми, за погасяване на задължения по
наказателни постановления. Установено е, че през проверявания период ответниците са
извършили парични преводи чрез системите за парични преводи „Western Union“ и “Money
Gram International” в полза на трети лица – съответно Н. в размер на 2 061.16 лв., Н. – в
размер на 4 736.28 лв., а последната е получила парични суми от трети лица в общ размер на
36 212.52 лв. Тези суми вещото лице е приело като имущество заедно с придобитите от
престъпна дейност средства в размер на 6 166.66 лв. и при съпоставянето на това имущество
с нетния доход на ответниците е изчислило несъответствие в размер на /-180 859.42 лв./
При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран със субективно съединени искове по чл.154 ал.1 вр. § 5 ал.2 от ЗПКОНПИ,
който е приложимият към настоящия казус закон с оглед момента на сезиране на Комисията
за наличие на основание за започване на проверка.
Съгласно ЗПКОНПИ, в полза на държавата се отнема незаконно придобито
имущество, каквото е имуществото, за придобиването на което не е установен законен
източник – чл.5 ал.1. Съгласно чл.107 ал.2 обосновано предположение, че дадено имущество
е незаконно придобито, е налице, когато след проверка, обхващаща период от 10 години
назад, считано от датата на започването й, се установи значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице. Значително е това несъответствие между имуществото
и нетния доход на проверяваното лице, чийто размер надвишава 150 000 лв. за целия
проверяван период - § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Спорът по настоящото дело е относно
това, представляват ли получените от проверяваното лице парични средства от неустановен
законен източник „имущество“ по смисъла на § 1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при
определяне на несъответствието с нетния доход, когато не са налични в патримониума на
лицето в края на проверявания период, и ако представляват неналично имущество, подлежи
ли на отнемане тяхната парична равностойност.
Съдът в настоящия му състав изцяло споделя възприетата като правилна и цитирана
от първоинстационния съд практика на ВКС, че паричните суми, които са преминали през
патримониума на проверяваното лице през периода на проверката, разходвани са от него
без да са трансформирани в реални активи евентуално подлежащи на отнемане и съответно
в края на проверката не се намират в негово или на свързаните с него лица държане като
пари в брой или по тяхна сметка, не представляват имущество и нито участват при
изследване на несъответствието, нито може да бъде отнета тяхната равностойност, а
квалифицирано като „незаконно придобито“ може да е само това имущество, което е
налично в края на проверката. Предмет на отнемане може да бъде само налично към датата
на предявяване на иска по чл.154 ал.1 ЗПКОНПИ, респ. към датата на приключване на
устните състезания имущество, т.е. което съществува реално в патримониума на
проверяваното лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, като
само в случаите, когато наличното в края на изследвания период имущество, за което е
3
преценено, че е незаконно придобитото, бъде отчуждено по възмездна разпоредителна
сделка с трето добросъвестно лице или фактически липсва, на отнемане подлежи неговата
парична равностойност. Така, в зависимост от конкретната фактическа обстановка, исковата
претенция може да има за предмет отнемане на имущество или на паричната му
равностойност. Възприемането на тезата, че може да се отнеме равностойността на
неналично имущество, е в противоречие с преследваната от закона цел, която е чрез
отнемането да се предотврати обогатяването на лицето чрез използването на незаконно
придобито имущество или доходите от него. Относно паричните суми – само наличните в
края на изследвания период суми в брой и вземанията по банкови сметки, представляващи
материален запас от натрупани и неизразходвани средства, са имущество, което е годно да
обоснове несъответствие и подлежат на отнемане при наличие на съответните законови
предпоставки. Както бе посочено по-горе, законът позволява в конкретни хипотези да бъде
отнета паричната равностойност на неналични в патримониума на проверяваните лица
имущества, но имуществото е оценимо в пари, което позволява заместването му с паричната
му равностойност, докато парите не могат да бъдат заместени от самите себе си. В
цитираната в решението на първоинстанционния съд практика – Решение № 147/ 16.09.2019
г. по гр. д. № 1998/ 2018 г., Решение № 263/ 18.12.2020 г. по дело №1293/2020 г. и Решение
№ 191/ 15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/ 2019 г. – всички по описа на ВКС, IV г.о., постановени
по чл.290 ГПК, касационно обжалване е допуснато именно по въпросите следва ли да се
отнемат парични средства, които не са били налични в банковите сметки на ответниците,
както към датата на подаването на иска, така и към датата на постановяване на съдебното
решение, а същите са преминали през банковите сметки на лицето или през неговото
имущество и е даден отрицателен отговор. Изложеното не само не противоречи, но и
съответства на Решение № 29/12.04.2021 г. по Гр.д. № 1021/2019 г. на III г.о. на ВКС, на
което се позовава жалбоподателят и което очевидно неправилно се интерпретира от него.
Съгласно същото под „имущество“ по смисъла на § 1 т.7 от ДР на ЗОПДНПИ – отм. /§ 1 т. 3
от ДР на ЗПКОНПИ/ се има предвид стойността на всички активи, придобити през целия
проверяван период и не може да се приеме едно имущество за незаконно придобито, докато
не бъде изследвано несъответствието му с нетния доход на проверяваното лице. Паричните
потоци не са имущество – в един момент те представляват приход, а в друг – разход и като
краен резултат те не влияят върху актива, не формират превишение на имуществото и не
могат да бъдат използвани при анализа за установяване наличието на несъответствие между
имуществото и нетния доход на проверяваните лица. Сумите, постъпили по банкови сметки
или чрез системите за бързи разплащания, безспорно стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица като вземания от съответната банкова или
небанкова институция, но с изтеглянето им или с нареждането на преводи, тези вземания се
погасяват и престават да бъдат част от имуществото. Изложеното в цитираното от
жалбоподателя решение е относимо към казус, в който е установено налично имущество в
края на проверявания период, което евентуално би могло да бъде предмет на отнемане /или
неговата равностойност към датата на предявяване на иска/. Само в този случай, за да се
отговори на въпроса подлежи ли имуществото /равностойността му/ на отнемане, следва да
4
се извърши преценка дали то е незаконно придобито/ придобито от незаконен източник, а
тази преценка е обусловена от анализ на имущественото състояние на проверяваното лице с
цел установяване дали е налице значително по смисъла на закона несъответствие между
имуществото и нетния доход. Ако изобщо липсва имущество, което или респ. неговата
равностойност евентуално да бъдат отнети, то нетният доход на лицето през проверявания
период е ирелевантен, защото дори да се установи, че той е отрицателна величина, няма
какво да бъде отнето. Именно такъв е настоящият казус. По делото е безспорно, че в
рамките на целия проверяван период ответниците не са придобивали никакво недвижимо
имущество, ППС, вещни права и ценни книжа, не са участвали в управлението и
собствеността на търговски дружества и ЕТ. Тъй като липсва имущество, което да може да
бъде отнето, безпредметно е да се изследва нетният доход на проверяваните лица. Въпреки
това, поради направените от Комисията оплаквания, че първоинстанционният съд
неправилно е определил размера на законоустановените приходи и извършените разходи и
придобитото от ответниците имущество в рамките на проверявания период, настоящата
инстанция намира за необходимо да отбележи, че напълно споделя възприетия от ОС –
Плевен подход за изчисляване на приходите и разходите на проверяваните лица и оттам –
установения размер на нетния им доход. Получените от ответницата Н. суми от трети лица в
размер на 36 212.52 лв. правилно са включени в приходната част, защото тези суми са
постъпили в патримониума на лицето, като е без значение, че не е установено основанието
за получаването им, то е разполагало с тях и ги е разходвало за нуждите си и правилно
преведените в полза на трети лица суми са взети предвид като направен разход, защото те са
излезли от патримониума на проверяваните лица. По този начин правилно нетният доход на
ответниците е изчислен в размер на /-101 741.84 лв./.
По така изложените съображения въззивната жалба на КПКОНПИ е
неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
При този изход на спора на Комисията не следва да се присъждат разноски за
въззивното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65/ 07.03.2022 г. по Гр.д. № 156/ 2021 г. по описа
на ОС – Плевен.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6