№ 5842
гр. София, 06.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110126156 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника „А.“ АД за изменение на решение №
6541/27.04.2023 г. по гр. д. № 26156/2022 г. на СРС, ГО, 48 състав в частта за разноските. В
молбата са изложени съображения, че съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК. Твърди се, че ответникът не е дал повод за образуване на делото, тъй като
безспорно изпълнително дело № 3482/2011 г. по описа на ЧСИ М.Б. е било прекратено през
2013 г. – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, след която дата не са
извършвани действия по принудително изпълнение, като е без значение, че съдебният
изпълнител е постановил акт за прекратяване на изпълнителното дело едва на 28.11.2022 г.
Нещо повече, ответникът сам е поискал от съдебния изпълнител да констатира настъпилото
прекратяване на делото. Според молителя, неоснователно е стесняването на приложното
поле на чл. 78, ал. 2 ГПК само на база хипотетичната възможност взискателят да
предприеме действия срещу длъжника, тъй като видно от данните по делото с цялостното си
поведение ответникът е демонстрирал, че признава погасяването по давност на вземането и
няма намерение да предприема действия по събирането му. Освен това, дори да е погасено
по давност едно вземане, то продължава да съществува като естествено задължение, а
длъжникът не се е възползвал от възможността да поиска извънсъдебно от кредитора да
зачете давността. На следващо място, ответникът оспорва да дължи адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. с доводи, че по делото липсва договор за
правна помощ, не е ясно на какво основание е предоставена правната помощ, както и че
това основание действително е налице спрямо ищеца. Моли се за изменение на решението в
частта за разноските, като такива да не бъдат възлагани в тежест на молителя, евентуално да
не бъдат възлагани разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на ищеца.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от ищеца В. М. Р..
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира
1
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено от
процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1
ГПК, поради което съдът намира, че същото е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е неоснователно. Освен изложените в решението
мотиви, към които препраща, съдът приема и следното:
Трайно установено в практиката на ВКС (в това число и посочената от молителя
такава – напр. определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г.
о., определение № 534/06.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4484/2019 г., ВКС, III г. о., определение №
320/20.07.2022 г. по ч. т. д. № 1122/2022 г., ВКС, II т. о. и определение № 474/07.11.2019
г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г., ВКС, IV г. о.) е разбирането, че при действието на новия ГПК
ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото
поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи
разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. В практиката се извежда и
разрешението, че хипотезата, в която ответникът признава иск за установяване
несъществуването като погасено по давност вземане, за което не е снабден с изпълнителен
титул, е различна от тази, при която такъв титул е налице и въз основа на него е образувано
изпълнително производство, макар да е настъпила перемпция.
В настоящия случай по делото е безспорно установено, че ответникът разполага с
изпълнителен титул, респ. е бил конституиран като взискател в изпълнително производство
срещу длъжника (макар по него да е настъпила перемпция), поради което практиката,
съгласно която ответникът се освобождава от отговорност за разноски, е неприложима, като
постановена при различна фактическа обстановка. В настоящото производство освен
извънсъдебното поведение на кредитора и признаването от негова страна на иска, следва да
се съобрази и наличието на изпълнителен титул, въз основа на който срещу ищеца е било
образувано изпълнително производство (макар и същото да е перемирано), поради което
освобождаването на ответника от отговорност за разноски не е оправдано. Изтъкнатото в
молбата по чл. 248 ГПК обстоятелство, че ответникът е поискал от съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното дело, не води до извода, че не е дал повод за предявяване на
отрицателния установителен иск за недължимост на сумите, тъй като наличието на
изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищеца, по който винаги може да започне
принудително изпълнение, обуславя безспорно наличието на правен интерес за ищеца да
поиска да се установи със сила на присъдено нещо недължимостта на сумите по
изпълнителния лист. В процесния случай ответникът разполага с изпълнителен лист и
2
същият не може да бъде освободен от разноски, от което следва, че право на такива има
ищецът, като в тази връзка съдът споделя актуалната съдебна практика на ВКС -
определение № 3252/30.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3618/2023 г., ВКС, III г. о., определение №
1379/01.06.2023 г. по ч. гр. д. № 1965/2023 г., ВКС, IV г. о., определение № 1248/25.05.2023
г. по ч. гр. д. № 1167/2023 г., ВКС, III г. о., определение № 694/25.09.2023 г. по ч. т. д. №
1325/2023 г., ВКС, II т. о. и др., независимо от предприетите действия по принудително
събиране на вземанията, както и твърденията, че такива няма да бъдат предприемани. Сама
по себе си перемпцията не изключва принудителното изпълнение. Нещо повече, в
определение № 1220/05.12.2023 г. по ч. т. д. № 1809/2023 г., ВКС, II т. о. е прието, че
наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, винаги поражда право за длъжника
да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на
погасителната давност, за съдебното предявяване на което причина е поведението на
кредитора, независимо дали е образувано изпълнително производство. Обстоятелството, че
длъжникът не се е позовал извънсъдебно на давността също не освобождава ответника от
задължението за разноски при условие, че самият той заявява, че погасените по давност
вземания могат да бъдат изпълнени доброволно. От друга страна, възражението за
погасяване вземането по давност следва да бъде предявено по съдебен ред, за да има
обвързващи кредитора последици, поради което сезирането на съда в случая е условие за
упражняване на субективните права на ищеца и признанието на иска не е достатъчно, за да
се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК – така определение № 50010/23.03.2023 г. по ч. гр. д. №
3372/2022 г., ВКС, IV г. о. Ето защо не може да се приеме, че ответното дружество не е дало
повод за завеждане на делото, както и същото да бъде освободено от отговорност за
направените от ищеца разноски.
Във връзка с доводите за недължимост на адвокатско възнаграждение за безплатна
правна помощ:
Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е правна помощ по делото
да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. При липса на спор
между страните достатъчно доказателство за осъществяването на основанията по чл. 38, ал.
1, т. 1-3 ЗАдв. за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на
страните по договора за правна помощ, респ. изявлението на представляваната страна или
нейният процесуален представител, ако такъв договор не е представен - определение №
505/22.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4887/2017 г., ВКС, III г. о. В случая от страна на
процесуалния представител на ищеца е направено искане за присъждане на разноски за
безплатна правна помощ в декларация за правна помощ и съдействие, като представянето на
договор за правна помощ не е задължително (съответно това, че декларацията не е
подписана от ищеца не обосновава извод за недължимост на възнаграждението), липсват
данни, които да опровергават твърдението на ищеца, че му е предоставена безплатна правна
3
помощ, съответно че същият е заплатил адвокатски хонорар за представителство в
настоящото производство. Противната страна в производството, която по правилата на чл.
78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната
възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда
на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения акт в частта му за разноските, като
носи тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска
помощ не са налице - определение № 400/15.10.2020 г. по ч. т. д. № 1826/2020 г., ВКС, II т.
о., каквото доказване не е проведено, включително с молбата по чл. 248 ГПК. Наличието на
основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по
отговорността за разноски и не е необходимо доказването на соченото основание по чл. 38
ЗАдв. за предоставяне на безплатна правна помощ – така определение № 43/10.02.2022 г. по
гр. д. № 2611/2021 г., ВКС, IV г. о., определение № 77/12.01.2024 г. по ч. т. д. № 169/2023 г.,
ВКС, I т. о. и цитираната в тях съдебна практика. Това, че в декларацията е посочено, че
безплатната адвокатска помощ на ищеца се оказва на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. –
„материално затруднено лице”, а впоследствие е посочено, че клиентът е близък на адвоката
не е пречка за присъждане на възнаграждението, което може да се уговори в няколко от
хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. - определение № 1729/20.06.2023 г. по ч. гр. д. № 4121/2022
г., ВКС, III г. о. Поради изложеното, в полза на процесуалния представител на ищеца се
дължи адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, като в молбата по чл. 248
ГПК не са изложени оплаквания относно размера му.
Ето защо молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „А.“ АД, ЕИК *********, с вх. №
147383/26.05.2023 г. за изменение на решение № 6541/27.04.2023 г. по гр. д. № 26156/2022 г.
на СРС, ГО, 48 състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4