Р Е Ш Е Н И
Е
№ /03.09.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 1750 по описа
за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по следните жалби:
1/ въззивна
жалба вх. № 3345/02.05.2019г. от Ж.Г.Ж., ЕГН ********** *** и А.Г.Ж., ЕГН **********
***;
2/ въззивна
жалба вх. № 3897/22.05.2019г. от Г.В.А., ЕГН ********** и А.С.А., ЕГН **********,***,
чрез адв. С.С.;
3/ въззивна жалба вх. № 3941/23.05.2019г.
от Г.В.А., ЕГН ********** и А.С.А., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.А.,
и трите
срещу решение № 48 от 01.04.2019г., постановено по гр.дело № 1040/2017г. по
описа на Районен съд – Девня, с което е прието за установено по отношение на
въззивниците, че въззиваемият С.Г.А., ЕГН ********** *** е собственик на 1/2
идеална част от реална част с площ от 80 кв.м., оцветена в жълт цвят на
комбинирана скица на вещото лице Вл. Андреев, находяща се на л. 215 от делото и
приподписана от съда, при граница на реалната част: от север УПИ II-81, от
изток УПИ III-82, от юг – УПИ I-81, от запад –улица, която реална част е била
неправилно отразена в кадастралния и регулационен план на с. Левски, общ.
Суворово, обл. Варна, одобрен със Заповед №1071/19.06.1987г. на Председател на
Окръжен народен съвет, като част от недвижим имот УПИ I -81, в квартал 24 по
плана на с. Левски, общ. Суворово, обл. Варна, одобрен със заповед
№1071/19.06.1987г. на председателя на Окръжен народен съвет, на осн. чл.54, ал.2 от ЗКИР, като в
останалата му част искът е отхвърлен; отменен е НА №42, том 4, дело
№652/2015г., вх. рег. №1246, дв. вх. рег. 1236/15.04.2015г. на СВ Девня по
отношение на реална част с площ от 80 кв.м., оцветена в жълт цвят на
комбинирана скица на вещото лице Вл. Андреев, находяща се на л. 215 от делото и
приподписана от съда,при граница на тази реална част : от север УПИ II -81, от
изток УПИ III -82, от юг – УПИ I -81, от запад –улица, на осн. чл.537, ал.2 от ГПК; осъдил е въззивниците Г.В.А. и А.С.А.
да предадат на въззиваемия С.Г.А. владението върху реална част с площ от 80
кв.м., оцветена в жълт цвят на комбинирана
скица на вещото лице Вл. Андреев, находяща се на л. 215 от делото и
приподписана от съда, при граница на тази реална част : от север УПИ II -81, от
изток УПИ III -82, от юг – УПИ I -81, от запад –улица, на осн. чл. 108 от ЗС и е осъдил въззивниците Г.В.А. и А.С.А. да
възстановят в пълен обем правото на собственост на въззиваемия С.Г.А. върху
собствения му УПИ II -81, в квартал 24 по плана на с. Левски, общ. Суворово,
обл. Варна, одобрен със Заповед №1071/19.06.1987г. на председател на Окръжен
народен съвет, като премахнат изградените в имота лятна кухня и гараж, и
изградената в гореописаната реална част с площ от 80 кв. м., плътна ограда от
бетонови блокчета като спазят нормативно установеното отстояние от имота УПИ II
-81, на осн. чл.109 от ЗС.
В първата жалба е изложено становище за незаконосъобразност и
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че въззивниците
Ж. и А. Желеви са собственици по наследство и доброволна делба на УПИ I-81 и до
преди да го продадат на другите двама въззивници през 2015г., са владели имота
в границите, в които са владели и техните праводатели, както и че актуалната регулационната
граница между двата имота съвпада с тази по времето на делбата от 1984г.
Твърдят, че делбата е извършена въз основа на регулационния план от 1928г.,
съобразно която стар УПИ VI-233 /сега УПИ I-81/ е с площ
от 780 кв.м., а стар УПИ V-233 /сега УПИ II-81/ e с площ от 800 кв.м., каквато е и към настоящия момент. Ето защо не споделят извода на съда, че от имота на
въззиваемия са придадени 80 кв.м. към техния имот. Сочи се, че по всички
планове западната граница на имота на въззиваемия е с една дължина, т.е.
нематериализираната вътрешно-регулационна линия между двата УПИ не се е
променяла графически. Считат, че разликата в площта на техния имот по плана от
1928г. /780 кв.м./ и този от 1987г. /950 кв.м./ е в резултат на приложена
улична регулация в южната част на имота. Оспорва страните по делото да са се
споразумели за поправка на кадастралния план поради грешка. Оспорват
кредитираното от съда заключение по единичната съдебно – техническа експертиза.
С втората жалба са наведени следните въззивни оплаквания: намират
иска с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР за недопустим, доколкото същият се
поглъща от предявения иск за собственост. Позовават се на ТР № 8/2014г. на ОСГК
на ВКС. Намират за неправилен извода на съда, че не са придобили процесния имот
по давност, което обстоятелство са установили посредством ангажираните гласни
доказателства. Сочат допуснато процесуално нарушение на съда, изразяващо се в
неприемане на описаните в исковата молба и насрещната искова молба писмени
доказателства.
С трета жалба въззивниците отново поддържат възражението си за
недопустимост на предявения иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, поради
липса на одобрена кадастрална карта на с. Левски към момента на предявяването
му. Намират за неправилен извода на съда, че с влизане в сила на РП от 1987г.
от имота на въззиваемия към техния имот са придадени 80 кв.м. и нямало данни за
уреждане на регулационни сметки и изплащане на обезщетения. Считат, че няма
придаваеми по регулация части, когато в КП е заснет един имот, за който са
определени два парцели, какъвто е настоящия случай. Възиваемият не е предявил
иск по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ, следователно регулацията с КП от 1987г. е
приложена към момента на влизане в сила на ЗУТ и няма основание за прекратяване
на действието й според параграф 8, ал.1 от ПЗР на цитирания закон. Въззивниците
се позовават на указанията, дадени с т.1 от ТР № 3 от 15.07.1993г. на ОСГК на
ВС. Поддържат възражението си за изтекла в тяхна полза придобивна давност,
останало необсъдено от съда. Намират, че съдът е допуснал съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно конституиране на страните по
делото, неправилно кредитиране на единичната пред тройната СТЕ и
неправилно обсъждане и интерпретиране на свидетелските показания. Намират
изводите на съда за приложение на чл.33 от ЗТСУ в нарушение на т.2 от ТР
№8/2016г. на ВКС. Считат за немотивирано произнасянето на съда по иска с правно
основание чл.109 от ЗС.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият е депозирал отговори и
на трите жалби, в които е изразено становище за неоснователност на оплакванията
срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли
за потвърждаване на решението.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството
пред РС-Девня е образувано по предявени искове с правно основание чл.54, ал.2
от ЗКИР, чл.108 и чл.109 от ЗС, както и искане по чл. 537, ал.2 от ГПК,
предявени от С.Г.А. срещу Ж.Г.Ж., А.Г.Ж.,
Г.В.А. и А.С.А..
Ищецът твърди в исковата
молба, че с нотариален акт №19, т. 2, дело №557/1984г. на РС Девня, неговата
майка А.С.Си нейната сестра М.С.Г. са признати за собственици по давностно владение и наследство,
всяка една от тях на по ½ идеални части от следните недвижими имоти: 1/
дворно място с площ от 800 кв. м., съставляващо парцел V -233 в квартал 26 по
плана на с. Левски, заедно с построената в него жилищна сграда и стопански
сгради, подобрения и насаждения и 2/ дворно място с площ от 780 кв. м.,
съставляващо парцел VI -233 в квартал 26 по плана на с. Левски, при граници
общо на двата имота: от три страни улици и наследници на Ганя Стоянов. На
08.11.1984г. е извършена доброволна делба на горния имот, по силата на която А.С.Се
придобила в дял и изключителна собственост УПИ V -233 с площ от 800 кв.м., а М.С.Г.
е придобила в дял и изключителна собственост УПИ VI -233 с площ от 780 кв. м.
След подялбата новите два имота са били трасирани и границата между тях е била
опредметена с трасировъчни колчета, без да бъде поставяна разделителна ограда,
като всяко семейство е обработвало необезпокоявано имота си до 2015г. Семейство
Стоянови са изградили откъм западната улична граница на УПИ V -233 бетонна
ажурна ограда, достигаща до границата на двата новообособени имота, стояща до
датата на предявяване исковата молба и достигаща до незаконно изграден гараж в
УПИ VI -233 на самата регулационна линия от 1928г. Наследниците на М.С.Г. - Ж.Г.Ж.
и А.Г.Ж. и ищеца С.Г.А., са постигнали съгласие да поставят телена ограда между
двата имота, като при трасирането на имотите през 2013г. се установило, че
площта им не съответства на площта им по действащия КП на с. Левски от 1987г.
На 22.03.2018г. наследниците на А.С.С- ищецът С.Г.А. и А.Г.А. и наследниците на
М.С.Г. - Ж.Г.Ж. и А.Г.Ж. са заверили нотариално подписите си под заявление до
кмета на Община Суворово за издаване на мотивирано предписание за изработване
на проект за изменение на плана на с. Левски поради допусната грешка в
действащия КРП от 1987г., състояща се в погрешно отразяване в плана на
местоположението на границата между двата съседни имота УПИ I-81 – собственост на Ж.Г.Ж. и А.Г.Ж. и
УПИ II-81 – собственост на С.Г.А. и А.Г.А.. Ищецът С.Г.А. е ангажирал фирма,
която да изработи проект за изменение на КРП от 1987г. на с. Левски, като
поради ангажираност в чужбина на Ж.Г.Ж. и забавяне изготвяне на проекта,
заявлението с готовия проект не са били внесени своевременно в Община Суворово.
При изготвяне на проекта се установило, че кадастралната и регулационна граница
между УПИ I-81 и УПИ II-81 отстои на 1-1,70 м. южно от кадастралната и
регулационна граница между УПИ V -233 и УПИ VI -233 от КРП от 1928г. на с.
Левски, като около 170 кв. м. от площта на имота на ищеца попадат в площта на
съседния имот. Съгласно констативен нотариален акт №42, т. 4 , дело№652/2015г.,
вх. рег. № 1246, дв. вх. рег. №1236 от 15.04.2015г. на СВ Девня в площта на УПИ
I-81 неоснователно са включени 170 кв. м., съставляващи ивицата погрешно
придадена площ към имота поради грешно отразяване в КП на с. Левски
междуимотната кадастрална граница от КП от 1982г. на с. Левски. Този
констативен нотариален акт е издаден на основание удостоверение за данъчна
оценка и скица, издадени по КРП на с. Левски от 1987г., макар имотите на
страните да са се владеели от собствениците им по границите от КРП на с. Левски
от 1928г. С нотариален акт №106, т.4, дело №716/2015г., вх. рег. №1314, дв. вх.
рег. №1331 от 23.04.2015г. на СВ Девня Ж.Г.Ж. и А.Г.Ж. са продали на Г.В.А., по
време на брака му с А.С.А., придобития по наследство от майка им недвижим имот,
представляващ УПИ I-81 с площ от 950 кв.м., заедно с построената в него жилищна
сграда със ЗП от 60 кв.м. и гараж с площ от 24 кв.м. През месец май 2015г. Г.В.А.,
със съгласието на С.Г.А., поставил оградна мрежа между двата съседни
урегулирани имота по кадастралната и регулационната граница от 1928г., както са
били владени имотите от собствениците им до момента на покупко – продажбата.
Между ищеца и Г.В.А. се провели няколко лични срещи, като било постигнато
споразумение, че грешката в КРП на с. Левски от 1987г. ще бъде отстранена
доброволно. По искане на Г.В.А. е било издадено разрешение за строеж
№30/27.08.2015г. на главния архитект за изграждане на ограда между двата
съседни урегулирани имота по регулационната граница от РП от 1987г., без да
бъде съобразено, че не е изпълнена процедурата по пар. 6 от ПР на ЗУТ за
процесната реална част от УПИ II -81 в кв. 24 по плана на селото и че новата
регулационна граница напълно се разминава с кадастралната и регулационна
граница между имотите от предходния КРП от 1928г. Ищецът С.Г.А. и неговия брат А.Г.А.
са подали на 21.06.2016г. заявление с вх. №94-00-483 за попълване на погрешно
заснетата кадастрална граница между двата съседни имота, на което общинската
администрация отговаря с писмо от 05.07.2016г., че между имотите няма изградена
кадастрална граница, към момента са изкопани основи за ограда, но изцяло в УПИ
I-81, поради което заявлението е оставено без последствия. За конфликта на
ищеца с неговия съсед Г.В.А. е била сезирана РП Девня и РПУ Девня чрез жалби от
страна на Г.В.А. и от страна на С.Г.А., като всички преписки са завършили с
отказ да се образува досъдебно производство. В преписка вх. №783 /2016г. на РП
Девня се съдържат обяснения на жалбоподателя Г.В.А., в които сочи, че
собственоръчно е поставил мрежа на границата между двата имота съгласно делбата
от 1984г. Въпреки че е бил предупреден с протокол на МВР Девня да не предприема
действия по изграждане на оградата до решаване спора по съдебен ред Г.В.А. през
месец юли 2016г. изкопава основите, полага бетон и изгражда плътна масивна
ограда от бетонови блокчета съгласно разрешение за строеж №30/27.08.2015г., без
да се съобрази с допуснатата грешка в КП от 1987г. на с. Левски. Твърди се, че
високата близо 2 метра ограда засенчва голяма част от имота на ищеца, тъй като
отстои южно от междуимотната граница, поради което за ищеца се явява интерес от
цялостното й премахване. Незаконно изградените гараж и лятна кухня на самата регулационна
граница между двата имота от КРП от 1928г. на с. Левски също биха пречили на
ищеца да ползва изцяло собствения си имот, тъй като валежните води от покривите
на двете постройки биха падали именно в имота на С.Г.А., още същите са незаконни
построени на коректната кадастрална и регулационна граница от КРП от 1928г. и
тяхното ситуиране също води до невъзможност за ищеца да ползва пълноценно своя
имот. С допълнителна молба и в о.с.з. ищецът уточнява, че незаконният гараж е
построен от родителите на ответниците Ж. и А. Желеви след извършване на
доброволната делба от 1984г., жилищната сграда е построена след 1986г., лятната
кухня е построена от Г.А. след закупуване на имота през 2015г., ажурната ограда
по западната уличнорегулационна линия на стар УПИ V -233, стигаща до северната
стена на гаража, е била направена преди строителството на този гараж и след
подялбата на двете сестри, като оградата е достигала до границата между двата
имота по КРП 1928г., като обективно отразява началото на кадастралната и
регулационната междуимотна граница по КРП от 1928г. между обособените след
делбата два поземлени имота.
В срока по чл.131 от ГПК
ответниците са депозирали отговори.
Процесуалният представител на
ответниците Ж.Г.Ж. и А.Г.Ж., адв. Н.К. излага, че УПИ II-81 е с еднаква площ от
800 кв.м. по КРП от 1928г. и по ЗРП от 1987г., като вътрешно регулационната
линия между имотите никога не е променяна, владението и собствеността на УПИ II
-81 са били на Ж.Г.Ж. и на А.Г.Ж., като наследници и собственици от 1984г. до
момента на продажбата на Г.В.А.. Твърди, че по време на делбата от 1984г. е
действал КРП от 1928г., по който площта на имота на ищеца стар V – 233, сега
УПИ II -81, е равна на 800 кв.м., с каквато площ е бил и по време на делбата.
Твърди, че разликата в площта на имота на ответниците е в резултат на одобрена
и влязла в сила нова регулация относно придаване части от улицата към УПИ I-81.
Излага, че приложената от ищеца скица за делба от 1984г. е чертана на ръка и
върху нея няма отразени кръстове от координатна мрежа, при сканиране на същата
вероятно се е получила грешка. Излага, че по време на делбата Атанаска Стоянова
е получила в дял V – 233, заедно с построената в него жилищна сграда, стопански
постройки, подобрения и насаждение, а наследодателката на ответниците е
получила в дял VI – 233, без постройки в него, като гаража, цитиран в исковата
молба не е бил построен към него момент. Сочи, че за жилищната сграда има
издаден протокол за строителна линия и нива №2 от 1986г., към него момент
трасирането и определянето на строителна линия и ниво се е извършвало от
длъжностни лица от Община Суворово. Сочи, че видно от строителния протокол
сградата предмет на трасирането е отстояла на 6 метра под разликата в абцисите
от вътрешно регулационната линия. Трасирането на чупките на сградата са
извършени по осова линия между осови точки №№120 и 117, по ортогонален начин, с
абициси и ординати. Същата сграда е попълнена с изработването на КРП от 1987г.,
след нея в посока север – юг е построен гараж, който е търпим. От представените
скици се установява, че западната граница на УПИ V– 233 e с една и съща дължина
и не е променяна по никакъв начин в двата кад. плана от 1928г. и от 1987г.
Представя оригинален протокол за трасиране от 2011г. на вътрешно регулационната
граница между имотите от правоспособно лице от АК с приложена на гърба скица с
координати в координатна система 1970г.
Излага, че от приложения констативен акт на УТ на Община Суворово се
установява, че основите на сградата са разположени изцяло в имота на ответника Г.А.,
а от отговор на кмета на Общината се установява, че при проверката на място
комисията не е констатирала изградена плътна ограда или друга кадастрална
граница. Твърди, че искането за отмяна на КНА №42, т.4, дело №625/2015г. е
неоснователно, тъй като същият е издаден на осн. разпоредбата на чл. 587, ал 1 ГПК, тъй като ответниците са собственици на имота по наследство и доброволна
делба, а не по обстоятелствена проверка.
В отговора, подаден от адв. Г.А.,
в качеството му на процесуален представител на Г.В.А. и А.С.А., се оспорват
твърденията на ищеца. Излага се, че ответниците владеят имота в границите, в
които са го владели техните праводатели – другите двама ответници, които
съвпадат с тези по договора за доброволна делба от 1984г. и по плана от 1987г.
Твърди, че регулационната граница минава точно по границата на имотите, както
са поделени с договора за доброволна делба от 1984г., съотв. на постигнатото
между тях съгласие, която граница съвпада с границата по плана от 1987г.
Твърди, че строежът на жилищната сграда е извършен със съгласието и
непротивопоставянето на праводателката на ищеца, за което свидетелства протокол
№2 за дадена строителна линия и ниво, въз основа на който е издадено строително
разрешение №80/1985г. Твърди, че дори сградата да не е била законно изградена,
същата е търпима, за което се удостоверява от удостоверение за търпимост
№14/2015г. Твърди, че изградената от Г.А. ограда съответства на всички правила
и норми, както и че лятната кухня е законно построена. Твърди, че всички
строежи преди основния ремонт, извършен от Г.А. са изградени законно и не
пречат на ищеца да ползва имота си, тъй като водите от тях са отведени в двора
на ответниците и на улицата. Оспорва да е било постигано съгласие за поставяне
на телена ограда между ищеца и останалите ответници на място, различно от
границата по плана от 1987г., нито през 2013г. да е извършвано трасиране, от
което да е видно, че площта на имотите не съответства на площта на владяните от
страните имоти по плана на село Левски от 1987г. Сочи, че в заявление с
нотариална заверка на подписите от 2013г. не се съдържат удостоверителни
изявления на страните. Твърди, че бащата на първите двама ответника е владял
пространството между регулационната граница и съществуващия гараж, където е
имало лозе, което е обработвал със съзнанието, че е собственик и без противопоставянето
на ищеца или праводателите му. Оспорва да е било подавано заявление до кмета на
Община Суворово с искане за промяна на имотната граница, тъй като заявлението с
нотариална заверка на подписите никога не е било подавано в Общината,
посочените в него приложения не са били изработвани и не съществуват. Видно от
съдържанието му с него вероятно е било искано мотивирано предписание за
изработване на проект за изменение на плана, но същото е било недопустимо за
разглеждане, тъй като няма приложени документи към него. Оспорва да е бил
изработван проект за отстраняване грешка в КП на село Левски от 1987г. Сочи, че
грешката в площта е възможно да се дължи на несъществена по смисъла на чл.210 ЗЗД грешка в измерването или на придадени части по регулация или на субективна
грешка на ищеца, който не е преместил оградата си по регулационната линия от
1987г., тъй като между сградите и предвидената улица по регулация не съществува
ограда, а видимата следва границата на изградените сгради по северната им
фасада. Излага, че при придобиване на имота Г.А. *** и не е установил наличие
на заявление по чл.135 ЗУТ със съдържание, идентично на представеното с
исковата молба, проект за изменение на КРП на границата на придобития от него
имот, преписки за премахване на строежи и други действия по промяна на
регулационната граница. Твърди, че след разговори с другите двама ответници е
установил, че между тях и ищеца отдавна са били водени разговори за продажба на
част от имота. Не оспорва, че през месец май 2015г. Г.А. е поставил оградна
мрежа по границата на имотите съгласно КРП от 1987г., същата впоследствие е
съборена от неизвестно лице. Прави възражение за изтекла придобивна давност
чрез давностно владение, осъществявано от 1985г. насам първоначално от
родителите на първите двама ответници, впоследствие от тях и от 22.04.2015г. от
последните двама ответници
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От НА №19,
том 2, дело №557/1984г. на РС Девня се установява, че наследниците на Стоян
Златинов Стоянов – А.С.Си М.С.Г., са признати за собственици по давностно
владение и наследство, всяка една на по 1/2 ид. части от следния недвижим имот
: Дворно място с площ от 800 кв. м., съставляващо парцел V – 233 в квартал 26
по плана на с. Левски , окръг Варна, с построената в него жилищна и стопански
сгради, подобрения и насаждения и Дворно място с площ от 780 кв. м.,
съставляващо парцел VI – 233 в квартал 26 по плана на с. Левски, при граници на
целия имот общо от три страни улица и наследници на Ганю Стоянов.
От договор
за доброволна делба от 08.11.1984г. се установява, че А.С.Си М.С.Г. са
извършили делба на гореописания недвижим имот, като А.С.Се получила в дял и
изключителна собственост парцел V – 233 в квартал 26 по плана на с. Левски,
окръг Варна, с построената в него жилищна и стопански сгради, подобрения и
насаждения, с площ от 800 кв. м., а М.С.Г. е получила в дял и изключителна
собственост парцел VI – 233 в квартал26 по плана на с. Левски, с площ от 780
кв.м.
От НА №139,
том 2, дело №945 /1996г. на РС Девня се установява, че А.С.Се дарила на С.Г.А.
и А.Г.А. по 1/2 ид. части на всеки един от тях от дворно място от 800 кв.м. в
парцел II–81 в квартал 24 по плана на с. Левски, целия от 805 кв.м., с неуредени
регулационни сметки, заедно с построените в имота жилищна и стопански сгради,
подобрения и трайни насаждения.
От НА №118,
том 3, рег. №1915, дело №225 на нотариус Велин Майсторов, № 465 на НК, район на
действие РС Девня, се установява, че А.Г.Ж. и Ж.Г.Ж., като наследници на М.С.Г.,
са признати за собственици по наследство и доброволна делба на УПИ I-81 по
плана на с. Левски, общ. Суворово, с площ от 950 кв.м. по скица и удостоверение
за данъчна оценка, ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена
площ по удостоверение за данъчна оценка от 60 кв.м., гараж с площ от 24 кв. м.
по удостоверение за данъчна оценка.
От НА №157,
том 3, рег. №2071, дело №260 на нотариус Велин Майсторов, се установява, че А.Г.Ж.
и Ж.Г.Ж. са продали на Г.В.А., по време на брака му с А.С.А., УПИ I-81 по плана
на с. Левски, общ. Суворово, с площ от 950 кв.м., ведно с построената в имота
жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., гараж с площ от 24 кв.м.
По делото са
събрани и гласни доказателства, посредством разпита на водените от страните
свидетели. Свидетелят на ищеца - Д.Ж.Д.излага, че двата процесни имота са били
разделени от пътека с плочки, която съществувала до 2015 - 2016г., като
мрежата и диреците се появили, когато новият собственик е закупил имота от
братовчедите на ищеца. Излага, че бащата на ищеца е изградил ограда, стигаща до
границата между двата съседни процесни имота, както и че бащата на Ж. и А. е
построил гараж на вътрешната граница, до оградата . Сочи, че на границата между
имотите е имало лозе. Оградата, изградена от новия собственик, засенчвала имота
на Светльо.
Свидетелят
на ответниците - Я.А.В., излага, че никога между процесните имоти не е имало
ограда, имало тротоарни плочки от къщата на ищеца до долната къща покрай
оградата. Бащата на Н.и Ж. обработвал лозе от около 2-3 реда, което било зад
гаража му.
Пред
районния съд са изслушани единична и тричленна съдебно –технически експертизи.
Съобразно тези заключения първият регулационен план на с. Левски е одобрен със
заповеди № 293/01.07.1928г. за уличната и № 1688/11.07.1928г. за дворищната
регулация, съгласно който план имотът на ищеца е бил УПИ V—233, а
имотът на ответниците е бил УПИ VI-233 в
кв.26. Втория и действащ план е одобрен със заповед № 1071 от 19.06.1987г. на
Председателя на ОбНС, по който двата процесни имота са съответно УПИ II-81 и УПИ I-81 в кв.24.
Според вещото лице А.уличната регулация по двата плана съвпада. Променени са
вътрешните дворищно-регулационни граници както между процесните имоти, така и
на изток към съседен парцел. По този начин, с влизане в сила на плана от 1987г.
от имота на ищеца се отнемат в полза на ответника 80 кв.м. по общото им
граница, а от изток се придават 110 кв.м., като площта на УПИ II-81 става
830 кв.м. Към имота на ответниците се придават от имота на ищеца 80 кв.м. и от
югоизток още 79 кв.м., като УПИ I-81 става
939 кв.м. В Обкщина Суворово липсват данни за уреждане на регулационни сметки и
за изплащане на обезщетения. Според вещото лице имотите, описани в НА № 21 от
1984г. и договорът за доброволна делба от 1984г. са идентични, за разлика от
описания в НА № 139/1996г. имот, тъй като същият е с различни регулационни
граници и площ. Реалната част от 80 кв.м. не отговаря на изискванията за
минимални размери за площ и лице на недвижим имот и не може да се обособи като
отделен парцел. Съгласно заключението по тройна повторна СТЕ, по плана от 1928г.
е налице изменение, с което от парцел V-233 са
образувани V-233 и VI-233. Според
трите вещи лица процесната реална част между двата имота е с площ от 71 кв.м. и
лице 2 м. и не е можело по отменените и по действащите нормативи да бъде
урегулиран в отделен имот за застрояване. Не са установили отнемане и предаване
по регулация от и към двата процесни имота по някой от предходните или
действащи планове.
Пред
въззивната инстанция е изслуша повторна тричленна СТЕ, чието заключение съдът
кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните по делото. Според
вещите лица площта, заключена между новоизградената ограда /която изцяло
съвпада с границата между двата имота по плана от 1987г./ и границата между
двата имота по плана от 1928г., е с площ от 74 кв.м.
Гореизложената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими. Фактът, че ищецът не е единствен
собственик на имота и че съсобственикът му не участва в проведеното исково
производство, не е основание за обезсилване на постановеното решение и за
връщането му за ново разглеждане. Това е така, тъй като съсобствениците не са
задължителни, а са обикновени другари и законът не изисква съвместната им
легитимация в производството по иск за собственост. На следващо място, за
ищецът съществува правен интерес от предявяването на специалния установителен
иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР, предвид релевираните твърдения за допусната грешка
в действащия кадастрален план към датата на подаване на исковата молба.
Целта на производството по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е да
бъде разрешен спор за действително притежаваните от собствениците на съседни
имоти вещни права и за фактическото местоположение на границата между имотите
не само с оглед на това как същата е била материализирана на място към момента
на придобиване на собствеността, но и с оглед правните последици на извършените
впоследствие промени, за да може да се прецени дали заснетата по последния
кадастрален план граница между тези имоти съответства на тази, която сочат
действителните права на спорещите страни. От съществено значение е не само
обстоятелството какъв обем от права са придобили и съответно притежавали
спорещите страни към момента на първоначалното нанасяне на имота в кадастрален
и регулационен план, но и доколко последващите промени в границата между
имотите, вкл. и в последния действащ кадастрален план, са били извършени в
съответствие с изискванията на съответния териториално - устройствен закон или
се дължат на допусната при нанасянето на границата грешка /в този смисъл и
Решение №271/13.05.09г. по гр.д.№240/08г. на ВКС/. С оглед на това и предмет на
установяване по иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е правото на собственост на
спорната площ към приключване на устните състезания и начина му на отразяване
по действащия и предходните планове с оглед изследване имало ли е правно
основание за промяна на правото на собственост и начина, по който е отразена
тази промяна. Това е така, защото кадастралният план следва да отразява
пространствените предели на правото на собственост, а решението, с което е
установено това право към момента на приключване на устните състезания е
основание за изменение на влезлия в сила кадастрален план. Предпоставка за
допустимостта му е наличието на спор за материалното право на собственост върху
неправилно заснетата площ. Когато този спор не е свързан със спор за правото на
собственост върху тази площ, то грешката може да се поправи по административен
ред, съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗКИР.
В тежест на въззивниците е, чрез главно и пълно доказване, да установят
правото си на собственост на спорната площ към момента на одобряване на
кадастралната карта, както и наличието на съществена грешка в КК досежно
неправилното заснемане на същата в очертанията на имота на въззиваемите.
Предмет на въззивната жалба е произнасянето на първоинстанционния съд,
в частта относно 80 кв.м. от имота на въззиваемия, попадаща в имота на
въззивниците.
От събраните доказателства по делото се установява, че праводателите на
въззиваемия и на първите двама въззивника са били собственици, съответно на парцел V –
233 и парцел VI – 233 в
квартал 26 по плана на с. Левски, по плана на селото от 1928г. С последващия
план от 1987г. е налице промяна в границите и площта на двата имота, като от
първия към втория са придадени 74 кв.м., очертани в жълт цвят на комбинирана
скица №3 от заключението на изслушаната във въззивното производство тричленна
СТЕ /прил. на л.135 от в.гр.д. № 1750/2019г./. При действието на ЗТСУ /отм./,
при изменение на дворищнорегулационен план, парцелните граници се приемат за
имотни граници, ако до деня на откриване на производството за изменението
придадените имоти са били заети по законния ред или дължимото за тях
обезщетение е било изплатено при условията, посочени в правилника за приложение
на този закон. В Тълкувателно решение
№3/15.VII.1993г., ВКС приема, че дворищно-регулационният план следва да се
счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните
линии в имотни граници при хипотезите на чл.33, ал.1 и 2 ЗТСУ, т.е. когато са
уредени имуществените отношения между собствениците чрез заплащане на дължимо
обезщетение. Прието е също, че съгласно чл.110, ал.1 ЗТСУ
дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по
отношение на недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или
юридически лица, като това разместване на собственост настъпва още от деня на
влизане в сила на дворищнорегулационния план. Собствеността върху придаваемите
части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на
безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като дотогава
при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация се
изхожда от първоначалното положение на имотите съгласно чл.33, ал.1 и 2 ЗТСУ.
Отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила и се счита, че
към парцела не се е придавал имот на друго лице, т.е. действието й е подчинено
на условие от прекратителен характер. В конкретния случай, въззивниците не са
ангажирали доказателства за уредени имуществени отношения между страните във
връзка с плащане на обезщетение за придадената част от имота. Планът се приема
за приложен, когато настъпят условията да превръщате на парцелните граници в
имотни линии. С влизането в сила на ЗУТ, по силата на &6, ал.2 и ал. 4и &8, ал.2 от ПЗР е
определен шестмесечен срок за прилагане на заварените от Закона
дворищнорегулационни планове, като неспазването на този срок води до отпадане
на отчуждителното действие за заемане на придаваемите имоти или части от имоти.
Следователно, с изтичане на шестмесечният срок, считано от влизане в сила на
ЗУТ, ищците са загубили право да придобият собствеността върху процесната
реална част.
Възражението на въззивниците за придобиване на реалната част по давност
се преценя като неоснователно от настоящия съдебен състав. Трайната практика на
ВКС приема, че реална част от парцел или УПИ може да бъде придобивана по
давност или ако срокът на владение на тази част е изтекъл преди влизане в сила
на ЗТСУ през 1973г., или ако е осъществявано владение в период повече от 10
години след влизане в сила на ЗУТ, но при условие, че владяната част от ПИ може
да се обособи като самостоятелен УПИ, съобразно изискванията на чл.19 ЗУТ или
ако тази част се присъединява към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ, а
оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ или се присъединява към
съседен имот /чл.200 ЗУТ/. В случая не са налице предпоставките на чл.200, ал.1
от ЗУТ за придобиване по давност на спорната реална част. Още повече, че от
събраните по делото доказателства не може да се направи обосноват извод за
осъществявано от въззивниците и техните праводатели владение.
С оглед изложеното съдебният състав намира предявения иск по чл.54,
ал.2 от ЗКИР за установяване на допусната грешка в кадастралния план от 1987г.
за основателен, като се приеме за установено, че ½ ид.ч. от спорната
част от 74 кв.м. е собственост на въззиваемия и същата е неправилно заснета към
имота на въззивниците.
След като планът от 1987г. не е приложен, тъй като не е била изпълнена процедурата за обезщетяване на въззиваемия, страните не са се възползвали от шестмесечния срок след влизане в сила на ЗУТ, а отделно от това и не се установи въззивниците да са владели тази спорна част от имота, за да се приеме, че са станали собственици по давност, то границата между двата имота е определената с регулационния план от 1928г. Въззиваемият се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от процесната реална част от 74 кв.м., а въззивниците Г. и А. А.упражняват фактическа власт нея без наличието на правно основание за това, поради което въззивният съдебен състав намира за доказани предпоставките за уважаване на иска по чл.108 от ЗС, поради което същият следва да бъде уважен.
Искът по чл. 109 от ЗС е
предоставен на разположение на собственика на недвижим имот за защита срещу
трети лица, включително и съсобственици, които чрез конкретни действия или
бездействия препятстват или ограничават възможността му да упражнява правото на
собственост в определена степен. С предявяването му се цели да бъде
преустановено неоснователно въздействие или да бъдат премахнати последиците от
него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства
върху вещта. За уважаването на иска е необходимо наличието на двете кумулативно
изискуеми предпоставки: неоснователността на действията на ответника и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в
неговия пълен обем. В конкретния случай от събраните доказателства се
установява, че построената от въззивниците А.масивна ограда попада в имота на
въззиваемия, а лятната кухня и гаражът се намират на разстояния от общата
регулационна линия между имотите по плана от 1928г., по-малки от нормативно
предвидените. В практиката си ВКС приема, че незаконният строеж безспорно
създава пречки за собственика на съседен имот в случаите, когато при
изграждането му са нарушени такива строителни правила и норми, които са
установени единствено с оглед осигуряването на възможност за ползване на
съседния имот по предназначение /напр. при нарушаване на правилата за отстояние
на незаконно изградената сграда до съседния имот или при нарушение на
санитарно-хигиенни изисквания, които са установени с цел опазване здравето на
всички живущи в определено населено място или част от него/. В тези случаи
самото нарушение на такива строителни и санитарно-хигиенни норми предполага
ограничаване правата на собственика на съседния имот да ползва своя имот
пълноценно и по предназначение, поради което в този случай ищецът по иска с
правно основание чл. 109 от ЗС не е нужно да доказва с какво един такъв незаконен
строеж му пречи. В този смисъл са и изложените от първоинстанционният съд
мотиви, към които въззивния състав препраща, на осн. чл.272 от ГПК. Предявеният
иск с правно основание чл.109 от ЗС се явява основателен и следва да се уважи
изцяло.
Основателно е и искането по чл.537, ал.2 от ГПК, доколкото уважаването
на същото е предпоставено от постановяването на съдебно решение, с което се
признават правата на собственост на трето лице по отношение на недвижимия имот,
предмет на констативния нотариален акт по чл.587 от ГПК. Искането следва да
бъде уважено до размера на признатото право на собственост на въззиваемия С.А..
Като е постановил решение в този смисъл съдът е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено за реална част от 74 кв.м.,
очертани в жълт цвят на комбинирана скица №3 от заключението на изслушаната във
въззивното производство тричленна СТЕ /прил. на л.135 от в.гр.д. № 1750/2019г./
и отменено в останалата обжалвана част.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивниците
следва да заплатят на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата
инстанция, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1450
лв. и внесени депозити за вещи лица в размер на 352,50 лв. Срещу заплатеното
адвокатско възнаграждение процесуалният представител насрещната страна е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно,
доколкото заплатеното възнаграждение е в размер под минималния такъв /1484
лв./, определен съобразно Наредба № 1/2004г., в редакцията към датата на
сключване на договорите за правна защита и съдействие – 17.12.2019г. По
изложените съображения, въззивниците следва да заплатят на въззиваемия сумата
от 1667,31 лв., представляваща сторените разноски пред въззивната инстанция,
съразмерно на уважената част от исковете.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивниците
Ж. и А. Желеви разноски в размер на 22,50 лв., а на Г. и А. А.сумата от 100,29
лв., представляваща сторените разноски пред въззивната инстанция, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Воден от
горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
48 от 01.04.2019г., постановено по гр.дело № 1040/2017г. по описа на Районен
съд – Девня, в частта, с което е прието за установено по отношение на Г.В.А.,
ЕГН **********, А.С.А., ЕГН **********, Ж.Г.Ж., ЕГН ********** и А.Г.Ж., ЕГН **********,
че С.Г.А., ЕГН ********** *** е собственик на 1/2 идеална част от реална част с
площ от 74 /седемдесет и четири/ кв.м., така както е посочена между точки А, Б,
В, Г, Д и Е и в жълт цвят на комбинирана скица №3 от заключението на
изслушаната във въззивното производство тричленна СТЕ, /прил. на л.135 от
в.гр.д. № 1750/2019г./, която скица, приподписана от съда и неразделна част от
решението ,при граница на тази реална част от север УПИ II -81, от изток УПИ
III -82, от юг – УПИ I -81, от запад –улица, която реална част е била
неправилно отразена в кадастралния и регулационен план на с. Левски, общ.
Суворово, обл. Варна, одобрен със Заповед №1071/19.06.1987г. на Председател на
Окръжен народен съвет, като част от недвижим имот УПИ I -81 в кв. 24 по плана
на с. Левски, общ. Суворово, обл. Варна и ОТМЕНЯ решението в останалата
обжалвана част по иска с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, като вместо него
постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.А., ЕГН ********** срещу Г.В.А.,
ЕГН **********, А.С.А., ЕГН **********, Ж.Г.Ж., ЕГН ********** и А.Г.Ж., ЕГН **********
иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР за разликата над 74 кв.м. до 80
кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
48 от 01.04.2019г., постановено по гр.дело № 1040/2017г. по описа на Районен
съд – Девня, в частта, с което е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК НА
№42, том 4, дело №652/2015г., вх. рег. №1246, дв. вх. рег. 1236/15.04.2015г. на
СВ Девня по отношение на реална част с площ от 74 /седемдесети и четири/ кв. м.,
така както е посочена между точки А, Б, В, Г, Д и Е и в жълт цвят на
комбинирана скица №3 от заключението на изслушаната във въззивното производство
тричленна СТЕ /прил. на л.135 от в.гр.д. № 1750/2019г./, която скица,
приподписана от съда и неразделна част от решението ,при граница на тази реална
част от север УПИ II -81, от изток УПИ III -82, от юг – УПИ I -81, от запад
–улица и ОТМЕНЯ решението в останалата обжалвана част по искане с правно
основание чл.537, ал.2 от ГПК, като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ
искането с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК от С.Г.А., ЕГН ********** за
отмяна на НА №42, том 4, дело №652/2015г., вх. рег. №1246, дв. вх. рег.
1236/15.04.2015г. на СВ Девня за разликата над 74 кв.м. до 80 кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
48 от 01.04.2019г., постановено по гр.дело № 1040/2017г. по описа на Районен
съд – Девня, в частта, с която Г.В.А., ЕГН ********** и А.С.А., ЕГН **********
са осъдени да предадат на С.Г.А., ЕГН **********, владението върху реална част
с площ от 74 /седемдесет и четири/ кв. м., така както е посочена между точки А,
Б, В, Г, Д и Е и в жълт цвят на комбинирана скица №3 от заключението на
изслушаната във въззивното производство тричленна СТЕ /прил. на л.135 от
в.гр.д. № 1750/2019г./, която скица, приподписана от съда и неразделна част от
решението ,при граница на тази реална част от север УПИ II -81, от изток УПИ
III -82, от юг – УПИ I -81, от запад –улица, на основание чл. 108 ЗС и ОТМЕНЯ
решението в останалата обжалвана част по иска с правно основание чл.108 от
ЗС, като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.А., ЕГН **********
срещу Г.В.А., ЕГН ********** и А.С.А., ЕГН ********** иск с правно основание
чл.108 от ЗС за разликата над 74 кв.м. до 80 кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
48 от 01.04.2019г., постановено по гр.дело № 1040/2017г. по описа на Районен
съд – Девня, в частта, с която Г.В.А., ЕГН ********** и А.С.А., ЕГН **********
са осъдени да възстановят в пълен обем правото на собственост на С.Г.А., ЕГН **********
върху собствения му УПИ II -81 в кв. 24 по плана на с. Левски,общ. Суворово,
обл. Варна, одобрен със Заповед №1071/19.06.1987г. на Председател на Окръжен
народен съвет, като премахнат изградените в УПИ I - 81 в кв. 24 по плана на с.
Левски,общ. Суворово, обл. Варна, лятна кухня и гараж, и изградената в реална
част с площ от 74 /седемдесет и четири/ кв. м., така както е посочена между
точки А, Б, В, Г, Д и Е и в жълт цвят на комбинирана скица №3 от заключението
на изслушаната във въззивното производство тричленна СТЕ /прил. на л.135 от
в.гр.д. № 1750/2019г./,при граница на тази реална част : от север УПИ II -81,
от изток УПИ III -82, от юг – УПИ I -81, от запад –улица, плътна ограда от
бетонови блокчета като спазят нормативно установеното отстояние от имота УПИ II
-81 на ищеца С.Г.А., ЕГН **********, на основание чл.109 ЗС.
ИЗМЕНЯ решение №
48 от 01.04.2019г., постановено по гр.дело № 1040/2017г. по описа на Районен
съд – Девня, в частта за разноските, като осъжда Г.В.А., ЕГН **********, А.С.А.,
ЕГН **********, Ж.Г.Ж., ЕГН ********** и А.Г.Ж., ЕГН **********, да заплатят на
С.Г.А., ЕГН **********, сумата от 2198,73 лв. /две хиляди сто деветдесет и осем
лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща сторени разноски пред
първоинстанционния съд, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.В.А.,
ЕГН **********, А.С.А., ЕГН **********, Ж.Г.Ж., ЕГН ********** и А.Г.Ж., ЕГН **********,
да заплатят на С.Г.А., ЕГН **********, сумата от 1667,31 лв. /хиляда шестстотин
шестдесети седем лева и тридесет и една стотинки/, представляваща сторени
разноски пред въззивната инстация, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.А.,
ЕГН ********** да заплати на Ж.Г.Ж., ЕГН ********** и А.Г.Ж., ЕГН **********,
сумата от 22,50 лв. /двадесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща
сторени разноски пред въззивната инстация, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.А.,
ЕГН ********** да заплати на Г.В.А., ЕГН ********** и А.С.А., ЕГН ********** сумата
от 100,29 лв. /сто лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща сторени
разноски пред въззивната инстация, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: