Решение по дело №159/2021 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 117
Дата: 14 октомври 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия: Диана Василева
Дело: 20214000600159
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Велико Търново, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
ДИАНА ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Свилен Георгиев Цветков (АП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от ДИАНА ВАСИЛЕВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214000600159 по описа за 2021 година
С присъда № 260000 от 20.01.2021г. постановена по нохд № 774/2019г.
на Русенски окръжен съд подсъдимият Н. А. Н. от гр.Русе е признат за
виновен в това, че 14.07.2018г. в гр.Русе, в качеството си на ръководител на
пристанищен терминал Русе- Запад, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-
осигуряване на безопасност на работещите по товаро разтоварна дейност на
несамоходна безекипажна сухотоварна баржа РТ-3, като не предприел от
името на ръководителя всички необходими мерки за осигуряване на
здравословните и безопасни условия на труд по чл.275, ал.1 от КТ, по чл.4,
ал.1 от ЗЗБУТ, чл.39 от Наредба №7 от 23.05.2001г. за реда за посещение,
маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене
и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на
пътниците или на други лица, както и за връзка на кораба с брега- ал.1 и ал.2
и чл.31 от Задължителните правила за българските пристанища на река
1
Дунав, в сила от 25.07.2008г., издадени от ИА“Морска администрация“-т.9,
като с това е причинил смъртта на Д. М. Е., поради което и на основание
чл.123, ал.1 във вр.с чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свода,
като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването му за срок от
три години.
На основание чл.160 във вр.с чл.37, ал.1, т.6 от НК подсъдимият е
лишен от право да заема длъжност, свързана с ръководство на пристанищен
терминал в ДП“Пристанищна инфраструктура“ СП Дирекция “Опериране и
експлоатация на пристанищни терминали“ за срок от една година.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по
делото.
В законния срок срещу присъдата е подадена жалба от адвокат Д.Ц., в
качеството му на защитник на подсъдимия Н. А. Н.. В жалбата се навежда
довод за допуснато нарушение на материалния закон. Посочено е и че
изводите на съда не почиват на установените по делото факти. В подаденото
допълнение към въззивната жалба защитникът е изложил подробно мотивите
си както по необосноваността на съдебния акт, така и по неправилното
приложение на материалния закон. Посочено е, че в мотивите си съдът не е
дал отговор на въпроса подсъдимият имал ли е задължение по самата
организация, ръководене и контролиране на дейността по ЗБУТ. Направено е
искане да се отмени присъдата и да се постанови нова, с която подсъдимият
да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
оспорва жалбата. Счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и като
такава следва да бъде потвърдена.
Адвокат Р.- повереник на частните обвинители оспорва жалбата. Счита,
че присъдата е обоснована и законосъобразна, като излага подробни
съображения за това. Моли да се потвърди присъдата на първоинстанционния
съд.
В съдебното заседание подсъдимият и защитника му адв.Ц. поддържат
жалбата по изложените в нея доводи и направено искане. Молят същата да
бъде уважена, като се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде
2
оправдан по предявеното му обвинение.
Въззивният съд, в настоящият си състав разгледа подадената жалба с
изложените в нея доводи и направено искане, взе предвид становището на
страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата
съгласно чл.314 от НПК, като намира за установено следното:
При извършената служебна проверка на присъдата съдът констатира, че
същата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила.
Това нарушение се състои в липса на мотиви на съдебния акт. При изготвяне
на същия е видно, че съдът изцяло е преписал изложеното в ОА, както в
частта на установената фактическа обстановка, така и в голяма степен в
частта на направените правни изводи. Съдът единствено е възпроизвел
показанията на разпитаните по делото свидетели, като е посочил поотделно за
всеки от тях кои кредитира с доверие и кои не, заключенията на съдебните
експертизи и писмени доказателства. Липсва цялостен анализ на
доказателствата, които да са били съпоставени помежду им и от там да се
направи извод за приетите за установени безспорни обстоятелства. По
делото са се очертали няколко групи свидетели по отношение на един от
основните въпроси, а именно участието на пристанищните работници при
отварянето на капаците на трюмовете на корабите и начина на осъществяване
на тази дейност. Така например в показанията на свидетелите А., К., П., Ш.,
М., Т. се сочи, че когато не е идвала подменната група се е случвало да
отварят капаците, но това е ставало единствено по разпореждане на бригадир
или началник, както и че е имало чести случаи те да помагат на моряците при
отварянето на капаците. От друга страна са показанията на свидетелите Н.,
М.,Д., К., в които сочат,че се е случвало да отварят капаците по своя
инициатива, без разпореждане, за да започнат работа. Съдът не е съпоставил
гласните доказателства и не е дал ясен и категоричен отговор, защо дава вяра
на показанията на едни от свидетелите и защо не кредитира с доверие други.
С оглед на това съдът не е дал ясен и категоричен отговор защо приема, че
именно подсъдимият, с бездействието си, е създал незаконосъобразна
практика при осъществяване на дейността. Това е довело и до вътрешно
противоречие в мотивите на съдебния акт. От една страна съдът е посочил, че
от доказателствата се установявало, че в Пристанище Русе- Запад се е
наложила незаконосъобразна практика работниците да помагат на
3
подменните групи при отваряне и затваряне на капаците на трюмовете, както
и самите те в тяхно отсъствие да извършват тази дейност, като това е ставало
по нареждане на началниците, включително подсъдимия или с тяхно знание
или мълчаливо съгласие. Приел е, че по този начин се е работело в деня на
инцидента, без да е уточнено по кой точно начин- дали по разпореждане на
подсъдимия или бригадира или със знанието и мълчаливото съгласие на
някой от тях пострадалият е предприел отварянето на капаците на трюма на
баржата. Впоследствие в противоречие с приетата за установена фактическа
обстановка съдът е приел, че подсъдимият, в качеството на ръководител е
позволил пострадалият, като работник на пристанището и водач на мотокар
да извършва подготовката за обработката на насипния товар от баржата, като
предприема отварянето на люковете на товарните помещения в отсъствие на
подменната група, като не е имало предварителна уговорка за това. Приел е,
че той е следвало да организира и контролира извършването на дейността,
така, че да не се допусне отварянето на капаците да се извърши от работника.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът не е отговорил на основен въпрос
по делото - в деня на инцидента какви са били действията на подсъдимия, бил
ли е предприел осигуряването на подменна група за осъществяване на
разтоварването на баржата, имал ли е знанието, че преди започване на
работата в бригадата на пострадалия такава група не се е явила, бил ли е
уведомен за това, от там давал ли е съгласието си пострадалият или друг от
работниците да извърши отварянето на капаците на трюма преди започване
на разтоварването, както и имал ли е знанието, че това ще се осъществи от тях
и да е дали мълчаливото си съгласие. От констатираното вътрешно
противоречие и липсата на отговор на посочените въпроси не става ясно
какво е бездействието от страна на подсъдимия, което да е довело до
настъпването на вредоносния резултат.
На следващо място следва да се посочи, че нормата, определяща
фактическия състав на престъплението по чл.123 от НК е бланкетна. Същата
се запълва с правила и норми за охрана на безопасността на труда от
технически правила и норми от съответния акт, които конкретизират
дължимото поведение на виновния и съдържанието на признаците на
престъпния състав. За да е налице престъпление следва да се установи за
всяко конкретно дело, че е нарушено определено правило и норма от
4
съответния нормативен акт и каква е причинната му връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
Първоинстанционния съд не е разгледал поотделно и самостоятелно
всяко едно от инкриминираните нарушения, както и не е дал ясен отговор
защо разпоредбите от законовите и подзаконовите нормативни актове,
запълващи бланкетната норма на чл.123 от НК, за които е признат за виновен
подсъдимия, по съдържание и вид представляват нормативно задължаващи
го да извърши определено действие. Не е даден и ясен и категоричен отговор
за наличието на причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
На подсъдимия са предявени нарушения на нормите на чл.275, ал.1 от
КТ и чл.4, ал.1 от ЗЗБУТ. При обсъждането им съдът не е отчел
обстоятелството, че тези норми са общи и принципни, като с тях не се
регламентират конкретни правила. Освен това те са вменени в правомощията
на работодателя, какъвто безспорно не е подсъдимият. Съдът не е дал ясен
отговор, който да почива на доказателствата по делото защо приема, че на
подсъдимия, като ръководител на терминал, са му били вменени задължения
да се грижи за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за
работниците в предприятието от името на работодателя. Липсва и отговор на
въпроса нарушаването на посочените норми имат ли пряка и причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат.
На следващо място в мотивите на съда е прието, че преди деянието не
били взети мерки за осигуряване на предпазни средства на работниците-
спасителни жилетки, обезопасителни кръгове, част от които да са лични, а
други да се намират на брега в близост до реката. Прието е, че именно
подсъдимият е бил отговорен за това, като същият не бил осигурил на
пострадалия и противоплъзгащи обувки. Прието е и че подсъдимият е
следвало да организира работата така, че да избегне риска от падане във
водата. Не става ясно от мотивите въз основа на какво съдът е приел, че
именно подсъдимият е бил задължен да осигури на работниците,
включително на пострадалия предпазни средства. Липсва яснота за това с
приетото от съда поведение на подсъдимия какво вменено му с нормативен
акт задължение от негова страна е нарушено, като се има предвид, че с
обвинителния акт не е било предявено обвинение за допуснати нарушения
5
от него на нормативни правила, свързани с осигуряването на предпазни
средства за извършваната от пострадалия и другите работници дейност. В
мотивите не е даден отговор на въпроса и дали е налице причинна връзка
между това твърдяно нарушение от страна на подсъдимия и настъпилия
вредоносен резултат.
В мотивите съдът само бланкетно е посочил, че подсъдимият е нарушил
и нормата на чл.31 от Задължителните правила за българските пристанища на
река Дунав, в сила от 25.07.2008г., издадени от ИА“Морска администрация“-
т.9, като надежната връзка между кораба и брега не е имала спасителен кръг,
като липсва отговор на въпроса каква е причинната връзка между
допуснатото нарушение, което е безспорно установено и настъпилия
вредоносен резултат -смъртта на пострадалия.
На следващо място следва да се посочи, че в мотивите на присъдата не
е даден отговор на всички възражения на защитата на подсъдимия, както по
отношение на обективния, така и по субективния състав на престъплението.
Съдът дължи отговор на поставените от защитниците въпроси и възражения,
независимо дали ги счита за основателни или не. Това е така, защото
оставянето без коментар на наведени възражения и то касаещи
съставомерността на деянието, ограничава и участието на подсъдимия като
страна в процеса, тъй като той не е бил в състояние да разбере защо е
възприета съответната фактология и да може адекватно да й се
противопостави, както и да узнае по какви причини съдът е отхвърлил
изтъкнатите доводи в негова защита.
Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК мотивите към присъдата
съдържат констатациите на съда, какво приема от фактическа страна и въз
основа на кои доказателства. В тях се мотивира вътрешното съдийско
убеждение и начина на формирането му по въпросите, които съдът решава
при постановяване на присъдата, съгласно чл.301, ал.1 и 2 от НПК. Затова и
мотивите съставляват задължителна част на присъдата. Липсата на мотиви не
дава възможност и на въззивната инстанция да проследи вътрешното
убеждение на първоинстанционния съд- дали то е формирано при спазване на
принципа на чл.14 от НПК. По естеството си вътрешното убеждение на съда
е не само негова субективна увереност по отношение на определени факти и
6
обстоятелства, а такава която да почива на доказателствата по делото, но и да
има своя външен израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. По този
начин вътрешното убеждение на съда става достояние, както на всяка
следваща инстанция, така и на страните по делото и прави възможно
проследяване на начина на формирането му и упражняване на контрол върху
този процес. Липсата на мотиви сочи на допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е от характера на абсолютните и е
неотстранимо от въззивнатна инстанция, като се явява основание за отмяна на
акта и връщане на делото за ново разглеждане.
При констатираното съществено нарушение на процесуалните правила
съдът намира, че са налице предпоставките на чл.334т.1 във вр.с чл.335, ал.2
от НПК, като присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде отменена
и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Това е пречка за
осъществяване на въззивна проверка върху обжалваната присъда в контекста
на наведените в жалбата доводи по съществото на делото, като същите следва
да се вземат предвид при новото разглеждане на делото.
В съответствие с изложеното и на основание чл.334, т.1 във връзка с
чл.335, ал.2 във връзка с чл.348, ал.3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260000 от 20.01.2021г. постановена по нохд №
774/2019г. на Русенски окръжен.
ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8