Р Е Ш Е Н И Е № 1030
гр.
Пещера, 31.12.2019 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,четвърти граждански
състав в открито заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА ПАВЛОВА
При секретаря Евгения Млячкова като разгледа
докладваното от районния съдия Павлова гр.д.№ 1802 по описа за 2018 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, вписано в Търговския регистър
към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1463, район „Триадица", бул. „Витоша" № 146, Бизнес център
„България", сграда А, представлявано от управителя Ива Шаламанова, против Л.Н.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***,иск по чл. 422 от ГПК
Твърдят, че на 23.11.2018 г. на „Ай
Тръст" ЕООД /"Ай Тръст" или „Поръчителят"/ било връчено
съобщение за депозирано по ч.гр.д. № 1233/2018 г. по описа на Районен съд гр.
Пещера, възражение от Л.Н.Д. с ЕГН ********** по чл. 414 от ГПК. В указания
едномесечен срок предявяват настоящия установителен иск срещу Л.Н.Д. с ЕГН **********.
Твърдят, че на 18.08.2016 г. Захаринка Ясенова Атанасова е кандидатствала
онлайн за отпускане на потребителски кредит от „Кредисимо" ЕАД с ЕИК
********* /"Кредисимо"Дружеството",Заемодателят"/.
Процедурата е започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от
разстояние /"Заявлението"/ на интернет страницата на Дружеството, а
именно- www.credissimo.bg /"Сайта"/.В зададените полета в
Заявлението, длъжникът е попълнил личните си данни, а именно - три имена,
единен граждански номер, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ
адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, мобилен
телефон, допълнително лице за контакт и др. При подаване на Заявлението лицето
е посочило и желания размер на кредита, срокът на договора за кредит,
наименованието на кредитния продукт, при условията на които желае да ползва
кредита и желания начин за усвояване иа сумата.На така подаденото Заявление,
което прилагат във вид на извлечение от електронната система на Кредисимо, е
даден индивидуален идентификационен № 721291. На посочения електронен адрес от
г-жа Д. в Заявлението, а именно_***@gmail.com, при сключване на договора за
кредит с Кредисимо са изпратени автоматично договор № 721291/ 18.08.2016 г.,
ведно с Приложение 1 към него, Общи условия ("ОУ") и Стандартен
европейски формуляр („СЕФ"). Освен това, на Сайта на Дружеството
гореизброените документи са били налични и преди сключване на договора между
клиента и Кредисимо, съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за
желания кредит, предоставени в ясен и четим вид, на български език и при
съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. На ответника е бил
предоставен достъп до проект на договора за кредит и приложението към него, в
които са посочени дължимите от него на Кредисимо суми — заявеният размер на
главницата и размерът на възнаградителната лихва при заявения период на
погасяване.След запознаване с всички условия във връзка с кредита, Л.Н.Д. с ЕГН
********** е въвела самостоятелно на указаното за това място в Сайта команда
,Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения, от мен e-mail, проверил съм въведените
данни и приемам ОУ и Договора.С това свое действие ответникът е заявил
съгласието си да бъде обвързан от процесния договор за кредит, СЕФ и ОУ.
Съгласно раздел III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение", т. 11 от ОУ с
извършване на гореописаните действия Заявлението се счита за подадено от
кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит — приети и подписани от същия. В
резултат, между Кредисимо /кредитор/, от една страна, и Л.Н.Д. с ЕГН **********,
в качеството й на кредитополучател — от друга, на 18.08.2016 г. е сключен във
формата на електронен документ Договор за кредит № 721291/„Договора"/ и
краен срок на погасяване на предоставената заемна сума — 10.08.2017 г. По смисъла
на чл. 2, ал.1 от Договора, неразделна част от него представляват СЕФ, ОУ и
Приложение № 1 „Условия по договора", съдържащо погасителен
план.Сключването на Договора във формата на електронен документ е обвързано
изцяло с изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и всички други относими норми на
действащото законодателство. Освен това, както е служебно известно на съда,
контролен орган относно спазване на изискванията на ЗПК е Комисия за защита на
потребителите /КЗП/. В този смисъл, КЗП не е установила като неравноправна
клауза предвиденото обезпечение под формата на поръчителство, описано в §20.
Обезпечение от ОУ на Кредисимо.На следващо място, при кандидатстването си за
кредит от Кредисимо, Л.Н.Д. сама е избрала да обезпечи изпълнението на
задълженията си по сключения между нея и Кредисимо Договор, като осигури
поръчителство от трето одобрено от Кредисимо юридическо лице /имала е
възможност да избере и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция
като Друг вид обезпечение/, съгласно Раздел II. Обезпечение, §20 от ОУ.
Поръчителят, а именно, ищцовото дружество Ай Тръст, се е съгласил да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения по
Договора, за което кредитополучателят дължи възнаграждение на Поръчителя в
размер на 78.74 лева на месец за периода на действие на Договора. На ответника
е предоставен за запознаване проект на договор за предоставяне на поръчителство
от ищеца, включително и посочения по-горе размер иа възнагражение на
Поръчителя.Ответникът се е съгласил с предложените му условия и е подписал
договора за предоставяне на поръчителство на 18.08.2016 г. чрез размяна на
електронни волеизявления, съгласно изискванията на Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги, като г-жа Д. е използвала
индивидуално генерирания петцифрен код за достъп, получен чрез кратко текстово
съобщение на посочения от нея мобилен номер за попълване и подписване на
договора за предоставяне на поръчителство на указаното за това място в хода на
сключване на договора с Поръчителя.В резултат на така сключените договори, на
18.08.2016 г., между Кредисимо и Поръчителя се сключи договор за поръчителство,
по силата на който Поръчителят се задължава да отговаря пред Кредисимо
солидарно с ответника за изпълнението иа всички задължения на последния, които
могат да възникнат по Договора. Кредисимо може да администрира плащанията от
клиента към Поръчителя, плащанията за услугите и рискът на Поръчителя не се
извършват в полза на Кредисимо.Това са условия, с която ответникът се е
запознал и съгласил в хода иа сключване на всеки от договорите. Нещо повече, в
случай че не е бил доволен от така сключените договори, имал е възможност да се
откаже от тях в законоустановения 14-дневен срок. Твърди и че до момента
длъжникът не само не е възразявал, а напротив, обещавал и е правил частични
плащания. Кредисимо изпълнил своето задължение и предоставил на Л.Н.Д. заем в
размер на 1 100.00 (хиляда и сто) лева /главница/ при лихва и други условия,
подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ.Видно от т.7. и
т. 8 от Приложение1 към Договора и Част III, т. 1 и т.2 от СЕФ, лихвеният
процент е в размер на 26,24 % на годишна база /ГЛП/, а годишният процент на
разходите /ГПР/ е в размер на 50,00 %. Начинът на изчисляване на ГПР бил
съобразен изцяло с императивните изисквания иа Приложение 1 към чл.19, ал. 2 от ЗПК и е изрично посочен
в част VII, т. 11 от ОУ, които са неразделна част от договорите за кредит,
сключвани между Дружеството и кредитополучателите.Въз основа на така сключения
Договор, Кредисимо изпълнил своето задължение и предоставил на Л.Н.Д. заем в
размер на 1100,00 (хиляда и сто) лева /главница/ Посочената сума лицето е усвоило
на каса на „Изипей" АД. Л.Н.Д., от своя страна, се задължила да върне
предоставената й заемна сума, заедно с уговорената договорна лихва, съгласно
погасителния план към Договора, както и дължимото възнаграждение на поръчителя,
съгласно погасителния план към договора за предоставяне на поръчителство.
Отвеникът не изпълнил задълженията си по сключените от него договори, като във
връзка с погасяване на задължението има постъпили плащания на дати и в размер,
както следва: 25.09.2016 г. - 350.00 лв. /15 дни просрочие/; 15.11.2016 г. - 160.00 лв. /5 дни просрочие/; 12.12.2016
г. - 164.00 лв. /2 дни просрочие/; 15.02.2017 г. - 200.00 лв. /36 дни просрочие/;
25.02.2017 г. - 168.00 лв. /15 дни просрочие/; е 28.02.2017 г. - 167.00 лв. /0
дни просрочие/.След 28.02.2017 г. плащания във връзка с погасяване на остатъка
на задълженията към Кредисимо и Поръчителя не са постъпвали. Във връзка с това
негово неизпълнение на основното му договорно задължение, лицето било търсено
многократно от Кредисимо с цел извънсъдебно уреждане на отношенията посредством
сключване на споразумение за доброволно уреждане и изплащане на задълженията му
по Договора. В този смисъл, Кредисимо е сторило административни разноски в
размер на 56,38 лева, за което представяло Протокол за извършени услуги по
извънсъдебно събиране на просрочените вземания от ответника, издаден от
Кредисимо. Съгласно т.2.7. от раздел VIII „Права и задължения на страните"
от ОУ, представляващи неразделна част от Договора, сторените по този ред
разноски от Кредисимо са за сметка на длъжника, респективно, за Поръчителя.
Предвид липсата на пълно и точно
изпълнение на задълженията на Л.Н.Д. по сключените от нея Договори на 16.07.2018
година Кредисимо изпратило искане за плащане до Ай Тръст, в качеството му на
Поръчител, който отговаря солидарно с кредитополучателя за всички негови
задължения пред Заемодателя, възникнали съгласно Договора. За това
обстоятелство и съгласно чл. 3, ал. 2 от сключения договор за предоставяне на
поръчителство, Ай Тръст изпратило уведомление до г-жа Д., в което посочило
всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст. В указания в
уведомлението срок, г-жа Д. не се свързала нито с Поръчителя, нито с Кредитора,
съответно на 20.07.2018 година, Ай Тръст изпълнил задълженията си и заплати на
Кредисимо всички дължими суми от длъжника, съгласно искането за плащане, а
именно: 630,79 лева /главница/, 63,69 лева /договорна лихва/, 118,36 лева
/наказателна лихва/ и 56,38 лева за всички извършени административни разноски
във връзка с опити за извънсъдебно погасяване на задължението, като на същата
дата уведоми длъжника за така извършеното плащане и встъпване в правата на
кредитора от Ай Тръст, в това число и за дължимото възнаграждение по договора
за предоставяне иа поръчителство в размер на 232,88 лева.
В допълнение, съгласно чл. 15 във връзка
с чл.12 от Договора и чл. 14 от договора за предоставяне на поръчителство, изрично
е уговорено, че Кредисимо и Поръчителят може да изпращат уведомления,
електронни изявления и документи във връзка с подписаните договори на
предоставения електронен адрес от ответника, а именно***@gmail.com. В това
число, ако ответникът не изпълни задължението си да уведоми при промяна в
декларираните от него адреси за кореспонденция, то изпратените уведомления се
считат за редовно връчени.Предвид заплащането на дълга на ответника от
Поръчителя към кредитора Кредисимо подало заявление по чл. 410 ГПК, въз основа
на което бе образувано ч.гр.д. № 1233 / 2018 г. по описа на Районен съд -
Пещера. Била издадена заповед за парично изпълнение, с която било разпоредено
длъжникът Л.Н.Д. с ЕГН ********** да заплати на Ай Тръст следните суми: 630,79
лева — главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
в съда до окончателното й изплащане; 56,38 лева — административни разноски;
63,69 лева — договорна лихва за периода от 21.03.2017 г. до20.11.2017 г.; 118,36 лева — наказателна лихва
за периода от 21.04.2017 г. до 12.07.2018 г.; 232,88 лева - възнаграждение по
договор за предоставяне иа поръчителство; както и 175,00 лева разноски, от
които 25,00 лева — държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Молят да се постанови решение, с което съда
да приеме за установено по отношение на Л.Н.Д. с ЕГН ********** съществуването
на вземания в полза на „Ай Тръст" ЕООД, за които е издадена заповед за
парично изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1233/2018 г. по описа на Районен
съд - Пещера, за следните суми: 630,79 лева — главница, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане;
56,38 лева — административни разноски; 63,69 лева — договорна лихва за периода
от 21.03.2017 г. до 20.11.2017 г.; 118,36 лева — наказателна лихва за периода
от 21.04.2017 г. до12.07.2018 г.;
232,88 лева - възнаграждение по договор за предоставяне иа поръчителство.Претендират
разноски в заповедното и сковото производство.Правят доказателствени искания.
В срока за отговор такъв е
постъпил такъв от ответника, чрез адв. Т.Т. при АК- Хасково.Оспорват иска по отношение
на неговата допустимост, с твърдение че ищецът не бил процесуално легитимна
страна по договора, и по основание. Твърди че представените договори са бланки,
на които липсва подпис, поради което не са породили облигационни отношения.
Твърди че договора за кредит е нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД и
недействителен на основание чл. 22 ЗПК,тъй като не е спазена предписаната от
закона форма, вид и формат, шрифта на договора е по-малък от определения минимум 12, общия
размер на кредита не бил посочен коректно,
не е посочено по какъв начин се изчислява лихвения процент, крайната
сума за връщане била значително по-голяма от заема в размер на 1100 лева, сочи
че ГЛП е в размер на 208 %, не ставало ясно от погасителните вноски каква част
погасява главницата и каква лихвата, твърди че не било ясно записано че има
право да върне цялата сума и да се откаже от договора, а единствено е посочено
че има права по чл. 29 от ЗПК, твърди че не се била подписвала на всяка
страница от договора, твърди и че от представениите плащания от ищеца
ответницата е платила със 109 лева
повече от взетия заем от 1100 лева,
нарушени били чл. чл.10 ал. 1, чл 11 ал. 1 т.7,т.9а,т.10, т. 11 и т. 12,
т.20, ал. 2 от ЗПК. Твърди че договор
№721291 е нищожен поради неспазване на законовата форма, заобикаляне на закона,
морала и добрите търговски практики.
Твърди, че клаузите, които не са индивидуално
договорени са неравноправни клаузи в
договора и правят същия нищожен съгласно чл. 146 ал.1 от ЗЗП.
Твърди, че са нарушени добрите нрави
съгласно чл. 26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, тъй като не разбрала в пълен обем
обременяващия я договор поради липса на информираност от служители на ищеца,
твърди че единствено договаряла вноска,
сума и период за връщане. Твърди че договора за поръчителство не е породил
действие по отношение на ответницата. Твърди че не се е съгласявала да плаща
сума от 86,81 лева месечно възнаграждение за поръчителство.
Оспорва дължимостта на сума в размер на
56,38лева представляваща административни разноски по събиране на цължимата
сума от Кредисимо АД.
Твърди че не дължи главница в размер на
630,79 лева, тъй като била погасена, , както и на договорна лихва, в размер на
63,69 тъй като също била погасена. Прави възражение срещу наказателна лихва в
размер на 118,32 лева, тъй като главницата била погасена без просрочие.Оспорва
разноските в заповедното производство, както и
в настоящето производство. Претендира разноски, прави доказателствени
искания.
Тъй като с отговора на исковата молба
ответникът е заявил самостоятелни претенции, съдът му е указал че ако заявява
насрещна искова молба, то същата следва да отговаря на изискванията на чл. 127
и чл. 128 от ГПК и е дал срок на ответника да отстрани тази нередовност. Като в
указания срок не е постъпила молба за изпълнение на указанията Ето защо съдът
не следва да разглежда тези претенции .
В първото по делото заседание ищецът е
депозирал писмено становище , в което поддржа исковата молба, изразява
становище по същество.
Ответникът по делото поддържа отговора и
прави уточнения , а именно че не е
спорно между страните, че ответницата е сключила Договор за потребителски
кредит в размер на 1 100 лева, но се оспорва сключване на договор за
поръчителство. Не се оспорва и че
ответницата е получила сумата от 1100 лева, като е върнала 1209 лева, тоест със
109 лева повече от гланицата.
От приетите по делото Заявление № 721291 / 18.08.2016
г., Разпечатка на изпратеното до г-жа Денчева електронно съобщение, с което на
18.08.2016. Кредисимо е предоставило на Л.
Д. Договор за кредит № 721291/18.08.2016 г., Приложение № 1 към него,
приложимите ОУ, както и СЕФ;Договор за кредит № 721291/18.08.2016 г., ведно с
Приложение № 1 съдържащ погасителен план, Разпечатка на изпратеното до ответника
електронно съобщение с Уведомление от 16.07.2018 и от 20.07.2018г., с което Ай Тръст
уведомява, че е платило задълженията на ответника Д. към „Кредисимо“ ЕАД, от
които се установява, че 18.08.2016 г. ответника
Л.Д. е изпратила електронно съобщение, наименовано „Заявление“
721291/18.08.2016г. ,с което е поискала да й бъде предоставен паричен кредит в
размер от 1 100 лева, вид на кредита credissimo плюс, посочила е трите си имена,
единен граждански номер, номер на лична карта, адрес, длъжнаст и месторабота,
мобилен телефон и електронна поща - ***@gmail.com.
На посочения
електронен адрес на ответницата още на 18.08.2016г. е изпратен Стандаретен европейски формуляр / СЕФ/ и договор 721287/18.08.2016г. и Общи условия. Приложен е и погасителен план
за сума в размер на 2000 лева.
Приет е и Договор
за потребителски кредит №721291/18.08.2016г./л.112/ за предоставяне на заемна сума в размер на
1 100 лева, с приложен погасителен план в Приложение №1, като сумата от 1100 лева е разделена на 15
месечни погасителни вноски в размер на 86,81 лева, лихвен процент по кредита в
размер на 26,24 %, ГПР в размер на 50,00 %, и общ размер на всички плащания в
размер на 1302,15 лева. Приет е и обединен погасителен план съобразно договора
за поръчителство изпратен по електронен път на 18.08.2016г. до Л.Д., съгласно
който вноските остават 15 месечни вноски, като освен погасителна вноска в
размер на 86,81 лева, е посочена и месечна вноска гарант в размер на 78,74
лева, като общата дължима сума на месец става 165,55 лева.
От приетия
по делото Договор за предоставяне иа поръчителство от 18.08.2016 г., сключен
межу „Ай Тръст“ЕООД и Л.Н.Д. и Договор за поръчителство от 18.08.2016 г.,
сключен между „Кредисимо“ЕАД и Ай Тръст, се установява че „Ай Тръст“ЕООД се съгласява да поръчителства на ответника Д.
по предоставения й паричен заем в размер на 1100 лева от „Кредисимо“ЕАД, като
следва да заплаща възнаграждение съгласно чл. 8 ал. 1 от договора, в размера
посочен в Приложение № 1, а именно в размер на 78,75лв. месечно /л.134 и 136 /
за периода на действие на договора за кредит.
Приложен е по
делото Протокол №356/02.02.2018г. за извършени услуги по извънсъдебно събиране
на просрочени вземания на Люка Н.Д. без име на лицето, което го е подписало за
Ръководител отдел събиране на вземания към „Кредисимо“ЕАД, а само е положен подпис. Посочена е като начислен сума от 56,38
лева.
Прието е по
делото Удостоверение за погасени
задъжения от „Кредисимо“ЕАД , с което се удостоверява, че е „Ай Тръст“ЕООД е погасило всички задължения на Л.Д. по
договор 721291/18.08.2016г. не се сочи обаче нито датата на погасяване, нито
каква сума се погасява.
За
изясняване на спора от фактическа страна се изслуша заключение по допусната
Съдебно техническа експретиза, приета в о.с.з. и неоспорена от страните като
вещото лице К. посочи, използваният шрифт е серифен от типа шрифт „Таймс Ню Роман“, с големина 12,283 и 12,303
pt. Стилът на изписване е Нормален, Болд/подчертан/, Италик/ наклонен/ в
различни части на изследваните документи/ договор за кредит 721291/18.08.2016,
общи условия и погасителен план/ .
Съдът
намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 146 вр. чл.
240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР за присъждане на сумата от 630,79 лева —
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 721291, сключен на
18.08.2016 г. между кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД и кредитополучателя Л.Н.Д.,
56,38 лева — административни разноски; 63,69 лева — договорна лихва за периода
от 21.03.2017 г. до 20.11.2017г.; 118,36 лева — наказателна лихва за периода от
21.04.2017 г. до 12.07.2018 г., които суми са заплатени изцяло от ищеца „Ай
Тръст“ ЕООД въз основа на сключен с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство от
18.08.2016 г., с което поръчителят се е суброгирал в правата на кредитора,
както и иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за присъждане на
сумата от 232,88 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство, сключен на 18.08.2016 г. между длъжника Л.Н.Д. и поръчителя
„Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаване на
заявлението по чл. 410. Съгласно
чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК, като в настоящия случай е спазен
срока, поради което искът е допустим.
За да бъде
уважен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 146 вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, е необходимо да се
установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): действителен
договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът дължи претендираните вземания, чиято
изискуемост е настъпила; неизпълнение от страна на ответника на задълженията му
по договора за потребителски кредит; действителен договор за поръчителство,
сключен между кредитора и ищеца;изпълнение на задълженията на длъжника по
договора за потребителски кредит от страна на поръчителя, с което последният се
е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.
Между
страните не се спори, че предоставения заем е в размер на 1 100 лева,
който действително е бил получен от ответника Д., като доказателство за това е
и приетата в оригинал на разписка от каса на Изипей, където ответицата лично се
е подписала , че е получила сумата от 1 100 лева на дата 19.08.2016г./л.99
от делото/.Ищецът признава и обстоятелството, че до момента ответника е платил
сума в размер на 1209 лева.
Ответникът
не оспорва сключването на договора за потребителски кредит както и получаването
на сумата от 1 100 лева, както и че е върнал 1209 лева.
Съгласно чл.
6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Процесният договор за
потребителски кредит има характеристиките на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични
средства (кредитиране) и е сключен като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние.При договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора (чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР).
За доказването на електронните изявления чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР препраща към
Закона за електронния документ и електронния подпис (загл. изм., ДВ, бр. 85 от
24.10.2017 г. – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги). Процесният договора за потребителски кредит е сключен на 18.08.2016
г., поради което приложение следва да намери действащият към този момент
материален закон, а именно Законът за електронния документ и електронния подпис
(ЗЕДЕП) в редакцията му от 21.12.2010 г.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП електронно изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП).
Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ (чл. 3,
ал. 2 ЗЕДЕП). Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител
не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК електронният
документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис,
заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на
електронен носител. По делото не е направено подобно искане, поради което
представените на хартиен носител заверени преписи от договора за кредит и
общите условия към него, представляващи електронни документи, са годно
доказателство за съдържанието на материализираните в тях електронни изявления. Въпреки
това обаче при изготвянто на СТЕ се представи на електронен носител сключения
договор за потребителски кредит, общите условия и погасителния план.
Съгласно чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена
или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото
авторство. Доколкото процесния договор за потребителски кредит съдържа в
електронна форма лични данни на ответника (три имена, ЕГН, адрес, телефон,
електронна поща) следва да се приеме, че носи неговия електронен подпис.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 1 ЗЕДЕП придава
значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис. По смисъла на чл. 13, ал. 3 вр. чл. 16
ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който
е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за
квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и
удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и
е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа). По делото
не се твърди, а и не се установява, че процесните електронни договори за
потребителски кредит са подписани от страните с квалифициран електронен подпис.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП обаче
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод
за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т. III,
11 вр. т. III. 2.9., б. “а“ от общите условия към договора за потребителски
кредит, на която се позовава ищецът. В посочените клаузи е предвидено, че ако
кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да бъде
обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подава с въвеждането на
команда „декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил
съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“ на указаното за това място на
сайта от кредитополучателя, като с извършване на посочените действия
заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът – приети и
подписани от същия. Съдът намира, че по силата на т. III, 11 вр. т. III. 2.9.,
б. “а“ от общите условия към процесния договор за кредит страните са постигнали
съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП, че ще признават стойността
на електронния подпис на саморъчен в отношенията помежду си. Ето защо следва да
се приеме, че представеният договор за кредит представлява подписан частен
електронен документ, който се ползват с формална доказателствена сила относно
авторството на обективираните волеизявления съгласно чл. 180 ГПК.
Съгласно чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава
спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото
задължение. По делото е представен договор за поръчителство от 18.08.2016 г.
със страни „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“
ЕООД с предмет обезпечаване на задълженията на Л.Н.Д. по договор за
потребителски кредит № 721291/18.08.2016 г. с кредитодател „Кредисимо“ ЕАД.
Договорът не съдържа параф (саморъчен подпис) на страните. Доколкото процесният
договор за поръчителство съдържа в електронна форма индивидуализиращи данни за
страните (фирма, ЕИК, седалище и адрес на управление, органен представител)
следва да се приеме, че той представлява електронен документ, който носи
електронните подписи на страните. По делото обаче не се твърди, а и не се
установява, че договорът за поръчителство е подписан с квалифициран електронен
подпис, нито че страните са постигнали съгласие да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен съгласно чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП.
Ето защо съдът намира, че представеният договор за поръчителство представлява
частен неподписан документ, който не се ползва с формална доказателствена сила
относно авторството на материализираните в него волеизявления. Следователно
авторството на електронния документ подлежи на доказване с всички допустими
доказателствени средства по ГПК. В производството ищецът носи доказателствената
тежест да установи съществуването на валидно облигационно правоотношение по
договор за поръчителство с предмет обезпечаване на задълженията на ответника по
сключения договор за потребителски кредит. По делото обаче не се установява при
условията на пълно и главно доказване, че страните са постигнали съгласие за
сключване на процесния договор за поръчителство. При липса на положени
саморъчни подписи, липса на добавени квалифицирани електронни подписи, липса на
постигнато съгласие по чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП и липса на други доказателства не
може да се установи по безспорен начин авторството на обективираните
волеизявления. При това положение не може да се приеме, че ищецът се е суброгирал
в правата на удовлетворения кредитор съгласно чл. 146 ЗЗД, доколкото няма
правното положение на поръчител и не е носител на регресни вземания по чл. 143 ЗЗД. Следователно претендираните вземания не са възникнали на посоченото в
заявлението по чл. 410 ГПК основание и искът се явява неоснователен./ в този
смисъл Решение № IV – 148 от 18.12.2019 по в.гр.д.974/2019г. на ОС
Бургас/.
По делото липсват и доказателства "Ай тръст"
ЕООД да е изпълнило задължението си към "Кредисимо" АД по сключения
помежду им договор. Действително, прието като доказателство по делото е
Удостоверение за погасени задължения, /л.45/, изходящо от „Кредисимо“ ЕАД в
уверение на това, че задълженията на кредитополучателя Л.Д. по договор за
потребителски кредит №7212915/18.08.2016 г. са погасени от поръчителя , но
същото не представлява годно доказателство за погасяване на парично задължение.
Така представеното удостоверение не индивидуализира по надлежен начин
вземанията, чието изпълнение се търси с подаденото по реда на чл. 410 ГПК
заявление и с предявения въз основа на него установителен иск, а именно сумата
от 630,79 лева — главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане; 56,38 лева — административни
разноски; 63,69 лева — договорна лихва за периода от 21.03.2017 г. до
20.11.2017 г.; 118,36 лева — наказателна лихва за периода от 21.04.2017 г.
до12.07.2018 г.; 232,88 лева -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
По делото е представен договор за предоставяне на
поръчителство от 18.08.2016г. със страни „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител и Л.Д.
като потребител, ведно с приложение към него. Посочените документи не съдържат
параф (саморъчен подпис) на страните. Предвидено е, че поръчителят се задължава
да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да
отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя по договора за потребителски кредит, като за поемане
на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на
78,75 лева на месец за периода на действие на договора. По делото обаче не се
твърди, а и не се установява, че договорът за предоставяне на поръчителство е
подписан с квалифициран електронен подпис, нито че страните са постигнали
съгласие да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен
съгласно чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП. Ето защо представеният договор за
предоставяне на поръчителство представлява частен неподписан документ, който не
се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на
материализираните в него волеизявления. Следователно авторството на електронния
документ подлежи на доказване с всички допустими доказателствени средства по
ГПК. Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Съдът намира, че е налице основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за недействителност на процесния ненаименован договор за предоставяне на
поръчителство. Чл. 19, ал. 1 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От
анализа на посочената разпоредба може да се направи извод, че възнаграждението,
предвидено в договора за предоставяне на поръчителство, следва да бъде включено
в годишния процент на разходите. В приложението към договора за потребителски
кредит е предвиден годишен процент на разходите в размер на 50 %. Съгласно чл.
19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т. е.
по-висок от 50 %. От справка в търговския регистър се установява, че
кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя
„Ай Тръст“ ЕООД. При съвкупната преценка на посочените обстоятелства съдът
намира, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу
възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Т.е. предявеният иск за
заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е
неоснователен.
Основателно е и твърдението на ответника, че клаузите
в договора за потребителски кредит с Кредисимо ЕАД не са индивидуално
договорени. Това са тези
клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. Клаузите, към които препраща договорът /в случая към ОУ в чл.2/,
независимо че са обективирани като приети от потребителя при сключването му,
поначало се считат, че не са индивидуално уговорени. В тежест на ищеца е
установяване предварителното предоставяне на формуляра и разясняване на
условията по договора, респ. конкретните оспорени от ответника като нищожни
клаузи. Доколкото не са ангажирани други доказателства извън самия договор с
общите условия към него, съдът намира, че не е налице установяване от ищеца
индивидуално договаряне, поради което са налице предпоставки за преценка
неравноправността на посочените клаузи от договора– арг. от чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е
приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които –
общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент
по кредита(т.9); годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т.11) .В настоящия случай съдът счита, че договорът е изготвен на разбираем
език и в тази връзка са спазени изискванията на закона. Шрифтът е над 12. От договора обаче не става ясно изобщо какъв
е годишния лихвен процент, по какъв
начин се отразява в размера на погасителните вноски. Такъв става ясен едва след като се прегледа
приложението към договора, към което е прикрепен и погасителния план. Липсва методика за изчисляване на лихвата. Липсва
погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Отделнно от това е приложен обединен погасител
план който също не отговаря на посочените изисквания.В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22 във
вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на
същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са
определяеми такива. Предвид на което същите се явяват и неравноправни клаузи
правят същия нищожен съгласно чл. 146 ал.1 от ЗЗП. Предвид на което съобразно
чл. 23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В настоящия случай ответницата е изплатила цялата главница.
Предвид на изложеното искът се явява неоснователен,
като ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените разноски по делото, като
предвид направеното възражение за прекомерност /л.81/ то следва да се присъди
адвокатско възнаграждение съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК съобразно материалния
интерес чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004 на ВАС и броя на съдебните заседания в размер на 508 лв. и
200 лева за експертиза.
Возим от
горното Пещерския районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1463, район „Триадица", бул. „Витоша" № 146,
Бизнес център „България", сграда А, представлявано от управителя Ива
Шаламанова, против Л.Н.Д., ЕГН **********, адрес: ***,иск за приемане за
установено дължимостта от страна на ответника в полза на ищеца на сумите, а
именно: 630,79 лева — главница, ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението в съда до окончателното й изплащане; 56,38 лева —
административни разноски; 63,69 лева — договорна лихва за периода от 21.03.2017
г. до 20.11.2017г.; 118,36 лева — наказателна лихва за периода от 21.04.2017 г.
до 12.07.2018 г.; 232,88 лева - възнаграждение по договор за предоставяне иа
поръчителство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 432 от 19.09.2018 г. по ч.гр.д № 1233 / 2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на Л.Н.Д., ЕГН **********, адрес: ***,
сумата от 708 лева деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението пред
Окръжен съд – гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: