Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV- Г
състав в публичното заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.д.N15054 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №357791 от 11.03.2018г.,
постановено по гр.д.№7285 по
описа за 2016г., Софийският районен съд, 59-ти състав е признал за незаконно уволнението на Д.Р.Д., с ЕГН **********,***,
и е отменил Заповед № 155 от 11.12.2015
г. на Директора на „БДЖ – Т.П.“ ЕООД - Поделение за Т.П. София, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, с която на основание чл. 189, ал. 1 от КТ, на осн. чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 187,
т. 2, 3, 9 и 10 от КТ и на осн. чл. 188, т. 3 от КТ, на ищеца било наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като незаконосъобразна.
Възстановил е Д.Р.Д. на заеманата преди незаконното уволнение длъжност
«машинист, локомотивен, влакова работа III гр." в „БДЖ –Т.П.“ ЕООД -
Поделение за Т.П. София. Осъдил е „БДЖ –Т.П.“ ЕООД - Поделение за Т.П. София, с
ЕИК ********, да заплати на Д.Р.Д., сумата в размер на 1 133,55 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба -
09.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение
за периода 14.12.2015 г. - 29.01.2016 г., през което време ищецът е останал без
работа, както и сумата в размер на 1 100 лева, представляваща направени по
делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК - адвокатски
хонорар за един адвокат. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „БДЖ – Т.П.“
ЕООД - Поделение за Т.П. София да
заплати по сметка на Софийският районен съд сумата в размер на 610 лева,
представляваща държавна такси от 30 лева за неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ и 30 лева за неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, държавна
такса в размер на 50 лева за оценяемия иск по чл. 225, ал. 1 от КТ, депозит за
изготвянето на съдебно-икономическа експертиза по делото, платен от бюджета на
съда в размер на 200 лева, и депозит за изготвянето на съдебно-техническа
експертиза по делото, платен от бюджета на съда в размер на 300 лева. С решение
от 07.08.2018год. на СРС, 59-ти състав е
допусната поправка на явна фактическа грешка в постановеното решение по делото
от 11.03.2018год., като е вписана банковата сметка на ищеца.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника „БДЖ –Т.П.“ ЕООД - Поделение за Т.П.
София, в която посочва, че обжалваното решение е
неправилно и постановено при нарушение
на материалния и процесуалния закон. Смята, че в случая неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че
работодателят не е изпълнил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание,
като не е поискал обяснения от работника,
като работникът нито е изслушан, нито са приети негови писмени обяснения и
което е нарушение на процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание и за което съдът следи служебно, поради
което заповедта се явява незаконосъобразна
и следва да бъде отменена без да бъде разглеждан спора по същество. Смята,
че постановеното е в противоречие и с практиката на ВКС и няма значение как и
кой е поискал обяснения, не се изисква специално упълномощаване на трети лица
от страна на работодателя и същественото е да се е запознал с обясненията на
наказвания преди налагане на наказанието.
Също така смята, че неправилно е прието, че до субекта на дисциплинарна
власт не са стигнали обясненията на ищеца. Сочи, че свидетелят Н.е посочил, че
по доклада рег.№93-00-3232/19.11.2015год. комисията е отправила питане към ищеца за събитията от
06.11. и той си е написал собственоръчно обясненията какво се е случило при
дежурството. Също така и по нарушенията по доклада с
рег.№93-00-3468/09.12.2015год. също е прието неправилно, че не са искани
обяснения след като е било ясно за кой случай се отнасят обясненията и не става
дума за никой друг случай, освен за установеното наличие на алкохол у ищеца и с
което той е бил наясно. Смята, че след като в самата заповед за уволнение
подробно и изрично са посочени всички събрани доказателства, които са послужили
на работодателя да вземе решение сред които
са и обяснение от 12.11.2015год. и обяснение от 10.11.2015год., които са
обсъдени в мотивите на заповедта, с което поставя въпроса, че са взети
обясненията извън всякакво съмнение. Моли да се отмени първоинстанционното
решение и да се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове като
неоснователни. Претендира за присъждане на разноските по делото. В
съдебно заседание пред въззивния съд представителят на въззивника поддържа
въззивната жалба и е посочено изрично,
че няма оплаквания по доклада на съда, знае, че тежестта на доказване на законосъобразността
на уволнението е за работодателя, включително и че е искано и събрано обяснение
от работника за извършеното от него преди налагане на наказанието и в тази
връзка изрично е посочено, че не се иска събиране на доказателства. Заявено е,
че няма спор, че изготвените доклади и докладни не са връчвани или съобщавани
на ищеца. Претендира за разноски по делото съгласно списък и прави възражение
за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение навъззиваемата
страна.
Въззиваемата страна, ишец Д.Р.Д.,
чрез своя пълномощник по делото адв. Д. в писмен отговор оспорва въззивната жалба и
смята, че първоинстанционното решение следва да се потвърди. Претендира за
разноски по делото за адвокатско възнаграждение за което представя и списък за
разноските.
Софийският
градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от Д.Р.Д. с обективно кумулативно съединени искове срещу „БДЖ
– Т.П.“ ЕООД - Поделение за Т.П. София, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед №155/11.12.2015г. и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 от КТ- за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за заплащане на
обезщетение за оставяне без работа в първоначално посочен размер от 5918,52лв. за периода от 14.12.2015год. до
14.06.2016год. и поради оттегляне за част от исковата
претенция за периода 29.01.2016год. до 14.06.2016год. е прекратено
производството в тази част с влязло в
сила определение на съда от 11.12.2017год.
В
исковата молба ищецът излага, че работел в ответното
дружество по силата на трудов договор от 13.11.2004г. в Локомотивно депо
"Дупница", като длъжността на ищеца била «помощник локомотивен
машинист - ел. локомотиви». Впоследствие, считано от 04.02.2013 г. бил
преназначен в "БДЖ - Т.П." ЕООД на длъжност «машинист, локомотивен, влакова работа III гр." в Локомотивен
район Дупница, като договорът бил за неопределено време. Твърди, че уволнението
му, извършено със заповед № 155/11.12.2015г., връчена
на ищеца при условията на отказ, с която му било наложено дисциплинарно
наказание - „дисциплинарно уволнение” на осн. чл. 187, т. 2, 3, 9 и 10, във вр.
с чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ /системни нарушения на трудовата дисциплина/ и чл.
190, ал. 1, т. 7 от КТ /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/ е незаконно. Посочва, че в дисциплинарното
производство били ограничени правата му да разбере за какво нарушение е
образувано дисциплинарното производство и съответно за какво нарушение да се
защитава, като не му били връчени никакви документи, доклади, посочени в
заповедта, но и също така не е извършил описаните нарушения и няма пряка вина
за нарушаването на сглобката между бандажа и колелото. Сочи също така, че не му
станало ясно за колко нарушения се искат обяснения, в какво се изразяват
нарушенията, като и писмено искане за даване на обяснения не му е правено.
Смята, че няма вина за неизправността на локомотива и което е посочил във
възражението си, локомотивът, не е имал проблеми по отношение на спирачната
система, не е усетил миризма и поради факта, че локомотивът, който обслужва бил
последен вагон не би могъл да усети такава при скорост от около 80 км. За
проблем относно задържане на САБ регулатора предупредил същевременно на два
пъти депомайстора, както и застъпващия
след него машинист. Също така относно второто нарушение заявява, че не се е
явил на работното си място в нетрезво състояние, не му е вземана кръвна проба и
такава не му била разрешено да направи и с оглед и на подаденото възражение
счита, че не е установено по надлежен ред алкохолното съдържание в кръвта и
уредът с който е установено е неверен и неточен. Посочва, че в заповедта са
описани множество нарушения, които обаче се кумулират в едно, поради което му е
невъзможно да организира защитата си, като са описани шест нарушения, но
обяснение за всяко от тях не е давал. Счита, че не е вярно, че има системност
при извършване на нарушенията и което съобразно чл.7 от Общите правила за
вътрешния ред в предприятието изисква извършването на три или повече отделни
нарушения на трудовата дисциплина, за да се приеме наличие на системност. Но и
дори да се приеме, че са изискани обяснения смята, че наказващия орган не е
съобразил посочените обстоятелства от него и доказателствата и което не става
ясно от заповедта. Смята и, че заповедта не е мотивирана и липсват всички
изискуеми реквизити. Поради което моли дисциплинарното уволнение да бъде
отменено като незаконосъобразно, да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност и да му бъде заплатено обезщетение за оставането му без
работа, което е уточнено в последното по делото заседание, че е за периода
от 14.12.2015год. до 29.01.2016год. след
като след този период е започнал работа при друг работодател, със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.
В
отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове, твърди, че
уволнението на ищеца е законно, след като работодателят е уведомен с два доклада
с рег.№93-00-3232/19.11.2015год. и рег.№93-00-3468/09.12.2015год. и които подробно са описани извършените
нарушения, като по първия доклад са констатирани шест отделни нарушения и следва да се отхвърлят
предявените искове изцяло. Посочва, че не отговаря на истината твърдението, че
не са поискани обяснения след като комисията назначена да извърши разследването
на случая е поискала устно от ищеца да даде обяснение по всички разглеждани
обстоятелства и което той е дал именно с рапорт-обяснение рег.№282/12.11.2015год.,
а са събрани и доказателства по случая.
За
да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че при налагане
на дисциплинарното наказание на ищеца работодателят не е спазил предвидената по
чл.193, ал.1 КТ процедура преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша работникът или да приеме писмените му обяснения и които ако са устни работодателят следва да
направи това лично или да поиска обясненията по повод именно на дисциплинарната
процедура, а обяснения по друг повод нямат правно значение. Като в конкретния
случай не се установява както от свидетелските показания, както и от останалите
доказателства да е спазено изискването на закона в чл.193, ал.1 КТ, поради
което и с оглед разпоредбата на ал.2 на чл.193 КТ, това е абсолютно отменително
основание, нормата която урежда процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание е императивна, съдът следи служебно за нейното спазване и е основание
заповедта за дисциплинарно наказание да бъде отменена без да бъде разглеждан
спора по същество и обсъждани доказателствата по делото.
При извършената служебна проверка
по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените
с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. Настоящия
състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение е и правилно, но по други мотиви, като
независимо, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсват каквито й
да е обяснения на работника преди налагане на уволнението му и с оглед на което
не е обсъдил събраните по делото доказателства, следва да се разгледа спора по
същество, включително като се обсъдят всички събрани по делото доказателства и
следва да се вземе в предвид следното:
Между
страните по делото не е спорен фактът, че са се намирали в безсрочно трудово
правоотношение по силата на което ищецът Д.Р.Д. е изпълнявал при ответника длъжността „машинист, локомотивен, влакова работа ІІІ
гр.“, при Локомотивно депо Дупница, ЕП Перник в Поделение за Т.П. София към
„БДЖ-Т.П.“ЕООД, съгласно трудов договор и допълнително споразумение към него №796/15.04.2014год.
и с оспорената заповед №155/11.12.2015год.,
която е връчена на 14.12.2015год., при отказ да се подпише получаването, работодателят
е прекратил трудовото правоотношение с ищцата
поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
С оспорената заповед №155/11.12.2015год. на
директора на ПТП София-БДЖ „Т.П.“ЕООД след като се е запознал с доклад от
19.11.2015год. на началника на „Локомотивно депо Дупница приложените към него
доклад на комисията по разследване, обяснения, включително и обяснение на Д.Д.
и доклад от 09.12.2015год. на ВИД началник на Локомотивно депо Дупница, както и
приложени към него материали и обяснение на Д.Д. е посочено, че е установено,
че на 06.11.2015год. машинист
локомотивен Д.Р.Д. е обслужвал локомотив № 42-184 прикачен, като бутащ
локомотив на опашката на влак 50503 теглен от влаков локомотив № 43 -542 начело
на композицията и след приключването на дежурството си Д. предава локомотив №
42-184 на дежурния депомайстор А. А.,
който от своя страна извършва проверка на ходовата част на локомотива и
установява силно нагрети фрикционни възли на трета и четвърта колоос (стопени
два броя калодки на същите колооси и силно намалени размери на останалите
калодки) и тези технически неизправности налагат спиране на локомотива от
експлоатация до отстраняването им. Като първо извършено нарушение, което е
извършил Д. е посочено, че не е
установил навреме, самозадържанете на спирачната система на трета и четвърта
колоос на локомотива и което е следвало да направи след като в този случай
се развива голяма температура, образува се пушек и се отделя силна миризма,
която е можел и е трябвало да усети, а монометърът на локомотива е бил
изправен, отчел е самозадържането и което е следвало да се види, поради което е
нарушил чл.30 от ИТПС 505/13 /Инструкция за работа на машинисти, локомотивни и
помощник-машинисти, локомотивни в «БДЖ - Т.П.» ЕООД/, която предвижда, че
локомотивния машинист е длъжен да обръща внимание на прецизното изпробване на спирачките, а по
време на път за правилното манипулиране с тях, спазване допустимите скорости,
ограничени от състоянието на железния път и наличната спирачна осигуреност на
влака и локомотива, на бдителността и съсредоточеността през време на работа,
както и е нарушил и чл. 39, ал.1 от
същата инструкция, че по време на движение на влака, при престои и маневра
машинист, локомотивен трябва да следи за нормалната работа на възлите,
агрегатите и механизмите на локомотива. Като второ нарушение в уволнителната заповед е посочено, че в случая не е
предприел действия да преустанови самозадьржането на спирачките чрез
ръчното им разхлабваме и което е сторил с оглед на обясненията му едва след
спирането му в гара Делян и с което е нарушил чл.39, ал.2 и ал.3 от същата
инструкция- при откриване на появили се неизправности да взема мерки за
незабавното им отстраняване със
собствени и на помощника му сили и когато откритата неизправност не може да се
отстрани със силите на локомотивната бригада, тя взима възможните мерки за
освобождаване на междугарието, след което се уведомява диспечер, сменен,
локомотивен и се чакат разпорежданията му, като се информира и дежурния
депомайстор. Като трето нарушеше
извършено от Д. е посочено, че не е съобщил при предаване на локомотива за
констатираната повреда, което представлява неизпълнение на предписаното
задължение в чл. 20, ал.2 от ИТПС 505/13- за изпълнението на възложената работа
за всяко пътуване (дежурство) машинист, локомотивен се отчита пред дежурния
депомайстор в локомотивния район/експлоатационен, на когото предава пътния лист
и изразходваната част от скоростната лента, а ако е имало произшествие, повреда
задължително уведомява с писмен рапорт. Като четвърто и пето нарушение е посочено, че Д. не е изпълнил предписаното задължеше в чл.507,
ал.1,т.4 от Правила за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура
на Национална компания „Железопътна инфраструктура”, че локомотивният машинист
е длъжен при наличие на неизправности, застрашаващи сигурността на движението,
незабавно да се обади по влаковата
радиовръзка, от аварийна колонка на междугарието или да спре влака в
първата гара и да уведоми дежурния ръководител движение, като по възможност
съобщава и причините за това и петото
нарушение, че не е отразил в бордовия дневник на локомотива техническата
повреда на спирачките в нарушение на чл. 5, ал. 2 от «Инструкция за бордовите
дневници на локомотивите на «БДЖ-Т.П.» ИТПС 516/12. Като шесто нарушение е посочено, че е причинил увреждане на имуществото
на работодзателя и която по предварителна калкулация възлиза на 1933,55лв. Като
т.ІІ е посочено в заповедта, че на 04.12.2015год. при извършен
инструктаж и проверка за употреба на алкохол с „Draeger Alcotest 6810” ида. №
ARDB-0072 от дежурния депомайстор Камжилов на машинист локомотивен Д.Р.Д.,
назначен по ежедневен план за служба на машинистите за дата 04.12.2015г. е отчетена положителна проба с №41136 в
07:47ч. на същия ден, която е регистрирала 0,25
на хиляда остатъчен алкохол в кръвта на проверявания и поради наличие на
концентрация на алкохол в кръвта над 0,1 на хиляда Д.Р.Д. е отстранен от работа
в изпълнение на чл. 19, ал.2 от Наредба №54
от 02.06.2003 г. за медицинските и психологическите изисквания към
персонала, който осъществява железопътни превози на пътници и товари и
съпътстващите ги дейности, и за провеждане на предпътните (предсменни)
медицински прегледи и чл.5 и чл.6 от Правилата. Изрично е посочено, че явявайки
се на работа по въздействието на алкохол Д. е допуснал нарушение на чл.19, ал.2
от Наредба №58/2006 г. на Министъра на транспорта за правилата за техническа
експлоатация, движението на злаковете и сигнализацията в железопътния транспорт
и на чл. 26, т.Б от ИТПС 505/13 Инструкция за работа на машиниста, локомотивни
и помощник-машинисти, локомотивни в «БДЖ - Товарни, превози» ЕООД. Изрично в
заповедта е посочено, че взети в предвид писмени обяснения с
рег.№282/12.11.2015г. и рег.№305/04.12.2015г., както и при налагане на
наказанието е взето в предвид, че със заповед №110/11.08.2015год. е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, а осъществените
нарушения са системни нарушения на трудовата дисциплина и са други тежки
нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1,т.7 от КТ.
Приложен рапорт обяснение на А.С.А.от 06.11.2015год., който е депомайстор на
същата дата и който е посочил, че при приемане на локомотив 42-184 от вл.50503
в депо обслужване от машиниста Д.Р.Д. направил визуален преглед на механичната
част на локомотива, заедно с дежурния шлосер и установили, че колоосите на
втора талига са силно нагряти с променен цвят на метала и изгорени белези на
бандажните гривни, стопени два броя колодки и повредени колодко държатели в
следствие на триенето, а останалите колодки били със силно намалени размери, като дежурния шлосер отстранил
неизправностите.
Приложен е рапорт-обяснение от 10.11.2015год.
от ищеца Д.Р.Д., който е посочил, че на 07.11.2015год. при обслужване на
влак 50503 в между гарието Долни Раковец-Делян при буташ локомотив, направил
самозадържане без да отчита на монометъра и бил спрян в гара Делян и установил,
че колодките са нагрети след което разхлабил спирачките, обслужили влака да
гара Дупница, след което прибрал локомотива в депото и уведомил депомайстора,
че локомотива самозадържа и не показва на монометъра.
Приложена е заповед
№49/10.11.2015год. от началник Локомотивно депо Дупница/стр.34 по делото на
СРС/, в която във връзка със прегряване на спирачната система на локомотив
42-184 е наредил на 13.11.2015год. да се събере комисия в посочен състав и
която да разследва причините и да опише щетите, както и има ли вина
локомотивния машинист. Във връзка с възложената проверка е изготвен доклад/стр.35/ от председателя на
определената комисия Н.Н.- главен експерт от 13.11.2015год., в който е
посочено, че след извършен оглед на
ходовата част на локомотив 42-184, комисията е констатирала, че е нарушена
сглобка между бандажа и колелото /превъртял бандаж/ на 3-та и 4-та колоос на
локомотива, стопени са два броя колодки и повредени два броя колодко държатели
и е изгоряло мехче на носача на тяги на първа талига. Установена била
изправност на спирачната система-спирачни монометри и разхлабители. Запозната
била с рапорт-обаснение на А.А.и от Д.Д.
и е констатирано, че на 06.11.2015год. машинист локомотивен Д. Р.Д. с локомотив
42-184 е прикачен като бутащ локомотив на опашката на влак №50503, с влаков локомотив
43-542 и при приемането на локомотива от дежурния депомайстор А., който е
извършил оглед на ходовата част на локомотива и установяване на силно нагряти
3-та и 4-та колоос, стопени два броя
колодки и силно намалени размери на останалите колодки. Комисията е посочила в
доклада, че причините довели до нарушаването на сглобката между бандажа и
колелото/превъртял бандаж/ на 3-та и 4-та колоос на локомотива-първото констатирано от комисията
нарушение-т.1/ е в следствие на прегряване колоосите от неправилна
експлоатация на спирачната система от страна на машиниста Д.. Констатирано е,
че Д. не е отразил вписване в бордовия дневник при обслужването на локомотива на 06.11.2015год., което е
нарушение на чл.5 от ИТПС516/12 за бордовите дневници. В графата забележка е
посочено, че в следствие на конструктивни изменения на спирачната система на
локомотив 42-184 са монтирани два броя механични разхлабители по един за всяка
талига.
В доклад от началника на
Локомотивно депо Дупница от 19.11.2015год./
стр.33 по делото на СРС/ изготвен до
Директора на ПТП София, е посочено, че
комисията е констатирала, че причините довели до нарушаването на сглобката
между бандажа и колелото/превъртял бандаж/ на 3-та и 4-та колоос на
локомотива-първото констатирано от комисията нарушение-т.1/ е в следствие на
прегряване колоосите от неправилна експлоатация на спирачната система от страна
на машиниста Д.. Констатирано е, че Д. не е отразил вписване в бордовия дневник
при обслужването на локомотива на 06.11.2015год.,
което е нарушение на чл.5 от ИТПС516/12 за бордовите дневници и е предложено да се наложи най-строго
дисциплинарно наказание и да заплати щетите.
Приложен е доклад от 04.12.2015год. от началник Локомотивно депо Дупница,
към който е приложен копие от доклад на главен експерт К. от същата дата, в
който е отразено, че на същата дата при извършен предпътен инструктаж и
проверка за употреба на алкохол с алкотест на служителя Д. Р.Д. е отчетена
положителна проба с 0,25% остатъчен алкохол
в издишания въздух, за което е съставен протокол по образец, също приложен по
делото и е отстранен от работа ищецът.
Приложен е рапорт-обяснение от ищеца
Д.Д., в който е посочил, че на 04.12.2015год. при явяване на работа е отчетен
алкохол, защото на гладно пиел шведска горчивка, която съдържа алкохол и до
тогава не му е показвало от нея, затова останал изненадан.
От разпита на свидетеля К., разпитан в
първоинстанционното производство/стр.152 по делото СРС/ се установява, че е участвал като главен експерт експлоатация в
Локомотивно депо гр.Дупница в проверка за алкохол, не си спомня за случая на ищеца, но
потвърждава подписите си върху доклад и протокол за проверка на алкохол от
04.12.2015год. и щом ищецът е отстранен от работа явно е нарушил инструкциите.
Вписан е в протокола колко му е издишвания въздух, а кръвни проби са въпрос на
проверявания.
Свидетелят Н./стр.164 по делото на СРС/
посочва, че е участвал в назначена комисия във връзка с разследване на
причините довели до превъртане на две колооси на локомотив 42-184 и комисията установила
превъртели бандажи на трета и четвърта колоос или общо четири бандажа, силно
нагрети и стопени калодко държатели, с керемиден цвят в следствие на прегряване
и задържане на спирачните апарати и не разхлабени спирачки. Посочва, че това
става в следствие на задържане на спирачките, получава се висока температура,
което довежда до разпресоване-бандаж и се получава според него в рамките на
половин час, като се усеща неприятен мирис от висока температура и задушлив газ.
Посочва също така, че след оставяне на локомотива в депото от ищеца дежурния
депомайстор А.С.е отразил в своя анализ, че е извършил смяна на няколко броя
колодки на локомотива и е със запален мех на кутията на централния болт на
трета колоос в следствие на триене и изхвърлена искра се запалват части на
локомотива. Сочи, че при възникване на неизправност по време на път
локомотивния машинист е длъжен да уведоми дежурния депомайстор и същевременно да
попълни книга образец и каквато в случая ищецът не е попълнил, както и да се
отрази в бордовия дневник и каквото отразяване също няма, както и не е предаден
пътния лист. Посочва, че по случая е назначена комисия, която е имала
задача да изясни причините до
разпресоване на сглобката венец-бандаж и запалване на мехчето на кутията и е
отправено питане до Д. за събитията и той собственоръчно е дал обяснения до
работодателя за случващото се по време на дежурството, като е питан и за
превъртените бандажи. Посочва, че локомотивът при разследваното е седял в
Локомотивното депо на канал, за да бъде прегледан и след инцидента е бил
изкарван и след което се установило, че е нарушена сглобката на бандажите, има
следи от пожар на мехчето на кутията
на централния болт, като пожарът е станал в депото, като депомайсторът А.С.същия
го е гасил. За спирачната система е посочил, че не е имало отбелязване да е
повредена. Посочва, че е участвал в комисията във връзка с проверка на алкохол
и е бил при съставяне на протокола, като е прочел на ищеца правилата, че при
проверка от протокола за установяване на
алкохол в издишвания въздух, копие от който е предоставен, служителят в
рамките на определено време трябва ако желае да оспорва чрез кръвна проба в
най-близкия здравен център.
В съдебнотехническата експертиза е посочено,
че влаковата композиция на влак №50503 се състои от челен локомотив, вагони и
бутащ локомотив, в случая №42-184, в който се е намирал ищецът Д.. Посочено е,
че всички те са свързани по между си с главен въздухопровод, преминаващ по
цялата композиция и е част от спирачната й система и спирането на влака или
намаляване на скоростта се осъществява посредством намаляване на налягането в
главен
въздухопровод от машиниста управляващ челния локомотив, който задейства
спирачните апарати на всички вагони включително и на последния, след
увеличаване на налягането в главния въздухопровод от машиниста управляващ
челния локомотив, спирачните апарати на цялата композиция се разхлабват и
преустановяват триенето. Вещото лице е посочило, че със SAB
регулатора са премахва ръчното регулиране на лостовата спирачна система и
служат за регулиране на разстоянието между калотките и колелетата, за да има
постоянен и малак разход на сгъстен въздух, да се получава постоянен бутален
ход при задържане на спирачката, а от тук и постоянна спирачна сила. Също така
изрично вещото лице е посочило, че в бордовия дневник следва задължително да се регистрира
обикновен преглед на колоосите на локомотива при всяко негово приемане и предаване
и в случая е отразено, че на гара
Гълъбник влака №50503 е спрян в 19.07часа и тръгва на 19.10часа и от
обясненията на ищеца Д. е имало установяване на повреда в спирачната система,
което е станало между гарите Долни Раховец и гара Делян. В тази връзка
вещото лице, счита, че повредата в спирачната система е станала преди гара
Долни Раховец след като времепътуването между гара Долни Раховец и гара
Гълъбник е 10мин., при скорост 70км/час, а машинист не е забелязал какво става
с локомотива, според вещото лице е следвало тъй като се усеща неприятен мирис
от високата температура и се отделя задушлив газ в следствие на прегряване на
калотките, а от искрите, които изхвърчат в следствие на триенето се запалват
части от локомотива, брезентовия мех на носача на тяги на първа талига. Също
така вещото лице сочи, че в случая с локомотив №42-184 е невъзможно да е възникнала
такава повреда едновременно и на четирите SAB регулатора, като
най-честата повреда е скъсване на пружината на челюстта, тя се разтваря и не
може да има фиксация-т.е. не може да задържи. Посочено е, че в случай, че SAB
регулатора, се самонатяга това ще се отчете на монитора, който е на пулта на
управление на машиниста. Вещото лице
сочи, че в паспорта на локомотива за шестмесечен период не е констатирано да е
правен какъвто и да е ремонт на
SAB регулатора, но в дневника за ремонт по необходимост е
открит запис още от 28.10.2015г.,
записан от машинист локомотивен М.под точка №4 -„не държи SAB - четвърта
колоос- дясно“. След проверка на пътните
листове, вещото лице е посочило, че в последствие същия локомотив №42-184 е
изкарван за следващите дежурство още на 06/07.11.2015год. от 20.30ч. до 22 ч.
от машинист Т. за маневра гара Дупница, на 07.11.2015год. от 4.00ч. до 11ч. от
машинист К.от гара Дупница до Волуяк, на 07.11. от 15.10. до 21ч., на 10.11. Н.за
времето от 13.30ч. до 02ч. и на 11.11.2015тггод. от М.от 9.30ч. до 21.20ч. от
гара Волуяк до Дупнича. Но за
времето от 07.40часа до 20.37часа, когато локомотивен машинист на локомотив
№42-184 е бил Д.Р.Д. няма абсолютно никакъв запис. Вещото лице
посочва, че, при извършена проверка на
11.11.2015г. от маш-инструктор Н.е направен запис в бордовия дневник с текст
„Съмнение за превъртели бандажи - 4бр. на II -ра талига /разместени белези/,
след прибиране в депо локомотива се спира от експлоатация“ и на 14. 11.2015год.
е откаран за ремонт в Плевен в студено състояние. Даден е отговор и на въпроса,
че поради факта, че машинистът локомотивен Б.Р.Д. не е съобщил на М. за
констатирани повреди и на въпросната дата няма вписана бележка от него в
дневника за ремонт по необходимост М. е подпечатил и подписал пътния лист в
графа №12 и локомотивът впоследствие е приет, годен за експлоатация от ищецът Д.Д.,
за което се е подписал в пътния лист и го е потвърдил.
В заключението на ССЕ, приета от първоинстанционният съд е
посочено, че сумата за брутното месечно възнаграждение за последния пълен
отработен месец преди уволнението на ищеца-октомври 2015год. е включвало
основна заплата от 615лв., допълнително трудово възнаграждение с постоянен
характер за трудов стаж от 110,70лв. и 30лв.-за квалификация или 755,70лв. и за
периода от 14.12.-31.12. 2015год. сумата е от 377,85лв. Вещото лице е посочило,
че в счетоводството на ответника са осчетоводени ремонтни дейности и разходи за
вложени материали за ремонт по фактура от 30.12.2015год., с приложена
калкулация за 1874,50лв. на пренабиване на два броя колооси на локомотив 42-184,
както и за извършен ремонт на стойност
3123,62лв. с окончателна калкулация, която също е приложена по делото/стр.40/ с
отразяване, че ремонт продължава от 16.11 до 14.12.2015год.
Няма спор по делото и са представени
справка за трудови договори на името на ищеца, от която се установява,
че на 29.01.2016год. ищецът е сключил нов трудов договор с „Мини открит
въгледобив“.
При така установената фактическа обстановка, Софийският
градски съд достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Между страните в производството е съществувало валидно трудово правоотношение,
като ищецът е заемала длъжност “машинист локомотивен, влакова
работа III гр." в Локомотивен район Дупница“ при ответника "БДЖ - Т.П."
ЕООД и с атакуваната заповед работодателят е прекратил трудовото му правоотношение на основание чл. 195, ал.1 КТ поради дисциплинарно
уволнение.
Твърденията за незаконност на уволнението в исковата молба, очертаващи
основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна
защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес /така решение №
77/8.03.2011 г. по гр. дело № 127/2010
г. на ВКС, IV г. о./, са свързани с това, че от една страна е оспорено, че
са ограничени правата на работника да разбере за какви нарушения е образувоно
дисциплинарното производство, като не са му връчени никакви документи в тази
връзка-доклади и в тази връзка не са му искани обяснения за всяко от посочените/
още повече че са описани шест такива, както и смята заповедта не е мотивирана,
но не е и извършил описаните нарушения, няма пряка вина за нарушаване на
сглобката между бандажа и колелото и не
е налице системност при извършване на твърдяните нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Това
са задължителни реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
тъй като тази правна норма има императивен характер, съдът е длъжен във всеки
конкретен случай да се произнесе по съответствието й с формата установена в
закона, преди да разгледа спора по същество. Мотивирането на заповедта не е
самоцелно упражнение, нито формалистично изискване, а е продиктувано от
конституционното право на защита на работника или служителя и неговото
предназначение е уволнения работник или служител да знае за какво конкретно
нарушение, извършено от него или приписването му е уволнен, защото тогава ще може
да се защити. Като то определя и предмета на защита и в спора за незаконното
уволнение, проверка спазването на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ
за които съдът следи служебно. Посочването на нарушението в случая означава
неговото конкретно описание, посочване на обективните и субективните признаци
на деянието, как, с какви действия или бездействия е извършено нарушението, в
каква последователност, какъв е резултата от него, ако има резултат. В случая
заповедта е мотивирана, като е наложено дисциплинарно наказание уволнение на
ищеца поради това, че за първата дата -на
06.11.2015год. при обслужване на бутащ локомотив №42-184, който е на
опашката на влак 50503 не е установил навреме самозадържане на спирачната
система на трета и четвърта колоос на локомотива, не е предприел действия да
преустанови самозадържането на спирачките чрез ръчното им разхлабване и което е
сторил след спирането в гара Делян, също така не е съобщил при предаване на
локомотива за констатираната повреда, при наличната неизправност не се е обадил
по влаковата радиовръзка от аварийната колонка на междугарието или да спре
влака, като не е отразил техническата неизправност на спирачките и в бордовия
дневник, и пътния лист а също така е причинил
и увреждане на имуществото на работодателя при предварителна калкулация
посочена като 1933,55лв. Също така и по
т.ІІ от заповедта, за това, че на 04.12.2015год. при проверка за употреба на
алкохол преди започване на работа на ищеца е отчетена положителна проба с
дрегер от 0,25 на хиляда остатъчен алкохол в кръвта, като са посочени и кои
разпоредби са нарушени. Поради което е неоснователно е оплакването на ищеца, че
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е мотивирана.
Изцяло в доказателствената тежест на ответника работодател е да проведе
пълно и главно доказване относно фактите и обстоятелствата на които се
позовава, за да посочи, че са налице нарушения на трудовата дисциплина от ищеца
и които са основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание-
уволнение, както и, че е спазил и реда за налагането му.
Разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, регламентира задължение за работодателя
преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. В случай, че работодателят не е изслушал работникът или
служителят или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното
наказание, без да разглежда спора по същество- чл.193, ал.2 КТ, като с оглед на следващата алинея на същия член-чл.193, ал.3 КТ разпоредбата не се прилага, когато обясненията на работника или на служителя
не са били изслушани или дадени по негова вина. Непоискването на обяснения,
респективно липсата на покана за изслушване е въздигнато от закона в отменително основание и неизвършването на
това действие прави незаконно дисциплинарното наказание само на процесуално
основание и без да се разгледа по същество да се отмени дисциплинарното
наказание, но също така искането за
даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е
формален и самоцелен акт, а е въведено с
оглед осигуряване възможност на защита на работника и също така с оглед
възможността на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с
констатираното дисциплинарно нарушение. Законът не предвижда изискване за
форма, в която тези обяснения да бъдат дадени, нито има изискване за формално иницииране на
дисциплинарното производство, както и работодателят не е длъжен да уведомява
работника, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му
отговорност, а дисциплинарното производство, като динамичен фактически състав,
не е уредено в КТ. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за
нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения
по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и
субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. В
този смисъл е и трайната практика на ВКС/ решение №220/26.04.2011год. на ВКС по
гр.дело №1917/2010год., ІVГО на ВКС, решение №137/01.06.2012год. на ВКС, по гр.дело
№982/2011год., ІІІ ГО на ВКС, решение №20/19.02.2018год. на ВКС, по гр.дело
№1822/2017год., ІІІ ГО/. Също така обстоятелството, че работодателят не е
поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта
за уволнение, не дава основание за приложение на чл.193, ал.2 КТ по отношение
на спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения,
тъй като всяко отделно нарушение на трудовата дисциплина съставлява
самостоятелно основание за търсене на дисциплинарна отговорност. В конкретния
случай и в самата уволнителна заповед
работодателят е посочил, че преди издаване на заповедта е взел в предвид
дадените обяснения от работника, тези с рег.№282/12.11.2015год. и с
рег.№305/04.12.2015год.
С оглед на съдържанието на дадените обяснения и отговорите в тях, за първия
случай по първото, второто и част от
третото посочено нарушение, ищецът е посочил, че “на
07.11.2015год. при обслужване на влак 50503 в междугарието Долни Раковец-Делян
при буташ локомотив, направил самозадържане без да отчита на монометъра и бил
спрян в гара Делян и установил, че колодките са нагрети след което разхлабил
спирачките, обслужили влака да гара Дупница, след което прибрал локомотива в депото
и уведомил депомайстора, че локомотива самозадържа и не показва на монометъра“,
може да се направи извод, че е дал обяснения във връзка с констатирано самозадържане на спирачната
система- посочено в уволнителната заповед като първо извършено нарушение, че не
е установил навреме самозадържане на спирачната система на трета и четвърта
колоос на локомотива- по второто нарушение, че не е предприел действия да
преустанови самозадържането на спичките, чрез ръчното им разхлабване, както и
по част от посоченото като третото нарушение, че не е съобщил при предаване на
локомотива за констатирани повреди на дежурния депомайстор ищецът
е дал отговор и с което е дал обяснения само по посочените нарушенията, за
които са поискани и взети в предвид от
работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание, независимо, че не са
му връчени докладите по разследване на случая.
Не се установява от доказателствата по делото, включително и от
приложения рапорт-обяснение от ищеца от 10.11.2015год., че са му искани обяснения
за посочените в заповедта нарушения, които са
част от трето посочено нарушение затова, че не е отразил както в бордовия
дневник, така и в пътния лист произшествието, не са поискани обяснения за четвъртото и петото нарушение в
заповедта, че при наличие на неизправности, застрашаващи сигурността на
движението, незабавно следва да се обади
по влаковата радиовръзка, от аварийна колонка на междугарието или да спре влака
в първата гара и да уведоми дежурния ръководител движение, както и че не е
отразил в бордовия дневник на
локомотива техническа повреда на спирачките и за настъпилите вреди от 1933,55лв. на имуществото, което е резултат от нарушенията.
Поради което спора по същество за
законността на уволнението следва да бъде разгледан само за нарушенията,
посочени в уволнителната заповед като първо нарушение и второ нарушение, че на
06.11.2015год. при обслужване на бутащ локомотив №42-184, който е на опашката
на влак 50503 не е установил навреме самозадържане на спирачната система на
трета и четвърта колоос на локомотива, не е предприел действия да преустанови
самозадържането на спирачките чрез ръчното им разхлабване и което е сторил след
спирането в гара Делян и за част от третото нарушение при предаване на
локомотива да се отчете при дежурния депомайстор и за констатирано
самозадържане на спирачките, както и по отношение на констирана на 04.12.2015год. при проверка на
употреба на алкохол с дрегер преди започване на работа с отчетена положителна
проба на ищеца, която е регистрирала 0,25 на хиляда остатъчен алкохол в кръвта
на проверявания, за което също е дадено обяснение с рапорт обяснение от
04.12.2015год. от ищеца. В тази връзка неправилно първоинстанционният съд не е
разгледал, че с оглед именно на дадените
от ищеца обяснения от 10.11.2015год. и от 04.12.2015год. и в отговорите в тях,
които са депозирани и разгледани от работодателя е налице изпълнение на
задължението на работодателя по чл.193, ал1 КТ да
приеме писмените обяснения
относно тези нарушения, за които са дадени обясненията преди налагане на
наказанието, а изцяло е приел, че няма изискани обяснения от ищеца за всички
посочени в заповедта нарушения и само на това основание и е отменил уволнението,
като незаконосъобразно на основание чл.193, ал.2 КТ без да разгледа иска по
същество.
В тежест на работодателя е да докаже правомерността на уволнението, като
установи спазването на всички императивни правни норми, обуславящи неговата
законосъобразност, включително и че ищецът е извършил посочените в
уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че при съвкупната преценка на
доказателствата не се установява ищецът да е извършил посочените в
уволнителната заповед нарушения, за които са искани обяснения и изразяващи се в
това, че не е установил навреме,
самозадържането на спирачната система на трета и четвърта колоос на локомотива,
не е предприел действия да преустанови самозадьржането на спирачките чрез
ръчното им разхлабваме и което е сторил с оглед на обясненията му едва след
спирането му в гара Делян, като е причинил повреда на локомотива и щети, като
при предаване на локомотива не е уведомил депомайстора за повредите и
установяването на които е изцяло в доказателствената тежест на ответника
работодател да проведе пълно и главно доказване относно фактите и
обстоятелствата на които се позовава, за да посочи, че са налице нарушения на
трудовата дисциплина от ищеца с посочените действия и бездействия и които са
основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание- уволнение. В
случая ищецът също така изрично е
оспорил, че са извършени от него посочените в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание нарушения и в тази връзка са и дадените от него
обяснения, а ответникът за установяване
на твърдяните в уволнителната заповед нарушения е представил доклади от 13.11.2015год на назначена комисия
по разследване на случая във връзка с
прегряване на спирачната система на локомотив 42-184, при управлението му от
ищеца на посочената дата и от началника на локомотивното депо, но които са изготвени
след обяснения на А. А.-депомайстор от 06.11.2015год. за констатирани
повреди-стопени два броя колодки и повредени колоскодържатели, а останалите
калодки са със силно намалени размери,
като дежурния шлосер отстранил неизправностите. Докладите обаче и в тази връзка
са и свидетелските показания на свидетелят Н.са изготвени след извършен оглед
на локомотива и неговото състояние едва на
посочената дата 13.11.2015год. след като локомотивът през цялото времето от 06.11.2015год. и след предаването
му от ищеца до огледа е бил в движение, отразено и в заключението на вещото
лице, а на 11.11.2015год. е направен запис в бордовия дневник за съмнение за
превъртели бандажи-4бр. и след прибиране в депото локомотива е спрян от
експлоатация, а на 14.11.2015год. е откаран за ремонт в Плевен. Също така се
установява от запис в дневника за ремонт,
че още от 28.10.2015год. е отразено за локомотива, че „не държи SAB/спирачна
автоматична блокировка/“, на
06.11.2015год. не е отразен извършен ремонт, както и посочен в рапорт обяснения
на А. А.-депомайстор, че е извършван такъв с констатираните повреди на
калодките, както и от показанията на свидетелят Н.се установява, че е имало и
пожар в локомотива, които депомайстора А.А.е гасил и който е преди
огледа на комисията и изготвените доклади, поради което не може да се приеме за
установено, че с поведението си на 06.11.2015год. ищецът не е установил навреме, самозадържане на
спирачната система на трета и четвърта колоос на локомотива и което е следвало
да направи и също така не е предприел действия да преустанови самозадържане на
спирачките чрез ръчното им разхлабване и с което да е нарушил задълженията си
съгласно инструкцията за работа и е причинил повреда на имуществото на
ответника. Още повече, че и вещото лице, изготвило СТЕ е посочило, че в паспорта
на локомотива за шестмесечен срок не е отразено да е правен какъвто и да е ремонт на SAB регулатора, но не
е възможно и да е възникнала повреда едновременно и на четирите SAB регулатора, както и веднага след приключване на
смяната на ищеца на 06.11.2016год. е изкаран локомотива и е отразено в пътния
лист на 06/07.11.2015год. от 20,30ч. до 22ч., както и за периода
07.11.2015год., 10.11.2015год. и 11.11.2015год. е бил в движение и едва на
14.11.2015год., когато локомотива е спрян от експлоатация е откаран за ремонт.
Независимо, че ищецът не е предал локомотива след свършване на смяната му, като
не е попълнил и в пътния лист и в бордовия дневник за станалото по време на
смяната му и което е негово задължение за неизпълнение на задълженията за
вписване на констатираните особености по време на работа- отразени по трето, в
четвърто и пето нарушения не са искани обяснения от работодателя преди налагане
на наказанието. Не се установява и ищецът след като не е предал локомотива да е уведомил
депомайстора за станалото по време на дежурството, но неизпълнение на това
задължение не може само по себе си да наложи извод, че констатираната повреда обективно чак на 11.11.2015год., нуждата от
ремонт на локомотива да е в резултат на
посоченото поведение на ищеца в уволнителната заповед и да обоснове налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание.
Доколкото нарушението на трудовата дисциплина
е вид правонарушение, то притежава всички общи негови признаци и в частност, от
субективна страна се характеризира с признака вина на дееца. Ето защо в
предмета на доказване се включва обстоятелството извършено ли е дисциплинарното
нарушение виновно от ищеца (умишлено или непредпазливо). Ответникът, като
носител на преобразуващото право да наложи дисциплинарно наказание, следва да
установи, че законосъобразно е упражнил това свое право. В този смисъл негова е
доказателствената тежест да докаже при условията на пълно, главно доказване
осъществяването на нарушението на трудовата дисциплина посредством обективните
му и субективни признаци и в настоящия случай, ответникът не е провел такова доказване, поради което
предявения иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна следва да се уважи.
Същото се отнася и за случая на 04.12.2015год., когато преди започване на работа, при проверка за
употреба на алкохол с дрегер е отчетена положителна проба, която е регистрирала
0,25 на хиляда остатъчен алкохол в кръвта на ищеца и което е над 0,1 на хиляда
съобразно съответните Наредби и правила за медицински прегледи, като същия е
отстранен от работа за деня и за което ищецът е дал обяснения веднага при
констатиране на резултата от пробата. Независимо, че е констатирано превишение на съдържанието на алкохолв пробата в кръвта на ищеца, същата е в
минимално отклонение и то от остатъчен алкохол и не обосновава критериите по
чл.189, ал.1 КТ за налагане на най-тежкото наказание, още повече, че в случая
не се установява да са налице системни нарушения на трудовата дисциплина и други тежки
нарушения, както ги е квалифицирал работодателят в уволнителната заповед, както
и не се установява на ищеца да е било наложено преди това посоченото
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и което не е признато
като факт от ищеца и подлежи на доказване и които не обосноват спазване на критериите за налагане на дсциплинарното наказание
уволнение
Предвид
изложеното,
съдът намира, че уволнението е незаконно, поради което предявеният иск за
отмяната му по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, както и
искът с правно основание чл.344, ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност.
Също така основателен се явява и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3
вр. чл.225, ал.1 КТ след като уволнението на ищеца е незаконно и за времето за което е посочено от 14.12.2015
г. до 21.09.2016год. е останал без
работа и обезщетението за този период е в размер на 1 133,55лв., определено на база
последното получено преди уволнението брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец и съобразно приетото и неоспорено заключение на ССЕ и
предявения иск на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ до този
размер е основателен, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на делото до окончателното й
изплащане, като в останалата част до пълния предявен в исковата размер искът е
отхвърлен и след като ищецът от
29.01.2016год. е започнал работа при друг работодател, за който е приложена
справка, като в тази част отхвърлителното решение не е обжалвано от ищеца и е
влязло в сила.
Поради
изложените съображения и поради съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд, в обжалваните части
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото се дължат разноски на ищеца както за
първоинстанционното производство, така и за въззивното производство на
основание чл.78, ал.2 ГПК и не се дължат разноски на въззивника/ответник по
исковете/ и следва да се присъдят такива
за въззивното производство, като се има
в предвид, че е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемия от 1320лв. и което възражение се явява
основателно с оглед на въззивното производство, което е приключило в едно
съдебно заседание и с оглед на чл.7, ал.1 от НМРАВ следва да се присъдят
разноски от 709,55лв., с оглед защитата по исковете с правно основание чл.344,
ал.1т.1 и т.2 Кт по 200лв. като неоценяеми и
по иска с правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ за сумата от 1 133,55лв.
с оглед интереса от 309,55лв.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №357791 от 11.03.2018г. и решение от
07.08.2018год., с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в
решението, на СРС, 59-ти състав, постановени по гр.д.№7285/2016г. в обжалваната
част.
ОСЪЖДА „БДЖ –Т.П.“ ЕООД - Поделение за Т.П. София, с ЕИК ********,
да заплати на Д.Р.Д., с ЕГН********** сумата от 709,55лв.-адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението може да се обжалва пред
ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.