МОТИВИ
към Присъда № 36 от 28.11.2019 г.,
постановена по НОХД № 393/2019 г. по описа на РС – Харманли
Районна прокуратура – Харманли
е внесла
обвинителен акт срещу Е.Ш.М. за това, че в периода от месец юни 2015 г. до
месец април 2019 г. /включително/ в гр. Харманли, обл. Хасково, след като е
осъдена с влязло в сила на 15.12.2014 г. протоколно определение № 825 от
08.12.2014 г. по гражданско дело № 633/2014 г. по описа на Районен съд -
Харманли да издържа свой низходящ - сина си Ю.М.Ю., роден на *** г. чрез
неговия баща и законен представител - М.Ю. ***, съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 47
/четиридесет и седем/ месечни вноски по 85,00 лв. или общо сума в размер на
3995 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Харманли пледира за постановяване на осъдителен съдебен акт, с
който подсъдимата бъде призната за виновна в извършване на вмененото й деяние.
По отношение на наказанието прокурорът застъпва, че предвид чистото съдебно
минало на подсъдимата, направеното самопризнание и оказаното съдействие в хода
на досъдебното и съдебното производство, следва да се определи наказание в
минимален размер.
Защитникът - адв. Н.П. излага становище, че с оглед наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се ангажира наказателната отговорност на
подсъдимата М. с определяне на наказанието в най-нисък размер. Пледира за налагане
на наказание „пробация“ с двете задължителни пробационни мерки.
В
своя защита подсъдимата
Е.М. се придържа към казаното от
защитника си, като в последната си дума моли за наказание в минимален размер.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата
Е.Ш.М. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, с основно
образование, работи на бензиностанция, неомъжена, неосъждан, ЕГН **********.
В
периода от 1994 г. до 2014 г. подсъдимата Е.М. и свидетелят М.Ю.Н. живеели на
семейни начала. По време на съвместното им съжителство, а именно на 07.02.2006
г. било родено детето Ю.М.Ю., с ЕГН: **********. След раздялата им през 2014 г.
малолетното дете останало да живее при свидетеля Н..
С
протоколно определение № 825 от 08.12.2014 г., постановено по гр. д. № 633/2014
г. по описа на РС - Харманли, подсъдимата Е.М. била осъдена да заплаща на
свидетеля М.Ю.Н., като баща и законен представител на малолетното дете Ю.М.Ю.,
месечна издръжка в размер на 85 лв., дължима на 5-то число на съответния месец,
ведно със законната лихва върху всяко просрочено плащане, до настъпване на
обстоятелства за промяна или прекратяване на издръжката, считано от влизане в
сила на съдебния акт. Определение № 825 от 08.12.2014 г., постановено в открито
съдебно заседание по гр. д. № 633/2014 г. по описа на РС - Харманли, влязло в
законна сила на 15.12.2014 г.
Подсъдимиата Е.М. следвало за
заплаща присъдената издръжка в гр. Харманли, по постоянния и настоящия адрес на
свидетеля М.Ю.Н., действащ като баща и законен представител на малолетното дете
Ю.М.Ю., с ЕГН: **********.
В
периода от месец юни 2015 г. до месец април 2019 г. /включително/ подсъдимата Е.М.
не заплатила на свидетеля М.Ю.Н. дължимата издръжка за роденото от съвместното
им съжителство дете - Ю.М.Ю., с ЕГН: **********.
Незаплатената
от подсъдимата М. месечна издръжка за детето Юсен М.Ю.
била в размер на 47 вноски по 85 лв. или общо сумата в размер на 3995 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена
по категоричен начин въз основа на самопризнанията на подсъдимата
Е.Ш.М., направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от
събраните на досъдебното производство гласни доказателства - показанията на
свидетелите М.Ю.Н. /л. 43, л.
49, л. 52 от ДП/, Ю.М.Ю. /л. 50 от ДП/, Н.М.И. /л. 54 от ДП/, както и приобщените по надлежния ред писмени
доказателства и доказателствени средства - удостоверение
за раждане на Ю.М.Ю., издадено въз основа на акт за раждане № 0043/10.02.2006
г. /л. 10, л. 44 от ДП/, покани и известия за пощенски записи от „Български
пощи“ ЕАД /л. 11 - 12, л. 45 - 46, л. 48 от ДП/, изпълнителен лист от
16.12.2014 г., издаден по гр. д. № 633/2014 г. по описа на РС - Харманли /л.
13, л. 19, л. 60 от ДП/, протоколно определение № 825 от 08.12.2014 г. по гр.
д. № 633/2014 г. по описа на РС - Харманли /л. 22 - 23, л. 34 - 35, л. 64 - 65
от ДП/, определение № 306/08.07.2016 г. по гр. д. № 633/2014 г. по описа на РС
- Харманли /л. 24 - 27, л. 66 - 69 от ДП/, справка за съдимост /л. 29, л. 91 от
ДП/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 87 от
ДП/, характеристична справка /л. 88 от ДП/ и други.
В
посочения доказателствен материал не са налице противоречия относно времето,
мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние. Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, които са еднопосочни и взаимно допълващи се. Писмените
доказателства напълно кореспондират с гласните такива и допринасят за
изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на делото. Преценени в
своята съвкупност и по отделно посочените доказателства категорично и
безпротиворечиво установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота,
поради което съдът изцяло основава на тях своите фактически изводи.
Самопризнанията
на подсъдимата Е.Ш.М. изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към
наказателна отговорност лице.
Предвид отсъствието на противоречия в наличната
доказателствена съвкупност не се налага извършването на задълбочен анализ, като съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК в мотивите на присъдата съдът се позовава на
направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимата Е.Ш.М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК.
Субект на това престъпление е
наказателноотговорно лице, което е осъдено с влязъл в сила съдебен акт да
издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра. По делото е безспорно
доказано, че подсъдимата Е.М. е осъдена с влязло в сила на 15.12.2014 г.
протоколно определение № 825 от 08.12.2014 г. по гражданско дело № 633/2014 г.
по описа на Районен съд - Харманли да издържа свой низходящ - сина си Ю.М.Ю..
От обективна страна престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК е типично продължено престъпление, чието изпълнително деяние се
осъществява чрез бездействие. За съставомерността на деянието следва да се
установи, че задължението за заплащане на издръжка не е изпълнено в размер на
две или повече месечни вноски. С горепосочения съдебен акт подсъдимата М. е
осъдена да заплаща на сина си Ю.М.Ю., чрез неговия баща и законен представител М.Ю.Н.,
месечна издръжка в размер на 85 лв., дължима на 5-то число на съответния месец,
ведно със законната лихва върху всяко просрочено плащане, до настъпване на
обстоятелства за промяна или прекратяване на издръжката, считано от влизане в
сила на определението на 15.12.2014 г. От събраните по делото доказателства се
установява, че за времето от месец юни 2015 г. до месец април 2019 г.
подсъдимата не е заплатила дължимата за малолетното дете Ю.М.Ю. месечна
издръжка в размер на 85 лв. По този начин за период от 47 месеца същата не е
изпълнила задължението си за издръжка в общ размер от 3995 лв.
От субективна
страна престъплението е извършено умишлено. Подсъдимата Е.М. е съзнавала
наличието на задължението за заплащане на издръжка на малолетното си дете,
както и обстоятелството, че за периода от месец юни 2015 г. до месец април 2019
г. не е внесла дължимите суми, като е искала настъпването на общественоопасните
последици – неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка. За
съставомерността на деянието от субективна страна е необходимо да се установи
обективна възможност за изпълнение на задължението за заплащане на издръжка,
както и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на
издръжка. В случая подсъдимата М. е в трудоспособна възраст, по делото има
данни, че е трудово ангажирана, като не са налице доказателства, установяващи
влошено здравословно състояние или други обстоятелства, възпрепятстващи
изпълнението на задължението за заплащане на издръжка.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подсъдимата Е.Ш.М. престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване
от свобода до една година или пробация. Санкцията е алтернативно определена по
смисъла на чл. 57, ал. 1 от НК, поради което най-напред се избира едно от предвидените наказания и след
това в рамките на избраното наказание се определя конкретния му размер.
При индивидуализиране на наказанието
съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимата М. обстоятелства чистото
съдебно минало, добросъвестното процесуално поведение и оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина. Така
посочените обстоятелства не обуславят приложение на чл. 55 от НК, доколкото не
разкриват многобройност, нито се характеризират с изключителност, както и не
водят до извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко. При определяне
вида на наказанието следва да се вземе предвид и обстоятелството, че с
ефективно лишаване от свобода отново може да се стигне до невъзможност, този
път обективна, нуждаещият се от издръжка да я получава. В такъв случай
интересът на издържаното лице по-скоро би страдал от престоя на подсъдимата в пенитенциарно заведение, поради което по-целесъобразно с
оглед предвидените цели в чл. 36 от НК се явява наказанието пробация /в този смисъл Решение № 447/06.01.2014 г. по нак. д. №
1483/2013 г. на Върховен
касационен съд/. Предвид
изложеното съдът прецени, че обществената опасност на извършеното деяние и на
подсъдимата не е с такъв интензитет, който да обуслови налагането на наказание
„лишаване от свобода“, поради което по-подходящо по вид е алтернативно
предвиденото наказание „пробация“.
При определяне размера на наказанието
съдът съобрази наред с посочените смекчаващи отговорността обстоятелства и
наличието на отегчаващо такова, каквото е значителният период от време /почти
четири години/ и съответно натрупаната сума /почти четири хиляди лева/ при
неизпълнението на задължението за издръжка. След извършване на съвкупна преценка
на факторите, имащи значение за отговорността на подсъдимата Е.Ш.М., настоящият
съдебен състав намери, че следва да й бъдат наложени двете задължителни
пробационни мерки - задължителна
регистрация по настоящ адрес два пъти седмично и задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от една година. Индивидуализирано по този
начин наказанието се явява адекватна на извършеното санкция, която ще способства в
пълнота за изпълнение на целите по чл. 36 от НК и най-вече тези на специалната
превенция спрямо подсъдимата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Ирена Аврамова/