МОТИВИ ПО НОХД № 426/2008 ГОД НА ВрОС
М.Т.Л. *** е предаден на съд, по
повдигнатото му с обвинителен акт от 02.10.2008 год. обвинение по чл. 116 ал.1
т.12 вр. чл. 115 вр. чл. 29 ал.1 б.”а” НК, за това, че на 17.03.2008 год. в гр.
Козлодуй, обл. Враца, в сградата на бившето Горско стопанство, в условията на
опасен рецидив, след като му е било наложено общо наказание една година
лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване по НОХД №
126/2006 год. на РС-Козлодуй и по НОХД № 144/1998 год. на РС-Каварна, умишлено
с нож е умъртвил С. И. Н. от гр. С., като е нанесъл на Н. прободно-порезна рана
по задната повръхност на гръдния кош в ляво, проникваща в гръдната кухина с
прерязване на гръдната аорта и лявото крило на белия дроб, довела до остра
кръвозагуба и остра сърдечно-съдова недостатъчност, с което е причинил смъртта
му.
В съдебното производство е приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от името на И.С.Н. ***
против М.Т.Л. за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева.
И.Н. е конституирана на основание
чл. 84 ал.1 НПК като граждански ищец, а на основание чл. 76 ал.1 НПК в
качеството на частен обвинител.
В съдебно
заседание участващият от Окръжна прокуратура прокурор поддържа обвинението
така, както е възведено в обвинителния акт. Според него се касае
за убийство, извършено при пряк умисъл. Счита, че обвинението е доказано
по несъмнен начин и пледира на подсъдимия Л. да бъде наложено наказание в
рамките на първата хипотеза на чл. 116 ал. 1 НК лишаване от свобода около 20
години.
Подсъдимият отказва да даде
обяснения. Не изразява становище относно вината си.
Гражданската
ищца и частна обвинителка, чрез своя повереник, поддържа обвинението наред с
прокурора и претендира подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 116 ал.1 т.12 НК. Според нея, авторството на Л. е доказано
по безспорен и категоричен начин. Заема се становище, че размера на наказанието,
което следва да бъде наложено да се определи при превес на отегчаващите
обстоятелства с ефективно изтърпяване, а претенцията за неимуществени вреди
уважена в пълния й размер.
Защитникът
на подсъдимия не оспорва обвинението в аспекта на доказателствена пълнота, като
акцентира вниманието си върху обстоятелствата свързани с мотива за извършване
на престъплението, последващото поведение на нейния подзащитен,
обстоятелства влияещи върху оценката за
степента на обществена опасност на Л.. Единственото несъгласие с държавното
обвинение се отнася до квалификацията на деянието като такова извършено при
условията на опасен рецидив. Намира, че последващото привеждане в изпълнение на
присъдата на РС – Каварна по силата на чл. 68 ал.1 НК, не дава основание
деянието на подсъдимия да бъде квалифицирано по чл. 29 ал.1 б.”б” НК. От
тук се извежда искането Л. да бъде признат за виновен по чл.
115 НК и му се наложи наказание при условията на чл. 55 НК. По отношение на
гражданският иск се изразява несъгласие с прекомерно завишения размер, но не се
оспорва основателността му.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Л. е роден на *** год.
в гр. К., с основно образование, осъждан многократно. Независимо от
криминалното си поведение се ползвал с добро име в гр. Козлодуй, в който
работел и живеел от няколко години.
Съдебно-психиатричната и
психологична експертиза заключават, че подсъдимият не е фамилно обременен с психични заболявания и е налице годност за
участие в наказателния процес. Характеризира
се с личностово разстройство асоциален тип и защитно поведение. Типичните
характеристика са ниския самоконтрол, запазено съзнание, избирателност на
спомените за времето на деянието, импулсивност в личностната структура,
нарушена социална потенция, липса на широк кръг от приятели и поддържащи
семейни отношение. Независимо от това е могъл
да разбира свойството и значението на деянието и контролира постъпките
си, въпреки установеното алкохолно съдържание.
Подсъдимият Л. и пострадалия Н.
работели като гледачи на животни във фермата на св. С. С.. Тя се помещавала в
сгради, собственост на бившето Горско стопанство. Л. бил дългогодишен работник,
докато убития работел във фермата от няколко месеца. Извън преките си
задължения, двамата поддържали добри отношения. Спели в една стая и често се
събирали да пият.
Сградата използвана като жилище била
едноетажна с две крила, със
самостоятелни входове. В едното крило се намирала кухнята и спалнята на св. С.
С., син на С. С.. Двете помещения били преходни и се свързвали с обща врата. В
другото крило се помещавали спанята на С. С., втората съпругата и детето му,
както и спалното помещение на двамата работници.
На 17.03.2008 год. подсъдимият
помолил работодателят си св. С. С. да
бъде освободен от работа след обяд. През това време Н. бил на паша с телетата.
В късния следобед св. А. Ф. закарал подсъдимия по негова молба до града,
откъдето си закупил храна и няколко бутилки вино. Върнал го във ферамата.
Първоначално Л. се отбил в сграда, ползвана от друго лице, където се почерпил
със св. Т. В.. Не след дълго В. бил извикан от работодателят си. Л. напуснал
помещението и се отправил към мястото, в което живеел. На вратата се срещнал с
пострадалия Н.. Влезли в стаята използвана като кухня. Освен двамата,
присъствали св. С. С. и св. В.. Нарязали мезета. Сипали си вино в стъклени чаши
с високи столчета. Около 10-15 минути по-късно, работодателят на Т. го извикал.
Последния напуснал сградата без да допие виното от чашата. Малко след това си
търгнал и св. С. С.. Той влязъл в спалнята, намираща се в съседство. Затворил
преходната врата, пуснал касетофона си с голяма сила на звука и легнал на
леглото. То се намирало зад вратата.
В кухнята останали подсъдимият и
пострадалият. Между тях възникнало пререкание относно това кой от тях работи
повече и дава повече средства за
закупуване на алкохол. Раздразнен от разправията и под въздействие на алкохола,
Л. станал, взел кухненски нож с дървена дръжка от масата и нанесъл силен удар
на намиращия се в този момен с гръб към него Н., в областта на задната
повръхност на гръдния кош в ляво. От удара пострадалия залитнал, ударил се във
вратата към стаята на св. С., отворил я и паднал на прага по лице. Свидетелят
станал от леглото и видял падналия работник. Ясно се виждало, че балтона, с
който е облечен е продупчен, а очилата му лежали в страни от него. Мъжът
хъркал. Около него имало кръв. С. С. отишъл в другото крило да уведоми баща си.
Последният не обърнал внимание на думите, приемайки, че се касае за обичаен
конфликт. Св. С. се върнал в кухнята и установил, че Н. не диша. Върнал се
отново при баща си и го уведомил, че пострадалия не диша и е умрял. Докато св.
С.С. се обличал, пристигнал подсъдимия, заявявайки, че е направил беля. Работодателят
му го закарал в полицейското управление. На място била изпратена дежурна група,
а св. К. провел разговор с Л. за случая.
В заключението на
съдебно-медицинската експертиза на труп е посочено, че на Н. е причинена
прободно-порезна рана по задната повърхност на гръдния кош в ляво, проникваща в
гръдната кухина с прерязване на гръдната аорта и лявото крило на белия дроб, кръвоизлив в гръдната кухина. Намерено е кръвонасядане
на меките тъкани на черепа тилно. Описаното увреждане е получено от удар с
остър режещ предмет, какъвто може да бъде едноостър нож. Посоката на удара е
била отзад напред, отляво на дясно и отгоре на долу спрямо надлъжната ос на
човешкото тяло. Причина за смъртта на Н. е острата кръвозагуба, настъпила в
резултат на проникващото прободно-порезно нараняване и прерязване на най-големия магистрален
кръвоносен съд, каквато е гръдната аорта. Това е довело до остра
сърдечно-съдова недостатъчност. Уврежданията са причинени прижизнено. Смъртта е
настъпила бързо, но не веднага, видно от образувания кръвоизлив и е в причинна
връзка с прободно-порезното нараняване.
В заключенията на ДНК експертизата
на веществени доказателства и съдебно-медицинската експертиза на веществени
доказателства е отразено, че кръвта по представените обекти – ножове, стъклена
чаша и тампон е човешка и произхожда от пострадалия С. Н.
Така установените фактически
обстоятелства се подкрепят по категоричен и несъмнен начин от безпротиворечивите
показанията на свидетелите С.С. – работодател на подсъдимия и пострадалия, М. К.
– съпруга на С., С. С. – син на Св. С. от предишен брак, М. К. – служител на РУ
на МВР Козлодуй, първи провел разговор с подсъдимият непосредствено след
докарването му в управлението, А. Ф. – закарал подсъдимия в града на
инкриминираната дата, за да си закупи храна и алкохол, Т. В. – работник във
ферма, намираща се в съседство с местоработата на Л. и Н.. Гласните
доказателства се подкрепят и от писмените присъединени по реда на чл. 283 от НПК: протокол за оглед на местопроизшествие на л.6-10, фотоалбум на
местопрестъплението, протокол за освидетлстване на л.21-22, протокол №
87/21.03.2008 год. за химически анализ на кръвта на подс. Л. на л. 78, протокол
№ 91/25.03.2008 год. за химически анализ на кръвта на постр. Н. на л.74, акт за
смърт на убития на л.163, удостоверение за наследници на Н. на л. 166, протоколи
за доброволно предаване на л.167-169. В тази насока са и заключенията на
съдебно-медицинската, психиатрично-психологична, дактилоскопна, ДНК,
съдебно-медицинска на веществени доказателства и одорологична експертизи.
Авторството на деянието в лицето на
подсъдимия Л. е доказано по несъмнен начин, защото по делото е налице система от
косвени доказателства, обуславяща единствено възможния правен извод, а именно,
че жалбоподателят Л. е лишил от живот своя колега и приятел С. Н.
Съдът кредитира с пълно доверие
показанията на посочените свидетели, защото не са повлияни от качеството им на
страна в процеса или роднински връзки и са обективни. Основани са на техни
преки възприятия, като установяват отделни факти, които в
своята взаимовръзка и логическа последователност, изграждат картината на
събитията станали на 17.03.2008 год. Така свидетелите С. С., М. К. и С. С.
установяват времето прекарано от подсъдимият и пострадалия във фермата, техните
задължения, отношенията им по време на съвместната работа, ежедневието на двамата
на инкриминираната дата. Същите установяват и събитията от вечерта на
17.03.2008 год. в отделни фази- освобождаването на Л. от работа и желанието му
да се почерпи, последващото поведение на дееца и неговите самопризнания.
Показанията им се подкрепят и доразвиват от св. А. Ф. и Т. В., които съобщават
за закупуването на алкохол от подсъдимия, първоначалната употреба, алкохолното
опиянение, в което се е намирал при срещата с пострадалия Н.. Присъствието на Л.
и Н. на местопрестъплението, състоянието на двамата, продължилата употреба на
алкохол е предмет на изясняване от страна на В. и С.. Последният от тях
установява възникналото между двамата работници спречкване, каквито често са
ставали след употреба на алкохол, напускането от негова страна на кухнята,
оставянето им сами.
Особено важни за изясняване на
обективната истина са показанията на св. С. С. с оглед осъществяването на
деянието и неговото авторство, поради отсъствието на други свидетели.
Обстоятелсвото, че в хода на съдебното следствие С. прави отклонение по отношение
на един факт, а именно, че е видял подсъдимия с нож в ръка непосредствено след
убийството, не ги прави по-малко достоверни. Съвсем логично и обяснимо звучи
обяснението му, че е бил уплашен да не бъде обвинен, след като на мястото са
присъствали само трима човека – той, подсъдимият и пострадалият. Неговата
добросъвестност се удостоверява от първите самопризнания на подсъдимия пред св.
С. С. и св. М. К., от протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума.
Те подкрепят изцяло твърдението му, за това как пострадалият със тежестта на
падащото си тяло е отворил вратата между двете помещения и разположението на
трупа. Наред с казаното, не може да се пренебрегне липсата на мотив и причина
за извършването на такова деяние от негова страна спрямо Н., разгледани в
светлината на техните отношения. Между С. и пострадалия е липсвала особена
близост и честота на контактите, каквато е била налице между Н. и подсъдимия.
Установено е безспорно и това, че между Л. и Н. често са ставали конфликти по
различни причини в пияно състояние. След значителна употреба на алкохол са се
намирали и в инкриминираната вечер.
В хода на съдебното производство
подсъдимият отказва да даде обяснения. Такава линия на поведение той е възприел
от самото начало на наказателното производство, обяснявайки го с липсата на
спомен. Единственото самопризнание за случилото се е направено пред полицейския
служител М. К., непосредствено след отвеждането му в полицейското управление. От
съдържанието на неговите показания се вижда, че между деецът и пострадалия е
възникнал конфликт, завършил с причиняването на увреждане на Н., довело до
неговата смърт. Извънпроцесуалното самопризнание, съдържащо се в обсъжданите
свидетелски показания не остават единственото доказателствено средство,
обусловило извода на съда за виновност. Признанието на Л. пред полицейския
служител напълно съответства и се препокрива с останалите факти по делото,
установени чрез процесуално издържаните и обсъдени по-горе доказателствени
източници. В чисто защитен план, подсъдимият е заявил, че Н. му посегнал, което
е предизвикало агресивната му реакция. Събраните по делото доказателства не
говорят за подобно развитие на събитията. Очевидно, че не е имало първоначално
нападение от страна на пострадалия спрямо личността на дееца, защото в
протокола за медицинско освидетелстване на Л. на л.21-22, извършено часове след
деянието, няма отразени каквито и да е наранявания по него. Не така стоят
нещата с пострадалия. В съдебно-медицинската експертиза на труп, както и в позицията
на експерта в съдебно заседание изрично е посочено, че като обективна находка
при огледа е открито кръвонасядане на меките тъкани на черепа тилно. Това
увреждане като механизъм може да бъде причинено при падане, но като се държи
сметка за разположението на трупа, най-вероятно то е причинено чрез нанасянето
на удар с твърд тъп предмет отзад. На твърденията на подсъдимия следва да бъде
противопоставено и разположението на нараняването, което е в областта на гърба.
Въз основа на него, се прави заключение, че най-вероятното разположение е било
следното: нанасящият удара, се е намирал зад пострадалия. Следователно, Л. пръв
е започнал физическата саморазправа, причинявайки прободно-порезно рана,
проникваща в гръдната кухина с прерязване на гръдната аорта, довела до остра
кръвозагуба и смърт. Съдът основава
извода си и на съдържащата се в заключението на съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза оценка на характеровия и емоционален модел на
поведение на дееца, съчетано с употребата на алкохол. Доказателствената убедителност на
обвинителната теза не се оспорва дори от защитника на подсъдимия, който не
излага аргументи за наличието на състояние на силно раздразнение.
При тази фактическа обстановка,
съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл. 116 ал.1 т.12 вр. чл. 115 вр. чл. 29 ал.1 б.”а” НК. На
17.03.2008 год. Л. е нанесъл удар с нож в областта на задната повърхност на
гръдния кош на Н., който е проникнал в гръдната кухина и прерязал най-големия
магистрален кръвоносен съд – гръдна аорта, довело до оста сърдечно-съдова
недостатъчност и смърт. Налице е пряка причинна връзка между деянието и
съставомерния резултат.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено, като вината е във формата на пряк умисъл. За да достигне до
този извод съдът изхожда от психичното отношение на дееца към резултата с оглед
оръдието, с което е действал, силата на удара, органите върху които е било
насочено посегателството. Безспорно
установено е, че подсъдимият е нанесъл удар с едноостър нож и достатъчна
сила, за да проникне в гръдната кухина и достигне аортата, като нападението е
било насочено в област, където се намира жизненоважен за живота на всеки човек
орган – сърцето. При тази последователност и конкретика на действията на
виновния е очевидно, че той е съзнавал, че ще настъпи с положителност смъртта
на нападнатия, но въпреки това не е преустановил действията си.
Деянието е извършено при условията
на опасен рецидив. От справката за съдимост на Л. се вижда, че с присъда по НОХД № 144/1998 год. Районен съд
Каварна го е признал за виновен и осъдил по чл. 194 ал.1 НК при условията на
чл. 54 на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на
основание чл. 66 ал.1 НК за срок от три години. С определение по НОХД №
146/2001 год. РС Козлодуй е одобрил споразумение, с което е прието, че Л. е
извършил деяние по чл. 195 ал.1 т.4 пр.1 и 2, т. 5 и 7 НК и при условията на
чл. 55 му е определено наказание от шест месеца лишаване от свобода. По същото
дело на основание чл. 68 ал.1 НК е постановено отделно да се изтърпи
наказанието от една година, наложено по НОХД № 144/1998 год. на РС Каварна. С
определение влязло в законна сила на 06.03.2003 год., ОС-Ловеч е освободил
подсъдимия условно предсрочно с остатък от 27 дни и изпитателен срок от шест
месеца. С присъда постановена по НОХД № 126/2006 год. РС гр. Козлодуй е признал
подсъдимия за виновен по чл. 195 ал.1 т.3 пр.1, т.4 пр.1 и т.5 НК и го е осъдил
на десет месеца лишаване от свобода. Със същата присъда на основание чл. 25
ал.1 вр. чл. 23 ал.1 НК са групирани наказанията по НОХД № 126/2006 год. на РС
Козлодуй и НОХД № 144/1998 год. на РС Каварна, като е определил общо най-тежко
наказание от една година лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Приспаднато е изцяло изтърпяното наказание по делото на РС Каварна.
От изложеното е видно, че към
17.03.2008 год., датата на извършване на престъплението предмет на настоящето
производство Л. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление /НОХД № 144/1998
год. на РС Каварна/ на лишаване от свобода за срок от една година, което той е
изтърпял ефективно по силата на чл. 68 ал.1 НК /съдебен акт, постановен по НОХД
№ 146/2001 год. на РС Козлодуй/. От изтичането на изпитателния срок, посочен с
определението на ОС Ловеч за условно
предсрочно освобождаване, предвидения в разпоредбата на чл. 30 ал.1 НК пет
годишен срок не е изтекъл. Изброените
предпоставки дават основание за квалифициране на престъпната дейност като
опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”а” НК.
Единственото възражение, направено
от защитникът на подсъдимия касае именно приложението на разпоредбата на чл. 29 НК. Аргументите са в посока, че за да е налице законовото изискване на б.”а” от
цитирания текст, ефективното изтърпяване на наказанието следва да бъде
постановено единствено и само с присъдата, с което е наложено съответното
наказание. Съдебният състав не споделя това виждане на защитника, тъй като е в
противоречие със закона. Никъде в законовите текстове законодателят не е
поставял такова условие. Достатъчно е определено наказание да бъде изтърпяно
ефективно, независимо от начина на постановяване, с присъда или определение по
реда на чл. 68 ал.1 НК и ако са налице останалите материално правни
предпоставки, последващата престъпна дейност на всяко лице следва да бъде
квалифицирано като опасен рецидив. По тази причина не може да бъде възприето
становището, че деянието на Л. следва да бъде квалифицирано по чл. 115 НК.
Причини за извършване на
престъплението са ниското обществено и правно съзнание на дееца, незачитане
личността на другите граждани и правото им на живот.
Признавайки Л. за виновен по обвинението по чл. 116 ал.1
т.12 вр. чл. 115 вр. чл. 29 ал.1 б.”а” НК, съдът при определяне вида и размера
на наказанието отчете от една страна не високата степен на обществена опасност
на личността, възрастта, здравословното състояние, стремежа му да си осигурява
средства за издръжка по почтен начин, макар и с ниско образование,
чистосърдечното съжаление и разкаяние изразени в последната му дума, доброто
име с което се ползва и поведението му след убийството, като смекчаващи вината
обстоятелства. От друга страна предишните осъждания извън тези определящи
деянието му като опасен рецидив и това че е действал след употреба на алкохол
се поставиха в групата на отегчаващите. Така изложените обстоятелства
мотивираха съдът да определи наказание при условията на чл. 54 НК и превес на
смекчаващите, в минималния размер по първата предложение от петнадесет години
лишаване от свобода. При обсъждане на въпроса за начина на изтърпяване на
определеното наказание на първо място се отчете законовото изискване на чл. 66
ал.1 НК за възможностите за отлагане, съобразно
размера на лишаването от свобода. Наред с това се отчете високата степен
на обществена опасност на деянието с оглед начина му на извършване и настъпилия
резултат. Първоначалния режим на изтърпяване следва да бъде “строг” съгласно
разпоредбата на чл. 47 ал.1 б”б” ЗИН.
С така определеното наказание е отчетена необходимостта да
се държи сметка не само за личната, но и генерална превенция, както го изисква
разпоредбата на чл. 36 НК.
С оглед на приетата правна квалификация на деянието,
неоснователно се явява искането на защитата на подсъдимия за определяне на
наказание при условията на чл. 55 НК.
За съвместно разглеждане в наказателния процес
е приет граждански иск от името на И.С.Н., като дъщеря и законна наследница на
пострадалия С..Н. против подсъдимия М.Л. за 100 000 лева. Съдът намира, че
иска за причинени неимуществени вреди съобразно чл. 45 ЗЗД е доказан по своето основание. С оглед
установеното авторство на деянието и вината на подсъдимия, обусловена от
причинно-следствената връзка между
неправомерното му поведение и престъпния резултат, той дължи репариране на
гражданската ищца за претърпените болки и страдания по загубата на своя баща.
По своя размер обаче е значително завишен.От събраните по делото доказателства
– свидетелски показания на гр. ищца И.Н. и М. А. се установява, че пострадалия не
е бил морална и материална подкрепа за своята дъщеря. През последните 7-8
години от живота му контактите са се заключавали в редки телефонни разговори и
2-3 лични срещи. Очевидно, че между двамата не е съществувала обичайната за
родители и деца близост. Ето защо съдът уважи иска в размер на 20 000 лева, който по
изложените съображения е в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и установеното съответствие между
резултат и извършеното от дееца. Иска в останалата част до пълния размер от
100 000 лева се отхвърли като неоснователен и недоказан. В полза на Н. се
присъдиха и направени от нея разноски в размер на 1 000 лева.
На основание чл. 53 ал.2 б.”а” НК съдът отне в
полза на държавата два броя ножове с дървени дръжки, послужили за извършване на
престъплението.
По отношение на веществените доказателства 1 бр. пластмасова бутилка от
2.5 литра, марля с червеникава течност, четири броя стъклени чаши се постанови
да се отнемат в полза на държавата и бъдат унищожени, поради незначителната си
стойност.
Веществени доказателства мъжка шуба, 2 бр. дънки и 1 бр. пуловер да
бъдат върнати на подсъдимия, а 1 бр. очила с диоптър да се върнат на наследника
на пострадалия - И.Н..
В тежест на подсъдимия се възложиха направените по делото деловодни
разноски в размер на 3 058. 93 лева и такса върху уважения граждански иск
в размер на 800 лева.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: