Р Е Ш Е Н И Е
№………………..../……….07.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева, като разгледа
докладваното от съдията Атанасов, въззивно търговско дело №218 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, действащо
чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от юрисконсулт П.П., против
Решение №5065 от 21.11.2019г. по гр.д.№17341/2018г. на РС Варна, с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателя, против Д.Т.Д., с ЕГН **********, с
адрес: ***, действащ чрез особен представител адв.Г.А.,***, ***, искове с
правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и
чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че
въззиваемият дължи на въззивника, както следва: -сумата от 3890лв.,
представляваща незаплатена главница по револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard CARD-14324866., към договор за кредит
№PLUS-12815800; -сумата от 107.80лв., представляваща такса транзакция; -сумата
от 32лв., представляваща месечна такса за обслужване на картата; -сумата от
181.74лв., представляваща застрахователна премия; -сумата от 952.59лв.,
представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.03.2017г. до
11.10.2017г. и -сумата от 213.75лв., представляваща мораторна лихва, начислена
за периода от 11.10.2017г. до 11.04.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда-20.04.2018г. до
окончателното ѝ изплащане, за които суми има издадена Заповед
№4269/04.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№5715/2018г. на РС Варна. Със същото решение са отхвърлени и предявените
в условията на евентуалност искове за осъждане на длъжника да заплати горепосочените
суми.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна е неправилно, като се оспорва изводът на
първоинстанционният съд, че ищецът не е заявил дали ще се ползва от оспореният
от ответника договор PLUS-12815800. Сочи, се че в молба от 17.10.2019г., от пълномощникът
на ищеца е посочено, че се поддържат приложените с исковата молба
доказателства, сред които е и оспореното писмено доказателство. Поддържа се, че
претенциите не се основават на договор за кредит PLUS-12815800, поради което и
решаващият извод на съда, че страната претендира заплащане на суми по
изключеният от доказателствения материал договор, е неправилен. Сочи се, че с
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-12815800, оторизационен код
а6594048, е сключен договор за паричен кредит PLUS-12815800 и е предвидена
възможност на кредитополучателя за ползване на кредитна карта, от която той, се
е възползвал като е активирал и ползвал предоставената му кредита карта
CARD-14324866. Поддържа се, че с горепосочения договор между кредитора и
кредитополучателя, са възникнали две различни и независими едно от друго
правоотношения-едно по договор за кредит PLUS-12815800 и друго по револвиращ
кредит CARD-14324866. Сочи се, че предмет на настоящото производството, е
единствено задължението по револвиращият потребителски кредит CARD-14324866, а
вземането по кредит PLUS-12815800, е извън предмета на производството. Ето защо
се поддържа, че изключването на договор PLUS-12815800 от доказателствения
материал, е ирелевантно за основателността на исковата претенция, която е
предмет на настоящото производство. Сочи се, че вземането по договор за кредит
PLUS-12815800, е предмет на ч.гр.д.№5713/2018г. на РС Варна. Поддържа се, че
приемайки, че вземането на ищеца, се основава на договор за кредит
PLUS-12815800, първоинстанционният съд,
е постановил неправилно решение, тъй като този документ сам по себе си не би
могъл да обоснове, както основателността, така и неоснователността исковата претенция,
чийто предмет е вземането по договор за кредит CARD-14324866, за което е
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5715/2018г. на РС Варна. Поддържа
се още, че оспореният извод на съдът, е неправилен и предвид реалният характер
на договора за заем, като се сочи относима съдебна практика. Твърди се, че в
границите на първоинстанционното производството, по безспорен начин е
установено, че от ответника са усвоявани суми от кредитния лимит по
револвиращият кредит, което води до възникване на задължение за връщането им от
кредитополучателя, респективно за плащане на минимална погасителна вноска. Ето
защо се поддържа, че съдът неправилно е приел, че страните не са обвързани от
облигационно правоотношение. С оглед изложеното, се моли за отмяна на атакуваното
решение и уважаване на предявените претенции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че фактическата
обстановка по делото, е напълно изяснена въз основа на събраните по същото
доказателства, както и че направените от съда правни изводи, са правилни и
обосновани. Твърди се, че за да се докаже иска, на първо място е необходимо
ищеца да установи основанието за възникването на задължението, което в случая
не е сторено. Сочи се, че ответната страна надлежно, е оспорила автентичността
на приложеният като доказателство договор за кредит, поради което в тежест на
ищеца, е вменено да установи, че страните се намират във валидно облигационно правоотношение
по договор за потребителски кредит за покупка на стоки, респективно че по
искане на ответника, е отпуснат и револвиращ потребителски кредит с издаване на
кредитна карта. Сочи се, че с определението, съдържащо проект за доклад, съдът
изрично е указал на ищеца да представи оригинала на договора за банков кредит,
което указание не е изпълнено. Ето защо договорът за банков кредит правилно е
изключен от доказателствата по делото, респективно искът е останал недоказан,
защото не е установено, какво е неговото основание и какъв размера на дълга. В
заключение се поддържа, че решението, с което са отхвърлени исковете като
неоснователни и недоказани, е правилно и законосъобразно. Моли се за
потвърждаване на атакуваното решение.
Въззивника не
изпраща представител в открито съдебно заседание и не взема становище.
Въззиваемата
страна, чрез назначеният ѝ особен, оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на атакуваното първоинстанционното решение. Оспорва твърдението на въззивника, че между
страните е имало две правоотношения, които произтичат от различни основания, като
сочи, че то противоречи на доказателствата по делото. Сочи, че въпросното приложение
CARD 14324866 от 25.02.2016г., представлява
приложение към Договор за потребителски и паричен кредит за отпускане на
револвиращ кредит и издаване на кредитна карта PLUS 12815800, чиято автентичност е оспорена в цялост в срока за отговор на
исковата молба. Сочи се още, че въпросното приложение, представлява документ,
който не е подписан от ответника, респективно не са спазени изискванията на ТЗ
и ЗКИ относно писмената форма за действителност на договора.
За да се произнесе
по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с
иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2
от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че Д.Т.Д.
дължи на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., както следва: -сумата от 3890лв.,
представляваща незаплатена главница по револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard CARD-14324866., към договор за кредит
№PLUS-12815800; -сумата от 107.80лв., представляваща такса транзакция; -сумата
от 32лв., представляваща месечна такса за обслужване на картата; -сумата от
181.74лв., представляваща застрахователна премия; -сумата от 952.59лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.03.2017г. до 11.10.2017г.
и -сумата от 213.75лв., представляваща мораторна лихва за периода от
11.10.2017г. до 11.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда-20.04.2018г. до окончателното ѝ
изплащане, за които суми има издадена Заповед №4269/04.06.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5715/2018г. на РС Варна. В
условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с правно основание
чл.430 от ТЗ вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на длъжника да заплати
процесните суми.
В исковата молба се
твърди, че при сключване на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги
№PLUS-12815800, ответникът е дал съгласие, освен въпросният кредит, да му бъде
отпуснат и револвиращ кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На
27.01.2017г. ответникът е активирал предоставената му кредитна карта CARD-14324866
с максимален кредитен лимит от 4000лв. Сочи се, че посоченият кредит е
револвиращ потребителски и се усвоява посредством всякакви транзакции, като
върху него се начисляват годишна лихва и такси. Твърди се, че на 01.03.2017г.
ответникът е преустановил обслужването на задължението произтичащо от усвоения
лимит по кредитната карта. Твърди се, че преди депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в съда, на длъжника е
обявена предсрочната изискуемост на процесните задължения. В условията на
евентуалност в случай, че не бъде прието за редовно уведомлението за предсрочна
изискуемост на кредита, се претендира за осъждане на ответника да заплати
процесните суми, тъй като връчването на исковата молба на ответника, служи за
покана.
С депозираният
отговор на ИМ от назначеният особен представител на ответника, се оспорват
предявените искове по основание и размер. Оспорва се сключването на Договор за
покупка на стоки или услуги №PLUS-12815800/25.02.2016г., както и че ответникът
е дал съгласие за отпускане на кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
Оспорва се и че ответникът е получил и активирал кредитна карта MasterCard.
Твърди се, че ответникът не е подписвал договора за кредит, респективно не е
получил и активирал кредитна карта MasterCard. Твърди се, че ответникът не е
направил искане за откриване на сметка, както и че той не е уведомен за
намерението на кредитора да отнесе вземането, като предсрочно изискуемо.
Поддържа се, че са не са налице доказателства за удовлетворяване на
изискванията на чл.5, чл.8 и чл.9 от ЗПК, както и че клаузата за определяща възнаградителната
лихва в размер на 28.75 %, е нищожна. Твърди се, че са нарушени са разпоредбите
на чл.11, ал.2 от ЗПК. Поддържа се, че договорът в частта, която се отнася до
предоставяне на кредитна карта е нищожен, поради противоречие със закона.
Оспорва действителността на договора, като поддържа, че същия противоречи на
чл.12, чл.2 и чл.16, ал.1 от ЗПК.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В случая оплакванията на
въззивника, съставляват оспорване на формираните на районният съд изводи за недоказаност
на сключването на процесният договор за револвиращ потребителски кредит, чрез
ползване на кредитна карта CARD-14324866. Така направените оспорвания не
съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което
следва да бъдат разгледани по същество.
Предвид правилата
за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета на предявените
претенции, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване на да
установи, че между страните е сключен договор за кредит, съдържащи твърдените
права и задължения /размер, срок, падеж, лихви, такси, обезщетения и т.н./, в
това число и предаване /усвояване/ на заемната сума на кредитополучателят.
Следва да установи още размера на претенциите си. Ответникът, следва да
установи правоизключващите си възражения за недействителност на процесния
договор или че е изправна страна, т.е. че е налице погасяване на задължението.
В разглежданият
казус от ищецът, са представени заверени от страната преписи от двустранно
подписани Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване на и ползване на кредитна карта №PLUS-12815800
от 25.02.2016г., ведно с Погасителен план. Представени са и преписи от
Приложение от 25.02.2016г. към горецитираният договор относно CARD-14324866,
които съдържат условията за ползване на кредитна карта, но те не носят подпис
на кредитополучателят.
С оглед
релевираното от ответника оспорване на авторството на Договора за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на и
ползване на кредитна карта №PLUS-12815800 от 25.02.2016г., на ищеца изрично е
указно да заяви дали ще се ползва от документа съобразно правилото на чл.193,
ал.2 от ГПК. В срока за това, страната не е обективирала изявление, че желае да
се ползва от документа, поради което същият е изключен от доказателствената
съвкупност по делото. Действително в постъпила преди първото по делото о.с.з.
молба ищецът, е заявил че поддържа представените с исковата молба
доказателства, това изявление обаче не може да бъде приравнено на заявление на
страната, че желае да се ползва от документа. По същността си оспорването по
реда на чл.193 от ГПК, е предявяване на инцидентен установителен иск за
установяване неистинност на документ. Ето защо свързаните с това изявления,
следва да са ясни и конкретни, като в случая жалбоподателят не е направил
такова изявление. От друга страна вярно е, че в случая първоинстанционният съд,
е могъл да процедира по реда на чл.101 от ГПК и да изясни действителната воля
на страната изложена в горепосочената молба, но предвид липсата на оплакване от
въззивника за допуснато процесуално нарушение въззивният състав на съдът, не
разполага с правомощия да поправи този пропуск.
С оглед
изключването на горецитираният договор като доказателство по делото, то
исковата претенция, е останала недоказана по основание и като такава правилно е
отхвърлена.
На следващо място
дори да се възприеме тезата на ищеца развита във въззивната жалба, че
процесното правоотношение не произтича от оспореният договор, а негов източник
е Договор за револвиращ потребителски кредит CARD-14324866, то иска отново се
явява неоснователен. Както вече се посочи, представения по делото
документ-Приложение от 25.02.2016г. относно CARD-14324866, което съдържа
условията за ползване на кредитна карта, не носи подпис на
кредитополучателят-ответник и като такъв не го обвързва, респективно не се
доказва сочената от ищеца облигационна връзка, пораждаща твърдените права и
задължения на страните.
Доводите на
ответника за установеност на процесният договор, предвид реалният характер на
договора за заем, са неоснователни. Данните за усвоени суми по процесната
кредитната карта, се съдържат единствено в представените извлечения от сметка и
в заключението на вещото лице по ССч.Е, които обаче се базират на счетоводните
записвания на кредитора. При налчето на изрично оспорване от страна на
ответникът, че е дал съгласие за отпускане на кредит под формата на кредитна
карта MasterCard, на получаването и на активирането на такава, и при липса на доказателства, които да
свързват движението по сметката за обслужване на процесната кредитна карта с
ответника, не може да се направи извод за обвързаността на същия с Договор за
револвиращ потребителски кредит CARD-14324866.
В заключение
настоящият въззивен състав намира, че ищецът не доказа сключването от страните
по делото на процесният договор за кредит, съответно че предявените главен и
евентуален искове, се явяват неоснователни. Ето защо и като е достигнал до
същия краен извод районният съд, е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№5065 от 21.11.2019г.
постановено по гр.д.№17341/2018г. на Районен съд Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.