Р Е Ш Е Н И Е № 260019
гр. Варна, 29.07.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора
година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.
Славов в.гр.д. № 539 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство e образувано по въззивни жалби на всяка от страните
в първоинстанционното производство против решение № 260009/15.09.20г.,
постановено по гр.д. № 188/19г. на ОС-Търговище, както следва:
1. Въззивна жалба, подадена от КПКОНПИ, гр. София срещу частта на
решението, с която са отхвърлени исковете на Комисията за отнемане на осн. чл.
144 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ в
полза на държавата на незаконно придобито имущество от М.Д., представляващо
сума от 7 500 лв. - пазарната
стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел
„УП“, рег. № ВТ7805ВС, рама WVWZZZ AAZD D069904, двигател CHY19 2569, дата на
първа регистрация 24.04. 2013г.; на основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал.
2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ - за отнемане в полза на държавата от М.Е.А.
на: сумата в размер на 1 000 лв.,
представляваща сумата от продажбата на ремарке за товарен автомобил марка
„Деа“, модел „Р4С21“, рег. № Т4271ЕЕ; сумата в размер на 1 000 лв., представляваща сумата от продажбата на ремарке за
лек автомобил марка „Керензо“, модел „Керензо“, рег. № Т4420ЕЕ; сумата в размер
на 500 лв., представляваща сумата от
продажбата на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Каризма“, рег. № Т0562СТ;
сумата в размер на 6 400 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“, рег. № Т1324ТН; сумата в размер на 53 267.06лв., представляваща
погасителни вноски по кредитна карта /сметка № 800231402384513, в „Обединена
българска банка“ АД/ в периода от м. 07.2009г. до 31.12.2017г.; сумата в размер
на 6 350 лв. представляваща
направени вноски по разплащателна сметка в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД;
сумата в размер на 5 598.17 лв.,
представляваща погасителни вноски по кредит, обслужван по сметка в „Уникредит
Булбанк“ АД; сумата в размер на 586.75
лв., представляваща направени вноски по разплащателна сметка – ФЛ в EUR в
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД; сумата в размер на 2 690 лв., представляваща направени лични вноски по
разплащателна сметка в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД с титуляр „МЕСИН“ ЕООД
през 2009г.; на основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 5 във връзка с
чл. 141 от ЗПКОНПИ за отнемане от Ф.М.А. - сумата в размер на 300 лв., представляваща сумата от продажбата
на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, рег. № Т4596 КТ; сумата в размер
на 3 500 лв., представляваща
пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Сеат“
модел „Алхамбра“, рег. № Т5404КТ; сумата в размер на 6 734.98 лв., представляваща направени вноски по срочен
депозит № 17396344 в евро в „Банка ДСК“ ЕАД и сумата в размер на 212.10 лв., представляваща изплатени
лихви върху вноски с неустановен произход по срочен депозит № 17396344 в евро в
„Банка ДСК“ ЕАД.
Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми по подробно
изложени съображения, свързани с изводите на съда относно възможността да се
отнема в полза на държавата равностойността на отчужденото имущество или
равностойността на изтеглени и преминали през банкови сметки парични суми.
Направен е анализ на приложимите норми от ЗПКОНПИ – чл. 142, ал. 1 и чл. 151 и
въз основа на това се поддържа, че след като автомобилите, които са придобити с
незаконни средства, са били отчуждени, то на отнемане в полза на държавата
подлежи паричната им равностойност. По същия начин следва да се подходи и
относно паричните суми, преминали през банковите сметки, тъй като ако те
липсват - отнема се тяхната равностойност, защото съставляват част от незаконно
придобитото имущество /изхождайки от определението на понятието „имущество“ в
нормата на § 1, т. 4 от ДР на закона/. Приемането на противното становище се
счита, че би довело до нееднакво прилагане на закона спрямо лицата, които имат
в края на проверявания период налично имущество, придобито с незаконни
източници на средства и тези, които са придобивали по този начин имущество, но
което не е налично в края на проверявания период. В противовес на цитираното от
първоинстанционния съд Решение № 97/18.05.18г. по гр.д. № 3224/17г. на ВКС, ІV
г.о., са цитирани други решения, но постановени от настоящия ВАпС. Претендира
се отмяна на решението в посочените части и уважаване на предявените осъдителни
искове, ведно с присъждане на разноските по делото за двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните
страни М.Е.А., Ф.М.А. и М.Д. (отговорът е подаден и от името на Е.М.Е., но
същата няма интерес от предприемане на това процесуално действие, тъй като
обжалваната от Комисията част от решението, не е свързана с произнасяне по
отношение на тази страна), всички представлявани от адв. Г. А. ***, с който
въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Изложени са подробни
съображения, че имуществото, чието отнемане се иска от Комисията е законно
придобито (чрез доходи от законни „източници на финансиране“, тъй като дори и
те да не са били декларирани, не означава, че са с неустановени източници на
средства), освен това същото е или несъществуващо, или трансформирано в друго
имущество, чието отнемане също се претендира (така относно допълнителни парични
вноски в капитала на търговско дружество, вноски по кредитна карта, банкови сметки,
погасителни вноски по кредити). В тази връзка се сочи, че внесените 28 000
лв. в капитала на „Мерсин“ ЕООД са се трансформирали във вземане на ответника М.А.
от това дружество за извършената от него допълнителна парична вноска, но иск за
отнемане на това право не е предявен. Счита се още, че Комисията не е провела
доказването, че е налице незаконност на източника на средства, т.е., че
средствата са от забранена от закона дейност или от престъпление, поради което
и исковете са неоснователни. Изцяло се споделят изводите на първоинстанционния
съд, основани на цитираната практика на ВКС, че не може да се отнеме
равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на
проверяваното лице и не е в негово притежание в края на проверявания период.
Претендира се потвърждаване на решението в отхвърлителните му части.
2. Въззивна жалба, подадена от М.Е.А., Ф.М.А., М.Д. и от Е.М.Е., последната
чрез своите родители и законни представители М.Е.А. и Ф.М.А., всички
представлявани от адв. Г. А. ***, насочена срещу решението в осъдителните му
части за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както
следва: на осн.чл. 144 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1-2 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Д. и Е.М.Е., последната действаща чрез своите родители и законни
представители М.Е.А. и Ф.М.А.: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX- 51 с площ, съгласно
скица от 1 130 кв.м., а съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот № 195,
том VIII, дело 1601/2013г. по описа на СВ-гр. Търговище с площ от 1 260 кв.м.,
в квартал 8, по плана на с. Васил Левски, община и област Търговище, ведно с
построената в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгъната застроена площ
от 231,61 кв.м., с пазарна стойност към момента 134 700 лв.; на основание
чл. 144 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Д.:
лек автомобил марка „Мини“, модел „Уан“, рег. № Т7991ВТ, рама WMWRA 31050TA
28086, двигател W10B16A, дата на първа регистрация 11.11. 2002г., пазарна
стойност 3 500 лв.; на основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 1
във връзка с чл. 145 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Е.А., сумата в размер
на 18 000 лв., представляваща парична вноска в капитала на „Месин“ ЕООД и
сумата в размер на 10 000 лв., представляваща направена допълнителна
парична вноска в капитала на „Месин“ ЕООД през 2017г. Поддържа се, че решението
е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск. В тази връзка
е посочено, че е било налице нарушение на задължението на Комисията да образува
производство още с получаването на най-ранното уведомление от Окръжна
прокуратура – Търговище на 12.06.13г. за предприетото наказателно производство
срещу ответника М.Е.А. по ДП № 32/2010г. Това би предопредилило според
въззивниците и приложимия закон – ЗОПДИПП /отм./, ЗОПДНПИ /отм./ или ЗПКОНПИ, а
оттам и дали изискуемото от закона несъответствие следва да е в размер на 250 000
лв. или в размер на 150 000 лв., както и рамките на проверявания период,
който пък има отношение към приходите и разходите на проверяваното лице. От
обстоятелството, че Комисията не е образувала производство за отнемане на
незаконно имущество от ответника А. въз основа на уведомлението, получено на
12.06.13г., се предполага от въззивниците, че Комисията е извършила проверка,
но е достигнала до извода, че не са налице предпоставките на приложимия тогава
ЗОПДНПИ /отм./ за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито
имущество и проверката е завършила с доклад за прекратяването й. Ако пък
проверка не е била извършвана от Комисията, то правото да се иска отнемане на
имущество се е погасило поради неупражняването му. Поради това предявяването на
настоящия иск от Комисията въз основа на образувана проверка на 18.04.18г.
представлява недобросъвестно упражняване на процесуалните права и предявеният
иск е недопустим.
Отделно от горното се поддържа, че решението е постановено при съществено
нарушение на процесуалните права и в нарушение на материалния закон, тъй като
съдът не се е произнесъл относно приложимия закон по делото (с оглед на
релевираните по-горе възражения във връзка с недопустимостта на иска). Сочи се,
че привличането на М.Е.А. като обвиняем с постановление от 23.03.18г. е
извършено при злоупотреба с права – за да се създаде формална предпоставка за
образуване на производство по реда на ЗПКОНПИ. Това се счита, че е поставило
ответника в по-неблагоприятно положение, защото ЗПКОНПИ за разлика от
предходните два закона за гражданска конфискация, въвежда фикции и предвижда
провеждане на производството вън и независимо от извършено престъпление.
Отделно от това се прави възражение, че в решението на Комисията за образуване
на производство за отнемане на незаконно придобито имущество от ответниците и
за внасяне на искане за отнемане, което е било подписано от 3-ма от 5-мата й
членове, не е било посочено дали и тримата, които са го подписали са били
съгласни. Отделно от това се оспорва твърдението на Комисията, че в случая е
било налице несъответствие в имуществото, надхвърлящо 150 000 лв. Счита се, че
исковата молба на Комисията по настоящото дело е нередовна, тъй като липсват
твърдения, от които да стане ясно защо определено имущество се счита за
незаконно придобито, тъй като Комисията е твърдяла, че не е могла да намери
„законен източник на средства“. В тази връзка се поддържа, че неустановеният
източник на средства не означава незаконен доход. Счита се, че Комисията не е
изследвала и установила преобразуването (трансформации) на имущество в
патримониума на ответниците. Така например всички вноски по банкови сметки (за
погасяване на кредити и по разплащателни вноски) се претендират за отнемане, а
освен това пък с тези средства са били придобити други вещи или са били
изразходвани за задоволяване на потребностите на семейството. Неяснотата в
твърденията на Комисията, която е използвала и въведените от закона фикции
относно пазарната цена на придобитото имущество, е повлияло и върху заключението
на ССчЕ. Отделно от това съдът не се е произнесъл и по възражението на
ответника относно определянето на цената на исковете, което е съществено
процесуално нарушение, опорочило обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че искът
за отнемане на дворното място и построената в същото къща, находящи се в с.
Васил Левски, е недопустим, имайки предвид несеквестируемостта на имота на осн.
чл. 444, т. 7 от ГПК и по аргумент за по-силното основание от чл. 116, ал. 4 от ЗПКОНПИ. Сочи се още, че съдът не е обсъдил в съвкупност представените по
делото доказателства, а се е основал на некомпетентно и необективно даденото
заключение на ССчЕ. Направени са подробни възражения срещу заключението на
вещото лице – невярно пресметната сума на доходите на ответниците; неточно
възприета стойност на разходите за придобиване на МПС според САТЕ и за размера
на получената продажна цена; неразграничаване на разходите за придобиване на
МПС и разходите за плащане на лизинг; невярно посочване на разходите за
издръжка на семейството на ответниците по данни на НСИ, от които пък е следвало
да се извадят /а не да се добавят/ платените разноски за ток, вода и др.,
платените МДТ, данъци и глоби, както и разход за плащане на лиценз, който пък
касае „Месин“ ЕООД, а не М.Е.А. /по съществото си вземане на последния към
неговото дружество/. Освен това „разход за транспортна дейност“ не е разход по
Наредбата за командировките в чужбина. Неправилно е бил определен и доходът на
ответниците, който в действителност е в много по-висок размер. Не е била
извършвана и проверка в счетоводството на „Месин“ ЕООД, за да се установи
размера на извършеното от М. А. финансиране на собственото му търговско
дружество. Не е бил включен като доход на ответника и размера на недекларирани
доходи за 2008г. В анализа на вещото лице не са били включени като доходи и
други източници на финансиране, тъй като е била приета тезата на Комисията, че
те нямат законен източник и поради това не следва да бъдат вземани предвид.
Незаконосъобразно не са били взети предвид и всички декларирани доходи през
2018г., касаещи периода от 2012г.-2016г., тъй като декларирането е станало след
извършена проверка по реда на ДОПК и след покана от органа по приходите.
Изложено е и становището на въззивниците относно понятието „законен източник“,
употребено в ЗПКОНПИ, вкл. и с оглед на обстоятелството, че в резултат на
извършени проверки и данъчни ревизии, всички доходи на ответниците, които не са
били декларирани, са били обложени с данъци. При това положение се поддържа, че
не е възможно доходите да се обложат с данък, а след това да се отнемат в полза
на държавата като незаконно придобито имущество. Отделно от това се поддържа,
че в началото на проверявания период ответникът и съпругата му са имали
спестявания от около 120 000 лв., които е следвало да се вземат предвид при
извършване на икономическия анализ по делото.
Въз основа на всичко гореизложено се претендира обезсилване на обжалваното
решение, респ. отмяна на същото в частта му, с която е уважен иска на Комисията
и отхвърляне на предявените искове в тези им части, ведно с присъждане на
разноските по делото. Отправени са и доказателствени искания: да се задължи
Комисията да представи доказателства за извършените проверки въз основа на
уведомленията на Окръжна прокуратура-Търговище от 31.03.15г. (два броя) и от
12.06.13г.; да се допусне ССчЕ по вариантите на Комисията и по задачите,
посочени в отговора на исковата молба, при което вещото лице да се съобрази с
представените в хода на производството доказателства, алтернативно – да се допусне
СИЕ с подробно описани задачи, които са формулирани съобразно поддържаните във
въззивната жалба правни съображения относно: доходите/приходите на ответниците
(в които да се включат установеното с РА от 04.05.10г.; доходите от
осъществяваните от ответника превози до Белгия до момента на регистриране на
неговото търговско дружество за тази цел; доходите от продажбата на недвижими
имоти и МПС по цените на КПКОНПИ и по тези, посочени в самите договори;
получените кредити и договори за лизинг; получени заеми, наеми, дарения, лихви,
социални плащания и застрахователни обезщетения, преводи, получени чрез система
за бързи преводи; анализ на причините за загубата от дейността на „Месин“ ЕООД;
възстановени данъци); разходите на ответниците през проверявания период (за
издръжка на домакинството съгласно данни на НСИ като се изключат платените
данъци, суми за ел. енергия, вода, телефон, дрехи и др., свързани с начина на
живот, както и разходите по Наредба за командировките в чужбина; направените
погасителни вноски по получени кредити; разходи за покупка на недвижими имоти
по цените, посочени в договорите; разходите за строителството на къщата и
оградата в с. Васил Левски съобразно доказателствата на ответниците в тази
насока; разходите за придобиване на дружествени дялове на „Месин“ ЕООД и за
увеличение на капитала му); движението по банковите сметки по календарни години
и свързаност на движението от сметка в сметка, вкл. и проверка на анализа,
посочен от КПКОНПИ относно движението на средства по банковите сметки на ответниците;
съставяне на баланс на движението на парични средства (в брой и безкасово) от
всички посочени от ответниците източници, които да се приемат за доходи/приходи
– по дати и по години и да се даде отговор на въпроса дали има превишение на
разходите над приходите (по години за проверявания период като крайното годишно
салдо да се приеме като начално за следващия годишен период, които периоди не
съвпадат със завършена календарна година). Към въззивната жалба са приложени в
табличен вид данни относно разходите за проверявания период според НСИ;
онагледяване на различията в крайните показатели относно приходи/доходи и
разходи при изчисляване на несъответствието между нетен доход и имущество,
съобразно изложеното във въззивната жалба.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната
страна КПКОНПИ, гр. София, с който същата е била оспорена като неоснователна.
Поддържа се, че първоинстанционното решение е допустимо, тъй като едва с
уведомлението от 11.04.18г. от ОП-Търговище, Комисията е била уведомена не само
за образуваното против М.Е.А. досъдебно наказателно производство от 2010г., но
и за привличането му като обвиняем за престъпление, което попада в приложното
поле на чл. 108 на ЗПКОНПИ, ведно с приложено копие от постановлението за
привличане на лицето като обвиняем от 23.03.18г. Предходните уведомления от
ОП-Търговище до Комисията са съдържали информация за образуваното досъдебно
производство против М.А. за същото престъпление, но или не са съдържали
информация за неговото привличане като обвиняем /в писмото от 12.06.13г./, или
се е съдържала информация за привличането му като обвиняем, но и за
последващото частично прекратяване на досъдебното производство именно за
престъплението, което попада в списъка, посочен в нормата на чл. 22, ал. 1 от
ЗОПДНПИ /отм./ - уведомлението от 31.03.15г. Поради това не са били налице
изискванията на действалия към посочените моменти закон за образуване на
производство и извършване на проверка за незаконно придобито имущество против
ответника. С надлежно уведомление Комисията е била сезирана едва през 2018г. и
с взето Решение № 894/05.06.19г. на КПКОНПИ (след образувана и извършена
проверка) в състав от трима членове (съобразно изискването за кворум и
мнозинство – по арг. от чл. 8, ал. 1 и чл. 13, ал. 2 от ЗПКОНПИ) е решила да се
внесе искане в съда за отнемане на незаконно придобито имущество срещу
ответниците. Отделно от горното се поддържа, че установеното значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице е при спазване на нормата на
чл. 148, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗПКОНПИ – взети са пазарните стойности на
недвижимите имоти и на МПС по заключенията на експертизите, както и на
разходите за строителството на жилищната сграда в с. Васил Левски по
допълнителната СТЕ, които заключения не са били оспорени от ответниците.
Изложено е и принципното становище на Комисията относно тълкуването на
понятието „незаконен източник“ – наличието на имущество, за което няма
доказателства, че е законно придобито, тъй като е налице законово въведена
презумпция, която обръща тежестта на доказване върху ответника – той следва да
докаже конкретната правнорегламентирана дейност или способ, чрез който е
придобито съответното имущество (защото законните източници са конституционно
признатите и нормативно регламентираните). Счита се, че съставените протоколи
за извършени проверки от 16.03.18г. не установяват данъчни задължения на
лицата, а последните са били поканени да декларират доходи, които не са
декларирали по предвидения в закона ред. Проверките от органите по приходите са
били извършени по изнесените данни на проверяваните лица и не са били събирани
доказателства за тяхната проверка, вкл. и относно стойността на извършеното
строителство, поради което и тези документи не се ползват с обвързваща доказателствена
сила в настоящото производство. Именно поради това и в производството са били
поискани от Комисията и назначени експерти, които са дали своите заключения.
Относно възражението за несеквестируемост на жилището, което се претендира за
отнемане от дъщерите на проверяваното лице на осн. чл. 444, т. 7 от ГПК, се
сочи, че отнемането на незаконно придобито имущество съобразно специалния
ЗПКОНПИ не търпи посоченото ограничение, уредено в общия процесуален закон.
Сочи се, че пред първоинстанционния съд е било изслушано заключението на СИЕ в
разработените му 4 варианта, включително и по поставените от ответниците задачи
и съобразно техните твърдения по фактите. Отбелязано е, че за пазарни цени на
придобиваните автомобили са били приети стойностите от експертните оценителни
заключения, но само относно автомобилите, за които е установено, че в
договорите не е вписана действителна пазарна стойност. За стойност на
придобиваните чрез лизингови вноски автомобили е приета общата стойност на
внесените лизингови вноски. Относно разходите за издръжка на домакинството на
ответниците за проверявания период са приети данните за обичайните разходи по
данни на НСИ, но с приспадане на разходите за данъци, а като такива са
изчислени и разходите за платените от ответниците суми за ел. енергия и вода.
Освен това представеното с въззивната жалба приложение за данните от НСИ за
потребителски разход за проверявания период е средно определен такъв на
домакинство, а не потребителски разход на домакинство според броя на членовете.
Поради това се счита за неотносимо доказателство. Допълнено е, че разходите за
задгранични пътувания на ответника А. за периода от 18.04.08г. до 16.11.09г. не
са определени по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина
за периода, а съобразно приетото в Решение № 168/29.01.16г. на Административен
съд Варна по адм.д. № 848/14г. За следващата част от проверявания период до
18.04.18г. Комисията поддържа становището, че разходи не следва да му се
начисляват, тъй като той е пътувал като служител на собственото си дружество,
извършващо превози на пътници срещу заплащане. Направен е анализ на данните по
делото относно допълнителните вноски на А. в търговското му дружество „Месин“
ЕООД, за които се счита, че следва да се съобразяват счетоводните записвания, а
не неподкрепените с доказателства твърдения на ответника. Посочено е още, че от
събраните по делото доказателства не е установено наличието на
приходи/източници на средства през 2008г., но въпреки това е установено
закупуването на два автомобила от ответника, както и извършени разходи за
живот, възлизащи на общо 13 643.37 лв. Изразява се принципната позиция на
Комисията, че е незаконен всеки доход, който е свързан с дейност и/или занятие,
осъществени не по установения законен ред, дори и същото да не представлява
престъпление или друго общественоопасно деяние. Поради това приходите от
осъществяваните по занятие от ответника А. пътнически превози до Белгия не по
установения за това ред, са незаконни, а отделно от това същите не са били и декларирани,
което деяние пък представлява престъпление. В подкрепа на това становище се
цитират мотивите на Решение № 13/13.10.12г. по к.д. № 6/12г. на КС на РБ.
Поради всичко изложено се поддържа, че въззивната жалба на ответниците е
неоснователна. Счита се, че е недопустимо събирането на поисканите от
въззивниците доказателства, тъй като не е налице някоя от хипотезите на чл.
266, ал. 2 или 3 от ГПК – първоинстанционният съд е извършил доклад по делото
чрез даване на правна квалификация на предявените искове и разпределение на
доказателствената тежест, както и е определил кои факти подлежат на доказване и
е указал на страните необходимостта да посочат доказателства за твърдените от
тях факти. Поставените във въззивната жалба задачи са идентични на вече поставените
на експертите пред първата инстанция, чиито заключения не са били оспорени от
ответниците.
С определение № 260007/23.02.22г. съдът е прекратил производството по
в.гр.д. № 539/20г. на ВАпС в частта му, в която същото е образувано по
подадената от Ф.М.А. въззивна жалба с вх. № 260815/27.10.20г. по вх. рег. на
ВОС. Определението е било обжалвано с частна жалба от Ф.М.А. и с определение №
172/10.05.22г. по ч.гр.д. № 1574/22г. на ВКС, ІІІ г.о. същото е било
потвърдено.
Преди това с определение № 260006/31.01.22г. съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на въззивниците М.А., М.Д. и Е.Е. като ги е оставил
без уважение.
По делото е постъпил социален доклад от ДСП-Търговище на осн. чл. 15, ал. 6
от ЗЗДт, в който са описани семейния и социалния кръг на непълнолетната
понастоящем ответница Е.Е., както и битовите и други материални условия, в
които се отглежда детето като е направен извод за липсата на риск от родителски
конфликт, предвид създадената ситуация от воденето на настоящото производство.
В с.з. подадената от част от ответниците въззивна жалба се поддържа чрез
процесуален представител, който същевременно оспорва въззивната жалба на
Комисията. Процесуален представител на последната не се явява пред въззивната
инстанция.
За да се произнесе съдът съобрази следното
от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано
въз основа на подадената на 10.06.19г.
искова молба от КПКОНПИ, гр. София с искане за отнемане на имущество от
ответниците М.Е.А., Ф.М.А., М.Д. и Е.М.Е., последната поради малолетие -
действаща чрез своите своите родители и законни представители М. и Ф.А., за
което се твърди, че е незаконно придобито през периода на извършената проверка
- от 18.04.2008г. до 18.04.2018г.
Комисията е посочила, че въз основа на постъпило на 11.04.18г. уведомление в ТД
на КОНПИ-Варна, изпратено от ОП-Търговище /приложено е в т. І, л. 112/, касаещо привличането на ответника М. А. като обвиняем по ДП №
32/10г. по описа на ОД на МВР-Търговище, преписка вх. № 140/10г. по описа на
ОП-Търговище, за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК /престъпление,
посочено в нормата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ/, с Протокол № ТД 04ВА/УВ-5528/18.04.18г.
на и.д. директор на ТД на КОНПИ-Варна /приложен
също в т. І, л. 130/, е била образувана проверка за установяване на
значително несъответствие в имуществото на М. А.. Ответникът е бил привлечен
като обвиняем с постановление от 23.03.18г. за това, че за периода от
15.04.07г. до 30.04.09г. в гр. Търговище при условията на продължавано
престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи
размери по ЗОДФЛ (от 01.01.07г. ЗДДФЛ) – в общ размер на 8 726.03 лв.,
като не е подал данъчни декларации за периодите: ГДД за 2006г. по чл. 41 от
ЗОДФЛ като данъкът е в размер на 6 788.88 лв. за 2006г.; ГДД за 2007г. по
чл. 50 от ЗДДФЛ като данъкът е в размер на 1 822.05 лв. за 2007г.; ГДД за
2008г. по чл. 50 от ЗДДФЛ като данъкът е в размер на 115.10 лв. за 2008г.
Независимо от последвалото прекратяване на
наказателното производство против обвиняемия М. А. (с Постановление от 02.05.18г. на ОП-Търговище поради
преквалифициране на обвинението в такова за извършено престъпление по чл. 255,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и с чл. 26, ал. 1 от НК (поради плащането на включените в обвинението данъчни задължения, ведно
с лихвите върху тях) – поради изтекла давност на осн. чл. 80, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 81, ал. 3 от НК – т. І, л. 117-118,
което е било потвърдено с определения на ОС-Търговище и АпС-Варна – т. І, л. 119-125), с решение № 497/27.03.19г. на КПКОНПИ е образувано
производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,
а искането за отнемане в полза на държавата на имущество от ответниците е
внесено в съда въз основа на Решение № 894/05.06.19г.
на КПКОНПИ /приложено в т. І, л. 60-110/.
Наведените в исковата молба твърдения са, че
през периода на проверката двамата ответници М. и Ф.А. са сключили граждански
брак на 18.07.13г., но още от 1999г. двамата живеят на съпружески начала (тъй
като имат две общи деца - М.Д., родена на ***г. и Е.Е., родена на 10.07.07г.,
като двамата родители имат еднакъв постоянен и настоящ адрес още от
07.08.2001г. и в подавани от тях документи пред държавни органи са посочвали,
че живеят на семейни начала). Поради това и ответницата Ф.А. (с предбрачна
фамилия С.) е включена в проверката за целия й период – до сключването на брака
с ответника А. поради установеното фактическо съжителство на осн. § 1, т. 15,
б. „а“ от ДР на ЗПКОНПИ, а след този момент – поради сключения граждански брак
вече в качеството й на съпруга. Твърдяло се е, че в резултат от извършената проверка
за целия проверяван период от 18.04.2008г. до 18.04.2018г. общият размер на
доходите, приходите или източници на финансиране на ответника М. А. и на
свързаните с него лица е 199 522.23
лв., общият размер на обичайните и извънредни разходи е 197 621.97 лв., т.е. положителна разлика
между приходи и разходи в размер на 1 900.50
лв. (нетен доход), а стойността на придобитото имущество (пари, движими и
недвижими вещи) възлиза на 414 409.34
лв., от които: придобит недвижим имот за 7 000 лв.; за покупка на МПС
в размер на 75 411.99 лв.; за строителство в размер на 120 000 лв.;
за погасителни вноски по кредитна карта – 60 737.98 лв.; за погасителни
вноски по кредити – 5 598.17 лв.; за вноски по банкови сметки –
36 151 лв.; изплатени лихви в размер на 220.20 лв. и за допълнителни
вноски за финансиране на собственото ЕООД „Месин“ в размер на 109 290 лв.
При това е посочено, че е налице несъответствие в размер на 412 508.84 лв. в имуществото на
проверяваното лице, което е значително по смисъла чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ,
във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, т.е. над 150 000 лв., за което се
предполага, че е незаконно придобито, доколкото не е установен законен източник
на средства.
Отправеното до съда искане е било да се
отнеме в полза на държавата незаконно придобито имущество, както следва:
-
на
осн.чл. 144 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1-2 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Д.
и Е.М.Е., последната действаща чрез своите родители и законни представители М.Е.А.
и Ф.М.А., УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX- 51 с площ, съгласно скица от 1 130
кв.м., а съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот № 195, том VIII, дело
1601/2013г. по описа на СВ-гр. Търговище с площ от 1 260 кв.м., в квартал 8, по
плана на с. Васил Левски, община и област Търговище, ведно с построената в
имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгъната застроена площ от 231,61
кв.м., с пазарна стойност към момента 134 700 лв.;
-
на осн. чл.
151, във връзка с чл. 144, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 5, във връзка
с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Д. - сумата от 7 500
лв., представляваща пазарната
стойност към датата на отчуждаване (17.09.18г.) на лек автомобил марка
„Фолксваген“ модел „УП“, рег. № ВТ7805ВС, рама WVWZZZ AAZD D069904, двигател
CHY19 2569, дата на първа регистрация 24.04.2013г. (след допуснато изменение на претенцията с протоколно определение от
13.01.20г.);
-
на
основание чл. 144 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Д.: лек автомобил марка „Мини“, модел „Уан“, рег. № Т7991ВТ, рама
WMWRA 31050TA 28086, двигател W10B16A, дата на първа регистрация 11.11.2002г.
-
на основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал.
2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Е.А.: сумата в размер на 1 000
лв., представляваща сумата от продажбата на ремарке за товарен автомобил марка
„Деа“, модел „Р4С21“, рег. № Т4271ЕЕ; сумата в размер на 1 000 лв.,
представляваща сумата от продажбата на ремарке за лек автомобил марка
„Керензо“, модел „Керензо“, рег. № Т4420ЕЕ; сумата в размер на 500 лв., представляваща
сумата от продажбата на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Каризма“, рег. №
Т0562СТ; сумата в размер на 6 400 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаването на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200
ЦДИ“, рег. № Т1324ТН (след допуснато
изменение на претенцията с протоколно определение от 13.01.20г.); сумата в
размер на 53 267.06лв., представляваща погасителни вноски по кредитна
карта /сметка № 800231402384513, в „Обединена българска банка“ АД/ в периода от
м. 07.2009г. до 31.12.2017г.; сумата в размер на 6 350 лв. представляваща
направени вноски по разплащателна сметка в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД;
сумата в размер на 5 598.17 лв., представляваща погасителни вноски по
кредит, обслужван по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД; сумата в размер на 586.75
лв., представляваща направени вноски по разплащателна сметка – ФЛ в EUR в
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД;
-
на
основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 145 във
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Е.А., сумата в размер на 18 000 лв.,
представляваща парична вноска в капитала на „Месин“ ЕООД и сумата в размер на
10 000 лв., представляваща направена допълнителна парична вноска в
капитала на „Месин“ ЕООД през 2017г.; сумата в размер на 2 690 лв., представляваща
направени лични вноски по разплащателна сметка в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“
АД с титуляр „МЕСИН“ ЕООД през 2009г.;
-
на
основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Ф.М.А. - сумата в размер на 300
лв., представляваща сумата от продажбата на лек автомобил марка „Опел“ модел
„Корса“, рег. № Т4596 КТ; сумата в размер на 3 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на лек автомобил марка „Сеат“ модел „Алхамбра“, рег. № Т5404КТ;
сумата в размер на 6 734.98 лв.,
представляваща направени вноски по срочен депозит № 17396344 в евро в „Банка
ДСК“ ЕАД и сумата в размер на 212.10
лв., представляваща изплатени лихви върху вноски с неустановен произход по
срочен депозит № 17396344 в евро в „Банка ДСК“ ЕАД.
В исковата молба при излагане на твърдения
относно движенията на парични суми по банковите сметки на двамата ответници,
Комисията е посочила, че описаните в т. І,.1, т. ІІ, т.1-7 разплащателна сметка
и срочни депозитни сметки, разкрити в „ПИБ“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД са били
закрити най-късно към 2010г., т.е. в
същите не са налични средства, а начислените лихви са приети като приход,
тъй като сумите върху които банката е начислявала положителната лихва е била с
установен източник на средствата. От анализа на твърденията на Комисията
относно сметката в „Банка ДСК“ ЕАД на ответницата А. (т. ІІ, 8) следва да се
приеме, че към края на проверявания период наличната сума следва да е в размер на 60.71 евро (след проследяване
движението на всички вноски, начислени лихви и теглене на суми, описани от
ищеца). Описаната банкова сметка ***. ІІІ, разкрита в „ОББ“ АД с титуляр
ответника А., обслужва кредитната му карта и е закрита на 27.01.18г. – няма
налични средства. По същия начин не са налице парични средства и по банковите
сметки на ответника А., разкрити в „Юробанк България“ АД (спестовен влог) и в
„ЦКБ“ АД (разплащателна сметка), описани в т. ІV и т. V.1. В изложението на
твърденията относно движението на средства по банковата сметка на М. А. в
„Уникредит Булбанк“ АД, описана в т. VІ.1, по която е бил усвоен банков кредит
от 5 000 лв., става ясно, че се претендират за отнемане парични средства,
които представляват извършени погасителни вноски от кредитополучателя в полза
на банката. Не се твърди тези средства да са налични в патримониума на
ответника към края на проверявания период. За банковите сметки, описани в т.
VІ.2, VІІ.1 и 2 се сочи, че те са били закрити преди края на проверявания
период, т.е. не са налични средства по същите.
В депозирания от ответниците отговор на
исковата молба са релевирани идентични по съдържание възражения относно
допустимостта на производството, изразени и във въззивната им жалба, както и
относно неоснователност на искането - че е било налице допуснато нарушение на
задължението на Комисията да образува производство още с получаването на
най-ранното уведомление от Окръжна прокуратура-Търговище на 12.06.13г. за
предприетото наказателно производство срещу ответника М.Е.А. по ДП № 32/2010г.,
което е предопредилило и приложимия материален закон, а оттам и съответните
предпоставки за отнемане на незаконно придобито имущество; привличането на
ответника като обвиняем е било извършено при злоупотреба с права – целта е била
да се създаде формална предпоставка за образуване на настоящото производство за
гражданска конфискация; че решението на Комисията за внасяне на искане за
отнемане на незаконно придобито имущество в случая е взето в нарушение на
правилата на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ, тъй като не било ясно дали
тримата, подписали акта членове са били за приемане на това решение; че
исковата молба с оглед твърденията на ищеца и липсата на обосноваване защо
определено имущество се счита за незаконно придобито като се използват само
фикции и презумпции на закона, е останала нередовна; че недвижимият имот, който
се претендира за отнемане е несеквестируем и не може да бъде отнеман в полза на
държавата; че имуществото е било придобито изцяло със законни източници на
средства, вкл. и с доходи, за които са заплатени по-късно и съответните данъци.
Наведени са били твърденията, че ответниците А. преди началото на проверявания
период са имали спестявания от 120 000 лв.; че подадените данъчни
декларации за реализирани доходи през проверявания период следва да бъдат взети
предвид, тъй като доходите са от законни източници – трудови и граждански
правоотношения, извършване на превози с личен труд, получени наеми от жилище в
гр. Истанбул, Турция; получени дарения от майката на ответника М.А. – А. Х. М.;
доходи от лихви и от продажба на движими вещи; получени суми от трети лица.
С оглед на наведените от Комисията твърдения
по фактите, отправените до съда искания, както и от установеното по-горе, съдът
приема, че приложимият закон за преценка на допустимостта и основателността на
предявения от Комисията осъдителен иск е ЗПКОНПИ, тъй като проверката и
производството пред съда са започнали след влизането му в сила на 23.01.18г.
Съдебното производство се явява допустимо с
оглед представените писмени доказателства за надлежно сезиране на Комисията от
прокуратурата за привличането на ответника А. като обвиняем в извършването на
престъпление, посочено в списъка по чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ, за
постановяването на надлежни актове за образуване на проверка за установяване на
незаконно придобито имущество, за образуване на производство за отнемане на
незаконно придобито имущество и за внасяне на искане за отнемане на такова
имущество от ответниците.
На осн. чл. 5, ал. 2 от ЗПКОНПИ производството по отнемане на незаконно
придобито имущество се провежда независимо от наказателното производство срещу
проверяваното лице и свързаните с него лица, поради което прекратяването на
наказателното производство против ответника М. А., което е станало след
образуване на проверката пред Комисията не влияе върху допустимостта на
административната и съдебната процедура по отнемане на незаконно придобито
имущество.
Неоснователни са възраженията на ответниците
за недопустимост на исковото производство, респ. на обжалваното
първоинстанционно решение, тъй като едва с уведомлението от 11.04.18г. от
ОП-Търговище Комисията е била уведомена надлежно не само за образуваното против
М.Е.А. досъдебно наказателно производство от 2010г., но и за привличането му
като обвиняем за престъпление, което попада в приложното поле на чл. 108 на ЗПКОНПИ, ведно с приложено копие от постановлението за привличане на лицето
като обвиняем от 23.03.18г. Предходните уведомления от ОП-Търговище до
Комисията са съдържали информация за образуваното досъдебно производство против
М.А. за същото престъпление, но или не са съдържали информация за неговото
привличане като обвиняем /така в писмото от 12.06.13г. на л. 1516 в т. VІ
/, или се е съдържала информация за привличането му като обвиняем, но и за
последващото частично прекратяване на досъдебното производство именно за
престъплението, което попада в списъка, посочен в нормата на чл. 22, ал. 1 от
ЗОПДНПИ /отм./ - така уведомлението и
писмото от 31.03.15г. л. 1515 и л. 1514 в т. VІ. Поради това не са били
налице изискванията на действалия към посочените моменти закон за образуване на
производство и извършване на проверка за незаконно придобито имущество против ответника.
С надлежно уведомление Комисията е била сезирана едва през 2018г. и след
образуване със съответните актове на проверка и на производство за отнемане на
незаконно придобито имущество, е било взето Решение № 894/05.06.19г. на КПКОНПИ
в състав от трима членове (съобразно изискването за кворум и мнозинство – по
арг. от чл. 8, ал. 1 и чл. 13, ал. 2 от ЗПКОНПИ), с което е решила да се внесе
искане в съда за отнемане на незаконно придобито имущество срещу ответниците.
Съдът се е произнесъл по редовна искова молба
и по предявените искове, поради което обжалваното решение е допустимо.
По приложението на ЗПКОНПИ е налице
понастоящем противоречива съдебна практика на ВКС по въпросите относно това:
- дали представляват „имущество“ по смисъла
на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на
несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените
от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и
сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не
са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?, и
- подлежи ли на отнемане в полза на държавата
паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник,
както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края
на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?
По тези въпроси е образувано и все още висящо
т.д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС. Настоящият състав намира, че следва да сподели
по-новата и преобладаваща съдебна практика, изразена в Решение № 97/18.05.18 г.
по гр. д. № 3224/17 г., IV ГО, Решение № 191/15.02.21 г. по гр. д. № 4768/19
г., Решение № 147/16.09.19 г., по гр. д. № 1998/18 г., Решение № 263/18.12.20
по гр. д. № 1293/20 и др., че незаконно придобито може да е само имуществото,
влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през
изследвания период, което е налично в края на този период, респективно че
значителното несъответствие е налице, когато разликата между стойността на
наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността,
определена в закона. По втория въпрос съдът възприема трайно застъпваното вече
разрешение от ВКС, че не може да се отнеме равностойността на имущество, което
е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово
притежание в края на изследвания период; „преминаването на блага през
патримониума на ответниците, в т.ч. на пари по банкови сметки, има правно
значение само доколкото някои от тях са останали в съответния патримониум в
края на изследвания период /Решение № 97/18.05.18 г., по гр. д. № 3224/17 г.,
IV ГО, Решение № 200/14.02.19 г., по гр. д. № 4143/17 г., Решение №
191/15.02.21 по гр. д. № 4768/19 г., Решение № 263/18.12.20 по гр. д. № 1293/20
г., ІV г.о. и др./.
Така по-специално в последното цитирано
Решение № 263/18.12.20 по гр. д. № 1293/20 г., ІV г.о. на ВКС е прието, че на
„отнемане на основание чл. 74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) подлежи налично
имущество, което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с
него лица в края изследвания период, към който момент може да бъде установено
съответно превишение и релевантното несъответствие. Само ако бъде установено
превишение и релевантно несъответствие, може да се предположи, че наличното
имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имущество, което
е напуснало патримониума на проверяваното лице не може да бъде отнето от него:
ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях; а ако е
отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на
отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; а
ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от
„приобретателя“.
Постъпилите суми по банкови сметки стават
част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това
са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването
на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото
на проверяваното или свързаните с него лица. Част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те
са налице в края на изследвания период, те формират несъответствие и подлежат
на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Разбира се, в
тежест на ищеца е да докаже, какво имущество притежават проверяваното или
свързаните с него лица в края на изследвания период. Не е в тежест на
ответниците да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени
в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че
придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т.ч. повредено или
изхабено), унищожено или погинало.
Наличното в края на изследвания период
имущество е придобито незаконно, ако неговата придобивна стойност превишава с
повече от 150 000 лева сумата от възмездно отчужденото имущество, притежавано
от лицето в началото на изследвания период и неговите доходи през същия период,
след приспадане на направените разходи за неговата и на семейството му
издръжка, като се вземат предвид непогасената част от задълженията, поети за
придобиване на имуществото, както и всички други факти и обстоятелства, които
имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на неговото
придобиване. Цялото имущество, извън посоченото, е законно придобито.
Ако в края на изследвания период лицето
притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва
(освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина)
или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата
равностойност към този момент.
Видно от изложеното паричните средства
преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период
не формират превишение на имуществото и не могат да обосноват несъответствие,
поради което не подлежат на отнемане.
Предпоставка за отнемането по този закон е
наличието на превишение и значително несъответствие в имуществото на проверяваното
лице в края на проверявания период; като на отнемане подлежи имущество, а не
доход (доход може да бъде отнет само по наказателнопроцесуален ред)“.
В по-рано постановеното Решение № 97/18.05.18
г. по гр. д. № 3224/17 г., IV ГО е прието, че „притежавано имущество е
придобито имущество, което продължава да се намира в патримониума на субекта,
тъй като не е отчуждено или изоставено нито е потребено, обезценено (в т.ч.
повредено или изхабено), унищожено или погинало. Непритежавано е имущество,
което е било придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е
отчуждено, изоставено, потребено, обезценено (в т.ч. повредено или изхабено),
унищожено или погинало. Притежаваното имущество има придобивна стойност, която
показва какъв паричен ресурс е вложен за неговото придобиване, както и стойност
при отчуждаване, която показва какъв паричен ресурс е получен при отчуждаването
му (след приспадане на разходите за подобрения)“. И още, „В § 1, т. 5 ДР на ЗОПДНПИ (отм.) е
посочено значението на понятието „нетни доходи“ - доходи, приходи или източници
на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи
от проверяваното лице и членовете на семейството му, от което се вижда, че
законодателят влага в това понятие значението на „източници за увеличаване на
имуществото“. Доколкото в обикновения говор не се прави разлика между приход и
доход, „брутен доход“ са приходите от една дейност, а „нетен доход“ е
превишението на приходите над разходите за осъществяването на същата дейност - т. е. обогатяването от дейността.“
От така възприетото от ВКС разбиране на
понятието „нетен доход“, определено в ЗОПДНПИ /отм./, с идентична дефиниция и в
§ 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ, следва да се приеме, че не може да има „нетен
доход“ с отрицателен размер, който следва да се „прибавя“ към установеното
налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при
изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи, извършени
от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране,
ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на
проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е
налично.
Изхождайки от гореизложеното, настоящият
състав на съда, за да се произнесе по основателността на предявените искове по
делото, следва най-напред да установи вида
и стойността на придобитото от ответниците имущество в рамките на проверявания
период, което все още е налично в
техния патримониум към края на периода или
е отчуждено по непротивопоставим за държавата начин (оценени съгласно чл.
148 от ЗПКОНПИ), а при трансформация на имущество – стойността на наличното
трансформирано имущество; респ. паричната
равностойност на отчужденото имущество, когато разпореждането е
противопоставимо на държавата (чл. 151 от ЗПКОНПИ). Преминалите през
банковите сметки парични средства, които не са налични в края на проверявания
период не са част от имуществото. Поради това част от имуществото не може да представлява
и отрицателен размер на „нетен доход“.
При това положение, ако при горното
изследване се установи, че придобитото от ответниците имущество през целия
проверяван период е на обща стойност под
150 000 лв., то не е нужно да се изследват доходите, приходите или
източниците на финансиране на ответниците, както и техните обичайни и
извънредни разходи, за да се установява нетния им доход, тъй като
несъответствието като величина няма да е значително по см. на § 1, т. 3 от ДР
на ЗПКОНПИ.
І.
Придобито имущество от ответниците през проверявания период от
18.04.08г.-18.04.18г.
1. Както се установи по-горе от изложеното в
исковата молба от Комисията, че същата не твърди по посочените банкови сметки
(с различно целево предназначение) на ответниците да са налични паричните суми
в края на изследвания период, за които се твърди, че са преминали през тях –
като депозитни вноски, като вноски за погасяване на кредити по кредитни карти
или по получени банкови кредити, както и вноски и преводи по разплащанелни
сметки (с изключение на сума в размер на
60.71 евро, установено от настоящия съд при съпоставяне на движението,
описано в исковата молба в т. ІІ.8 – л. 23-24).
2. Ответниците не са оспорвали твърденията на
Комисията относно придобитите от тях преди началото на проверявания период и в
рамките на проверявания период недвижими имоти, МПС и ППС, а и тези факти се
установяват чрез представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства
– нотариални актове и договори за покупко-продажба на МПС/ППС, респ. справки за
регистрирането им в КАТ – Пътна полиция и
договори за лизинг (т. І, л. 139-215).
2.1.
Относно стойността на придобитите МПС/ППС:
- ремарке за товарен автомобил марка „Деа“,
модел „Р4С21“, рег. № Т4271ЕЕ е придобито от ответника М. А. на 06.08.2008г. и продадено
на 07.11.11г. за сумата от 1 000 лв.,
приета от Комисията за действителна такава (тази сума се претендира и за
отнемане);
- л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“,
рег. № 402Н389-транзитен е придобит от М. А. на 29.08.08г., а на 03.09.08г. е
продаден – пазарна стойност според САТЕ 1 500
лв. (т. VІ, л. 1378);
- ремарке за лек автомобил марка „Керензо“,
модел „Керензо“, рег. № Т4420ЕЕ, придобито от М. А. на 11.06.09г. и продадено
на 26.01.15г. за сумата от 1 000
лв., приета от Комисията за действителна цена по договора (тази сума се
претендира и за отнемане);
- л.а. марка „Опел“, модел „Корса“, рег. № Т4596КТ,
придобит от Ф. С. на 25.06.09г., а на 18.01.12г. е продаден за сумата от 300 лв., приета от Комисията за
действителна пазарна цена (тази сума се претендира за отнемане);
- л.а. марка „Сеат“, модел „Алхамбра“, рег. №
Т5404КТ, придобит от Ф. С. на 29.09.09г., а на 30.04.10г. е продаден за сумата
от 3 500 лв., приета от Комисията за
пазарна цена (тази сума се претендира за отнемане, а не посочената от САТЕ от
4 000 лв.);
- л.а. марка „Мицубиши“, модел „Каризма“,
рег. № Т0562СТ, придобит от М. А. на 26.10.10г., а на 26.11.13г. е продаден за
сумата от 500 лв., приета от
Комисията за действителна пазарна цена (тази сума се претендира за отнемане);
- л.а. марка „Фолксваген“, модел „УП“, рег. №
ВТ7805ВС, за който е бил сключен договор от 01.04.13г. за финансов лизинг с
лизингодателя „Порше лизинг БГ“, клон Велико Търново с ползвател Ф.А., а на 26.04.18г.
лизингополучателят е бил заместен от М.Д., придобила собствеността му.
Последната го е продала на 17.09.18г. като според допълнителната САТЕ пазарната
стойност е била 7 500 лв. (т. VІ, л. 1545);
- л.а. марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“,
рег. № Т1324ТН е придобит от ответника М. А. на 19.01.2015г. и продаден на 02.12.16г.
за сумата от 6 400 лв., според
заключението на САТЕ и претендирана от Комисията за отнемане;
- л.а. марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“,
рег. № Т6264ТН е придобит от ответника М. А. на 14.12.2015г. и продаден на
18.09.18г. за сумата от 10 000 лв.,
приета от Комисията за действителна такава;
- л.а. марка „Мини“, модел „Уан“, рег. № Т7991ВТ
е придобит от ответника М. А. на 22.12.2017г. и отчужден на 23.03.18г. в полза
на М.Д.. Пазарната стойност на автомобила при неговото закупуване от ответника
е в размер на 4 300 лв.
Настоящият състав на съда намира, че не
представлява част от придобитото имущество на ответниците л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Транспортер“, рег. № ВТ6504ВК, тъй като макар и първоначално
договорът от 10.10.08г. за лизинг с лизингодателя „Порше лизинг БГ“, клон
Велико Търново да е бил сключен от М. А. като лизингополучател, то на
26.10.10г. лизингополучателят е бил заместен от „Месин“ ЕООД, което дружество
след изплащане на лизинговите вноски е придобило тази вещ (същата не е в
патримониума на ответниците, нито се претендира, че следва да се счита като
част от техния патримониум, нито пък се претендира отнемането й от посоченото
търговско дружество).
При това положение общата стойност на
придобитите МПС/ППС през проверявания период възлиза на 36 000 лв.
2.2.
Относно стойността на придобитите недвижими имоти.
С НА № 23/12.06.13г. ответникът М. А. е
закупил УПИ ІХ-51 с площ от 1 260 кв.м., в кв. 8 по плана на с. Васил
Левски, общ. Търговище. Пазарната цена на закупения имот, определена от СТЕ към
датата на придобиването е в размер на 6 250
лв.
Не е било спорно между страните, че въз
основа на одобрен инвестиционен проект в полза на ответника А. е било издадено
разрешение за строеж № РС-01-76/16.06.14г. от гл. арх. на община Търговище за
строежа на „Жилищна сграда на два етажа“, „Плътна ограда“ и „Ограда с плътна
част“ в закупения от него поземлен имот в с. В. Левски, в който е започнало на
07.07.14г. извършване на строителните дейности, на 19.06.15г. е издаден Акт
обр. 15 за установяване годността за приемането на строежа и на 13.07.15г. е
бил издаден Акт обр. 16.
Според заключението на вещото лице по СТЕ (т. VІ, л. 1388-1406) стойността на
разходите за изграждане на жилищната сграда и оградите е била в размер на 140 215 лв.
От разпита на водените от ответниците
свидетели се установява, че положеният за извършването на строежите и
довършителните работи по тях труд е бил изцяло безвъзмезден и положен от
роднини и приятели на ответниците – св. Т. И., приятел на М. А. и осъществявал
техническото ръководство; св. Г. С., брат на Ф. А. и участвал в строителството
от изкопите за основите до изграждането на покрива (полагал арматура, изграждал
кофражите и изливал бетоните с бетон-помпа, помагал за плочниците и пътеките);
св. М. И., баща на Ф. А. и участвал в дейностите като сина си Г. С.; св. Сеид М.,
далечен роднина с Ф.А. и е извършвал зидарията, участвал в изливането на
втората плоча, изграждането на покрива и полагане на вътрешната мазилка; св. М.
К. е роднина по съребрена линия на Ф. А. и е също е извършвал зидарията и
вътрешната мазилка; св. С. С. е роднина по съребрена линия на Ф. А. и е
участвал във всички строителни дейности от основите до покрива на къщата, както
и е редил паважа в двора с полагане на бордюрите и оформяне и изграждане на
алеите, изграждал е и оградите. Всички свидетели сочат, че не им е плащано, а
само са били хранени на два пъти през деня от ответниците А.. Свидетелят Г. С.
сочи, че близък приятел на М. на име А. е поставял плочките в къщата, тъй като
е бил майстор, а ел. инсталацията е била изградена от И. Освен това свидетелите
излагат, че не са виждали други работници на обекта при извършване на
строителството, а освен това ответникът А., който притежава микробус е
извършвал снабдяването на преносимите материали.
Предвид непосредствеността, вътрешната
безпротиворечивост и изчерпателността на показанията на разпитаните свидетели,
съдът изцяло кредитира техните показания, поради което следва да се приеме, че
за извършване на строителството в дворното място на ответниците в с. Васил
Левски същите не са заплащали за труда на работниците.
Според допълнителното заключение на СТЕ
общата стойност на безвъзмездния труд в полза на ответниците за извършване на
строителството и изграждане на жилищната сграда с оградите на дворното място
възлиза на 22 760.11 лв. и ведно с общата стойност на допълнителните
разходи върху безвъзмездния труд от 19 975.94 лв. възлиза на 42 736.05 лв.
Според заключението на комплексната СТЕ
разходите за изграждане на строежа (без стойността на извършения безвъзмездно
труд и допълнителните разходи върху него) възлизат на 88 648.30 лв. и
отделно са били заплатени такси за снабдяване с документи във връзка със
строителството и присъединяване към ел. мрежата (описани в т. 2 от
заключението) в общ размер на 1072.80 лв., както и сумата от 3 545.90 лв.
– проектантски хонорар. При това положение стойността на разходите за изграждане
на жилищната сграда с благоустрояване и огради възлиза на 93 267 лв. (без разходите за изграждане на подово отопление и
закупуване на котел), а с последните –
на 95 905.41 лв. (без труда и допълнителни разходи за изграждане на
подовото отопление) и 96 236.54 лв. (с този труд). В с.з. вещото лице И.
допълва, че това е стойност без цената на котела, който според ответника М. А.
е бил закупен и монтиран в апартамента му в гр. Търговище, откъдето е бил
демонтиран и монтиран в жилището в с. В. Левски. Стойността на такъв котел
навремето била около 1 600 лв.
Съдът намира, че за стойност на разходите за
изграждане на жилищната сграда с благоустрояване и огради следва да се приеме
сумата от 95 905.41 лв.,
включваща и разходите за подово отопление, но без стойността за труда за
изграждането му и без стойност за котела, за който вещото лице не сочи да е нов
и твърдението на ответника, че е бил демонтиран от апартамента му в гр.
Търговище (закупен още на 01.06.2001г.) не е разколебано от други доказателства
по делото.
Или общата стойност на дворното място, ведно
с изградената жилищна сграда с огради и благоустрояване възлиза на общо 102 155.41 лв. (6 250 лв. +
95 905.41 лв.).
2.3
Относно стойността на имуществото на ответника М. А., свързано с „Месин“ ЕООД.
На 24.08.09г.М. А. в качеството си на
едноличен собственик на капитала е учредил „Месин“ ЕООД, с капитал от
5 000 лв., разпределен в 100 дяла, всеки от по 50 лв. (учредителен акт в т. І, л. 132-133). В
създадената на 26.10.09г. нова т. 4 в този учредителен акт е отбелязано, че с
протоколно решение от посочената дата едноличният собственик на капитала е взел
решение за неговото увеличаване от 5 000 лв. на 18 000 лв. чрез
увеличаването на дяловете – след изменението капиталът е разпределен в 360 дяла,
всеки с номинална стойност от по 50 лв. Внасянето на капитала е станало под
формата на парична вноска (операционна бележка на л. 134).
При това положение следва да се приеме, че
ответникът М. А. е придобил и все още притежава 360 дружествени дяла от „Месин“
ЕООД, които поради липсата на друга оценка по делото, се равняват на
номиналната им стойност от 18 000
лв.
Направени от М. А. лични вноски по банкови
сметки на собственото му ЕООД не съставляват част от имуществото на
проверяваното лице.
Изхождайки от посоченото по-горе, преминалите
през банковите сметки на ответниците или по друг начин през патримониума им
парични суми не съставляват част от придобитото имущество, ако не са налични в
края на периода, поради което следва да се приеме, че придобитото имущество за
целия проверяван период от ответниците възлиза на обща стойност от 156 274.15 лв. (стойността от
придобитите/отчуждени МПС/ППС в размер на 36 000 лв. + стойността на
закупения и построен недвижим имот от 102 155.41 лв. + стойността на
притежаваните дружествени дялове от 18 000 лв. + левовата равностойност на
60.71 евро налични по банкова сметка).
***, че придобитото имущество e на стойност повече от 150 000 лв. и при това положение е необходимо да се
извърши изследване на останалите компоненти, определящи „нетен доход“ на
ответниците през проверявания период, за да са установи дали е налице
„значително несъответствие“.
ІІ. Относно установените по делото доходи, приходи и източници на
финансиране на ответниците за проверявания период.
Съобразно заключението на
СИЕ получените през проверявания период доходи от ответника М. А. от
работодатели са в размер на 1 964.23 лв.; получените от Ф. А. обезщетения
и помощи са в размер на общо 9 650 лв.; размерът на усвоените суми по
кредитни карти от ответниците А. е в размер на 59 548.73 лв., а от усвоени
кредити – 5 000 лв.; получените суми от продажбата на МПС, които са били
придобити преди 18.04.08г. – в общ размер от 60 577.50 лв., а от
недвижимите имоти, придобити преди началото на проверявания период –
85 760 лв.; усвоените суми по банкови сметки, внесени преди проверявания
период – 192.57 лв.; заплатени от НАП суми като съдебни разноски в полза на Ф. А.
– 931.53 лв. Общият размер на тези доходи възлиза на 223 534.56 лв.
Отделно от горното в покана
от 15.03.18г. от ТД на НАП-Варна, адресирана до М. А. е посочено, че в хода на
извършваната от данъчните органи проверка е било установено, че същият е
получил парични средства чрез „WESTERN UNION“, както следва: за 2012 г. - 5 574 лв., за 2015г. – 508.52лв.; за 2016г – 919.24лв. (т. V, л. 1156). Освен това
от представените на л. 1163-1166 в т. V копия на документи за получаване на
суми от ответника М. А. отново чрез „WESTERN UNION“ е видно, че същият е
получил и следните суми: на 29.06.11 г. – 800 евро от Р. Ю.; на 12.03.10г. -
480 евро от А. М. и на 31.01.11г. – 955 евро отново от А. М.. Общо получените
по този начин суми възлизат в левова равностойност на 11 373.04 лв.
Видно от превод на
документ, представляващ договор за наем от 01.01.10г. на апартамент в гр.
Истанбул, с наемодател ответника М. А. (с имена по документ за самоличност от
Република Турция – М.Е. Д. – виж констатацията в този смисъл в Протокол на ТД
на НАП-Варна на л. 1321), че същият е сключен с наемател К. Е. при месечен
уговорен наем от 500 евро и годишен наем от 6 000 евро, както и че
договорът е безсрочен (т. V, л. 1161-1162).
В подадените от ответника А. ГДД на 29.03.18г., касаещи получени доходи през
данъчните 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. (т. І, л. 218-238), същият е декларирал получаването на наеми от
Турция в размер съответно от по 12 000 лв. за всяка от годините. Това
означава, че през проверявания период ответникът М А. е получил доходи от наеми
от апартамент в чужбина в размер на 60 000 лв.
Освен това двамата ответници М. и Ф.А. са посочили в допълнително
подадените на 29.03.18г. ГДД за данъчните години от 2012г.-2016г. и други
недекларирани до момента доходи, върху които са заплатили и съответните данъци
– ответникът А. е декларирал общо 174 100 лв., ведно с горните доходи от наемите, а ответницата А. – общо
23 584 лв. (таблици 2.1 и 2.2 от заключението на СИЕ на л. 1650, т. VІ). При това положение общо
получените облагаеми доходи през проверявания период възлизат на 199 648.23
лв. (197 684 лв. по ГДД и 1964.23 лв. доходи от трудови и осигурителни
отношения).
Така за целия процесен
период следва да се приеме, че ответниците са получили доходи в общ размер от 432 591.60 лв. (223 534.56
лв. + 11 373.04 лв. + 197 684 лв.)
ІІІ. Извършени обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и
членовете на семейството му.
Според приетото от СИЕ в табл.
1 на л. 1660, т. VІ, разходите за
издръжка по данни на НСИ на ответника М. А. и неговото семейство според броя на
членовете му, възлиза на общо 120 867.34
лв. Експертът е установил на базата на приетите по делото писмени
доказателства (установени в данъчните документи за извършени данъчни проверки и
ревизии), че през проверявания период са установени плащания при посочена
банка, касаещи консумативи за ел енергия и ВиК услуги, възлизащи в общ размер
на 17 146.32лв. Поради това е приспаднал от горната обща сума от
120 867.34 лв. заложените средностатистически разходи за този вид
консумативи и е получил среден статистически разход за издръжка от
106 229.07 лв., към който е прибавена сумата от действителните разходи за
вода и ел. енергия от 17 146.32 лв.
Настоящият състав на съда
намира, че критерият за остойностяване на разходите при липсата на конкретно
установени размери за всички видове разходи следва да еднакъв – само данните на
НСИ, а не една част от тях , към които да се прибавят и реално заплатени суми
за определи разходи. Измерителят трябва да е еднороден, защото пък ответниците
с основание възразяват, че те не са консумирали алкохол и тютюневи изделия,
които пък са заложени в данните на НСИ (р. 4 от таблицата на л. 1662) и не се
приспадат. При това положение следва да се приеме, че разходите за издръжка на
ответника М. А. и неговото семейство според броя на членовете му, възлиза на
общо 120 867.34 лв. - по данни на НСИ.
Отделно от горното
експертът по СИЕ е установила, че направените от М. А. разходи за задгранични
пътувания за периода преди получаването на лиценз от „Месин“ ЕООД (16.11.09г.)
– от 16.05.08г. до 27.12.08г. възлизат на 11 658.54
лв., а за периода от 01.01.09г. до 15.11.09г. – на 3 823.62 лв. Стойностите не са въз основа на Наредбата за
командировките в чужбина, а на базата на направени изчисления от експертите по
административното дело по повод обжалването на издадения Ревизионен акт за този
отчетен данъчен период. За следващите след 16.11.09г. извършени от ответника М.
А. задгранични пътувания не са начислявани разходи, тъй като той е пътувал като
осъществяващ дейността на своето дружество.
Установените от СИЕ
извършени разходи за заплащане на публично-правни задължения от ответниците А.
за проверявания период възлизат на 3 392.10
лв. (таблицата на л. 1664), а
другите извънредни разходи – на 2 463.33
лв. (описани в таблицата на л. 1665).
Сумата от горните разходи
възлиза на общо 142 204.93лв.
Отделно от това
ответниците са извършили разходи и за: закупуването на описаното по-горе дворно
място в с. В. Левски в размер на 6 250
лв.; за заплащане на разходите по строителството на жилищната сграда,
оградата и облагородяването на терена в размер на 95 905.41 лв.; за извършването на погасителни вноски по кредитни
карти в размер на 61 029.83 лв.,
погасителни вноски по кредити в размер на 5 598.17
лв., изплатени лихви в размер на 220.20
лв.
Настоящият състав на съда
счита, че като разходи не следва да се включват извършените от ответниците
вноски по банкови сметки, посочени от експерта в размер на 40 604.72 лв.,
внасяните и по-късно изтеглени суми като капитал на учреденото ЕООД в общ размер
на 23 000 лв. (5 000 лв. + 18 000 лв.), както и суми за
закупуването на МПС през проверявания период в общ размер от 144 783.60
лв., тъй като не е проследена трансформацията на посочените суми (същите само
номинално участват при съставянето на сбор от разходи).
Като разход следва да се
включи и сумата в размер на 109 290
лв. – извършени допълнителни парични вноски от ответника М. А. в неговото
дружество.
Така общият размер на
разходите на ответниците за проверявания период възлиза на 420 498.54 лв.
ІV. Нетният доход.
Според § 1, т. 8 от ДР на
ЗПКОНПИ нетните доходи са доходи, приходи или източници на финансиране,
намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му. В случая нетният доход възлиза
на 12 093.06лв. (разликата
между 432 591.60 лв. и 420 498.54 лв.).
С оглед на установеното
по-горе следва да се приеме, че не е налице значително несъответствие по см. на
§ 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, тъй като разликата между придобитото имущество от 156
274.15 лв. и нетният доход от 12 093.06 лв. възлиза на 144 181.09 лв.
Поради липсата на
предвидената в материалния закон предпоставка за наличието на значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице и членовете на неговото
семейство през проверявания период, то предявените искове за отнемане в полза
на държавата на посочените имущества от ответниците се явяват неоснователни.
Първоинстанционното
решение следва да се потвърди в частите, с които са били отхвърлени претенциите
на Комисията и да се отмени в частите, с които са били отнети имущества и в
тази част претенциите да се отхвърлят като неоснователни. Във връзка с
последното следва да се отмени и решението в частта, с която в тежест на
ответниците е възложено да заплатят разноски в полза на ищеца, както и държавна
такса върху уважената част от иска.
По разноските.
Настоящият състав на съда
констатира, че в актуалната съдебна практика се налага разбирането, че на осн.
чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ /идентичен на чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм.// при
отхвърляне на исковете на Комисията, същата следва да бъде осъдена да заплати
дължимата държавна такса по делото (като се извежда аргумент за това и от
нормата на чл. 154, ал. 3 от ЗПКОНПИ) – така в Определение № 13 от 12.01.2021
г. на ВКС по ч. гр. д. № 3107/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 54 от 13.05.2019
г. на ВКС по гр. д. № 4866/2016 г., IV г. о., ГК; Решение № 147 от 16.09.2019
г. на ВКС по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о., ГК; Решение № 191 от 15.02.2021
г. на ВКС по гр. д. № 4768/2019 г., IV г. о., ГК; Решение № 1411 от 4.01.2022
г. на САС по в. гр. д. № 555/2021 г.; Решение № 152 от 22.12.2021 г. на БАС по
в. гр. д. № 304/2021 г.; Решение № 140 от 14.12.2021 г. на БАС по в. гр. д. №
423/2021 г.
При това положение
Комисията следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВАпС, по бюджета на
съдебната власт:
- сумата в размер на 5 260 лв., представляваща
дължимата ДТ от 4% върху 131 500 лв. - цената на исковете, по които с
въззивното решение се отменя първоинстанционното решение в осъдителната му част
(в частта, с която се отнема имущество) и тези претенции се отхвърлят;
- сумата в размер на 2 630 лв., представляваща
половината от горната такса, дължима за въззивното обжалване на
първоинстанционното решение в посочените части, предвид основателността на
въззивната жалба на ответниците;
- сумата в размер на 1 912.78 лв., представляваща 2%
върху 95 639.06 лв. – цената на отхвърлените искове, предмет на обжалване
от Комисията, предвид неоснователността на въззивната й жалба.
Пропускът на първоинстанционния
съд да присъди ДТ в полза на бюджета на съдебната власт в тежест на Комисията
върху цената на отхвърлените с първоинстанционното решение искове не може да
бъде изправен от въззивния съд.
Ответниците не са
представили доказателства за извършените пред настоящата инстанция разноски и
въпреки отправеното искане, такива не следва да им се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260009/15.09.20г., постановено по гр.д.
№ 188/19г. на ОС-Търговище в частта му,
с която е отхвърлен предявения иск от Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), гр. София,
пл. „Св. Неделя“, № 6 за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество:
- на
осн. чл. 144 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Д., ЕГН ********** от гр. Търговище, представляващо сума от
7 500 лв. - пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „УП“, рег.
№ ВТ7805ВС, рама WVWZZZ AAZD D069904, двигател CHY19 2569, дата на първа
регистрация 24.04. 2013г.;
- на
основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Е.А., ЕГН ********** *** на: сумата в размер на 1 000 лв., представляваща сумата
от продажбата на ремарке за товарен автомобил марка „Деа“, модел „Р4С21“, рег.
№ Т4271ЕЕ; сумата в размер на 1 000
лв., представляваща сумата от продажбата на ремарке за лек автомобил марка
„Керензо“, модел „Керензо“, рег. № Т4420ЕЕ; сумата в размер на 500 лв., представляваща сумата от
продажбата на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Каризма“, рег. № Т0562СТ;
сумата в размер на 6 400 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“, рег. № Т1324ТН; сумата в размер на 53 267.06 лв., представляваща
погасителни вноски по кредитна карта /сметка № 800231402384513, в „Обединена
българска банка“ АД/ в периода от м. 07.2009г. до 31.12.2017г.; сумата в размер
на 6 350 лв. представляваща
направени вноски по разплащателна сметка в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД;
сумата в размер на 5 598.17 лв.,
представляваща погасителни вноски по кредит, обслужван по сметка в „Уникредит
Булбанк“ АД; сумата в размер на 586.75
лв., представляваща направени вноски по разплащателна сметка – ФЛ в EUR в
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД; сумата в размер на 2 690 лв., представляваща направени лични вноски по
разплащателна сметка в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД с титуляр „МЕСИН“ ЕООД
през 2009г.;
- на
основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Ф.М.А.,*** на: сумата в размер на 300 лв., представляваща сумата от продажбата на лек автомобил марка
„Опел“ модел „Корса“, рег. № Т4596 КТ; сумата в размер на 3 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на лек автомобил марка „Сеат“ модел „Алхамбра“, рег. № Т5404КТ;
сумата в размер на 6 734.98 лв.,
представляваща направени вноски по срочен депозит № 17396344 в евро в „Банка
ДСК“ ЕАД и сумата в размер на 212.10 лв.,
представляваща изплатени лихви върху вноски с неустановен произход по срочен
депозит № 17396344 в евро в „Банка ДСК“ ЕАД.
ОТМЕНЯ решение № 260009/15.09.20г., постановено по гр.д. №
188/19г. на ОС-Търговище в частите му,
с които:
1.
се отнема в полза на Държавата, представлявана от Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), гр. София, следното имущество:
- на
осн.чл. 144 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1-2, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Д.,
ЕГН ********** и Е.М.Е., ЕГН **********, последната действаща чрез
своите родители и законни представители М.Е.А. и Ф.М.А.: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX-51 с площ съгласно скица от 1 130
кв.м., а съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот № 195, том VIII, дело
1601/2013г. по описа на СВ-гр. Търговище с площ от 1 260 кв.м., в квартал 8, по
плана на с. Васил Левски, община и област Търговище, ведно с построената в
имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгъната застроена площ от 231,61
кв.м., с пазарна стойност към момента 134 700 лв.;
- на
основание чл. 144 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Д., ЕГН **********: лек
автомобил марка „Мини“, модел „Уан“, рег. № Т7991ВТ, рама WMWRA 31050TA
28086, двигател W10B16A, дата на първа регистрация 11.11.2002г., пазарна
стойност 3 500 лв.;
- на
основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 145 във
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Е.А., ЕГН ********** сумата в размер на
18 000 лв., представляваща
парична вноска в капитала на „Месин“ ЕООД и сумата в размер на 10 000 лв., представляваща
направена допълнителна парична вноска в капитала на „Месин“ ЕООД през 2017г.;
2.
ответниците М.Е.А., ЕГН **********, М.Д., ЕГН ********** и Е.М.Е., ЕГН **********
и тримата от гр. Търговище са осъдени да заплатят на държавата по сметка на
КПКОНПИ, гр. София разноски в размер на 686.03 лв., а по сметка на ОС-Търговище
– държавна такса в размер на 6 648 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 5 от ГПК,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
(КПКОНПИ), гр. София, пл. „Св. Неделя“, № 6 за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, както следва:
- на
осн.чл. 144 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1-2, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Д.,
ЕГН ********** и Е.М.Е., ЕГН **********, последната действаща чрез
своите родители и законни представители М.Е.А. и Ф.М.А.: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX-51 с площ съгласно скица от 1 130
кв.м., а съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот № 195, том VIII, дело
1601/2013г. по описа на СВ-гр. Търговище с площ от 1 260 кв.м., в квартал 8, по
плана на с. Васил Левски, община и област Търговище, ведно с построената в
имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгъната застроена площ от 231,61
кв.м., с пазарна стойност към момента 134 700 лв.;
- на
основание чл. 144 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Д., ЕГН **********: лек
автомобил марка „Мини“, модел „Уан“, рег. № Т7991ВТ, рама WMWRA 31050TA
28086, двигател W10B16A, дата на първа регистрация 11.11.2002г., пазарна
стойност 3 500 лв.;
- на
основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 145 във
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Е.А., ЕГН ********** сумата в размер на
18 000 лв., представляваща
парична вноска в капитала на „Месин“ ЕООД и сумата в размер на 10 000 лв., представляваща
направена допълнителна парична вноска в капитала на „Месин“ ЕООД през 2017г.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София, пл. „Св. Неделя“, № 6 да заплати в полза на ВАпС,
по бюджета на съдебната власт следните суми: в размер на 5 260 (пет хиляди двеста и шестдесет) лв., в размер на 2 630 (две хиляди шестстотин и
тридесет)лв. и в размер на 1 912.78
(хиляда деветстотин и дванадесет лева и седемдесет и осем ст.) лв., на осн.
чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните, при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: