№ 13
гр. , 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря М.Н.Н.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело №
20221860200144 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Постъпила е жалба от Р. Г. С. с ЕГН:**********, гр.************, ул.
„***********“************ срещу Електронен фиш серия ***************, издаден от
ОДМВР гр. София за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който
е наложена глоба в размер на 300,00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП,
за нарушение по чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата жалбоподателят развива доводи, изразяващи несъгласие с наложеното
административно наказание в обжалвания електронен фиш, твърди, че в ЕФ липсват факти
на извършено нарушение, като в него липсват реквизити относно неговото, на ЕФ,
съдържание, ЕФ му е връчен повоче от една година след установяване на нарушението, не
ангажира доказателства, не се явява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна, чрез депозирано писмено становище по жалбата, заявява
неоснователност на същата, претендира разноски.
Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не взима становище по жалбата.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното
Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
Установи се от събраните по делото писмени доказателства, приети по приложените
към писмо с Рег.№ 120400-9090/11.07.2022 г. на ВПД Началник отдел „Охранителна
1
полиция“ при ОДМВР-София и към писмо с Рег.№ 120400-10190/08.08.2022 г. на Началник
отдел „ОП“ при ОДМВР-София административнонаказателна преписка, а именно: Заверена
разпечатка на електронен фиш серия К № 3890592/08.10.2019г. от СУАНД на МВР-1/един/
лист; Заверено ксерокопие на протокол от проверка № 34-С-ИСИС/21.06.2019г. на
стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип
SITRAFFIC ERS 400 с инвентарен № ************ от БИМ, главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди", отдел „Изследване на типа средства за измерване", сектор „Физични и
механични измервания"-2 /два/листа; Заверено ксерокопие на 2 бр. заповед, относно
утвърждаване образец на електронен фиш на Министъра на вътрешните работи ведно с
приложение към заповедта -4/четири/ листа; Заверено ксерокопие на удостоверение за
одобрен тип средство за измерване от БИМ - 1/един/ лист; Оригинал на снимков материал №
003059047ВАА/00017/08.10.2019г.-1/един/лист; Оригинал на разпечатка на справка за
собственост на МПС с Рег.№ РВ 3016 PC от ИИС на МВР-КАТ към дата на извършване на
нарушението-1/един/лист; Заверено ксерокопие на Протокол, удостоверяващ наличието на
пътен знак В-26 с ограничение на максимално разрешената скорост в двете посоки 60 км/ч и
табела Т2, застъпваща зоната на действие на знака-1000м.-3/три/листа; Разпечатка от АИС-
АНД със статус на връчване на ел. фиш 1 /един лист; Декларация от М.Р.С., за предоставяне
на информация, във връзка с разпоредбите на чл.189,ал.5от ЗДвП, заведена по описа на
ОДМВР София с № 120400-10416/12.08.2020г. - в оригинал -2/два/листа, и заверена
разпечатка на ел. фиш серия ****************-1/един /лист; Декларация-за предоставяне
на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП - в оригинал 1/един / лист;
Разписка от куриерска фирма Спиди за получаване на документи в оригинал- 2/два/ листа,
като ЕФ е обжалван на 28.06.2022 г., за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, с който на жалбоподателя, е наложена глоба в размер на 300,00 лв., на основание
чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.2,вр.чл.21, ал.1 ЗДвП,
затова, че на 08.10.2019 г. в 15,09 часа на ГП І-6 – Мирково, км. 179+158, с посока
гр.Пирдоп при ограничение на скоростта 60 км/ч. за извън населено място, въведено с пътен
знак В-26, с МПС Сеат Ибиза вид л.а. с регистрационен № ***********, жалбоподателя е
извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство №003059047ВАА, като установената скорост е 94 км/час, при разрешена скорост-
60 км/час, като превишаването на разрешената скорост е с 34 км/час. В ЕФ е отразен
приспаднатия толеранс от 3 км/час.
Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и
приети по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни
изводи:
Подадената жалба е допустима, като не се спори от страните, че връчения на
жалбоподателя ЕФ е оспорен от него в законоустановения срок, като жалбата срещу същия
е подадена на 28.06.2022г., получена в РСПп на 15.07.2022 г.
Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на
2
обжалвания електронен фиш (ЕФ), както и по отношение на конкретните оплаквания,
сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на административно-
наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло и приключило
съобразно с процесуалните изисквания на ЗАНН. Правилно в електронния фиш е посочено
превишение спрямо намалената скорост при отчитане на толеранса. Съдържанието на ЕФ е
определено в изчерпателно посочените законови реквизити и в одобрения от министъра на
вътрешните работи образец, приложен по делото. Същите са посочени в 189, ал. 4, изр. 2 от
ЗДВП, а именно: Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
респективно ползователя на същото, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът
на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Въззивната
инстанция намира, че обжалваният електронен фиш съдържа всички законови реквизити,
като не се установиха сочените от жалбоподателя липси на реквизити, като следва да се
отбележи, че посочването на точния вид на техническото средство не е част от реквизитите
на електронния фиш. Доколкото същото е индивидуализирано макар и само с номер до
степен, до която да може да бъде направена справка за вида му, за вписването му в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, както и за
извършената периодична проверка и срокът на валидност на същатата, съдът не може да
сподели доводите на жалбоподателя, наведени в жалбата. Видно от приетото като
доказателство по делото писмо на Български институт по метрология по посоченият в
процесния електронен фиш индивидуализиращ номер на техническото средство може да
бъде направена справка за релевантната информация за ангажирането на отговорността на
жалбоподателя. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че направените с жалбата
възражения в тази насока се явяват неоснователни. За пълнота следва да се посочи, че
разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП предвижда, че при нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Изписването в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП „в отсъствието на контролен
орган и на нарушител”, е пояснение, което се отнася до електронния фиш, а не до
техническото средство. Аргумент за това, е че няма как нарушението да е установено и
заснето в „отсъствие на нарушител”, защото в противен случай няма да има нарушение.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява техническата
изправност на автоматизираното техническо средство, с което е установено и заснето
нарушението, както и факта, че същото е преминало съответна последваща проверка. Факт
е, че е налице разминаване в стойностите на фиксираната скорост и превишението по
електронния фиш и по разпечатката от техническото средство, като е отбелязан
допустимият толеранс. По делото има доказателства разликата да се дължи на толеранс, в
3
представения към снима опис на нарушението, пренесен в ЕФ К №*******, е посочена
възможна грешка при измерването на скоростта - 3 km/h до 100 km/h), като съдът приема, че
разликата се дължи именно на приспадната допустима грешка, и в този смисъл правото на
защита на санкционираното лице не е нарушено, защото „разминаването” не води до
приложение на по – тежък състав на нарушение. Правилно е посочена санкционната
разпоредба в електронния фиш. Обжалваният електронен фиш съдържа всички реквизити,
изискуеми от чл.189, ал.4 от ЗДвП, което прави неоснователни възраженията в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай, съставеният електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на
утвърдения със Заповед № 8121з-1725 от 29.02.2016 г. на Министъра на вътрешните работи,
изменена и допълнена със Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г., образец. Смисълът на
специалната разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП се изразява в следното: когато е налице
нарушение, което е установено и заснето с техническо средство /независимо стационарно
или не/, тогава се издава електронен фиш, като издаването му става в отсъствие на
контролен орган и на нарушител. Макар и чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да предвижда, че влезлият
в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това
приравняване следва да се приеме само относно последиците, с които се ползват влезлите в
сила наказателни постановление и електронни фишове. Това е така, защото законодателният
смисъл на процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да бъде тълкуван в нейната взаимна
връзка с дефиницията на понятието „електронен фиш”, дадена в § 6 т. 63 от ДР на ЗДвП,
съгл. която „електронен фиш” е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система, въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”.
Нарушението в случая се установява с електронна система. Следователно е неправилно
правилата и процедурата за съставяне на актове и наказателни постановления по ЗАНН
механично да се пренасят и по отношение на електронния фиш, тъй като това би било в
противоречие с технологията на тази система и би направило всеки един електронен фиш
незаконосъобразен. От текста на електронния фиш и приложения към
административнонаказателната преписка снимков материал, се установява, че мястото на
извършване на нарушението е ГП І-6 – Мирково, км. 179+158 в посока гр.Пирдоп, където
ограничението на скоростта е било 60 км /ч, въведено с пътен знак В-26. Не е допуснато
съществено процесуално нарушение при описание на мястото на извършване на
нарушението в електронния фиш. Не съществува възможност да се извърши проверка със
задна дата дали през 2019г. на интернет страницата на МВР е имало публикация относно
местата на контрол с АТСС, но индиция за спазване и на задължението на органа за
оповестяване на конкретното място за пътен контрол е фактът, че към настоящия момент то
фигурира на интернет страницата на ОДМВР София сред местата, посочени за
разположение на стационарни автоматизирани технически средства и системи за контрол на
скоростта.
4
Безспорно е, че жалбоподателят е реализирал в пълен обем правото си на защита,
като е упражнил предоставената му правна възможност на обжалва санкционния акт -
електронен фиш пред настоящата съдебна инстанция, като е изпълнена процедурата,
прадестоване от разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗДвП. Няма съмнение, тъй като от снимката, се
вижда номерът на превозното средство, че автомобилът, който е заснет, е собственост на
посоченото лице, което се потвърждава и в жалбата. Датата и часът, отразени на снимката
към фиша отговарят на датата и часа, отразени във фиша. От посочените на снимката данни
може да се установи, че мястото на заснемане е същото, като вписаното в електронния фиш.
Мястото на нарушението се явява главен път, където ограничението на скоростта за
движение от 60 км/ч е въведено с пътен знак B26. Правилно и законосъобразно е наложена
предвидената в тази санкционна разпоредба „глоба“ в размер на 300,00 лв.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. постановено по тълк. дело №
1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време,
определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от
закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи
материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му
наказание, като се погасява наказателната отговорност и то на свой ред прави
наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно
постановление изрично е прието, че разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Погасяването на
наказателното преследване е уредено в глава IX-та от НК, като сроковете са обусловени от
вида и размера на предвиденото за съответното нарушение наказание. За извършване на
описаното в наказателното постановление нарушение, както към момента на извършването
му, така и към настоящия момент законодателят предвижда налагане на административно
наказание „глоба“. Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл.80, ал.1,
т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по-голям
от три години, а според чл. 81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на
давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или
продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с
влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност
спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на
посочените по-горе норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна
погасителна давност се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по
съответният текст на чл.80, ал.1 от НК /обикновена давност/. В конкретния случай,
деянието е довършено на датата на която е извършено – 08.10.2019г., ЕФ е приравнен на
НП, същия е съставен на 08.10.2019г., и е връчен на 18.06.2022г. Следователно, отнесена
към датата на довършване на твърдяното нарушение - 08.10.2019г. абсолютната
погасителна давност /четири години и половина/ изтича на 08.04.2024г. Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че към настоящият момент не е изтекла абсолютната
погасителна давност по чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК. Не са налице и предпоставките за
5
отмяна на наказателното постановление, поради изтекла обикновена давност по чл.80 ал.1
т.5 от НК. Това е така, тъй като от датата на издаване на наказателното постановление на
08.10.2019г., от който момент давността е започнала да тече, не се установи по делото да е
била прекъсвана и да е текъл нов давностен срок, до датата на връчването на наказателното
постановление на санкционираното лице – 18.06.2022г.(л.17 от делото), не е изтекъл срок
по-голям от три годишния такъв (2 години и 8 месеца и 10 дни), предвиден в чл.80 ал.1 т.5
от НК вр. с чл.11 от ЗАНН, т.е. обикновената погасителна давност за
административнонаказателно преследване не е била изтекла, като следва да се отбележи, че
с връчването на наказателното постановление е прекъсвата давността, тъй като същото е
извършено преди изтичане на срока по чл.80 ал.1 т.5 от НК.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че следва да
потвърди електронен фиш ***************.
Предвид изхода на делото основателно е искането на процесуалния представител на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и
ал.5 ЗАНН, сочи, че то се определя по преценка на съда, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр.чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. В случая съдът намира, че възнаграждението следва е в
размер на 80,00 лв., тъй като делото не разкрива висока фактическа и правна сложност.
Типово е за процесуалния представител на АНО, освен това юрисконсултът е представлявал
органа без явяване в съдебно заседание, т.е. единствено посредством писмено становище.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш ***************, издаден от **************, с
който, на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложена глоба в
размер на 300,00 лв, на Р. Г. С. с ЕГН:**********, гр.************, ул.
„***********“************, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. Г. С. с ЕГН:**********, гр.************, ул.
„***********“************, да заплати на ОДМВР-София, сумата 80,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
6