Р Е Ш Е Н И Е № 233
Гр. Сливен, 25.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 257 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от С.И.Г., ЕГН **********, с адрес
*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 4/07.06.2022
г. по чл. 171 т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена
от Н. И. Б.в качеството му на П. и.във Второ РУ при ОД на МВР - П., с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
6 месеца, с отнемане на СРМПС Част II ******и два броя
регистрационни табели с № ******. Оспорването намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като
образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Твърди, че в атакуваната заповед не е упоменато кое точно деяние е
извършил жалбоподателят. От всички изложени в заповедта хипотези не било
отбелязано за кое точно деяние е наложена атакуваната принудителна
административна мярка. Правото на защита на Г. било ограничено до степен, в
която не можел да разбере в конкретика своето деяние.
Моли съда да отмени административния акт, с претенция за разноски.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява.
В с.з. административният орган Н. И. Б.в качеството му на П. и.във
Второ РУ при ОД на МВР - П., редовно и своевременно призован, се явява.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 27.04.2022 г. в 18:20 часа в гр. П., на ул. „Орфей“ пред платен
паркинг за жк „Корона“ настоящият оспорващ управлявал
с.си лек автомобил „БМВ 7 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № ******, спрял за престой, след
което се отправил в посока север до кръстовището на ул. „Орфей“ с бул.
„Пещерско шосе“, направил десен завой и продължил по бул. „Пещерско шосе“. П.
и.във Второ РУ при ОД на МВР – П. съставил срещу Г. Акт за установяване на
административно нарушение бл. № 157057/07.06.2022 г. за управление на МПС, след
като водачът е лишен от това право със съдебен акт – ЗППАМ №
21-0435-000082/21.11.2021 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – П., а СУМПС №
******, категории АМ, В1, В, издадено на 02.12.2014 г. от ОД на МВР – Сливен е
със статус отнет/иззет. Актосъставителят квалифицирал
деянието като такова по чл. 150а от ЗДвП, като актът е подписан от свидетел –
очевидец на нарушението. Актът бил връчен на неговия адресат С.И.Г. на
07.06.2022 г., като в същия нарушителят вписал, че не е управлявал автомобила.
Във връзка с това попълнил декларация, в която посочил, че на посочените в акта
дата и час друго лице е управлявало автомобила. Видно от тази декларация,
деклараторът я оттеглил на същата дата.
На същата дата – 07.06.2022 г. Н. Б.– П. и.в РУ – П. при ОД на МВР - П.
издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 4 по чл. 171
т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата, с която разпоредил по
отношение на С.И.Г. като собственик на превозното средство, с което е извършено
нарушението Стоянов прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Заповедта била връчена на Г. на 07.06.2022 г. Жалбата срещу същата е подадена до
съда на 21.06.2022 г.
Към доказателствата по делото е приобщена представена от органа Справка
за нарушител – водач на С.И.Г., от която се установява, че срещу същия има
издадени 20 (двадесет) наказателни постановления, 28 (двадесет и осем) фиша и
наложени четири ПАМ (освен процесната) за
административни нарушения на норми от ЗДвП. От същата справка се установява, че
СУМПС № ****** е със статус „отнето“ по силата на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0435-000082/22.11.2022 г.
По доказателствата са приобщени Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на Директора
на ОД на МВР – П. и Заповед № 317з-11675/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР
– П.. С първата от тях са определени служби за контрол по ЗДвП, като с втората
компетентният орган е оправомощил длъжностни лица от
ОД на МВР – П. да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни
мерки по чл. 171 т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. В
р. I т. 10 са посочени „П. и.VI-IV степен“ с функционални
задължения по контрол на пътното движение в РУ при ОД на МВР – П., каквото е
служебното качество на ответния административен орган в настоящото съдебно
производство. П. и.Н. Б.е поименно посочен и в третата цитирана по – горе
заповед като изрично оправомощено длъжностно лице в
ОД на МВР – П. за контрол по ЗДвП, КЗ, работа с АИС „Пътна полиция“ и
използване на технически средства и системи за измервания и контрол в рамките
на обслужваната от съответната структура територия.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери
изначално неговата валидност. Това се налага поради
принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на
чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Н. И. Б.– П.
и.във Второ РУ при ОД на МВР - П., действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед №
317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – П. и Заповед №
317з-11675/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – П. материална, персонална
и териториална компетентност по чл. 172 ал. 1 от Закона за движението по
пътищата. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена
и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден
акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата
съдебна инстанция и като издадена в съответствие с относимите
материалноправни норми и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила и
целта на закона. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
2а б. „а“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки. Процесната
такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието
предназначение е предотвратяване на противоправно
деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171
т. 2а б. „а“ мярка на административна принуда е прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство „на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година“.
В настоящия случай
от компетентно длъжностно лице при ОД на МВР - П. е съставен по реда на чл. 189
ал. 1 от ЗДвП акт за установяване на административно нарушение, съгласно който С.И.Г.
управлява процесния лек автомобил, като
неправоспособен – след като е лишен от право да управлява МПС по
административен ред. Фактическите обстоятелства, установени в акта се подкрепят
от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съгласно чл. 189 ал. 2
от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното, а в настоящия случай оспорващата страна не е
ангажирала допустими доказателствени средства, с
които да обори констатацията в настоящия АУАН досежно
установената в същия фактическа обстановка. Обстоятелството, че Г. е лишен от
правоуправление се установява от приобщените към доказателствата докладна
записка и справка за нарушител – водач от информационната система на МВР. От
последната се установява, че със ЗППАМ № 21-0435-000082/21.11.2021 г. на Второ
РУ при ОД на МВР - П. е приложена принудителна административна мярка, обективирана като „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Следователно, в случая са налице и
доказани всички изискуеми предпоставки за налагане на процесната
принудителна административна мярка – МПС е управлявано от водач, който е лишен
от това право по административен ред. Първата хипотеза на цитираната по – горе
норма урежда случаите, когато мярката се прилага по отношение на собственик, който
управлява превозното средство, след като и лишен от право да управлява такова. Съобразно
нормата на чл. 150а от ЗДвП, визирана в цитирания по – горе АУАН, за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В
случая СУМПС на Г. като водач е било отнето на 21.11.2021 г. и към датата на
установяване на процесното нарушение, провокирало прилагането
на процесната ПАМ – 07.06.2022 г. същият е управлявал
превозното средство без необходимия, легитимиращ го като водач документ. Следователно,
мотивите на административния орган в
оспорения акт се подкрепят от събраните доказателства. В настоящия случай,
управлявайки без СУМПС с.си автомобил, оспорващият Г. е допуснал отклонение от нормативно
предписаното поведение на собственик на превозното средство по смисъла, въведен
от законодателя в ЗДвП и това е доказано по безспорен и несъмнен начин в хода
на настоящото съдебно производство.
Заложените в разпоредбата
на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП юридически факти са безспорно и с категоричност
доказани, което обуславя извода за материална законосъобразност и
целенасоченост по закон на оспорения акт. Необосновано е твърдението на
жалбоподателя за неяснота досежно приложената от
административния орган хипотеза от чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП, окачествено от същия като съществен
порок, ограничаващ в значителна степен правото му на защита. Действително, в диспозитива на оспорената заповед разпоредбата е
възпроизведена според своето буквално съдържание, но от обстоятелствената част
на акта не остава никакво съмнение в какво се изразява от фактическа страна
извършеното и установено нарушение, неговата съставомерност
и съответстващата му правна квалификация. В тази му част атакуваният акт е
оформен с яснота, конкретика и е обоснован с
годни доказателствени
средства, поради което с убедителност е установено деянието като съвкупност от
субективни и обективни елементи. Предвид това и приложимата и приложена хипотеза
на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП е безспорна, противно на твърдяното в жалбата.
На следващо място,
освен валиден, материално и процесуално законосъобразен, оспореният
административен акт е и съответен на целта на закона. Последната е заложена в
разпоредбата на чл. 1 ал. 2 от ЗДвП, съгласно която, целта на този закон е да
се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се
улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и
физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства. В контекста на тази норма е и целта на принудителните административни
мерки, които се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения, в т.ч. чрез превенция на противоправните деяния от тази категория. От анализа на
цитираните законови разпоредби се налага изводът, че налагането на ПАМ в
определените от закона случаи е насочено именно към опазване живота и здравето
на участниците в движението по пътищата, каквато е конкретната и основна
социална функция на този нормативен акт.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 4/07.06.2022 г. по чл. 171 т. 2а, б. „а“
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Н. И. Б.в качеството му
на П. и.във Второ РУ при ОД на МВР - П., с която е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, с отнемане на СРМПС
Част II ******и два броя регистрационни табели с № ****** е постановена от компетентен орган, в съответствие с относимите материалноправни
разпоредби, при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила и е съответна на целта на закона. Жалбата срещу нея се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, неоснователна се явява претенцията за
разноски, формулирана в жалбата.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 предл.
пето от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 4/07.06.2022 г. по чл. 171 т.
2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Н. И. Б.в
качеството му на П. и.във Второ РУ при ОД на МВР - П., с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
6 месеца, с отнемане на СРМПС Част II ******и два броя регистрационни табели с
№ ******, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия: