№ 1103
гр. Пазарджик, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220100182 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК, от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес
на управление - гр.София, бул. „Симеоновско шосе“№67 А, представлявано
от М. С. М.- Г.а и П. В. Д. – изпълнителни директори, чрез юрк. И.Г., срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, ЕИК-*********, със седалище-
гр.София, бул. „Македония“№3, чрез нейното подразделение – Областно
пътно управление – гр.Пазарджик, със седалище гр.Пазарджик,
бул.“Ал.Стамболийски“№20, с цена на иска 931.45 лв.
Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че
във връзка с подадено от страна на ЗК „Лев Инс"АД заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 10427/2020г.
по описа на Софийски районен съд. ГО, 42-ри състав и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника Агенция „Пътна инфраструктура“. Същият е
подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което на основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, се предявява настоящия иск.
Твърди се, че на 22.06.2015г. около 20:40 часа, на АМ „Тракия“, 76-ти км
в посока гр. Пловдив, водачът ХР. К. ХР. при управление на лек автомобил
марка „М.“, модел „****“, с peг. № А **** МР, собственост на С. Д. В.
1
реализира ПТП, като движейки се в колона по пътното платно навлиза в 2
(два) броя дупки на пътя, вследствие на което спуква гума. Твърди се, че за
настъпилото пътнотранспортно произшествие е изготвен Протокол за ПТП №
1517491. Сочи се, че към датата на събитието лек автомобил марка „М.“,
модел „****“, с рег. № А **** МР, собственост на С. Д. В., е застрахован по
застраховка “Каско” в ЗК „Лев Инс” АД, застрахователна полица №
93001410033179, със срок на валидност от 28.07.2014г. до 27.07.2015г. Сочи
се, че във връзка с настъпило застрахователно събитие, пред ЗК „Лев Инс“ АД
е образувана щета № 2801-1261-15-407621. При извършения оглед на лек
автомобил марка „М.“, модел „****“, с рег. № А **** МР са констатирани
увреждания. В съответствие с установените като вид и степен щети е
определено застрахователно обезщетение на увреденото МПС в размер на
704,05 (седемстотин и четири лева и пет стотинки). Твърди се, че сумата в
размер на 704,05 (седемстотин и четири лева и пет стотинки) е изплатена на
С. Д. В. на 17.07.2015г. с РКО № 2209. Сочи, че, във връзка с изплатеното
обезщетение по застраховка “Каско“ на МПС и по силата на чл. 213, ал. 1 от
Кодекса на застраховането /отм./, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу причинителя на вредата. Сочи се, че тъй като се касае до
реализирано пътнотранспортно произшествие на участък от път, стопанисван
от Агенция „Пътна инфраструктура”, следва да се има предвид, че съгласно §
1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 1 за организиране на
движението по пътищата от 17.01.2001 г., „стопанин на пътя” е собственикът
или администрацията, която го управлява. По аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата, управител на пътя е Агенция „Пътна инфраструктура”
чрез нейното специализирано областно звено, следователно тя е и стопанин
на същия. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона за пътищата управлението на
пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на
дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
управлението, ремонта и поддържането на пътищата, като, видно от § 1, т. 14
от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, поддържането на
пътищата е „дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година...”. Съгласно
чл. 3, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, лицата, които стопанисват
2
пътищата организират и движението по тях с помощта на пътни знаци,
светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и
крайпътните съоръжения.
Сочи се, че на основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм/
вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, ЗК, Лев Инс" АД
придобива право на регрес срещу Агенция .Пътна инфраструктура“ за сумата
от 714.05 (седемстотин и четиринадесет лева и пет стотинки), от които 704,05
(седемстотин и четири лева и пет стотинки), представляващи изплатено
застрахователно обезщетение и 10,00 (десет) лева ликвидационни разходи по
щета № 2801 -1261-15407621.
С писмо с изх. № L - 2458/06.08.2015г. Агенция „Пътна инфраструктура“
е поканена да възстанови на ЗК „Лев Инс“ АД изплатеното застрахователно
обезщетение. Писмото е получено на 10.08.2015г., като към настоящия
момент изплатеното застрахователно обезщетение не е възстановено.
Сочи се, че на основание чл. 86, вр. чл. 84 от Закон за задълженията и
договорите за ЗК „Лев Инс” АД възниква правото да претендира от длъжника
и лихва за забава в размер на 217,40 (двеста и седемнадесет лева и
четиридесет стотинки) за периода от 25.02.2017г. до 25.02.2020г.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, по
силата на което да приеме за установено, че Агенция „Пътна
инфраструктура“, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „Македония“ №
3 дължи на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 931,45 лв., като потвърди вече
издадената заповед за изпълнение и издаде изпълнителен лист срещу
длъжника-ответник в настоящото производство. Претендира се законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
заплащане, както и направените разноски по водене на делото, включващи
заплатените държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в двете
производства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който счита, че делото не е подсъдно на Софийски районен съд, съгласно
разпоредбите на чл. 105, чл. 108, ал.1, изр. второ и чл. 115, ал.1 от ГПК.
Счита се, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен, поради
което се оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. Твърди се, че
3
от представените писмени доказателства не се установява по безспорен
начин, дали е налице причинно - следствена връзка между твърдяното пътно
произшествие и декларираните от водача неимуществени вреди и
имуществени вреди по автомобила. Твърди се, че не е установен по безспорен
начин и механизмът на осъществяване на 22.06.2015 г. на ПТП при движение
по Автомагистрала „Тракия“, км. 76 в посока гр. Пловдив. Сочи се, че в
уведомление за настъпило застрахователно събитие е записано: „на
22.06.2015 г. в 20.40 ч., движех се по магистрала Тракия по посока София -
Бургас, участъка преди гр. Пазарджик влязох в необезопасена дупка и
пръснах предна дясна гума“. Твърди се, че е налице разминаване, относно
механизма на ПТП - в ИМ се твърди за два броя дупки, а в уведомлението - за
една дупка. Твърди се, че не е установена скоростта, с която се е движил
шофьора, както и това дали е съобразена с условията на видимост. Водачът на
МПС при избиране скоростта на движението е бил длъжен да се съобрази със
състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на
видимост - ПТП е станало около 20.40 ч., лятно време, все още светлата част
на деня. Трябвало е да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие /чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП/. Сочи се, че липсват и доказателства за
извършен ремонт на автомобила. Твърди се, че не се установява
противоправно поведение на АПИ, ОПУ- Пазарджик, изразяващо се в
бездействие и неизпълнение на задълженията по чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗП, § 1, т.
14 от ДР на ЗП за поддържане на пътното платно на територията на
републикански път и отстраняване на повреди по него. Сочи се, че АПИ е
възложил на Изпълнител по договор за обществена поръчка -
„Автомагистрали“ ЕАД дейности: по изкърпване на единични дупки и
деформации на настилката с плътна асфалтова смес и
дейности по изкърпване на пътната настилка със студена асфалтова смес
ръчно, /оформяне, почистване, доставка, полагане и всички, свързани с това
разходи, в т. ч. и транспорт - количество 3.150 т. в участъка на ОПУ -
Пазарджик от АМ „Тракия“. Тоест през месец април 2015 г. - месец и
половина преди месеца на твърдяното ПТП, АПИ ОПУ - Пазарджик е
възложила извършване на ремонт на пътното платно на участъка на ОПУ -
Пазарджик от АМ „Тракия“, изразяващ се в изкърпване на пътната
настилка.Поддържането на процесния участък - Автомагистрала Тракия, км
76, в посока гр. Пловдив е възложено с договор за възлагане на обществена
4
поръчка № РД - 38 -10 от 28.11.2014 г., сключен между Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София и „Автомагистрали” ЕАД гр. София. Представя
се молба за привличане на трето лице помагач срещу „Автомагистрали” ЕАД,
ЕИК *********, гр. СОФИЯ като Изпълнител по сключения договор за текущ
ремонт и поддържане на пътя.Към отговора на исковата молба са представени
писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.
С Определение №278 от 10.02.2021г. РС- Пазарджик е допуснал
участието на „Автомагистрали“ЕАД, ЕИК- ********* като трето лице-
помагач на страната на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от третото лице помагач „Автомагистрали“ ЕАД, с който оспорва
изцяло предявените искове. Счита претенциите за неоснователни и
недоказани и моли съдът да ги отхвърли. Заявява, че искът предявен от ЗК „
Лев инс“АД е допустим, но е неоснователен. Твърди се, че липсват
доказателства, които по безспорен начин да установят, че застрахователното
събитие е настъпило на цитирания в исковата молба, пътен участък, а именно:
км.76 на АМ „Тракия“, в посока гр. Пловдив. От приложените доказателства
към исковата молба, не се доказва по безспорен начин, че процесното ПТП е
настъпило именно на соченият по - горе участък. Протоколът за ПТП с №
1517491 не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила по
отношение на механизма на пътнотранспортното произшествие, като твърди,
че същият не е в състояние да установи поведението на водача при
управлението на автомобила, нито техническото състояние на автомобила
преди настъпилото произшествие. Твърди се, че от представените писмени
доказателства е налице разминаване, относно механизма на осъществяване на
твърдяното ПТП. Няма представени данни, че водачът на процесният лек
автомобил марка „М.“, модел “****“, с рег.№ А **** МР, при реализиране на
ПТП не е бил под въздействието на алкохол и други вещества с наркотично
или упойващо действие, нито за техническото състояние на автомобила.
Липсват данни и за скоростта, с която се е движил автомобила, което е от
съществено значение за настъпване на ПТП. В тази връзка оспорва механизма
на настъпване, на процесното събитие, така също и неговото място. В случай,
че съдът приеме, че се е осъществило процесното ПТП, счита, че неговото
реализиране се дължи на поведението на водача. Ищецът не представя
доказателства, от които да се установи, че твърдените в исковата молба
имуществени вреди по автомобила, действително са настъпили. Оспорва се
5
привличането на „Автомагистрали“ ЕАД като трето лице помагач като
твърди, че не е налице пряка причинна връзка между неизпълнение на
договорно задължение на дружеството и настъпване на процесното ПТП.
Счита, че не е налице неизпълнение на договорно задължение на
„Автомагистрали“ ЕАД, което е довело до възникване на ПТП или до вредите
твърдяни от ищеца. Моли се съдът да отхвърли предявения иск от ЗК „Лев
инс“ срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, като неоснователен и
недоказан. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
Съдът е отделил за безспорни следните факти, доколкото същите не се
оспорват от ответната страна, а именно наличието на валидно
застрахователно правоотношение, както и обстоятелството, че
застрахователното обезщетение е в размер на 704.05 лв. е било изплатено в
полза на собственика на увредения лек автомобил от страна на ЗК „Лев Инс“
АД.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,
прие за установено следното:
Видно от изисканите и приети материали по ч.гр. дело №10427/2020г.
по описа на СРС, ищцовото дружество ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, бул. „Симеоновско шосе“№67 А
е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. По подаденото заявление е било образувано ч.гр.д. № 10427/2020г.
по описа на Софийски районен съд. ГО, 42-ри състав. По посоченото
ч.гр.дело, на 04.03.2020г. е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Агенция „Пътна
инфраструктура“ за сумата от 714.05лв, представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по щета №2801-1261-15-407621.
Длъжникът АПИ е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в
законоустановените срокове съгласно изискванията на ГПК, поради което с
Разпореждане №89550 от 15.05.2020г. съдът е указал на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си. Ищцовото дружество е предявило
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
6
ГПК в законоустановения срок.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложената в исковата
молба фактическа обстановка, като приема, че на 22.06.2015г. около 20.40
часа, при движение по автомагистрала „Тракия“, в посока от гр.София към
гр.Пловдив, около 76-ти км., лек автомобил, марка „М.", модел „****“ с peг.
№ А **** МP, управляван от ХР. К. ХР., е претърпял пътнотранспортно
произшествие. Процесният автомобил представлява собственост на С. Д. В.,
но е бил управляван от ХР. К. ХР. от гр. Ямбол към момента на настъпване
на пътнотранспортното произшествие. Управляваният от Х. автомобил е
преминал през дупка на пътното платно, в резултат на което са настъпили
имуществени щети на автомобила- спукана предна дясна гума.
Местопроизшествието е било посетено от компетентно длъжностно лице,
съответно е бил съставен Протокол за ПТП №1517491 от 22.06.2015г.,
приложен по делото. Съгласно съдържанието на изготвения протокол за ПТП,
произшествието е настъпило поради наличието на 2 бр. дупки на пътното
платно с диаметър: дължина около 1 метър, широчина от около 50-60 см. И
дълбочина 15-20 см.
Към момента на настъпване на произшествието,увреденият лек
автомобил, марка „М.“, модел „****“, с рег. № А **** МР собственост на С.
Д. В., е бил застрахован по застраховка “Каско” в ЗК „Лев Инс” АД,
застрахователна полица № 93001410033179, със срок на валидност от
28.07.2014г. до 27.07.2015г.
Във връзка с настъпило застрахователно събитие, пред ЗК „Лев Инс“ АД
е била образувана щета № 2801-1261-15-407621. При извършения оглед на
лек автомобил марка „М.“, модел „****“, с рег. № А **** МР са констатирани
увреждания. В съответствие с установените като вид и степен щети е
определено застрахователно обезщетение на увреденото МПС в размер на
704,05 (седемстотин и четири лева и пет стотинки), която сума е била
изплатена на С. Д. В.. с РКО № 2209 на 17.07.2015г.
В тази насока са представените и приети по делото писмени
доказателства, вкл. застраховка и анекс към нея; талон за оглед на
автомобил;Протокол за ПТП №1517491; уведомление за настъпило
застрахователно събитие; удостоверение за техническа изправност на
автомобила; фактура №********** с фискален бон; опис- заключение по
7
щета и др.
От приложеното по делото заверено копие на регресна покана изх.
№1-2458 от 06.08.2015г., се установява,че ищцовото дружество е поканило
ответника да възстанови на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК-********* сумата от
704.05лв., като не са налице данни и не са ангажирани доказателства в насока
сумата да е била изплатена на ищеца.
В хода на производството по делото била назначена и извършена
съдебна автотехническа експертиза, видно от заключението по която се
установява изложената в исковата молба фактическа обстановка. Предните
гуми на автомобила към момента на възникване на ПТП са марка „Пирели“ с
процент годност от 49%. Непосредствено преди настъпване на ПТП, Х. е
управлявал увреденото МПС по дясната лента на АМ „Тракия“ в посока гр.
Пловдив, в светлата част на деня, като в този момент се е движил на
определена дистанция зад друг автомобил. С оглед конкретните пътни
условия, скоростта на движение на автомобила е била в интервала 60-90 км. в
час. От положението на предния автомобил и близката дистанция, водачът на
лек автомобил, марка „М.“, модел „****“, с рег. № А **** МР не е имал
техническа възможност да възприеме своевременно съществуващите две
дупки в собствената лента на пътното платно, като е преминал с автомобила
през една от тях с десните гуми. В резултат от това, лекият автомобил е
загубил устойчивото си движение върху пътя , намалил е скоростта и е бил
отведен от водача на безопасно място върху лентата за движение. Пътното
произшествие е настъпило в светлата част на деня, при благоприятни пътни
условия и суха пътна настилка.Скоростта на движение на процесния
автомобил е била технически съобразена с пътните условия, при което
автомобилът е бил правилно разположен в собствената си лента за движение,
на дистанция по-малка от 20 метра след предно движещ се автомобил.
Ударът е бил осъществен с предната дясна гума на увредения автомобил,
поради преминаване през наличната необезопасена дупка на пътното платно.
Нанесената увреда на автомобила е в пряка причинно-следствена връзка с
произшествието. Описаните повреди в опис-заключението на ищцовото
дружество напълно съответстват на увредените елементи и ремонтно-
възстановителните операции. Описаната и отстранена повреда по предната
дясна гума на автомобила е била причинена по изследвания и изяснен
механизъм на ПТП.Налице е причинно-следствена връзка между установения
механизъм на реализираното пътно-транспортно произшествие и нанесените
щети върху автомобила.
В хода на производството по делото не са били разпитвани свидетели.
Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е
допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
8
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; подадено възражение от страна на длъжника
по чл.414,ал.1 от ГПК и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането. Предмет
на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на вземането
към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск
има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на
възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане
/чл. 416 ГПК/. Налице е съществуването на правен интерес за заявителя от
предявения иск.
По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск
с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, се предпоставя от
установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да
установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните
доказателства. Касае е се за специален установителен иск за установяване на
вземането , за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че вземането
относно,което е подадено заявление по реда на заповедното производство
съществува. Искът следва да се счита за предявен от момента на подаване на
заявлението.
Предявеният иск е допустим, подаден в законоустановения срок,и е
основателен, по следните съображения:
Ищцовото дружество основава претенциите си на разпоредбата на
чл.213, ал.1 КЗ /отм./ - аналогична на чл. 410, ал.1 КЗ /нов/. Цитираната
разпоредба от КЗ предвижда възможност с плащането на застрахователното
обезщетение, застрахователят да встъпи в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, до размера на платеното обезщетение. За да бъде
уважен така предявеният иск, страната следва да докаже наличието на
следните кумулативни предпоставки - валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество;
настъпване на застрахователното събитие и причинно-следствена връзка
между събитието и вредите; размер на вредите; изплащане на обезщетението;
вредите да са причинени вследствие от противоправно деяние (действие или
бездействие).
В настоящия случай съдът счита, че по делото по безспорен и
9
категоричен начин се установи наличието на горепосочените предпоставки за
уважаване на претенцията. На първо място с представения застрахователен
договор ищецът установи, че между него и собственика на пострадалото МПС
е налице валидно сключен договор за застраховка в рамките на действие, на
който настъпва застрахователното събитие. Безспорно се установява от
представените писмени доказателства, че е налице плащане на застрахователя
по реализирания застрахователен риск в рамките на сключения договор. По
делото се установи механизмът на настъпилото ПТП, както и причинно –
следствената връзка между същото и нанесените щети по автомобила. С
плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване
на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице,
за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение, което е било сторено в настоящото производство.
Видно от протокол за ПТП №1517491 от 22.06.2015г.,, в светлата част
на денонощието, е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието
на лек автомобил, марка „М.", модел „****“ с peг. № А **** МP, управляван
от ХР. К. ХР.. На 22.06.2015г. около 20.40 часа, при движение по
автомагистрала „Тракия“, в посока от гр.София към гр.Пловдив, около 76-ти
км., процесният автомобил е преминал през дупка на пътното платно, в
резултат на което са настъпили имуществени щети на автомобила- спукана
предна дясна гума. Местопроизшествието е било посетено от компетентно
длъжностно лице, съответно е бил съставен Протокол за ПТП №1517491 от
22.06.2015г. Лекият автомобил е навлязъл в дупка на пътното платно , поради
което са настъпили щети по предна дясна гума на автомобила. Протоколът е
съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието, като по този начин е било установено наличието на 2 бр.
дупки на пътното платно с диаметър: дължина около 1 метър, широчина от
около 50-60 см. и дълбочина 15-20 см., в една от които е попаднал
управлявания от Х. автомобил, което се установява и от приетото и
10
неоспорено от страните заключение по САТЕ. В представения по делото
Протокол за ПТП е отразено, че причината за настъпването на
произшествието, е попадането на автомобила в дупка на пътното платно.
Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ и като
такъв, се ползва с материална доказателствена сила и установява, че фактите
са се осъществили така, както е отразено в този документ. Въпреки че
контролният орган не е възприел лично и непосредствено момента на
попадане на автомобила в дупката на пътното платно, следва да се приеме, че
наличието на препятствието на пътя /дупка/ и настъпилите последици за
автомобила, са били възприети от него. Схемата, съдържаща се в този
протокол, която е била изготвена лично от контролният орган и в която е
отбелязано местоположението на автомобила и препятствията на пътя, също
се ползва с доказателствена сила. Възприятията на контролният орган са
непосредствено след настъпване на ПТП, същите са били отразени в
създадения официален документ, поради което съдът следва да кредитира
същите. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а
именно наличието на необезопасена дупка на пътното платно и видимите
щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен
по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които
лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в
свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална
доказателствена сила. Поради изложеното съдът приема, че на описаното в
исковата молба място е била налице неравност на пътя – необезопасена дупка,
необозначена по начин, позволяващ избягването й.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което
съдът кредитира като компетентно изготвено, от техническа гледна точка,
при описания механизъм, е напълно възможно на автомобила да бъдат
увредени именно частите и детайлите, за които дружеството е изплатило
застрахователно обезщетение. Експертът сочи, че щетите, удостоверени от
длъжностното лице, се намират в причинна-връзка с механизма на ПТП,
описан в протокола. Нанесената увреда на автомобила е в пряка причинно-
следствена връзка с произшествието. Описаните повреди в опис-
заключението на ищцовото дружество напълно съответстват на увредените
елементи и ремонтно-възстановителните операции. Описаната и отстранена
повреда по предната дясна гума на автомобила е била причинена по
изследвания и изяснен механизъм на ПТП.Налице е причинно-следствена
връзка между установения механизъм на реализираното пътно-транспортно
произшествие и нанесените щети върху автомобила.
11
Предвид изложеното, съдът намира направеното от ответника
оспорване за различен механизъм на ПТП за недоказан от страната, която е
навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи
обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са
точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до
тяхната неоснователност.
Неоснователни са възраженията на ответната страна, основаващи се на
твърдени от ответника несъответствия в установения механизъм на ПТП, вкл.
и в това колко на брой са били дупките на пътното платно, довели до
настъпването на произшествието. Съгласно съдържанието на съставения на
място протокол за ПТП, произшествието е настъпило поради наличието на 2
бр. дупки на пътното платно с диаметър: дължина около 1 метър, широчина
от около 50-60 см. и дълбочина 15-20 см. От заключението на вещото лице по
допуснатата автотехническа експертиза подробно се изяснява и как е
настъпило произшествието, респ. как са били причинени вредите върху
дясната предна гума на автомобила - от положението на предния автомобил и
близката дистанция, водачът на лек автомобил, марка „М.“, модел „****“, с
рег. № А **** МР не е имал техническа възможност да възприеме
своевременно съществуващите две дупки в собствената лента на пътното
платно, като е преминал с автомобила през една от тях с десните гуми. В
резултат от това, лекият автомобил е загубил устойчивото си движение върху
пътя , намалил е скоростта и е бил отведен от водача на безопасно място
върху лентата за движение, поради което не е налице твърдяното от
ответника несъотвествие.
Отделно, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и
другите възражения на ответника за такова поведение на водача на
автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото
ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат /твърдението,
че към момента на настъпване на ПТП, водачът Х. се е движел с висока
скорост, неспазвайки правилата за движение. Точно обратното- по делото се
установи, че единствената причина за увреждането е било попадането на
МПС- то в необезопасено и необозначено препятствие на пътя- дупка на
платното. Не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да
настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за
безопасност на движението. До този извод е достигнало и вещото лице, като
12
съгласно експертното заключение, непосредствено преди настъпване на ПТП,
Х. е управлявал увреденото МПС по дясната лента на АМ „Тракия“ в посока
гр. Пловдив, в светлата част на деня, като в този момент се е движил на
определена дистанция зад друг автомобил. С оглед конкретните пътни
условия, скоростта на движение на автомобила е била в интервала 60-90 км. в
час. От положението на предния автомобил и близката дистанция, водачът на
лек автомобил, марка „М.“, модел „****“, с рег. № А **** МР не е имал
техническа възможност да възприеме своевременно съществуващите две
дупки в собствената лента на пътното платно, като е преминал с автомобила
през една от тях с десните гуми. В резултат от това, лекият автомобил е
загубил устойчивото си движение върху пътя , намалил е скоростта и е бил
отведен от водача на безопасно място върху лентата за движение. Пътното
произшествие е настъпило в светлата част на деня, при благоприятни пътни
условия и суха пътна настилка.Скоростта на движение на процесния
автомобил е била технически съобразена с пътните условия, при което
автомобилът е бил правилно разположен в собствената си лента за движение,
на дистанция по-малка от 20 метра след предно движещ се автомобил.
Не са налице данни към момента на реализиране на ПТП водачът на
процесният автомобил да се е намирал под въздействието на алкохол или
наркотични вещества, както и автомобилът да е имал технически проблеми.
Такива данни не се съдържат нито в съставения Протокол за ПТП, нито биха
могли да се изведат от автотехническата експертиза, а твърденията на
ответната страна в тази насока се явяват голословни и неподкрепени с
каквито и да е доказателства.
Към датата на ПТП ищецът е имал качеството застраховател по
застраховка „Каско” с предмет увредения автомобил – лек автомобил, марка
„М.“, модел „****“, с рег. № А **** МР, собственост на С. Д. В., е бил
застрахован по застраховка “Каско” в ЗК „Лев Инс” АД, застрахователна
полица № 93001410033179, със срок на валидност от 28.07.2014г. до
27.07.2015г.
От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин,
че в съответствие с установените като вид и степен щети е определено
застрахователно обезщетение на увреденото МПС в размер на 704,05
(седемстотин и четири лева и пет стотинки), която сума е била изплатена на
13
С. Д. В. с РКО № 2209 на 17.07.2015г. Вещото лице е установило, че предните
гуми на автомобила към момента на възникване на ПТП са марка „Пирели“ с
процент годност от 49%. Сумата, необходима за закупуването на нова гума
от такъв клас и монтирането й на автомобила е в размер на 260.05 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск,
носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение, той е
заплатил на увреденото лице обезщетение в съответен размер.
Налице е основание за възникване на регресното право. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 –
49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД,
доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на
пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта. Не
е спорно кой стопинсва този участък на пътя, в който е настъпило
процесното пътнотранспортно произшествие при управлението на
въпросното моторно превозно средство от водача Х., в резултат на което са
настъпили описаните щети. Пътната настилка следва да бъде в състояние,
което да позволява безпрепятствено преминаване на всички участници в
пътното движение. Всички неравности, пропадания, дупки и прочие, следва
да бъдат надлежно заградени и сигнализирани, така че да не се позволява
преминаването им отгоре. При настъпването на вреда върху автомобил в
резултат от попадането на същия в дупка на пътното платно, какъвто е
процесният случай, тези вреди подлежат на обезщетяване от собственика на
пътя или от задълженото да поддържа и ремонтира пътя лице. Това са
съответната община по отношение на поддържането и ремонта на общинските
пътища и Агенция „Пътна инфраструктура" - за републиканските пътища.
Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ със седалище- гр.София, чрез
нейното подразделение – Областно пътно управление – гр.Пазарджик, със
седалище гр.Пазарджик, бул.“Ал.Стамболийски“№20, следва да отговаря за
републиканската пътна мрежа, включително за процесния пътен участък. От
събраните по делото писмени доказателства се установява че на лекия
автомобил са били причинени определени вреди, като е налице пряка
причинно-следствена връзка между резултата и състоянието на пътната
инфраструктура, която бе доказана в хода на производството, вкл. се
14
установи от приетата експертиза.
С оглед на обсъдените доказателства, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 410, ал.1 КЗ /нов/, който е аналог на разпоредбата на
чл.213 ал.1 КЗ (отм./, а именно: изплатено е застрахователно обезщетение във
връзка с настъпването на определено застрахователно събитие и
застрахователят има регресен иск срещу лицето, отговорно за настъпването
на вредата – Агенция Пътна инфраструктура.Съгласно чл.3 ал.1 от ЗДвП,
лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата
пътна маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират
движението по тях така, че да осигуряват условия за бързо и сигурно
придвижвани и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.1 от Закон за пътищата, Агенцията осъществява дейностите по
изграждане, ремонт и поддръжка на републиканските пътища. По делото не
се спори, че процесното ПТП е настъпило в участък, който не е част от
общински път, а част от републиканската пътна мрежа, за която Агенция
Пътна инфраструктура има задължение и по закон следва да се грижи и
поддържа в изправност. Според изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП,
лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
в най-кратък срок. Според § 1, т.19 от ППЗДвП, «Препятствие на пътя» е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или
други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В случая, установената дупка, представляваща неравност на пътното платно е
представлявала препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е
създавала опасност за движението. При така установената правна уредба, се
налага изводът, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорен
собственикът му, а именно Агенция Пътна инфраструктура, която е проявила
бездействие, изразило се в бездействие на служителите й, натоварени да
отстраняват повреди. Те са проявили бездействие в изпълнението и на
задълженията си по чл.3 от ЗДвП и не са сигнализирали препятствието и
организирали движението по начин, осигуряващ безопасността му.
Ответникът не е изпълнил задължението си за обезопасяване и обозначаване с
необходимата маркировка на пътната неравност на републиканския път, и
това бездействие е станало причина за възникване на ПТП, при което са
15
причинени материални щети на застрахования от ищеца автомобил.
Безспорно е установено, че са настъпили вреди, които са в причинна връзка с
процесното ПТП и ищцовото дружество е заплатило на собственика на
увредения автомобил причинените щети. Съгласно действащата нормативна
база, застрахователят встъпва изцяло в правата на увредения срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Не се установява
съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в
дължимата грижа при управление на МПС, не се включва изискване за знание
за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за
водача да избира скоростта така, че да може да спре. Гореизложеното води до
основателност на иска, т.к. с бездействието си ответникът е станал причина
за настъпване на застрахователното събитие.
Както се посочи, според заключението на САТЕ, общата сума,
необходима за пълното възстановяване на автомобила, към датата на ПТП,
възлиза на сумата от 260,05 лева. Към тази сума следва да се добавят
сторените разходи за репатриране на автомобила в размер на 444.00лв., както
и общоликвидационни разходи в размер на 10.00лв., или сума в общ размер
на 714.05лв., които се дължат на ищцовото дружество.С оглед това
регресното вземане е дължимо, а предявеният иск се явява основателен и
доказан по размер.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Спрямо пострадалия, деликвентът изпада в забава от датата на
непозволеното увреждане / арг. чл.84, ал.3 ЗЗД/, а по отношение на встъпилия
по реда на чл.213 КЗ /отм./ застраховател – от деня на поканата, по арг. от
чл.84, ал.1 ЗЗД. При това положение, ответникът дължи и обезщетение за
забава, тъй като е бил надлежно поканен да изпълни задълженията си към
ищцовото дружество. От приетите по делото доказателства се установява, че
до ответника е била изпратена покана - регресна покана изх.№1-2458 от
06.08.2015г., с която ищцовото дружество е поканило ответника да
възстанови на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК-********* сумата от 704.05лв., като не
16
са налице данни и не са ангажирани доказателства в насока сумата да е била
изплатена на ищеца.
Предвид изложеното, следва да се уважи и предявената акцесорна
претенция за сумата в размер на 217,40 лева - обезщетение за забавено
плащане на основание чл. 86, ал.1, вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД за периода от
25.02.2017г. до 25.02.2020г.
По отношение на разноските: При този изход на делото, на ищцовото
дружество следва да бъдат присъдени сторените разноски, от които : 25.00
лв. държавна такса по ч. гр.дело №10427/2020г. по описа на СРС; както и
присъденото юрисконсултско възнаграждение по частното гражданско дело в
размер на 50.00лв., което съдът счита за правилно определено.
В настоящото исково производство са направени разноски за
държавна такса в размер от 75,00 лв. – държавна такса, както и 200.00 лв. –
депозит за възнаграждение на вещо лице и депозит за разпит на свидетел в
размер на 50.00лв.,които следва да бъдат възстановени.
Претендира се и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл.25 от НЗЗПП определя в размер от 150.00 лв. Съгласно
разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на
чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която
в чл. 25, т.1, предвижда възнаграждение за исковото производство– от 100 до
300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата, съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената
работа. Конкретното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, не
е налице голям обем от процесуални действия, които да са били извършени от
страните, като същевременно цената на иска е относително ниска. Съдът като
съобрази посочените обстоятелства, намира, че в полза на ищеца следва да се
определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 150.00
лева.
От така изложеното следва, че общият размер на разноските, който
следва да бъдат заплатени на ищеца от ответника, е 550.00 лв.
17
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
По предявеният положителен установителен иск от ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.
„Симеоновско шосе“№67 А, представлявано от М. С. М.- Г.а и П. В. Д. –
изпълнителни директори, чрез юрк. И.Г., срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ към МРРБ, ЕИК-*********, със седалище- гр.София, бул.
„Македония“№3, чрез нейното подразделение – Областно пътно управление –
гр.Пазарджик, със седалище гр.Пазарджик, бул.“Ал.Стамболийски“№20 , с
цена на иска 931.45 лв.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Агенция
„Пътна инфраструктура“ към МРРБ, ЕИК-*********, със седалище-
гр.София, бул. „Македония“№3, чрез нейното подразделение – Областно
пътно управление-гр.Пазарджик, със седалище-
гр.Пазарджик,бул.“Ал.Стамболийски“№20, че дължи на ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.
„Симеоновско шосе“№67 А, представлявано от М. С. М.- Г.а и П. В. Д. –
изпълнителни директори, общата сума в размер на 931.45 лв., /деветстотин
тридесет и един лева и четиридесет и пет стотинки /, от които: 714.05 лева,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
по щета №2801-1261-15-407621 , възникнало при попадане на 22.06.2015г. на
лек автомобил, марка „М.“, модел „****“, с рег. № А **** МР собственост на
С. Д. В., на дупка на пътя- на Автомагистрала „Тракия“, ведно със законна
лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 26.02.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението; и сумата от 217.40 лв. , представляваща лихва за
забава за периода от 25.02.2017г. до 25.02.2020г., за които суми е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 04.03.2020г. по ч.
гр.дело №10427/2020г. по описа на Софийски районен съд
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, ЕИК-
*********, със седалище- гр.София, бул. „Македония“№3, чрез нейното
18
подразделение – Областно пътно управление-гр.Пазарджик, със седалище-
гр.Пазарджик,бул.“Ал.Стамболийски“№20, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.
„Симеоновско шосе“№67 А, представлявано от М. С. М.- Г.а и П. В. Д. –
изпълнителни директори, сумата от 550.00лв. /петстотин и петдесет лева/,
които представляват сторени от ищеца такси и разноски по гражданско дело
№182/2021г. по описа на РС-Пазарджик и по ч. гр.дело №10427/2020г. по
описа на Софийски районен съд, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК
Решението е постановено при участие на подпомагаща страна на
ответника - „Автомагистрали“ЕАД, ЕИК- *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, район Витоша, бул. „Цар Борис III“№215, ет.4,
представлявано от СТ. ФЬ. Б. – изпълнителен директор
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен
срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
19