Р Е Ш Е Н И Е
№940/25.5.2022г.
Град Пловдив, 25.05.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
осми април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Георги Пасков
Мария Николова
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.д. № 756 по описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл.72, ал.4 ЗМВР.
Образувано е по касационна жалба на Ч.В.Д., полицейски
орган в ОДМВР Пловдив, ІІІ РУ Пловдив, срещу решение № 106 от 12.01.2022 г.,
постановено по адм. дело № 7081 по описа на Пловдивския районен съд за 2021
година, с което по жалба на А.Л.А. е отменена заповед за полицейско задържане
на лице рег.№ 438зз-148 от 12.04.2021 г., издадена от младши експерт Ч.В.Д.
– КО в сектор ОП при ІІІ РУ Пловдив.
Според касатора обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
жалбата на А.А., както и присъждане на направените разноски. Допълнителни
съображения по съществото на спора са изложени в писмени бележки от 28.04.2022
г.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно,
защото досъдебното производство е прекратено, а в него се съдържат данни за
липсата на опиати.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение да се
потвърди
първоинстанционното решение като правилно.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
С обжалваното решение по жалба на А.Л.А., ЕГН **********,***, е
отменена заповед за полицейско задържане на лице рег.№ 438зз-148 от 12.04.2021
г., издадена от младши експерт Ч.В.Д. – КО в сектор ОП при ІІІ РУ Пловдив, с
която А.Л.А., ЕГН **********,***, е задържан за срок от 24 часа на основание
чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.
За да отмени заповедта, първостепенният съд е приел за
основателни доводите на жалбоподателя, че заповедта не съдържа фактическите
основания, обуславящи задържането. Според съда правилото на чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР е императивно, елемент от задължителното съдържание на заповедта за
задържане е посочването на фактическите и правните основания за задържането,
като посочването само на нормативната разпоредба не е достатъчно, за да се
мотивира заповедта. Първостепенният съд се е обосновал също с използвания в
заповедта недопустим според него израз: „извършител на престъпление по чл.343б,
ал.3 НК“, защото този израз съдържал внушение, че задържаното лице е осъдено с
влязла в сила присъда, какъвто случаят не е. Според първостепенния съд не може
да се приеме, че заповедта отговаря на принципа на пропорционалност, тъй като в
нея не фигурира нито едно обстоятелство, от което да може да се заключи, че е
била налице легитимна нужда и предпоставки за задържането – нито се сочи, нито
се доказва жалбоподателят да е имал опасно за себе си или за околните
поведение, на каквато база следва да се прецени материалната законосъобразност
на оспорената заповед. Според първостепенния съд полицейският служител е
осъществил произволна преценка, базирана на пряко нарушение на закона и
принципа за невиновност, приемайки, че жалбоподателят е извършил престъпление.
Тъй като жалбоподателят не е извършил престъпление по чл.343б, ал.3 НК, а
полицейските органи не разполагат с правораздавателна компетентност, оспорената
заповед е отменена.
Решението е неправилно. При постановяване на
обжалваното решение районният съд е приложил неправилно материалния закон.
Съгласно чл.72, ал.1,
т.1 ЗМВР полицейските
органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Правно признатата възможност на органите на МВР да прилагат принудителната
административна мярка задържане за срок до 24 часа е свързана с разкриването на
престъпление, а не с доказано престъпление. Затова в конкретния случай е било достатъчно
установеното управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, установено с техническо средство „Драгчек 3000“, за да се приложи
мярката. В този смисъл при прилагането на принудителна
административна мярка по чл.72 ЗМВР е достатъчно да са налице данни – понятие,
различно от понятието достатъчно данни по смисъла на чл.207, ал.1 НПК – за извършено
престъпление, които впоследствие могат да се окажат недостатъчни за образуване
на досъдебно производство срещу задържаното лице, какъвто е настоящият случай,
но достатъчни за задържането за 24 часа, за да се извършат неотложи действия
във връзка с разкриването на престъпление. В този смисъл прекратяването на
досъдебното производство срещу А.А. е ирелевантно за законосъобразността на
оспорената заповед.
Не
се споделя изводът на първостепенния съд за нарушаване на формата и за липса на
фактически основания в оспорената заповед, защото и правната теория, и
съдебната практика приемат, че мотивите на административния акт могат да се
съдържат в други актове, които са част от административната преписка по
неговото издаване. В този смисъл обосновано и правилно е възражението на
касатора, че мотивите на заповедта се съдържат в акта за установяване на
административно нарушение, т.е., мотивите на оспорената заповед могат да бъдат
извлечени от този акт, още повече, че съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното.
Оспорената
заповед има необходимото и задължително съдържание по чл.74, ал.2 ЗМВР, изрично
е посочено ограничаването на правата на задържаното лице, което е запознато и с
правата по чл.72, ал.3-6 ЗМВР, запознато е и е подписало заповедта.
При
прилагане на принудителната административна мярка по чл.72 ЗМВР полицейският
орган действа в условията на оперативна самостоятелност, законът му предоставя
възможност да избира измежду съществуващите няколко възможни и всичките те
правилни по същество, т.е., полицейският орган сам решава налице ли са
условията на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за задържане на лицето с оглед на
конкретните факти.
В
този смисъл неправилен е изводът на първостепенния съд за нарушение на принципа
за пропорционалност, още повече, че изложените в обжалваното решение мотиви
нямат отношение към нормата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, въз основа на която е
издадена оспорената заповед, а касаят хипотезата на т.3, какъвто случаят не е. В
случая конкретните факти са сочили, че установеното административно нарушение
по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП покрива фактическия състав на престъплението по
чл.343б, ал.3 НК, което от своя страна предполага наличие на хипотезата на
чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за прилагане на принудителната административна мярка
задържане за срок до 24 часа. Следователно при издаване на оспорената заповед
са спазени принципите за съразмерност по чл.6 АПК – административният орган е
упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а
издадената заповед и нейното изпълнение не са засегнали права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която заповедта е
издадена, без да са причинени вреди, явно несъизмерими с преследваната цел – да се попречи на лицето да се укрие,
да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване, предоставяйки
възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да
бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да
бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към
извършването на престъпление.
Противно
но приетото от първостепенния съд, при извършената служебна проверка
касационната инстанция намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен
полицейски орган, при спазване на изискването за форма и на
административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния
закон.
Предвид всичко изложено касационната инстанция намира, че
обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на А.А.. С оглед изхода на
делото и своевременно направеното от касатора искане за присъждане на разноски
същото като основателно и доказано в размер на 770 лева (70 лева за държавна
такса и 700 лева за адвокатско възнаграждение) следва да се уважи и да бъде
осъден ответникът по касацията да заплати тези разноски. Затова и на основание чл.221,
ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 106 от
12.01.2022 г., постановено по адм. дело № 7081 по описа на Пловдивския районен
съд за 2021 година, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Л.А.,
ЕГН **********,***, срещу заповед за полицейско задържане на лице рег.№
438зз-148 от 12.04.2021 г., издадена от младши експерт Ч.В.Д. – КО в сектор ОП
при ІІІ РУ Пловдив при ОДМВР Пловдив.
ОСЪЖДА А.Л.А., ЕГН **********,***,
да заплати на Ч.В.Д., ЕГН **********,*** (седемстотин и седемдесет) лева,
разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.