Р Е Ш Е Н И Е
№ 74/04.03.2020г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
При участието на прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ и секретаря Веселина
Сандева разгледа докладваното от съдия С. Сандева к.адм.д. № 27/2020 г. по
описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на К.Г.Н. ***, срещу
решение № 143/05.12.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 113/2019 г. по описа на Районен
съд - Балчик, с която е потвърдено наказателно постановление № 19-0240-000085/ 28.03.2019
г. на началника на РУ – Балчик към ОД на МВР - Добрич, с което на касатора за нарушение
на чл.104б, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лева, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а,
ал.1, пр.2 от ЗДвП. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон, касационни основания за отмяна по смисъла на чл.348, ал.1,
т.1 и т.2 от НПК. Основните възражения в жалбата се свеждат до превратно
тълкуване и изопачаване на доказателствата по делото, както и необсъждане на
всички доводи на защитата. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване
на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по
нея.
Представителят на ДОП дава заключение, че решението на БРС
е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна
по следните съображения :
С процесното наказателно постановление касаторът е бил
наказан за това, че на 22.02.2019 г., около 15:00 часа, в с.Храброво, по улица „Първа“, в посока от
с. Одърци към с. Ляхово, като продължил по път №21083 и обратно,
управлявайки лек автомобил БМВ 330 с рег.№ ***, взел участие в нерегламентирано
състезание на път отворен за обществено ползване, състезавайки се с трето лице Манол
Иванов Янков, който управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ***.
Административнонаказващият орган е квалифицирал поведението на водача като
нарушение на чл.104б, т.1 от ЗДвП, в резултат на което му е наложил кумулативни
административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП.
За да потвърди НП, районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушението е безспорно доказано от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя, че не е
участвал в нерегламентирано автомобилно състезание, като се е позовал на показанията
на св. *** *** (кметски наместник на с.Храброво), който е видял автомобилите на
Н. и Янков да се движат с висока скорост успоредно един до друг през центъра на
селото в посока с.Ляхово, след което да се връщат обратно по главната улица в
посока с.Одърци, като вторият път им махнал с ръка, имайки предвид високата
скорост. Счел е, че показанията на св. *** следва да бъдат кредитирани като
достоверни и последователни, тъй като са резултат от личните му възприятия и се
подкрепят от показанията на св. *** Станев, който в същото време бил в центъра
на с.Храброво и видял преминаването на двата автомобила в посока с.Ляхово,
както и връщането им обратно, като потвърдил, че св. *** бил отвън в близост до
пътя. Съдът е отхвърлил показанията на св. Станев в частта, в която е твърдял,
че автомобилите са карали бавно и е възприел движението им като изпреварване,
защото противоречат на показанията на св. ***, както и на собствените му
твърдения, че автомобилите са се върнали бързо обратно, в рамките на 5 – 10
минути. Счел е, че очевидно тези показания са дадени с цел да се отклонят
фактите в посока на оневиняване на водачите, като е посочил, че за разлика от
св. ***, св.Станев само твърди, че е бил в центъра на селото, но къде точно се
е намирал и каква е била видимостта му относно движението на двата автомобила
не е установено. Изложил е мотиви, че обвинението в нарушение на чл.104б, т.1
от ЗДвП е формирано и въз основа на обясненията на самите участници в
състезанието, снети по време на проверката по сигнала, в които не е отречено
нито присъствието на лицата в посочения ден и час в селото, нито успоредното
движение на автомобилите им по пътя, дало основание на св. ***
(актосъставителят) да приеме, че се касае за нерегламентирано състезание. Въз
основа на този анализ на доказателствата по делото, районният съд е приел, че жалбоподателят
е нарушил забраната по чл.104б, т.1 от ЗДвП от обективна и субективна страна,
поради което правилно е бил привлечен към административнонаказателна
отговорност.
Крайните правни изводи на въззивния съд са правилни и се споделят напълно от настоящата
инстанция.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният
съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства и
въз основа на тях е стигнал до обосновани и законосъобразни изводи, които
съответстват на данните по делото и материалния закон.
Неоснователно е основното възражението на касатора, че
съдът е оценил погрешно доказателствата по делото, като е кредитирал едни и е
пренебрегнал други, които са в негова полза и го оневиняват.
Преценката на
свидетелските показания и това дали да се кредитират или не е правомощие на
съда по същество, като единственото изискване към него е да мотивира избора си. Касационната
инстанция не проверява този извод, а само това дали той е обоснован. В случая въззивният
съд се е мотивирал ясно и подробно защо приема показанията на актосъставителя и св. ***, както и част от показанията на св. Станев,
а друга част от неговите показания не приема, поради което преценката му не
подлежи на касационен контрол.
Правилно е
становището на съда, че св. *** е пряк очевидец на случилото се и показанията
му са логични и убедителни, поради което решението му да ги кредитира е
единственият законосъобразен избор по делото. Ясните и непротиворечиви показания на свидетеля, за
когото липсват данни за заинтересованост от изхода на делото, почиват на преките
и непосредствените му наблюдения върху поведението на двамата водачи и не са
оборени по надлежния ред от защитата, поради което възраженията срещу тяхното
кредитиране са неоснователни.
Правилно и
законосъобразно също така районният съд е възприел една част от показанията на
св.Станев, а е отхвърлил друга, позовавайки се на вътрешното им противоречие и
непоследователност и съпоставяйки ги с останалите доказателствени източници. Кредитирането
само на част от показанията на свидетеля не е избирателен, а комплексен подход
при оценката на тяхната достоверност, основан на действителното им съдържание и
взаимовръзка с другите гласни и писмени доказателства по делото. В случая сам
един от участниците в състезанието (***) е дал подробни обяснения, че се е
уговорил предварително с жалбоподателя К.Н. и негов братовчед да изпробват кой
от двата автомобила ускорява по-бързо, отправили се към с.Храброво, като по
пътя пробвали коя кола набира по-бързо и се изпреварвали един друг, минали през
центъра на селото, продължили към с.Ляхово, където пак ускорили, изпреварили се
един друг, след което се обърнали и се върнали към с.Храброво, минали през
селото, където кметът ги видял и им махнал с ръце, като че ли ги питал: “Какво
правите?”, след което намалили скоростта и продължили към с. Одърци. Ясните и последователни
обяснения на това лице съвпадат с категоричните показания на св. *** относно двукратното
преминаване на автомобилите с висока скорост през главната улица на с.Храброво и
продължителното им успоредно движение в двете пътни ленти на пътя, което
изключва възможността някой от шофьорите да е предприел маневра изпреварване,
при която да е навлязъл в съседната пътна лента и временно да се е изравнил с
другия участник в движението, както неоснователно се твърди в жалбата.
С оглед на изложеното
настоящият състав намира, че районният съд е преценил внимателно и задълбочено всички доказателства по
делото поотделно и в тяхната съвкупност и е основал решението си върху приетите
от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Не са налице
процесуални пропуски при доказателствения анализ на съда, нито тенденциозно или
превратно тълкуване и оценка на доказателствата и доказателствените
средства. Вътрешното убеждение
на съда е формирано при
условията на непосредственост, след като е проведено пълно, всестранно и
обективно изследване на обстоятелствата, довели до ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Налице са ясни и
непротиворечиви доказателства, че жалбоподателят е участвал в нерегламентирано
автомобилно състезание, с което е нарушил разпоредбата на чл.104, т.1 от ЗДвП,
както правилно е преценил и районният съд.
Неоснователни са
най-после възраженията в жалбата, че съдът не е обсъдил наведените в жалбата доводи,
че в АУАН и НП са описани две места и само един час на извършване на
нарушението, предвид на което не става ясно как по едно и също време
жалбоподателят се намирал едновременно на две места. Мястото на извършване на
нарушението е едно и това е пътят с. Одърци - с.Храброво – с.Ляхово и обратно. Обстоятелството,
че в АУАН и НП са описани различни точки от използвания маршрут не води до
промяна на този извод с оглед на механизма на извършване на нарушението. Действително
районният съд не е обсъдил това възражение на жалбоподателя, но този пропуск не
е съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване на фактическите и
правните му изводи. В мотивите към решението е посочено подробно и
аргументирано защо обжалваното наказателно постановление се приема за правилно
и законосъобразно. Съдът е изложил своите съображения за обективната истина по
случая и доводите му за това
се основават на данните по делото и материалния закон.
С оглед на изложеното не е налице допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да води до незаконосъобразност на съдебното
решение. Не е налице и нарушение на материалния закон, което да съставлява
касационно отменително основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В
рамките на установените фактически положения правната квалификация на деянието и
приложимата санкционна норма са вярно определени съобразно действащата правна
уредба в закона.
Ето защо, като е потвърдил наказателното постановление, районният
съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение като краен резултат,
което следва да бъде оставено в сила на основание на чл.221, ал.2 от АПК.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 143/05.12.2019г., постановено по
н.а.х.д. № 113/2019г. по описа на Районен съд – Балчик.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: