РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 09.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично
заседание на 11 март, през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и
с участието на
прокурора БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 64
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение
второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на С.К., гражданин на
Република Турция, депозирана чрез адвокат-пълномощник Д. С. ***, против Решение
№ 948 от 13.12.2019 г., постановено по АНД № 1478/2019 г. по описа на Районен
съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0000844 от
03.07.2019 г. на Началник на Областен отдел ”Автомобилна администрация” - Русе
при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на касатора за две
нарушения на чл.139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, вр. Приложение 5,
част 1, т. 5.2.3, буква „г“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП са наложени две административни наказания
„глоба“ всяко в размер от по 200 (двеста) лева.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност
на решението, поради нарушение на материалния закон.
Претендира се да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОО
АА - Русе не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна,
в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл.
213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото производство
решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и АУАН не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вменените му нарушения по ЗДвП както от обективна, така и от субективна страна.
Решението на РС – Русе е правилно.
Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на касатора за нарушаване на правото му на защита, тъй като като
чужд гражданин, невладеещ български език не му е осигурен надлежен превод в
хода на административнонаказателното производство. Посоченото твърдение се
опровергава от наличните по административнонаказателната преписка
доказателства, а именно – акт за назначаване на преводач и декларация за
извършен превод, които не са опровергани в производството пред въззивния съд.
От посочените документи безспорно се установява, че както АУАН, така и НП са
преведени на касатора на турски език.
В случая безспорно е осигурен устен превод
на родния език на нарушителя. Дори да се приеме с оглед на датата на съставяне
на АУАН /и липсата на подпис от същата дата от страна на нарушителя/ и датата
на връчването и предявяването му в присъствието на преводач, че е допуснато
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, то това нарушение е отстранено именно чрез
предявяване на акта за запознаване и подпис в присъствието на преводач, за
което са налице достатъчно неопровергани в производството пред първата съдебна
инстанция доказателства. Т.е. правата на нарушителя не са ограничени и то до
степен да не разбере в извършването на какви нарушения е обвинен.
Спазен е приложимия за случая основен принцип на
правната ни система, прогласен с нормата на чл. 31, ал. 4 от Конституцията, в
която изрично е записано, че не се допускат ограничения в правата на обвиненото
лице, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. Спазена е и
разпоредбата от специалния закон - чл. 1 от ЗАНН, в която законодателят е
поставил като цел на нормативния акт да се осигурят необходимите гаранции за
защита правата и интересите на гражданите. Гарантиране правото на защита е
изрично посочено и в разпоредби на първичното общностно право – чл. 6, § 1 и §
3 от ДЕС, във вр. с чл. 48, § 2 от Хартата на основните права на Европейския
съюз, а поради ретифицирането им по съответния ред те са част от вътрешното
законодателство.
В случая, гарантиране правото на защита на наказаното
лице, е задължение на административния орган, който участва в административната
фаза на производството. С оглед наличните по делото доказателства, съдът
приема, че това задължение в случая е било изпълнено. Налице е надлежно
документирано участие на преводач в производството, проведено спрямо нарушител
– чужд гражданин, с което е било гарантирано правото му на защита.
Допълнително против твърденията на защитата на
касатора за нарушено право на устен и/или писмен превод са изричните норми
/съображения/ в Директива 2010/64/ ЕС на ЕП и Съвета относно правото на устен и
писмен превод и Директива 2012/13 на ЕС относно правото на информация в
наказателното производство. Изрично в съображение 16 на преамбюла на Директива
2010/64 е изключено приложното й поле в случаите при които орган, различен от
съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага
санкции за относително леки нарушения: „Такъв е случаят например за
пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат
установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се
изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата
директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на
санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред
съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва
да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.” Налице
е изрична норма в чл. 1, т. 3 и в чл. 3 със същото съдържание. Същото
съображение и норми, изключващи изискването за правото на информираност в
писмен вид на подходящ език е налично и в съображение 17 и чл. 2, т. 2 на
Директива 2012/13. Двете директиви са транспонирани в България в създадената
нова глава 30а в НПК и съответно намират своето пряко приложение.
Касационната инстанция напълно споделя и извода на
районния съд от относно липсата на нарушение на принципа на чл. 18 от ЗАНН,
като съдът правилно и напълно обосновано е приел, че са налице две отделни
административни нарушения, за които законосъобразно са наложени две отделни
административни наказания.
При извършената служебна проверка на обжалваното
решение, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват
пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
948 от 13.12.2019 г., постановено по АНД № 1478/2019 г. по описа на Районен съд
– Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.