РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500186 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 3612/04.02.2019 г. от В. В. К. ЕГН **********
и от „Т.“ ООД, ЕИК ********* против решение № 68/16.01.2019 г., постановено по г. д. №
1847/2016 г. по описа на ОС – П. в частта, с която е уважен предявения на основание чл. 216,
ал. 2 във вр. с чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК иск на Д., чрез публичния изпълнител при ТД на
НАП - П. срещу „Т.“ ООД, ЕИК ********* и В. В. К., ЕГН **********, като е прогласен за
недействителен по отношение на Д. договора за цесия, сключен на 02.03.2015 г. между Т.
ООД (цедент) и В. В. К. (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
вземането си към „Т.Б.“ ООД, в размер на 624 000.00 лева, произтичащо от предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот: ПИ *********** и построената в този ПИ
промишлена сграда с идентификатор *************, срещу сумата от 624 000.00 лева, като
вместо плащането и страните се споразумяват, че с подписване на договора за цесия се
погасява задължение на Т. ООД към В.К. в същия размер, произтичащо от договор за заем
от 23.03.2001 г., с падеж след анексиране на 23.03.2014 г., по който договор дружеството е
заемополучател, а В.К. е заемател.
Жалбоподателят В. В. К. ЕГН ********** е починал на 27.11.2020 г. (справка л.
1669 от делото на ОС). С определение № 261078/27.05.2021 г. (л. 1703 – 1704 от делото на
ОС) като жалбоподатели са конституирани неговите наследници: ЕЛ. СЛ. К. ЕГН
1
**********, В. В. К. ЕГН ********** и ЛЮБ. В. К. ЕГН **********. С молби вх. №
279571/20.072021 г. (л. 1709 от делото на ОС) и вх. № 281069/24.08.2021 г. те изрично
заявяват, че поддържат въззивна жалба вх. № 3612/04.02.2019 г. от В. В. К. ЕГН **********
против решение № 68/16.01.2019 г., постановено по г. д. № 1847/2016 г. по описа на ОС –
П..
Въззивна жалба вх. № 3612/04.02.2019 г. от „Т.“ ООД, ЕИК ********* е върната с
определение № 797/08.06.2020 г., което е влязло сила.
Следователно жалбоподатели по въззивна жалба вх. № 3612/04.02.2019 г. против
решение № 68/16.01.2019 г., постановено по г. д. № 1847/2016 г. по описа на ОС – П. са: ЕЛ.
СЛ. К. ЕГН **********, В. В. К. ЕГН ********** и ЛЮБ. В. К. ЕГН **********.
Молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да отхвърли
предявения иск. Претендират разноски.
Ответник „Т.“ ООД, ЕИК ********* счита, че жалбата е основателна.
Ответник Д. счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 12040/15.04.2019 г. от В. В. К. ЕГН
********** и от „Т.“ ООД, ЕИК ********* против решение № 382/27.03.2019 г.,
постановено по г. д. № 1847/2016 г. по описа на ОС – П., с което са оставени без уважение
молба вх. № 3637/04.02.2019 г. от Д. Н. СТ. ЕГН ********** и молба вх. № 3638/04.02.2019
г. от „Т.“ ООД и от В. В. К. ЕГН ********** за допълване на решение № 68/16.01.2019 г.,
постановено по г. д. № 1847/2016 г. по описа на ОС – П. с даване отговор на въпросите: коя
е била причината и съществувала ли е обективна пречка, която да оправдае бездействието
на публичния изпълнител, респективно на органа по приходите при ТД на НАП - П.,
продължило близо 2 години, да не бъдат наложени запори върху вземания на „трети лица“,
както и да не се пристъпи ефективно към осребряване на движимото имущество на
длъжника и да се съберат установените с двата ревизионни акта публични вземания на Д..
Жалбоподателят В. В. К. ЕГН ********** е починал на 27.11.2020 г. (справка л.
1669 от делото на ОС). С определение № 261078/27.05.2021 г. (л. 1703 – 1704 от делото на
ОС) като жалбоподатели са конституирани неговите наследници: ЕЛ. СЛ. К. ЕГН
**********, В. В. К. ЕГН ********** и ЛЮБ. В. К. ЕГН **********. С молба вх. №
279571/20.072021 г. (л. 1709 от делото на ОС) те изрично заявяват, че не поддържат въззивна
жалба вх. № 12040/15.04.2019 г. от В. В. К. ЕГН ********** против решение №
382/27.03.2019 г.
С определение № 260715/08.12.2020 г. (л. 1660 от делото на ОС) производството
по делото по отношение на Д. Н. СТ. ЕГН ********** е прекратено.
Както вече беше посочено, ЕЛ. СЛ. К. ЕГН **********, В. В. К. ЕГН **********
и ЛЮБ. В. К. ЕГН ********** са заявили, че не поддържат въззивна жалба вх. №
12040/15.04.2019 г., но не изразили ясно своята процесуална позиция.
Следователно ЕЛ. СЛ. К. ЕГН **********, В. В. К. ЕГН ********** и ЛЮБ. В.
К. ЕГН ********** все още са формални жалбоподатели. Жалбоподател е и „Т.“ ООД, ЕИК
2
*********.
Жалбоподателите молят съда да отмени обжалваното решение и да допусне
исканото допълване. Претендират разноски.
Ответник Д. не е взел становище по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
І. по въззивна жалба вх. № 3612/04.02.2019 г.:
Субективно и обективно съединени искове с правна квалификация чл. 216, ал. 2
във вр. с чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
Предявени от Д., чрез публичния изпълнител при ТД на НАП - П. срещу „Т.“
ООД, ЕИК ********* и В. В. К., ЕГН **********, починал в хода на процеса и заместен от
ЕЛ. СЛ. К. ЕГН **********, В. В. К. ЕГН ********** и ЛЮБ. В. К. ЕГН **********.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде прогласен за
недействителен по отношение на Д. договор за цесия, сключен на 02.03.2015 г. между Т.
ООД (цедент) и В. В. К. (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
вземането си към „Т.Б.“ ООД, в размер на 624 000.00 лева, произтичащо от предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот: ПИ *********** и построената в този ПИ
промишлена сграда с идентификатор ***********.1, срещу сумата от 624 000.00 лева, като
вместо плащането и страните се споразумяват, че с подписване на договора за цесия се
погасява задължение на „Т.“ ООД към В.К. в същия размер, произтичащо от договор за заем
от 23.03.2001г., с падеж след анексиране на 23.03.2014 г., по който договор дружеството е
заемополучател, а В.К. е заемател. Претендира разноски.
Ответниците не признават иска. Претендират разноски.
В исковата молба се твърди, че на 02.03.2015 г., между „Т.“ ООД (цедент) и В. В.
К. (цесионер) е сключен договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера вземането си към „Т.Б.“ ООД, в размер на 624 000.00 лева, произтичащо от
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот ПИ *********** и
построената в този ПИ промишлена сграда с идентификатор ***********.1, срещу сумата от
624 000.00 лева, като вместо плащането и страните се споразумяват, че с подписване на
договора за цесия се погасява задължение на „Т.“ ООД към В.К. в същия размер,
произтичащо от договор за заем от 23.03.2001г., с падеж след анексиране на 23.03.2014 г., по
който договор дружеството е заемополучател, а В.К. е заемател.
Това твърдение е основателно и се доказва от представения препис от цитирания
договор (л. 199 – 202 от делото на ОС).
В исковата молба се твърди, че, към 02.03.2015 г. (датата на сключване на
договора за цесия), „Т.“ ООД е имало установени публични задължения по ревизионен акт
№********/22.02.2010, към 22.02.2010 г., с който са установени за довнасяне от „Т.“ ООД
данъчни задължения в размер на общо 50 419.10 лева, от които: 37 326.67 лева - главници,
съставляващи ДДФЛ за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2008 г. и вноски за ДОО, за здравно
3
осигуряване /НЗОК/, за ДЗПО за универсален и за професионален пенсионен фонд и вноски
за фонд гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност /Ф ГВРС/ -
всички за периода 01.01.2005 г. - 31.07.2009 г.; 13 092.43 лева - лихви за просрочия върху
същите главници. Този РА е бил връчен на ответника, няма твърдения или данни за
неговото обжалване. Същият е влязъл в сила на 12.03.2010 г., както и по ревизионен акт
№*********/30.08.2011 г., към 30.08.2011 г., са установени за довнасяне от „Т.“ ООД
данъчни задължения в размер на общо 35 694.14 лева, от които: 29 272.60 лева - главници,
съставляващи ДДФЛ за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2010 г. и вноски за ДОО, за здравно
осигуряване /НЗОК/, за ДЗПО за универсален и за професионален пенсионен фонд и вноски
за фонд гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност /Ф ГВРС/ -
всички за периода 01.08.2009 г. - 31.12.2010 г.; 6 421.54 лева - лихви за просрочия върху
същите главници. Този РА е бил връчен на ответника, няма твърдения или данни за
неговото обжалване. Същият е влязъл в сила на 22.09.2011 г.
Тези твърдения се доказват от представените копия от цитираните ревизионни
актове.
Ответниците правят възражение, че „Т.“ ООД няма задължения към датата на
сключване на договора за цесия от 02.03.2015 г., като се позовават на удостоверение изх. №
160201400241500/15.09.2014 г., издадено от ТД на НАП (л. 247 от делото на ОС)
Това възражение е неоснователно.
Цитираното удостоверение е издадено на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК, въз
основа на искане на задълженото лице от 12.09.2014 г., за да му послужи пред нотариус,
банка. Такива удостоверения се издават по искане на всяко задължено лице, но в него не се
отбелязват разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения, съгласно чл. 87, ал. 6, изр.
последно от ДОПК.
Видно от изпълнително дело № 4067/2009 г., водено от публичния изпълнител,
„Т.“ ООД е имало и предходно искане за издаване на такова удостоверение, по повод което е
издадена служебна бележка изх. № РД-42-3563/08.09.2014 г. за налични към тази дата негови
задължения с източници, описани в същата, включително такива по РА от 22.02.2010 г. и по
РА от 30.08.2011 г., както и за други вземания.
Ответникът е направил изявление до НАП, че във връзка със задълженията му в
размер на 176 425.08 лева, в който се включват и сумите по процесните ревизионни актове,
предлага като обезпечение шест броя машини, описани в това изявление, на обща балансова
стойност от 177 254.61 лева (л. 694 от делото на ОС). На 12.09.2014 г., с постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № 4067/2009/000059/, публичният изпълнител е
наложил запор върху предложените от длъжника „Т.“ ООД шест броя машини.
При това положение правилно в удостоверение изх. №
160201400241500/15.09.2014 г., издадено по чл. 87, ал. 6 от ДОПК е посочено, че
дружеството няма задължения, защото установените към този момент негови публични
такива са били обезпечени, но съществуващи.
4
Следователно, към датата на сключване на процесния договор за цесия, „Т.“ ООД
е имало непогасени публични задължения по цитираните ревизионни актове.
Ищецът твърди, че сключването на договорът за цесия е направено с цел да се
увреди Д., поради което е недействителен, тъй като договорите за заем и анексите към тях
нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, а с прехвърлянето на вземанията
от цедента е била отнета възможността на публичния взискател да събере установените
задължения на дружеството, тъй като проверките в АВ и КАТ посочили, че то не разполага
с други имущества, от които Д. да се удовлетвори за вземанията си.
Както вече беше посочено, предмет на спора е договор за цесия, сключен на
02.03.2015 г. между „Т.“ ООД (цедент) и В. В. К. (цесионер), по силата на който цедентът
прехвърля на цесионера вземането си към „Т.Б.“ ООД, в размер на 624 000.00 лева, като
вместо плащането страните се споразумяват, че с подписване на договора за цесия се
погасява задължение на „Т.“ ООД към В.К. в същия размер, произтичащо от договор за заем
от 23.03.2001 г., с падеж след анексиране на 23.03.2014 г., по който договор дружеството е
заемополучател, а В.К. е заемател.
Видно от договор за заем от 08.01.2001 г. (л. 439 от делото на ОС), сключен
между СД „Т.-К. и с. с.“, представлявано от В. К. и С. К. (съдружници) и В.К., В.К. е
предоставил на дружеството заем в размер на 1 909 000.00 лева.
Съдружникът В. К., подписал договор за заем от 08.01.2001г. е починал на
25.07.2006 г.
Следователно е налице хипотезата на чл. 181, ал. 1 от ГПК и този договор за заем
е с достоверна дата по отношение на ищеца от 25.07.2006г.
С договор за заем от 23.03.2001 г. (л. 262 от делото на ОС), сключен между „Т. -
К. и с.“ ООД и В.К., последният в качеството на заемодател е предоставил на дружеството
сумата от 624 000.00 лева за срок от 120 месеца.
Преглед в Търговския регистър, а и на представените регистърни решения
показва, че „Т.“ ООД е правоприемник на СД „Т.-К. и с. с.“. Към момента на сключването на
договор за заем от 23.03.2001 г. дружеството е съществувало с фирма „Т. - К. и с.“ ООД
(решение № 1056/07.02.2001 г., постановено по ф. д. № 407/2001 г. по описа на ОС - П.).
Едва с решение № 244/05.04.2001 г., постановено по ф. д. № 407/2001 г. по описа на ОС – П.
фирмата на дружеството е променена от „Т. - К. и с.“ ООД на „Т.“ ООД.
По делото няма доказателства договор за заем от 23.03.2001 г. да има нещо общо
с договор за заем от 08.01.2001 г.
В констативен протокол от 28.02.2011 г. (л. 436 – 438 от делото на ОС),
представен на ищеца с писмо вх. № 70-00-3237/01.03.2011 г. (л. 435 от делото на ОС), се
говори за договор за заем от 08.01.2001 г. и неизплатен остатък на задължението по него в
размер на 770 090.46 лева. Няма информация за договор за заем от 23.03.2001 г. или някакви
задължения по него.
По делото няма доказателства договорът за заем от 23.03.2001 г. и анексът към
5
него от 08.01.2011 г./23.03.2011 г., да са били официално заверени или съдържанието им да е
възпроизведено в официален документ, нито се събраха доказателства за дата на факти,
установяващи по безсъмнен начин тяхното съставяне, предхождащото датата на тези факти.
Следователно договорът за заем от 23.03.2001 г. и анексът към него нямат
достоверна дата за ищеца преди представянето им в производството по настоящото дело: на
15.11.2016 г., когато са постъпили отговорите на исковите молби от „Т.“ ООД и от В.К., към
които е приложен договорът за заем между „Т.“ ООД и В.К. и на 16.05.2017 г., когато
анексът от е бил представен, приложен към молба вх.№ 15359, подадена от „Т.“ ООД.
По отношение на договорът за цесия от 02.03.2015 г. може да се приеме, че има
достоверна дата за ищеца от 04.03.2015 г., на която от оригинала му е бил снет официално
заверен препис от С.В. нотариус в района на РС- Р..
Видно от заключението на счетоводната експертиза, изготвена от в. л. Т.Р. (л.
1466 – 1470 от делото на ОС), представените от страните документи съдържат идентични
балансови данни, като изключение прави единствено балансът за 2008 г. Балансите,
представени от „Т.“ ООД за 2000 г., 2002 г. и 2014 г. са непълни (представени са само части
от тях), поради което данни за първите две години се черпят от балансите за 2001 г. и за
2003 г., а за 2014 г. - от баланса, представен от ТД на НАП, тъй като липсва 4 страница на
документа, представен от „Т.“ ООД. Тъй като по делото са налични и писмени
доказателства, извън коментираните по-горе балансови данни, а именно - оборотни
ведомости, главни книги, аналитични обороти по сметки и др, представени от ищеца с
исковата молба и в тях за годините 2009 г. и 2010 г. е налице аналитична информация за
отразените по сметка 499 задължения, може със сигурност да се каже, че в балансите на „Т.“
ООД са отразени следните задължения на дружеството към съдружника В.К., а именно: за
сумата от 842 430.94 лева - към 31.12.2008 г.; за сумата от 775 430.94 лева - към 31.12.2009
г.; за сумата от 770 090.46 лева - към 31.12.2010 г., както и че няма данни за задължения на
дружеството към други съдружници към посочените дати.
В заключението не се съдържа отговор на въпроса за наличието на данни за
източника на задължението на дружеството към В.К., отразено в аналитичните обороти за
2009 г. и 2010 г., но от записите в същите документи на л. 158 и л. 160, които вещото лице е
коментирало в заключението, ясно е видно, че за сумата от 185 423.78 лева, която фигурира
и в двата оборота без промяна, като основание е посочен дог. *****. За това задължение на
дружеството към съдружника К. със сигурност не произтича от договора за заем от
23.03.2001 г., сключен между „Т.“ ООД и В.К., тъй като този договор не съдържа в себе си
подобни идентифициращи белези.
Може да бъде направен извод, че са събрани доказателства за наличие на
задължения на дружеството към съдружника В.К., но не и такива, които да установят, че се
касае до задължения, произтичащи от представения по делото договор за заем от 23.03.2001
г.
Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, сделката следва да е сключена с намерение
да се увредят публичните взискатели. Очевидно намерението не се предполага, а подлежи на
6
самостоятелно доказване.
В конкретния случай увреждащата сделка е между едно дружество с двама
управители - В.К. и Д. С. (подписана е от двамата) и едно физическо лице - В.К., което е
един от тези управители.
Когато се касае до изследване на намерението за увреждане на публичния
взискател от страна на длъжника, няма как за това намерение да се правят изводи, освен от
действията и/или бездействията на лицата, които го представляват, а за да се разграничи
намерението на длъжника от намерението на лицата, с които е договарял, трябва да се
изхожда от обстоятелството в какво качество В.К. и Д. С. са предприемали съответните
действия или бездействия.
Намерението за увреждане съставлява субективно отношение на длъжника,
целта, която преследва със сключената сделка, като за него, поради естеството му, обичайно
се съди от съвкупната преценка на действията и/или бездействията на задълженото лице във
времето, което предшества, съпътства или следва сключването на сделката.
Обективно няма как и двете страни по цесията да не са знаели, разбирали и
осъзнавали увредата на публичния взискател.
Цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори,
включително и публичните взискатели - чл. 133 от ЗЗД и всяко намаляване поставя под
съмнение реализирането на правата на кредиторите.
Длъжникът е имал към датата на сделката установени публични задължения в
размер малко над 100 000 лева.
С прехвърляне на вземането за остатъка от продажната цена на недвижимия
имот, с който се е разпоредил на 18.09.2014 г., длъжникът на практика е лишил публичния
изпълнител от възможността да събере установените и непогасени към тази дата негови
задължения.
Прехвърлянето на вземането по процесния договор е възмездно и формално е
извършено при наличие на пълна еквивалентност на насрещните престации, но длъжникът
не е получил реално равностойността на прехвърлените на цесионера свои вземания, а
вместо това се е съгласил те да се считат за погасени до пълния им размер с насрещните
негови задължения към цесионера по договор за заем от 23.03.2001 г., за които не беше
установено да са съществуващи и счетоводно проследими.
С оглед горното, настоящата инстанция приема за установена и субективна
предпоставка на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
Следователно така предявеният иск е основателен, поради което следва бъде
прогласена относителната недействителност на процесната сделка по отношение на ищеца.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
решение № 68/16.01.2019 г. следва да бъде потвърдено.
ІІ. по въззивна жалба вх. № 12040/15.04.2019 г.:
7
Пред ОС – П. е депозирана молба вх. № 3638/04.12.2019 г. от „Т.“ ООД и от В. В.
К. ЕГН ********** за допълване на решение № 68/16.01.2019 г., постановено по г. д. №
1847/2016 г. по описа на ОС – П. с даване отговор на въпросите: коя е била причината и
съществувала ли е обективна пречка, която да оправдае бездействието на публичния
изпълнител, респективно на органа по приходите при ТД на НАП - П., продължило близо 2
години, да не бъдат наложени запори върху вземания на „трети лица“, както и да не се
пристъпи ефективно към осребряване на движимото имущество на длъжника и да се съберат
установените с двата ревизионни акта публични вземания на Д..
Съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане.
Това означава съдът да не се е произнесъл по някои от исковете, предявени в
производството (главен иск, евентуален иск, инцидентен установителен иск, насрещен иск)
или по направени искания и възражения за право на задържане и прихващане, съобразно чл.
298, ал.1 и ал. 4 от ГПК. Молителите са ответници в производството. Те не са предявили
нито насрещни, нито инцидентни установителни искове. Няма и направени искания и
възражения за право на задържане и прихващане.
Поставените в молбата въпроси са извън предмета на спора, очертан с исковата
молба – за относителна недействителност на конкретна правна сделка и касаят действия на
публичен изпълнител, за които съдът не може да носи задължение за отговор.
Следователно не е налице хипотезата на чл. 250, ал. 1 от ГПК, тъй като няма
непроизнасяне по цялото искане на страните и молбата в тази насока следва да бъде
оставена без уважение.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
решение № 382/27.03.2019 г. следва да бъде потвърдено.
ІІІ. за разноските:
С оглед горното и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, следва да бъдат осъдени „Т.“
ООД - П. (в ликвидация), ЕИК ********* и ЕЛ. СЛ. К. ЕГН **********, В. В. К. ЕГН
********** и ЛЮБ. В. К. ЕГН **********, тримата от гр. П., ул. „К.“ №** да заплатят на Д.
чрез ТД на НАП - П. сумата от 360.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за производството пред въззивната инстанция, определено по реда на чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 68/16.01.2019 г., постановено по г. д. № 1847/2016
г. по описа на ОС – П. в частта, с която е уважен предявения на основание чл. 216, ал. 2 във
8
вр. с чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК иск на Д., чрез публичния изпълнител при ТД на НАП - П.
срещу „Т.“ ООД, ЕИК ********* и В. В. К., ЕГН **********, като е прогласен за
недействителен по отношение на Д. договора за цесия, сключен на 02.03.2015 г. между „Т.“
ООД (цедент) и В. В. К. (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
вземането си към „Т.Б.“ ООД, в размер на 624 000.00 лева, произтичащо от предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот: ПИ *********** и построената в този ПИ
промишлена сграда с идентификатор ***********.1, срещу сумата от 624 000.00 лева, като
вместо плащането и страните се споразумяват, че с подписване на договора за цесия се
погасява задължение на „Т.“ ООД към В.К. в същия размер, произтичащо от договор за заем
от 23.03.2001г., с падеж след анексиране на 23.03.2014 г., по който договор дружеството е
заемополучател, а В.К. е заемател.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 382/27.03.2019 г., постановено по г. д. № 1847/2016
г. по описа на ОС – П., с което са оставени без уважение молба вх. № 3638/04.02.2019 г. от
„Т.“ ООД и от В. В. К. ЕГН ********** за допълване на решение № 68/16.01.2019 г.,
постановено по г. д. № 1847/2016 г. по описа на ОС – П. с даване отговор на въпросите: коя
е била причината и съществувала ли е обективна пречка, която да оправдае бездействието
на публичния изпълнител, респективно на органа по приходите при ТД на НАП - П.,
продължило близо 2 години, да не бъдат наложени запори върху вземания на „трети лица“,
както и да не се пристъпи ефективно към осребряване на движимото имущество на
длъжника и да се съберат установените с двата ревизионни акта публични вземания на Д..
ОСЪЖДА „Т.“ ООД - П. (в ликвидация), ЕИК ********* и ЕЛ. СЛ. К. ЕГН
**********, В. В. К. ЕГН ********** и ЛЮБ. В. К. ЕГН **********, тримата от гр. П., ул.
„К.“ №** да заплатят на Д. чрез ТД на НАП - П. сумата от 360.00 (триста и шестдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната
инстанция.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9