№ 163
гр. Варна, 28.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900749 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ПЪТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, с която съдът е сезиран с искове с правно
основание чл.79, чл.86 и чл.92 ЗЗД за солидарно осъждане на „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна и Д. Й. АР., ЕГН: ********** от
гр.Варна да заплати на ищеца, както следва:
1. Сумата 2958.54 лв., представляваща неплатен остатък — главница по Фактура
**********/08.08.2019 г., ведно със сумата 479.94 лв., представляваща неустойка по
чл. 8.1. от
договора върху главницата, считано от датата на падежа 21.03.2020 г. до датата на
подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
2. Сумата 24 152.64 лв., представляваща неплатена главница по Фактура
**********/20.09.2019 г.„ ведно със сумата 3918.09 лв., представляваща неустойка по чл.
8.1. от договора върху главницата, считано от датата на падежа 21.03.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
3. Сумата 22 935.31 лв., представляваща неплатена главница по Фактура
**********/11.10.2019 г., ведно със сумата 3720.62 лв,, представляваща неустойка по чл.
8.1. от договора върху главницата, считано от датата на падежа 21.03.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
4. Сумата 19 702.37 лв., представляваща неплатена главница по Фактура
**********/04.11.2019 г., ведно със сумата 3196Л6 лв., представляваща неустойка по чл.
8.1. от договора върху главницата, считано от датата на падежа 21.03.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
5. Сумата 21 768.19 лв., представляваща неплатена главница по Фактура
**********/27.12.2020 г.. ведно със сумата 3531.30 лв., представляваща неустойка по чл.
8.1. от договора върху главницата, считано от датата на падежа 21.03.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
1
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
6. Сумата 23 817.77 лв., представляваща неплатена главница по Фактура
**********/31.01.2020 г., ведно със сумата 3863.77 лв., представляваща неустойка по чл.
8.1. от договора върху главницата, считано от датата на падежа 21.03.2020 г. до датата
на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
7. Сумата 2138,67 лв., представляваща дължима законна законна лихва по т. 1.3. от
Допълнително споразумение № 3/11.02.2020 г. към договор /при условия на разсрочено
плащане/ от 09.04.2018 г.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Девня Трейд“ ЕООД депозира писмен отговор, с
който релевира възражение за неподведомственост на спора. Същото е основано на
твърдението за наличие на арбитражна клауза, обективирана в чл.10 от Договора при
условия на разсрочено плащане от 09.04.2018 год., поради което счита искът за недопустим
и моли за прекратяване на производството.
В срока по чл.367 ГПК, отговор е постъпил и от Д. Й. АР., с който се изразява
становище за допустимост и неоснователност на предявения иск.
СЪДЪТ намира, че преди да продължи размяната на книжа, следва да се произнесе
по така направения отвод за неподведомственост на спора на съда с оглед наличие на
арбитражна клауза в договора между страните. Същото се преценява от настоящия състав за
неоснователно, поради следното:
Съгласно чл.19, ал.1 ГПК, страните по имуществен спор могат да уговорят той да
бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение
върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който
една от страните е потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП.
Безспорно в практиката е, че арбитражната клауза представлява самостоятелен
процесуален договор извън материалноправния договор и същата може да бъде включена
като клауза в договора или да бъде уговорена отделно с друг акт, доколкото се свързва с
предоставяне разрешаването на възникнал между страните материално-правен спор в
компетентност на определена от тях институция извън юрисдикцията на държавните
съдилища.
По същество, арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на
арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали
между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение и като
договор, същото може да бъде тълкувано и следва да бъде валидно. В противен случай се
приравнява на липсващо такова.
В конкретния случай, видно клаузата на чл.10 от договора от 09.04.2018 год., на
която се позовава ответника, гласи “Всички спорове, породени от този договор или
отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото
тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и спорове за попълване
на празноти в догоора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще
2
бъдат решавани чрез преговори, а при непостигане на споразумение – чрез Арбитраж или по
съдебен път“. Тълкувайки цитираната договорна клауза и съобразявайки липсата на посочен
конкретен арбитър или белези, по които арбитражният орган да може да се
индивидуализира, както и алтернативността на разрешаване на спора по съдебен ред,
настоящият състав намира, че липсва обща воля на страните за арбитраж /в този смисъл и
определение № 281 от 7.05.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 215/2012 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Емил Марков/.
По изложените съображения, настоящият състав на ВОС намира направеното от
ответника „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ЕООД за неоснователно, поради което следва да го остави без
уважение.
Администрането на съдебни книжа по реда на чл.372 и следв. ГПК следва да бъде
отложено до разрешаване на спора за подведомствеността с влязъл в сила съдебен акт.
Ето защо и на основание чл.15, ал.1 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното от ответника „Девня Трейд“ ЕООД
възражение за неподведомственост на спора на съда с оглед наличие на арбитражна клауза,
обективирана в чл.10 от Договора при условия на разсрочено плащане от 09.04.2018 год.,
като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва през ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОТЛАГА размяната на съдебни книжа /отговори вх.№ 13/04.01.2021 год. и
2093/27.01.2022 год./ по реда на чл.372 ГПК до разрешаване на спора за подведомствеността
с влязъл в сила съдебен акт.
СЛЕД разрешаване на спора за подведомствеността с влязъл в сила съдебен акт,
ДЕЛОТО да се докладва за произнасяне по реда на чл.372 и следв. ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3