РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. гр. Радомир, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100590 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество имало открита партида за
доставка на вода в недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. .. Този
имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали
услугите доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода. Титуляр на партидата с
абонатен номер 1190474 била ответницата М. К. ДР..
Сочи, че между водоснабдителното дружество и ответницата е налице облигационна
връзка, създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който уреждал
отношенията на страните по начина, установен в Общите условия, приети с решение № ОУ-
09/11.08.2014 г. на ДКЕВР и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги.
Съществуващото правоотношение възникнало още с присъединяването на потребителя към
водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер.
Към настоящия момент в дружеството нямало данни за несъгласие на ответната страна с
публикуваните Общи условия или предложени от същата други различни условия за
уреждане отношенията между страните. Съгласно приложимите Общи условия абонатите на
дружеството били задължени да заплащат ползваните В и К услуги в предвидения в закона
1
срок.
В конкретния случай по отношение на имота, находящ се в гр. П., ул. „.“, бл. ., вх. „.“,
ет., ап. ., в установените срокове било извършено отчитане на показанията в монтирания в
обекта водомер и начисляване сумите за потребеното количество вода, но въпреки това
длъжникът не извършил плащане на дължимите от него суми за периода от 20.02.2017 г. до
19.10.2020 г., на стойност 1597,29 лева - главница и лихва за забава в размер на 187,21 лева,
начислена за периода от 04.05.2017 г. до 17.02.2021 г.
Тъй като ответницата не заплатила стойността на доставената вода за исковия период от
време, ищцовото дружество подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение и било образувано ч. гр. д. № 717/2021 г. на РдРС, в рамките на което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260532/04.03.2021 г., срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение.
От съда се иска признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 1597,29 лева – главница за
периода от 20.02.2017 г. до 19.10.2020 г., представляваща стойността на доставена, отведена
и пречистена питейна вода за обект, находящ се в гр. П., ул. „К.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. .,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 23.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 187,21
лева - мораторна лихва за забава за периода от 04.05.2017 г. до 17.02.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който е оспорено
наличието на облигационно правоотношение между страните по повод доставката на
питейна вода за процесния имот.
Твърди се, че през процесния период от време ищецът не е спазил процедурата за
отчитане на индивидуалния и общия водомер и по този начин е нарушил методиката за
изчисляване на количеството ползвана питейна вода.
Противопоставя се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните суми.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
Ответницата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 717/2021 г. по описа на ПРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството - ищец е
била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, които са предмет на
настоящото производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение.
2
По делото са представени и приети Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на „Водоснабдяване и канализация“ ООД и справка - извлечение за
ползваното количество питейна вода за процесния водоснабден имот.
По делото е представен и договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
НДИ от 31.05.1990 г., от който се установява, че ответницата М.Д. е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. П. ул. „К.“ и представляващ ап. 19, находящ се в бл. 66, вх.
„Б“, ет. 3.
По делото са приложени и други писмени доказателства, които са неотносими към
правния спор и не следва да бъдат коментирани в настоящия съдебен акт.
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно -
счетоводна експертиза се установява размерът на начислените за процесния период суми за
питейна вода, общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми,
относими към исковия период, като при изслушването му в съдебно заседание
конкретизира, че отчитането на консумираната питейна вода е извършвано на база Наредба
№ 4/14.09.2004 г., като в карнетите е полаган подпис на член от домакинството само при
някои от посещенията, при които отчитането е извършвано по показания на водомера, а в
други случаи поради неосъществен достъп начисленията са извършвани служебно. В
заключението си е посочило, че за периода от 20.02.2017 г. до 19.10.2020 г. за процесния
водоснабден имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Кракра“, бл. 66, вх. „Б“, ет. 3, ап. 19,
стойността на ползваната, но незаплатена питейна вода е 1597,29 лева, като лихвата за
забава на месечните плащания за периода от 04.05.2017 г. до 17.02.2021 г. е в размер на
187,21 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като неоспорено от страните и дадено
от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството потребител
на В и К услуги на ответницата, както и обстоятелството, че на посочения в исковата молба
адрес са доставяни, респ. консумирани В и К услугите в размерите, претендирани с исковата
молба.
Според чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(Наредбата) потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е
3
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
От приложените по делото писмени доказателства, в т. ч. договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на НДИ от 31.05.1990 г., може да се направи обоснован
извод, че ответницата е потребител на В и К услуги, предоставяни от ищеца, в качеството си
на собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от посочената Наредба, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор.
С Общите условия за получаване на услугата В и К, в конкретния случай одобрени с
решение № ОУ-021/09.06.2006 г. на ДКЕВР, се определят правата и задълженията на
оператора и на потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на
задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води, редът за осигуряване на достъп до
водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на
водоподаването на отделните водоснабдявани имоти. Съгласно ал. 2 на чл. 8 от Наредбата,
операторите задължително публикуват одобрените Общи условия най-малко в един
централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях. Ал. 3 на чл. 8 от Наредбата
предвижда, че Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия
потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да
предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от оператора
различни условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в
едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила Общите
условия.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между
страните, поради което съдът приема, че Общите условия, приложени по делото и одобрени
с решение № ОУ-021/09.06.2006 г. на ДКЕВР, са приложими в отношенията между същите.
Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството Общи условия
от момента, в който потребителят бъде присъединен към В и К мрежата и започне да
потребява вода от същата.
Предвид представените по делото доказателства, съдът намира, че е установено и
доказано, че ответницата е задължено лице за доставената, ползвана и отведена питейна
4
вода за процесния период за гореописания имот.
На следващо място, съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. В и К
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни по ал. 2 и 3 (в случая на индивидуалния
водомер на ответницата) се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или
негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно посочената
разпоредба, карнетът е единственият документ, удостоверяващ по безспорен начин
доставката на питейна вода и други услуги. Карнетът е частен удостоверителен документ,
който ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените в него неизгодни за
потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на
индивидуалните водомери.
По делото, обаче, ищцовото дружество не е представило карнетите, удостоверяващи
доставката на питейна вода, като в тази връзка вещото лице е посочило, че за
удостоверяване на повечето измервания подписи не са полагани. Наред с това, по
отношение на положените подписи срещу вписаните показания за извършените измервания
липсват доказателства същите да са изписани лично от ответницата или от нейн
представител. При липса на подпис на съответния потребител или негов представител
относно отчетените данни за водомерите, не може да се приеме, че констатирането на тези
данни е извършено законосъобразно, предвид чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
Ищецът не е установил по какъв начин и по кой ред е извършено отчитането на процесните
водомери. От ищеца не са представени доказателства относно начина, по който е
определено ползваното количество вода. При неосигуряване на представител, отчетът се
подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора.
Доколкото в случая остава неясно в присъствието на кое лице е станало отчитането и какво
е неговото качество, не може да се приеме, че са спазени горецитираните законови
разпоредби. От представените по делото доказателства освен това не се установява и
наличието на отказ на потребителя да осигури достъп до средствата за техническо измерване
за реален отчет в процесния имот на служители на В и К, както и достъпът да е обективиран
в констативен протокол, при която хипотеза разходът на вода се изчислява по правилото на
чл. 35, ал. 6 от Наредбата.
Дори да се приеме, че в случая сме изправени пред хипотезата на отказ за осигуряване
на достъп, съгласно чл. 24, ал. 4 от ОУ при отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от
една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол,
който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в
протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и
К оператора. След съставяне на протокола, В и К операторът изчислява изразходваното
количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна
5
собственост и/или повече от един потребител, присъединени към едно водопроводно
отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление)
съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия.
Доказателства, че потребеното количество питейна вода е отчетено по горния детайлно
разписан ред, ищецът не е ангажирал.
На следващо място, услугата по доставка на В и К услуги се подчинява на общите
правила за договорите за продажба на движима вещ. Дължи се само стойността на доставена
и потребена вода. Представената от ищцовото дружество справка - извлечение не би могла
да послужи като годно доказателство за установяване на извършена доставка на посоченото
количество и стойност на консумирана от ответницата вода за процесния период, доколкото
представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги
страна данни.
Съставените от ищеца карнети, фактури, справка - извлечение и други документи биха
били годно доказателствено средство, в случай че счетоводството на ответника по
отношение на удостоверените в тях стопански операции е било водено редовно съобразно
разпоредбата на чл. 55 ТЗ, респ. чл. 182 ГПК, но в този случай, за да се приемат тези
счетоводни записвания (по своето правно естество частни свидетелстващи документи,
обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства) за доказателства по делото, е
необходимо обективираните в тях факти да се подкрепят и от останалите събрани по делото
доказателства. А такива не бяха събрани по делото. Вещото лице по приетата съдебно –
счетоводна експертиза е основало своите фактически изводи изключително на данните,
съдържащи се в карнетите, които не бяха представени по делото и които са едностранно
съставени от ищцовото търговско дружество и обективиращи изгодни за него обстоятелства,
поради което не се ползват с материална доказателствена сила в настоящия процес за
удостоверените в тях правнорелевантни факти. Следователно, поставените задачи за
изследване от вещото лице касаят само счетоводната отчетност на ищеца относно
процесните стопански операции, но не и правнорелевантния факт дали ищцовото дружество
е доставило на ответницата описаното в посочените карнети количество В и К услуги и
стойност на консумирана от ответницата вода. Сумите във фактурите са начислени
съобразно отразените в карнетите отчитания, които, както бе посочено, не се установява да
са извършени законосъобразно (в този смисъл е и решение № 30/12.07.2011 г. на ВКС по т.
д. № 284/2010 г., ТК, II т. о. ). В същото време обаче ищецът претендира за дължимостта на
определени суми като стойност на потребено количество вода, за която не се установява по
какъв начин е отчетена, на каква база са извършени съответните записвания на показанията
и отчетена разликата.
Ето защо, след като ищцовото дружество не е доказало при условията на пълно и главно
доказване, че твърдените от него задължения на ответницата са такива, представляващи
стойност на реално доставени В и К услуги в претендираните размери и качество, то
предявеният иск за главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, следва да бъде отхвърлен като
6
неоснователен.
С оглед изложените мотиви, на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „С.“ № . искове за признаване за
установено по отношение на М. К. ДР., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник, ул. „К.“, бл.
., вх. .“, ет. ., ап. . че дължи на ищцовото дружество следните суми: 1597,29 лева (хиляда
петстотин деветдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки) – главница за периода от
20.02.2017 г. до 19.10.2020 г., представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена питейна вода за обект, находящ се в гр. Перник, ул. „К.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. .,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 23.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 187,21
лева (сто осемдесет и седем лева и двадесет и една стотинки) - мораторна лихва за забава за
периода от 04.05.2017 г. до 17.02.2021 г., като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7