№ 20
гр. Пещера, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20235240200030 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Е. В., ЕГН **********, с адрес: с.
Мокрище, ул. „Трета“ № 7, чрез адв. К. У. от АК - Пазарджик, против
Наказателно постановление № 22-0315-000677/07.11.2022 г. на Началника на
РУ-Пещера към ОДМВР – Пазарджик, с което на жалбоподателя В. Е. В. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста
лева), на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Твърди се, че същото е
издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. Оспорва
изцяло фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП, като твърди, че
същата не отговаря на обективната истина, тъй като е неправилно възприета
от актосъставителя. Прави искане за отмяна на обжалваното НП. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят В. В. се явява лично и с
1
процесуалния си представител адв. К. У.. Поддържа жалбата, излага
съображения за неоснователност на НП и моли за неговата отмяна.
Претендира разноски.
Административнонаказващият орган – Началникът на РУ - Пещера,
редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. Депозира писмено становище, в което моли жалбата да
бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено атакуваното НП. Релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 23.10.2022 г., в 16:05 часа, в гр. Пещера на ул. „Михаил Такев“
срещу № 165, в посока изхода на гр. Пещера, жалбоподателят В. Е. В.
управлявал лек автомобил „Мицубиши Лансер“, с рег. № РА2474КМ, негова
лична собственост. В автомобила заедно с него бил и свид. Венцислав
Александров. Моторното превозно средство издавало шум. По същото време
свидетелите С. К. и К. С., и двамата младши автоконтрольори в РУ – Пещера,
изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение в
района. Двамата решили да извършат проверка на процесното МПС.
Автомобилът бил спрян за проверка от свид. С. К.. Жалбоподателят В. В.
представил на свид. С. К. изисканите му документи и на зададения му от
свид. С. К. въпрос не е ли малко шумна колата, отговорил, че е малко шумна,
но такъв е моделът на автомобила. След това свид. С. К. влязъл в патрулния
автомобил. Тъй като колата издавала шум, контролните органи, само на база
слуховите си възприятия приели, че автомобилът е със снето
шумозаглушително устройство - без задно крайно гърне и неизправността му
е значителна. След около 15 минути от полицейския автомобил излязъл свид.
К. С., който повикал жалбоподателя, като му обяснил, че ще му бъде съставен
акт, тъй като лекият автомобил е без задно крайно гърне. Жалбоподателят не
бил съгласен с това твърдение на полицейския служител, тъй като в
действителност автомобилът имал задно крайно гърне. Попитал полицейския
служител как е преценил, че автомобилът е неизправен, а свид. К. С. му
2
отговорил: „Ами, с уши“. Жалбоподателят веднага потърсил по телефона
свид. Йордан Митров за съвет, като му обяснил случая и му казал, че без да е
извършен оглед на автомобила полицейските служители му съставили акт за
това, че автомобила е без задно крайно гърне, независимо, че реално
автомобила има такова. Свидетелят Йордан Митров посъветвал
жалбоподателя да не влиза в разправа с полицейските служители, да подпише
съставения му акт с изявлението, че има възражения, след което да изложи
същите в писмена форма. Непосредствено след приключване на проверката
жалбоподателят и свид. Венцислав Александров отишли с лек автомобил
„Мицубиши Лансер“, с рег. № РА2474КМ, до дома на свид. Йордан Митров в
гр. Стамболийски, където последния огледал автомобила, констатирал
наличието на задно крайно гърне и направил няколко снимки на моторното
превозно средство.
В хода на проверката свид. К. С., в присъствието на колегата си С. К. –
свидетел-очевидец при установяване на нарушението и на нарушителя В. В.,
съставил АУАН № 842653/23.10.2022 г. за това, че жалбоподателят
управлявал лек автомобил „Мицубиши Лансер“, с рег. № РА2474КМ, със
снето шумозаглушително устройство – без задно крайно гърне.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал АУАН с изявлението, че има възражения. На
същата дата – 23.10.2022 г. на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В
законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят депозирал
възражение по издадения АУАН, в което изложил своята позиция по случая.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя В. Е. В. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв., на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, за
извършено нарушение чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 01.02.2023г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствата, приложени по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото,
както и от събраните в хода на съдебното следствие писмени, гласни и
веществени доказателства.
Разпитан като свидетел актосъставителят К. С. потвърждава
3
авторството на АУАН. Същият твърди, че на посочената в АУАН дата
двамата с колегата му С. К. били наряд и се намирали в гр. Пещера, на ул.
„Михаил Такев“ срещу № 165. В късния следобед забелязали движението на
лек автомобил „Мицубиши Лансер“, от който се чувал силен шум. Решили да
спрат автомобила, като свид. С. К. подал стоп-палка. Свидетелят К. С. сочи,
че двамата със свид. С. К. огледали автомобила и видели, че моторното
превозно средство е без задно крайно гърне.
При проведения му разпит свид. С. К. излага идентични с посочените от
свид. К. С. обстоятелства относно спирането на автомобила за проверка на
процесната дата. Същият обаче от една страна сочи, че визуално установил,
че процесния автомобил е без задно крайно гърне, а от друга, че не се е
навеждал да види дали автомобила има гърне, както и че няма спомен с
колегата му К. С. да са оглеждали въпросния автомобил.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитан
Венцислав Асенов Александров, който разказва подробно за случая. Същият
сочи, че бил заедно с жалбоподателя в автомобила когато на процесната дата
23.10.2022 г. полицейският служител С. К. спрял автомобила за проверка.
Твърди, че жалбоподателят свалил прозореца на автомобила, дал документите
си на полицейския служител С. К., а последния го попитал: „Тази кола не е ли
малко шумна?“. Жалбоподателят отговорил, че е малко шумна, но такъв е
моделът на автомобила. След това свид. С. К. влязъл в патрулния аявтомобил.
След около 15 минути свид. К. С. излязъл от полицейския автомобил и
извикал жалбоподателя, като му обяснил, че ще му бъде съставен акт, тъй
като лекия автомобил е без задно крайно гърне. Свидетелят Венцислав
Александров заявява, че е сигурен, че процесния автомобил е имал задно
крайно гърне към момента на проверката. Именно поради това
жалбоподателят не бил съгласен с твърдението на полицейския служител, че
автомобилът няма задно крайно гърне и го попитал по какъв начин е
установил неизправността на автомобила, а той му отговорил: „Ами с уши“.
Свидетелят Венцислав Александров категорично заявява, че полицейските
служители не са извършвали оглед на оглед на автомобила и не са обикаляли
около него. Същият заявява, че след проверката двамата с жалбоподателя
отишли в гр. Септември при свид. Йордан Митров, който също видял, че
автомобила има задно крайно гърне.
4
За преодоляване на констатираното противоречие в показанията на
свидетелите К. С. и Венцислав Александров е проведена очна ставка между
двамата относно това дали полицейския служител К. С. и колегата му С. К.
при проверката на процесната дата са извършили оглед на процесния
автомобил преди да установят липсата на шумозаглушително устройство на
автомобила, а именно задно крайно гърне. В хода да проведената очна ставка
свид. К. С. отстъпва от първоначалната си позиция при проведения му разпит,
че двамата с колегата му свид. С. К. са извършили оглед на процесния
автомобил по време на проверката, като вече заявява, че не си спомня дали са
извършили оглед на автомобила преди той да състави АУАН. От своя страна
свид. Венцислав Александров продължава да е категоричен, че полицейските
служители не са извършили оглед на автомобила преди да съставят АУАН и
не са установили визуално липса на задно крайно гърне на автомобила,
защото такава реално не е имало.
По делото в качеството на свидетел е разпитан Йордан Петков Митров,
който заявява, че познава жалбоподателя от дълго време и знае, че същият
преди около 4 години купил от гр. Кърджали лек автомобил „Мицубиши
Лансер“, с който много пъти е ходил до дома му в гр. Септември. Свидетелят
Йордан Митров излага, че действително въпросния автомобил има
характерен звук като на спортен автомобил. Сочи, че след като на процесната
дата жалбоподателя му се обадил и му казал, че полицейски служители, без
да огледат автомобила, му написали акт за това, че автомобила няма задно
крайно гърне, въпреки че в действителност има такова, той го посъветвал да
не се разправя със служителите, да подпише акта с изявлението, че има
възражения и впоследствие да изложи такива в писмена форма. Свидетелят
Йордан Митров сочи, че около час след това жалбоподателят и свид.
Венцислав Александров отишли до дома му в гр. Септември, където той
огледал автомобила и видял, че същият е с налично задно крайно гърне, както
и че автомобилът е в същото състояние, в което той го знае от закупуването
му от жалбоподателя. Затова направил снимки на автомобила. Свидетелят
Йордан Митров твърди, че след случая заедно с жалбоподателя закарали
автомобила на технически преглед, при който било установено, че
автомобилът е технически изправен и в негово присъствие бил върнат талона
на жалбоподателя.
Съдът не кредитира показанията на свид. К. С. в частта, в която сочи, че
5
двамата със свид. С. К. са огледали автомобила в хода на проверката, тъй като
в тази им част са колебливи и изолирани. Съдът не възприема показанията на
свид. С. К. в частта, в която сочи, че е установил визуално липсата на задно
крайно гърне на автомобила, тъй като в тази им част са вътрешно
противоречиви. От една страна свид. С. К. твърди, че е установил визуално
нарушението, а от друга, че няма спомен да се е навеждал да види дали
автомобила има гърне, както и че не си спомня да е оглеждал автомобила.
Съдът не възприема показанията на свидетелите К. С. и С. К. в частта, в която
твърдят, че по време на проверката автомобила е бил без задно крайно гърне,
тъй като не се установява по несъмнен начин тази им констатация да се
дължи на лични техни зрителни възприятия. Очевидно, за да достигнат до
извода, че автомобила е без задно крайно гърне, полицейските служители са
се доверили само на слуховите си възприятия. Съдът дава вяра на показанията
на свидетелите К. С. и С. К. в останалата им част, тъй като в същата
кореспондират с изложеното от свид. Венцислав Александров, присъствал
лично на проверката.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Венцислав Александров и
Йордан Митров, както и приетите писмени и веществени доказателства по
делото, тъй като намира същите за достоверни, логични, еднопосочни,
взаимнодопълващи се и непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Камен Радков
Радев – Началник на РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик, а АУАН е съставен
от оправомощено за това лице – свид. К. Г. С., заемащ длъжността „младши
6
автоконтрольор“ при РУ-Пещера. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от
представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено, пълно,
точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на
въззивника административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да
разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава.
Независимо от гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Съображенията за
това са следните:
Според нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Съгласно чл. 179, ал. 6 от ЗДвП, санкциите, предвидени за водач, който
управлява технически неизправно пътно превозно средство са диференцирани
в три точки, в зависимост от естеството на констатираните неизправности
като са предвидени различни по тежест административни наказания за
незначителни, значителни и опасни неизправности - понятия, дефинитивно
определени в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП.
Според § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП „значителни неизправности“
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство
или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
участници в движението по пътищата, както и други по-значителни
несъответствия.
Още по - детайлно съдържание на понятието „значителна неизправност“
се съдържа в чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, съгласно който значителни са неизправностите, които оказват
отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или
оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците
7
в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните
характеристики и конструкцията на превозното средство.
Видът на неизправността се определя от Методиката за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства - Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства.
В процесния случай административнонаказателното обвинение е за
неизправност на шумозаглушителното устройство на управлявания от
жалбоподателя автомобил, поради което приложима е т. 8.1.1 от визираната
Методика, която регламентира неизправностите при системата за намаляване
на шума на превозното средство, като в зависимост от конкретната причина
за неизправността се прави и оценката на незначителна, значителна или
опасна неизправност. Съгласно посочената Методика неизправността на
шумозаглушителното устройство може да се отнася до нивото на шума, което
да превишава допустимото, съгласно изискванията, както и до състоянието на
системата за намаляване на шума, като част от системата е хлабава,
повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин,
който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума. Във
всички тези случаи неизправността се оценява като значителна.
Безспорно е по делото, че на посочените в АУАН и НП дата, време и
място жалбоподателят В. В. е управлявал лек автомобил „Мицубиши
Лансер“, с рег. № РА2474КМ.
Спорът по делото е дали към момента, в който жалбоподателят е бил
спрян за проверка, управлявания от него лек автомобил „Мицубиши Лансер“
е бил със снето шумозаглушително устройство – без задно крайно гърне,
което е довело до значителна техническа неизправност на автомобила.
От събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства,
не се установява по безспорен и категоричен начин въззивникът да е
извършил вмененото му нарушение. Твърденията на полицейските
служители, че по време на проверката процесният лек автомобил е бил без
задно крайно гърне са изолирани и неподкрепени от останалите
доказателствени източници. Те не се базират на тяхна визуална проверка,
съчетана с оглед на автомобила, а нарушението не може да бъде установено
8
по несъмнен начин само въз основа на слухово възприятие. Преценката за
наличието и съответно за вида неизправност на автомобила не е произволна,
нито почива само на субективни възприятия и нагласи на актосъставителя
или на административнонаказващия орган. Тази преценка следва да се прави
въз основа на конкретно установени факти от обективната действителност. От
показанията на полицейските служители не може да се направи категоричен
извод, че същите са установили факта на липса на задно крайно гърне на
автомобила след извършен оглед на автомобила по време на проверката. На
твърдението на полицейските служители, че автомобила е бил със снето
шумозаглушително устройство се противопоставят категоричните показания
на свид. Венцислав Александров, които се допълват от изложеното от свид.
Йордан Митров. Последните двама са категорични, че автомобила е бил със
задно крайно гърне. По делото липсват доказателства, които да оборват
твърдението на свид. Венцислав Александров, че полицейските служители не
са извършили оглед на автомобила, при който по несъмнен начин да
установят евентуалната липса на задно крайно гърне на автомобила, както и
че същите са достигнали до извода за извършено нарушение само на база
слуховите си възприятия.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че фактическите
обстоятелства, отразени в АУАН и НП, относно значителната техническа
неизправност на автомобила, изразяваща се в липса на задно крайно гърне, не
са достоверно отражение на действителността. Обективната оценка на
събрания доказателствен материал обоснова извода за недоказаност на
вмененото на въззивника административно нарушение, доколкото по делото
не се установи по несъмнен начин автомобилът да е бил със снето
шумозаглушително устройство към момента на проверката. Самият начин на
установяване на нарушението от страна на полицейските служители поставя
под съмнение извода на актосъставителя и административнонаказващия орган
за наличието на извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Следва да се отбележи, че чл. 53 от ЗАНН вменява задължения на
административнонаказващия орган преди да състави НП да установи по
несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето,
което го е извършило и неговата вина. Издаването на НП при неустановяване
по категоричен начин на тези обстоятелства винаги води до неговата
незаконосъобразност. В тежест на административнонаказващия орган е да
9
установи всички релевантни за съставомерността на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят отговорността на санкционирания субект. В
случая от всестранния, пълен и обективен анализ на събраните по делото
доказателства се установява фактическа обстановка, различна от приетата в
АУАН и НП. Констатациите на актосъставителя в съставения АУАН
пренесени впоследствие в НП, се опровергават от показанията на свидетелите
Венцислав Александров и Йордан Митров и от събраните по делото писмени
и веществени доказателства. В случая на въззивника е вменено деяние,
каквото той не е извършил.
По гореизложените съображения съдът намира, че издаденото НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на
общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието
искане е отхвърлено. Съгласно чл. 143 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
В процесния случай жалбоподателят своевременно е направил
искане за присъждане на разноски в настоящото съдебно производство и е
ангажирал доказателства за реалното извършване на такива. Видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 4)
страните по него са договорили възнаграждение в размер на 500 лв., което
е изцяло заплатено в брой. Направеното в съпроводителното писмо от
административнонаказващия орган възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно. Размерът на
претендирания адвокатски хонорар не превишава прекомерно минимума,
предвиден в чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Същият е обоснован и съобразен с фактическата и правна сложност на
10
делото, а не прекомерен, поради което следва да се присъди в полза на
жалбоподателя в посочения размер.
Съдът счита, че направените по делото разноски от бюджета на съда
в общ размер на 48,81 лв., от които: 39,77 лв. - изплатени пътни разходи
на свид. К. С. и 9,04 лв. - изплатени пътни разходи на свид. С. К., следва
да останат за сметка на държавата, на основание чл. 84 от ЗАНН във вр.
чл. 190 от НПК (в този смисъл ТР № 3 от 08.04.1985 г. по н.д. № 98/1984
г. на ОСНК и ТР № 2 от 03.06.2009 г. на ВАС по тълк.дело № 7/2008 г.).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0315-000677/07.11.2022 г.
на Началника на РУ-Пещера към ОДМВР – Пазарджик, с което на
жалбоподателя В. Е. В., ЕГН **********, с адрес: с. Мокрище, ул. „Трета“ №
7, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста
лева), на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик да заплати на В. Е. В., ЕГН **********,
с адрес: с. Мокрище, ул. „Трета“ № 7, сумата в размер на 500 лв. (петстотин
лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11