РЕШЕНИЕ
№ 689
11.01.2022г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и двадесет и първа година, в състав
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова……………………………………….и в присъствието на
прокурор…………………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. д. № 1110 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл.155 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия(ЗОБВВПИ).
Образувано
е по жалба на К.И.К. ***,
депозирана чрез упълномощен представител, против Решение № 254-р-32232 от
26.10.2021г. на ВПД Началник РУ Димитровград, с което и на основание чл. 155, ал.1 вр. с чл.
58, ал.1,т.2 от ЗОБВВПИ е отнето разрешителното за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси за тях на
жалбоподателя с бл. № 20140066382 валидно
до 14.04.2023г.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради издаването му в противоречие с материалния закон. Заключението на административният орган, че жалбоподателят е извършил умишлено престъпление от общ характер било неправилно. Престъплението, за което му било повдигнато обвинение и наложено наказание било такова извършено при условията на непредпазливост. Следователно органът бил издал решението си при липса на материалноправните предпоставки визирани в закона.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореният индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна – Началник РУ - Димитровград при ОДМВР-Хасково, редовно призован не изпраща представител и не ангажира становище по оспорването.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
С
Разрешение бл. № 20140066382, издадено на
15.04.2013г. издадено от Началника на РУ
Димитровград при ОДМВР-Хасково и
валидно до 14.04.2023г. на жалбоподателя било разрешено съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси към тях.
С присъда № 24 от 14.05.2020г. постановена по НОХД № 979/2020г. по описа на Районен съд, гр. Кърджали, К.И.К. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.3, предл.последно, б.“а“, предл.2-ро във връзка с ал.1, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, вр . с чл. 55, ал.1 от НК, за което му наложил наказание“Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложил за срок от три години считано от влизане в сила на присъдата. Със същата присъда и на основание чл. 343г, вр. с чл. 343, ал.3, б.“а“ и чл. 37, ал.1, т.7 от НК на К.К. било наложено и наказание“Лишаване от право да управлява М.П.С.“ за срок от шест месеца.
Присъдата била потвърдена с окончателно Решение № 2045/21.09.2020г. на Кърджалийски окръжен съд, постановено по ВНОХД № 131 по описа на същия съд за 2020г .
На 20.10.2021г. с докладна записка рег. № 254000р-31714 на мл. ПИ по КОС „ОП“ при РУ- Димитровград, Началника на РУ-Димитровград, бил уведомен, за постановената спрямо К.К. присъда, потвърдена с решение на ОС-Кърджали. В докладната записка било посочено, че са налице основанията за отнемане издаденото спрямо същото лице РНУСОБ .
С решение рег. № 254р-32232 от 26.10.2021г. издадено на основание чл.155, ал.1, вр. с чл. 58, ал.1,т.2 от ЗОБВВПИ, ВПД Началникът на РУ- Димитровград при ОДМВР-Хасково заповядал да се отнеме Разрешение бл. № 20140066382, издадено на 15.04.2013г. от Началника на РУ Димитровград при ОДМВР-Хасково и валидно до 14.04.2023г., както и на основание чл. 153, т.6 от ЗОБВВПИ да се изземе огнестрелното оръжие и боеприпаси собственост на К.К., подробно описани в акта.
Решението било мотивирано с това, че К.К. е осъден с влязла в сила присъда на РС-Кърджали, потвърдена с Решение на ОС-Кърджали за умишлено престъпление от общ характер, като му е наложено наказание“Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години.
Видно от извършеното отбелязване, решението било връчено на К.К. на 29.10.2021г., а жалбата срещу него била подадена на 05.11.2021г. пред Административен съд, гр.Хасково и заведена с вх. № 6966 от същата дата.
В хода на съдебното производство, като писмени доказателства по делото са приети документите съдържащи се в административната преписка.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 168 ал. 1, вр. чл.
146 т. 1 от АПК, съдът намира проверяваният административен акт за изхождащ
от компетентен орган по смисъла
на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, тъй като същият е постановен от органа издал разрешението за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, като по
делото не е спорно, че издателят на акта към датата на постановяването му е бил временно преназначен
на длъжността Началник РУ-Димитровград.
Решението е обективирано в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В обжалваният индивидуален акт е конкретизирано правното основание за постановяването му. В същото се съдържат и фактически съображения за издаването му. Правните и фактическите основания си кореспондират и същите са ясни и разбираеми, като от същите се установява че органът е приел наличието на първата хипотеза на чл. 58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ. Изрично в решението е посочено, кое разрешително се отнема и кой е адресата на постановения с него негативен резултат. Ето защо съдът намира, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден при съблюдаване изискванията на чл. 59, ал.1 от АПК.
Основният спорен по делото въпрос е издаден ли е оспореният акт в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Настоящият съдебен състав намира отговора на този въпрос за отрицателен, при следните съображения:
Съгласно чл. 155, ал.1 от ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал.1, т.2-т.8 от с.н.а., издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. От своя страна чл. 58, ал. 1, т. 2 от с.з. предвижда разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях да не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление, като за български граждани тези обстоятелства се проверяват служебно. Видно от съдържанието на разпоредбата, разрешителното следва да бъде отнето не във всички случаи на осъждане за осъществено престъпление по НК на РБ. Основание за прилагането на нормата е регламентирано от законодателя само в случаите на извършени умишлени престъпления от общ характер или при наличието на повдигнати обвинения за такива.
В случая, от събраните писмени доказателства по делото - присъда № 24 от 14.05.2020г. постановена по НОХД № 979/2020г. по описа на Районен съд, гр. Кърджали, Решение № 2045/21.09.2020г. на Кърджалийски окръжен съд, постановено по ВНОХД № 131 по описа на същия съд за 2020г и Справка за съдимост издадена от РС-Димитровград по отношение на К.И.К. на 08.10.2021г. се установява, че жалбоподателя е осъден с влязла в сила присъда за осъществено престъпление по чл. 343, ал.3, предл.последно, б.“а“ предл. 2-ро вр . с ал.1 , вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Релевантния за спора по делото въпрос е дали това осъждане попада в хипотезата на чл. 58, ал.1, т.2, предл.1-во от ЗОБВВПИ. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НК регламентира състав на престъпление, съгласно който се наказва лице, което при управление на моторно превозно средство наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, т.е. формата на вината при извършване на деянието е евентуален умисъл. В чл. 343, ал.1 са регламентирани случаите на извършване на деяния по чл.342 от НК, но резултата е причинен по непредпазливост, а в ал. 3 на същата норма са регламентирани квалифицирани състави на престъплението по чл. 343, ал.1 от НК.
Видно е от съдържанието на горецитираните присъда
постановена от РС-Кърджали и потвърждаващото я решение на ОС-Кърджали, че
жалбоподателя не е осъден за извършено умишлено престъпление, а за такова по чл. 343, ал.3,
вр. с ал.1 от НК, т.е. за престъпление
осъществено при условията на непредпазливост.
Ето защо в случая не е налице фактическият състав на чл. 58, ал. 1, т. 2, предл.1-во ЗОБВВПИ. Като е приел обратното
органът е постановил решението си в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона. Ето защо в случая са налице основанията на чл. 146, т.4
от АПК, за отмяна на обжалваният
административен акт.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за разноски и такива следва да му бъдат присъдени в поискания размер от 510.00 лева от които 10.00 лева внесена ДТ и 500.00 лева действително изплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно договор за правна защита и съдействие от 01.11.2021г.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 254-р-32232 от 26.10.2021г. на ВПД Началник РУ Димитровград при ОДМВР-Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР-Хасково да заплати на К.И.К. *** разноски по делото в размер на 510.00 лева
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: