Решение по дело №2951/2020 на Окръжен съд - Пловдив

        

 

 

 

 

 

 

 

 

 Р Е Ш Е Н И Е  № 260111

гр.Пловдив, 26.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

               

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                           

 

като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 2951/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                Производството е по чл.435 ал.4 от ГПК.

                Постъпила е жалба на третото лице С.М.М. от *** срещу действията на ЧСИ Петко Илиев рег. №821, район на действие Окръжен съд Пловдив по изпълнително дело № 20198210402157, изразени в насочване на изпълнението срещу движими вещи – мотоциклет Ямаха ХТ с рег. № ***, мотоциклет Сузуки СФ 41 с рег. № ***, ремарке багажно с рег. № *** и лек автомобил Волво В40 с рег. № ***. Трето лице твърди, че е индивидуален собственик на горните вещи и същите не са в режим на СИО с неговата бивша съпруга и длъжник по изпълнителното дело Д.Л.Р..

Въззиваемият взискател по изпълнението «Агенция за събиране на вземанията» ЕАД гр.София не взема становище по делото.

Въззиваемата длъжница по изпълнението Д.Л.Р. намира жалбата за основателна.

Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е недопустима или алтернативно неоснователна по подробно изложени съображения.

ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по  чл.435 ал.2 и е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Жалбата е допустима, защото третото лице обжалва насочването на изпълнението върху движими вещи, който владее и претендира, че е са негова собственост, към момента на налагане на запора.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя «Агенция за събиране на вземанията» ЕАД гр.София по представен изпълнителен лист от 17.10.2019г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 86/04.02.2019г. по ч.гр.д.№ 158/19г. на РС Карлово, с която е разпоредено длъжницата Д.М. да заплати на кредитора «Агенция за събиране на вземанията» ЕАД сумата от 1 400 лева главница и 243,49 договорна лихва, 1 415,97 лева неустойка ведно с разноските за неизпълнени договорни задължения.

Съдът намира за незаконосъобразно основното възражение на жалбоподателя С.М., че неправилно съдебния изпълнител е насочил изпълнението към горните движими вещи, защото третото лице е било във владение на същите към деня на запора и е собственик на същите, без те да се в режим на СИО. Запора върху горните вещи е наложен на 28.02.2020г. Видно от бракоразводно решение по гр.д. № 291/2020г. на РС Карлово третото лице и длъжника са били в граждански брак от 27.02.1999г. до 10.07.2020г. Видно от справката на КАТ Пловдив /л.87/ от делото горните четири движими вещи са придобити от С.М. в периода от 2006г. до 2017г. По делото не са представени договорите, с които горните МПС и ППС са били придобивани от жалбоподателя. Ето защо с оглед на действащия граждански брак между третото лице и длъжницата в този период от време по силата на чл.21 ал.1 от СК процесните движими вещи се явяват съпружеска имуществена общност и на двамата бивши съпрузи. Твърдяната фактическа раздяла на страните с нищо не оборва горния правен извод на съда. Същото важи и за нотариално заверената декларацията на длъжницата от 04.03.2020г., в която декларира че горните вещи са придобити от съпруга й с негови лични средства, защото това се доказва само с иск по чл.21 ал.4 от СК, а не с декларация. Както в представеното бракоразводно решение, така и с други документи по делото не е доказано съпрузите да са решили вещно правния статут на горните вещи след развода си, ето защо към момента същите се водят в режим на обикновена съсобственост при равни дялове на двамата.

Ето защо действията на ЧСИ по насочване на изпълнението и налагане на запор върху тези вещи са законосъобразни. По силата чл.435 ал.4 от ГПК жалбата на третото лице не се уважава ако се установи, че вещта е била собственост на длъжника към датата на запора, /в казуса вещта е било СИО/. Ето защо жалбата на третото лице е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното съдът

               

                                                                Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.М.М. от *** срещу действията на ЧСИ Петко Илиев рег. №821, район на действие Окръжен съд Пловдив по изпълнително дело № 20198210402157, изразени в насочване на изпълнението срещу движими вещи – мотоциклет Ямаха ХТ 225 с рег. № ***, мотоциклет Сузуки СФ 41 А с рег. № ***, ремарке багажно с рег. № *** и лек автомобил Волво В40 с рег. № ***.

                РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ:     1.

                                                                                                                                 2.