Р Е Ш
Е Н И Е № 368
гр.Стара Загора, 24.09.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VIII състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети август през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина
Николова
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ
административно дело №426 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.5, ал.6 от Постановление
№55 на
МС от
30.03.2020г. за определяне на условията и реда за изплащане на
компенсации на работодатели с цел
запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното
положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г., или обявената с Решение №325 на
Министерския съвет от 14 май 2020г. извънредна епидемична обстановка на територията на Република България (ПМС
№55/2020г.).
Образувано
е по жалба на „П.“ ЕООД, гр.Стара Загора, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, ул. „Кирил и Методий“ №3, вх. „А“, ет.5, ап.81,
чрез адвокат Й. Л. от ХАК, против Отказ, обективиран в писмо с рег. №ПМС
2-09-12-07467#2 от 22.06.2020г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“,
гр.Стара Загора, за предоставяне на компенсация по реда на ПМС №55/2020г. В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ по
съображения за издаването му при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие, и при неправилно
приложение на материалния закон. Излагат се доводи в подкрепа на застъпената
теза, че постановеният отказ представлява по същността си индивидуален
административен акт, който негативно засяга правата и интересите на кандидат-бенефициента
по процедурата за предоставяне на компенсация по реда на ПМС №55/2020г., като
по този начин се обуславя и правния интерес на жалбоподателя. Твърди се, че
липсват достатъчно данни за компетентността на издалото акта лице. Излагат се
съображения за липсата на достатъчно мотивираност на оспореният акт в т. ч.
посочване на правните основания, послужили за постановяването на отказа, както
и извършена обективна и задълбочена преценка на относимите към образуваното
административно производство факти и обстоятелства. От съда се иска да отмени
Отказа на Директора на Дирекция „Бюро по труда“, гр.Стара Загора, обективиран в
писмо с рег. №ПМС2-09-12-07467#2 от 22.06.2020г., като незаконосъобразен, както
и да присъди сторените по делото съдебно-деловодни разноски и заплатено
възнаграждение за адвокатска защита и съдействие.
В открито съдебно заседание и чрез представени писмени бележки оспорващото
дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на заявените в
нея основания и моли да се отмени оспореният отказ.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт М.В. – Н., в съдебно
заседание и в писмени бележки изразява становище за недопустимост на жалбата
поради липса на годен за оспорване административен акт, алтернативно за
неоснователност на същата, като излага съответните доводи в подкрепа на тезите
си. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
С подадено
заявление с рег. №ПМС2-09-12-07467 от 16.06.2020г. жалбоподателят „П.“ ЕООД,
гр.Стара Загора е заявил по реда на чл.4, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от ПМС
№55/2020г. намерението си да кандидатства за изплащането на компенсации по реда на постановлението за
свои работници, по отношение на които е преустановил работата в предприятието
въз основа на заповед, издадена на основание чл.120в, ал.1 от Кодекса на труда.
Към подаденото по образец заявление са приложени и заверено копие на заповедта за преустановяване на работа, ведно с доказателства за нейното
огласяване, декларация от работодателя и
други документи, удостоверяващи намаляване на
приходите от продажби (справки-декларации
за ДДС, дневници на покупките и продажбите, „VIES-декларации“), декларация за
обстоятелствата по чл.2, ал.1, т.5
и 6 от
ПМС №55/2020г., списък на работниците и
служителите, за които се подава заявлението за изплащане на компенсации, както и декларация, съдържаща
данни за платежна сметка на работодателя.
Целият пакет с документи за кандидатстване е изпратен чрез лицензиран пощенски
оператор на 28.05.2020г. С молба с рег. №ПМС2-09-12-07467#1 от 18.06.2020г.,
във връзка с допълнително дадени от Дирекция „Бюро по труда“, гр.Стара Загора указания,
са представени и допълнителни документи, относими към процедурата за
предоставяне на компенсации. На 23.06.2020г., на предварително посочен от
заявителя електронен адрес е изпратен и понастоящем оспорения по делото отказ с
рег. №ПМС2-09-12-07467#2 от 22.06.2020г. В него е посочено, че в подаденото от
„П.“ ЕООД, гр.Стара Загора заявление от 16.06.2020г. са открити несъответствия
и пропуски при извършване на административна проверка от нарочна комисия,
определена от Директора на Дирекция „Бюро по труда“, гр.Стара Загора, а именно:
едно от лицата, за които се иска компенсация не е работник/служител в
дружеството към датата на подаване на заявлението, тъй като трудовия му договор
е прекратен на 04.05.2020г., а документите за кандидатстване са подадени на
28.05.2020г. Поради последното със свое решение №46 от 22.06.2020г. комисията е
приела, че заявлението не отговаря на условията и изискванията на ПМС
№55/2020г., предвид което компенсация не следва да се изплаща.
По делото
са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорения отказ, в т. ч. и протоколът
от 22.06.2020г. за съответствие/несъответствие на работодатели, кандидатстващи
за изплащане на компенсации, лист за проверка и определяне на допустимост по
отношение кандидата „П.“ ЕООД, гр.Стара Загора, справка за актуално състояние
на действащите трудови договори и др.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК,
намира за установено следното:
Съдът приема, че жалбата е подадена
в двумесечния срок, съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, тъй като в
писмото не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва отказът.
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация и интерес от
оспорването, доколкото именно по отношение на него е постановен оспореният
отказ. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима. Съдът намира, че писмото
на Директора на Дирекция „Бюро по труда“, гр.Стара Загора има съдържание на
годен за обжалване административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Видно е
от насочеността на писмото, че с него заявителят „П.“ ЕООД, гр.Стара
Загора се уведомява, че подаденото от него заявление от 16.06.2020г. не
отговаря на критериите и изискванията за отпускане на компенсации по реда на
ПМС №55/2020г., т.е. налице е изразено неодобрение от страна на
административния орган чрез постановен отказ. С оглед разпоредбите на чл.5,
ал.1 и 6 от постановлението във връзка с публикуваната на сайта на „Агенция по
заетостта“ „Процедура за кандидатстване……“ и представените по делото вътрешни
„Указания за изпълнение на дейностите по реализация на ПМС №55/30.03.2020г. за
изплащане на компенсации“, последните утвърдени от Изпълнителния директор на АЗ,
се достига до извода, че процесното писмо няма характер на уведомително, с
което се изисква представянето на допълнителни документи или друга информация
по отношение развиващото се административно производство, а представлява краен,
финализиращ акт, с който се уведомява заявителя за взетото от помощния орган
решение. Това е така, тъй като законодателят ясно е разписал в чл.5, ал.6 от
постановлението, че бенефициентите се уведомяват за съответствието или несъответствието им с критериите за
изплащане на компенсации в срок до два
работни дни от датата на съставянето на протокола, което изключва възможността
за извършването на други действия по производството, още повече, че съгласно
чл.5, ал.1 от постановлението, крайният срок за извършване на проверката и
вземането на решение е 7 – дневен, считано от подаване на заявлението. С оглед
това оспореното писмо представлява изричен отказ за включване в програмата по
изплащане на компенсации, с който отказ непосредствено се засягат правата и интересите на заявителя
в развилото се административно
производство. Допълнителен довод в насока за допустимостта на жалбата е и
посоченото от административния орган в писмото, че „при изявено желание“ може
да се кандидатства отново с пълен и верен пакет документи, т.е. да се инициира
ново административно производство, чрез подаване на ново заявление по реда на чл.4,
ал.1 от ПМС №55/2020г. Последното изцяло е в унисон с разписаното в т.18 от
указанията на Изпълнителния директор на АЗ, според което в случай на грешки в
самото заявление (разбирайки и задължителните приложения към него) се подава
ново заявление с нов рег. №. Това отново води до извода, че в настоящия случай
оспореното писмо е единственият, финализиращ процедурата по кандидатстване
документ, който ясно изразява волята на административния орган по отношение
правата и интересите на заявителя.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът констатира, че оспореният акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган в лицето на директора на Дирекция „Бюро по труда“, гр.Стара Загора. Тези му
правомощия произтичат, както от разпоредбите на ПМС №55/2020г. във
връзка с качеството му на представляващ на териториалното поделение на АЗ, така
и от разпоредбата на чл.13, ал.5 от Правилника за прилагане на Закона за
насърчаване на заетостта, която го овластява да се произнася относно предоставянето на услуги по програми и мерки за насърчаване и
запазване на заетостта, каквато безспорно се явява и процедурата по реда на ПМС №55/2020 г.
Актът е издаден в предписаната от закона писмена форма, но според настоящият съдебен състав в същия липсват посочени ясни и аргументирани мотиви във връзка с изразената воля на административния орган, както липсва и посочване на правните основания, послужили за формиране на постановения отказ.
Съгласно чл.1, ал.1 от ПМС №55/2020г. на
работодател, който поради извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020г., или обявената с Решение №325 на МС от 14 май 2020г.
извънредна епидемична обстановка със своя заповед, издадена въз основа на
заповед на държавен орган, е преустановил работата на предприятието или на част
от предприятието, могат да се изплащат суми съгласно §6 от ПЗР на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на
последиците като компенсации с цел запазване на заетостта на
работниците и служителите в предприятието. Една от предвидените от законодателя
хипотези е и тази, при която работодателят е преустановил работата в
предприятието си за част от работниците чрез нарочна своя заповед, издадена на
основание чл.120в от КТ. В постановлението е разписан, както срокът за
изплащане на компенсациите, така и техния вид и размер. Съобразно ал.6 на чл.1
не се изплащат компенсации за работници и служители, които не са били в
трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното
положение, за работници и служители, които ползват неплатен отпуск, отпуск за
временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до
5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и за
работници и служители, за които работодателят получава финансиране за
възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от
Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства. В чл.2, ал.1 и 2 са заложени общите и
специфичните изисквания към работодателите, които ще се възползват от
въведената мярка за запазване на заетостта, като същите са насочени към юридическия
и икономически им статус. Съгласно чл.2, ал.5 и 6 работодателите, които ще
кандидатстват по процедурата следва да запазят заетостта на работниците и
служителите, за които са получили компенсация, за допълнителен период, равен на
периода, за който са изплатени компенсациите, както и не трябва да прекратяват
трудовите договори на работници и служители на основание чл.328, ал.1,
т.2, 3
и 4 от КТ
през периода, за който им се изплащат компенсации. Както вече бе посочено
по-горе, инициирането на производството по кандидатстване е чрез подаване на
заявление по образец, към което се прилагат документите по чл.4, ал.2 от
постановлението, измежду които и нарочен списък на работниците и служителите,
за които се подава заявлението, съдържащ индивидуализиращи данни за лицата –
трите имена, ЕГН или личен номер, личен номер на чужденец, служебен номер от
Националната агенция за приходите, а за работниците и служителите по чл.1, ал.3
– продължителността на установеното непълно работно време. Съгласно разпоредбата
на чл.5 от ПМС №55/2020г. проверката на пакета от
документи по отношение съответствието им с критериите изискванията за изплащане
на компенсации се извършва от комисия, определена от директора на Дирекция
„Бюро по труда“, като действията
й се осъществяват и завършват в рамките на 7 работни дни, считано от подаване
на заявлението. Комисията отразява в протокол
съответствието или несъответствието на работодателя с критериите за изплащане
на компенсации, като в ал.6 е записано, че Дирекция „Бюро по труда“ уведомява
работодателите за съответствието или несъответствието с критериите за изплащане
на компенсации, установено от комисията, в срок до 2 работни дни от датата на
съставянето на протокола.
Информация за одобрените кандидати-работодатели се изпраща чрез Агенция по
заетостта на Националния осигурителен
институт, който от своя страна реализира и самите плащания на определените
суми.
Съобразно чл.3, ал.2 от ПМС №55/2020г. информация за реда и условията за кандидатстване се публикува на интернет страницата на Агенцията по заетостта и на информационните табла в дирекции „Бюро по труда“, като в случая това е сторено, видно от приложената по делото „Процедура за кандидатстване на работодатели за изплащане на компенсации по ПМС №55/2020г.“ (л. 157 и сл.). Съгласно т.12 от процедурата за недопустим се счита работодател, който не отговаря на едно или повече от условията, посочени в чл.2 от постановлението. Съгласно т.18 и т.32 от утвърдените от Изпълнителния директор на АЗ указания (л. 162 и сл.), при установени технически грешки и пропуски, както и др. несъществени несъответствия в пакета от документи (в т. ч. и в приложенията към заявлението) комисията в срок до 6 работни дни от входиране на заявлението може да уведоми работодателя за това, като му предостави възможност същите да бъдат отстранени. Съобразно т.20 от указанията, Дирекция „Бюро по труда“ уведомява писмено работодателите за решението на комисията в срок от два работни дни от датата на протокола.
При съобразяване с изложената уредба се
налага извод, че процесното писмо, обективиращо в себе си изричния отказ на
административния орган, страда от липсата на конкретизация по отношение на изискванията и критериите за допустимост на кандидата
за участие по процедурата за изплащане на компенсации, като не се изяснява в кой акт
са посочени те и какви са точно фактическите и правни основания да бъде прието,
че работодателят „П.“ ЕООД не отговаря на тези изисквания. Посочването на
факта, че един от работниците, за които се иска изплащане на компенсация по
реда на постановлението не е в трудови правоотношения с работодателят към
момента на подаване на заявлението по чл.4, ал.1 не е достатъчно, за да се приеме, че актът е
мотивиран. Тази констатация не почива на фактите и обстоятелствата по случая,
установени и съпоставени с нормативните изисквания за участие в процедурата.
Това е така, защото от прочита на ПМС №55/2020г., както и
от публикуваната на електронната страница на АЗ официална информация не може да
се извлече недвусмислено и ясно правило, което да определя в кои случаи
допуснатите неточности от страна на кандидата биват съществени и несъществени и
как те се отразяват върху преценката и действията на помощния орган в лицето на
комисията, назначена за извършване на проверката. Не може също да се извлече
кога и за кои пропуски комисията уведомява кандидата, давайки му възможност да
отстрани същите или да допълни заявлението си и с други доказателства. Предвид
на това следва да се приеме, че в крайният акт по процедурата, какъвто
безспорно представлява и процесния отказ, следва да се съдържат ясно и
изчерпателно условията и критериите, на които работодателят не отговаря, като
се посочат и правните норми, в които те се съдържат. В случая не става ясно,
защо при един работник, за който е установено, че не следва да се изплаща
компенсация (и то без изложена подробна аргументация) не се допуска изплащане
на компенсации за останалите работници, респективно не се постановява частичен
отказ по подаденото заявление. Не става ясно на кой критерии или на кое
конкретно условие от постановлението не отговаря подаденото заявление като цяло
и защо те не се прилагат само спрямо съответния работник и поисканата за него
компенсация. За обосноваване на застъпената от ответника теза в подкрепа на
правилността на постановения отказ не може да се приеме само обстоятелството,
че правната логика, а от там и предпоставките за ползване на компенсации се
извличат изначало от законодателната насоченост на акта, която се съдържа още в
заглавието му, а именно: „…изплащане на компенсации на работодатели с цел
запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното
положение…“, т.е. при липса на трудово правоотношение обективно невъзможно е да
се запази и съответната заетост на работника и служителя. Дори и да се приеме,
че това представлява основополагащ принцип при прилагане на процедурата, то би
следвало да бъде посочено в мотивите на органа, като бъдат най-малкото развити
извод и аргументации в тази насока. Доводи в тази насока биха могли да бъдат
извлечени и съответно изложени от органа и на база тълкуването на нормата на
чл.2, ал.1, т.5 от ПМС №55/2020 г., според която работодателите са длъжни да
запазят заетостта на работниците и служителите си, за които са получили
компенсация, за допълнителен период, равен на периода, за който са изплатени
компенсациите, което по аргумент от противното поставя отрицателна предпоставка
да се кандидатства за работник, което трудово правоотношение е прекратено,
непосредствено след изтичане на периода, за който се иска компенсация по реда
на постановлението. Отказът не съдържа нито посочени конкретни правни норми,
нито препраща към нормативни документи или утвърдени процедурни правила, в който да фигурира правното основание за издаването
му. В случая актът е постановен при
крайна непълнота на мотивите, която може да бъде приравнена на пълна липса на
мотиви, чрез което реално е осуетено правото и възможността на жалбоподателя
своевременно и пълноценно да реализира защитата си, като се запознае с
фактическите и правни основания, довели до формиране на волеизявлението на
административния орган, такова, каквото е. В случая не е изпълнено
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран
административен акт, като по този начин се
препятства възможността на съда да извърши пълноценна, обективна проверка за
законосъобразността на процесния отказ, като съобрази мотивите за
постановяването му с фактическата и правна действителност.
Освен горното съдът намира, че в случая е налице и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в образуваното по повод подаденото заявление производство. Изхождайки от указанията, съдържащи се в публично оповестената информация за провеждане на процедурата и тези дадени от Изпълнителния директор на АЗ, анализирани в съответствие с нормите, съдържащи се в постановлението, съдът счита, че допуснатата от „П.“ ЕООД нередовност е можела да бъде отстранена в регламентирания 7-дневен срок, като най-малкото за същата кандидатът би следвало да бъде уведомен от съответните длъжностни лица преди постановяване на крайното решение. Аргумент в тази насока е както фактът, че видно от наличната по делото „Справка за актуално състояние на действащите трудови договори“ (л.50), същата датира от 17.06.2020г., така и фактът, че на кандидатът все пак са предоставени допълнителни разяснения и са поискани допълнителни доказателства, било то и с друга насоченост. Съдът отчита, че административният орган и назначената от него комисия извършват действията по реализация на процедурата, съответно извършването на проверките въз основа на утвърден вътрешен регламент, организационни правила и определена технологична последователност, но тези действия не могат и не трябва да противоречат на основните принципи и правила в процеса по издаване на административни актове. В този ред на мисли и с оглед липсата на нормативно разписани специални правила по издаването на актове, свързани с изплащането на компенсации по ПМС №55/2020г. следва да намерят място и да бъдат прилагани общите правила и принципи, съдържащи се в АПК. Съгласно чл.35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, като във всички случаи, съобразно разпоредбата на чл.34, ал.3 от АПК органът е длъжен да осигури на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства. В случая органът е бил длъжен да предостави възможност на работодателя да отстрани нередовностите, като го уведоми за това своевременно, в срока по чл.5, ал.1 от постановлението. Съдът не приема конструкцията, че процедурата е разделена на отделни фази и тази, в която се извършва същинската проверка за съответствие предхожда непосредствено крайният акт, т.е. не се предвижда уведомяване за нередовности и грешки, като във всички случаи актът следва да се издаде в този момент от производството, в който обективно са изяснени всички относими факти и обстоятелства от значение за случая и са взети предвид становищата на страните в производството. Още повече, че в ПМС №55/2020г., макар и лаконично, е разписана процедурата по проверка на пакета с документи и уведомяването на кандидатите, като е определен срок за проверка от 7 работни дни, считано от входиране на заявлението и срок за уведомяването от 2 работни дни от датата на съставянето на протокола за съответствието/несъответствието на кандидатите. В така определените срокове и при прилагане на посочените по-горе правни норми от АПК административният орган е длъжен да приключи производството с един законосъобразен и целесъобразен административен акт, издаден след обсъждане на всички относими доказателства изявления на страните.
Така постановеният акт противоречи и с целта на закона – в
случая ПМС №55/2020г., Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020г., както и с актовете за въвеждане на извънредна епидемична обстановка на територията на Република България.
Последните имат за цел приемането или последващото приемане на мерки за
преодоляване на социалната и икономическа криза в страната, настъпила в пряко
последствие на усложнената обстановка, свързана с разпространилата се вирусна
инфекция и последиците от нея. В този аспект одобрените компенсаторни мерки и
програми по подпомагане имат за цел непосредствено и своевременно да
рефлектират благоприятно в сферата на гражданите и бизнеса в страната, като
подпомогнат последните за преодоляване на негативните, в частност финансови
последствия настъпили за тях. С оглед последното недопустими и необосновани са
действията на органите, реализиращи политиките, свързани с преодоляване на
кризата да извършват действия, с които да засягат правата и законите интереси
на физическите и юридически лица по непропорционален, непоследователен и
непредвидим начин, като ги лишават от полагащите им се финансови и други
обезщетения и стимули. В случая, чрез постановения цялостен отказ за изплащане
на компенсации по реда на ПМС №55/2020г. на работодателят „П.“ ЕООД при положение,
че само за един от посочените работници органът е преценил, че не се следва
изплащането на целевите средства, без изложена конкретна аргументация по
отношение валидността на заявлението за останалите работници, съответно без
произнасяне за тази му част, органът е издал един незаконосъобразен
административен акт при липса на каквато и да било правна и фактическа
обосновка. Последното възпрепятства процеса по изплащане на компенсациите,
което от своя страна не отразява действителната воля на законодателя и води до
негативно засягане правата и интересите на заявителя.
По изложените съображения съдът приема, че издадения Отказ,
обективиран в писмо с рег. №ПМС 2-09-12-07467#2 от 22.06.2020г. на Директора на
Дирекция „Бюро по труда“, гр.Стара Загора, за предоставяне на компенсация по
реда на ПМС №55/2020г. е постановен при неспазване на установената форма, при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с целта на закона, което се явява основание за неговата
незаконосъобразност, поради което същият следва да бъде отменен, а преписката
следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по
подаденото от „П.“ ЕООД заявление, съобразно дадените в по-горе изложените
мотиви указания по тълкуване и
прилагане на закона.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.
143, ал.1 от
АПК в тежест на ответника - Дирекция „Бюро по труда“, гр.Стара Загора следва да
бъде възложено заплащането на сторените от жалбоподателя по делото разноски в
общ размер на 650.00 лв., от които 50.00 лв. държавна такса и 600.00 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на „П.“ ЕООД, гр.Стара Загора, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.„Кирил и Методий“ №3,
вх. „А“, ет.5, ап.81, Отказ, обективиран в писмо с рег. №ПМС 2-09-12-07467#2 от
22.06.2020г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“, гр.Стара Загора, за
предоставяне на компенсация по реда на ПМС №55/2020 г.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление с
рег. № ПМС 2-09-12-07467 от 16.06.2020г. на „П.“ ЕООД, гр.Стара Загора, при
съобразяване с дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Дирекция „Бюро по труда“, гр.Стара Загора да заплати на „П.“
ЕООД, гр.Стара Загора, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Стара Загора, ул. „Кирил и Методий“ №3, вх. „А“, ет.5, ап.81 сумата от 650.00
лв., представляваща сторените разноски по делото, от които 50.00 лв. държавна
такса и 600.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва или протестира
чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: