№ 4667
гр. София, 25.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110130928 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на З срещу С, с която е предявен иск с
правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 853,40 лева,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско“, за вреди на МПС „Б“ с рег.
№ ,, настъпило на 08.07.2019 г. в гр. София на бул. „Никола Й. Вапцаров“ поради попадане
на автомобила в необезопасена и несигнализирана пропаднала неравност на пътното платно,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
09.06.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност 766,40 лева, като в
този размер е изплатил застрахователно обезщетение, като заплатил и 62 лева за
репатриране на процесния автомобил, след което в негова полза е възникнало регресно
вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение в общ размер на
828,40 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева. Твърди, че причина за ПТП е
попадането на автомобила в необезопасена пропаднала неравност на пътното платно,
поради което виновен за настъпването на щетите бил ответникът, чието задължение било да
стопанисва, поддържа и ремонтира общинските пътища. По така изложените съображения
предявява разглеждания иск и моли да бъде уважен.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С, в който
оспорва предявения иск. Поддържа, че липсват доказателства, от които да се установи по
несъмнен начин механизмът на ПТП, наличието на дупка на пътното платно, както и
характерът и размерът на твърдените вреди. Твърди, че представения протокол не се ползва
с доказателствена сила. Посочва, че дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения в процесния район, са възложени по силата на Договор №
СО15-РД-55-355/11.06.2015 г. на Т, като била извършена месечна инспекция на 05.06.2019
г., при която било установено, че пътното платно отговаря на изискванията за експлоатация
и не са открити дупки или пукнатини, за което е съставен констативен протокол. Релевира
възражение за съпричиняване на вредите от страна на водача на увреденото МПС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства - застрахователна полица № , от
12.02.2019 г., се установява, че към датата на настъпване на ПТП – 08.07.2019 г. между
ищеца и собственика на МПС „Б“, с рег. № , е било налице валидно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско“. Не се спори между страните, а и от
неоспорените и приети по делото преводни нареждания се установява, че ищецът е заплатил
в периода от 02.08.2019 г. – 14.02.2020 г. застрахователно обезщетение по процесната щета в
общ размер на 828,40 лева. Освен това по делото са представени общи условия на „ЗАД
Асет Иншурънс“ АД за застраховка на моторни превозни средства „Каско“, от които е
видно, че покритието обхваща щети, причинени при пътно-транспортно произшествие – по
време на движение или в паркирано състояние.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – уведомление -
претенция, протокол за ПТП № 1738539 от 08.07.2019 г., опис на претенция, доклади по
щета, както и административно-наказателната преписка към протокола за ПТП, се
установява, че на 08.07.2019 г. в гр. София, при движение по бул. „Никола Вапцаров“ с
посока от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“ и на кръстовището с ул. „Атанас
Дуков“ процесното МПС „Б“ с рег. № , попаднало в необезопасена и необозначена
пропаднала неравност след ремонт на платното за движение. Така описаният механизъм се
установява освен от събраните писмени доказателства, но и от показанията на свидетеля И.
Р., управлявал процесното МПС при настъпване на ПТП, който подробно описва
настъпването на събитието, като изрично посочва, че с процесното МПС е преминал през
пропаднала неравност на плътното платно, която не е била обозначена и не се е виждала, за
да бъде избегната. Не е налице основание показанията на свидетеля да не бъдат взети
предвид, доколкото същите са последователни, непротиворечиви и добросъвестно дадени. В
същия смисъл относно механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното
заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и
обективно изготвено. Съгласно заключението щетите по МПС „Б“ с рег. № ,, за които
ищецът е изплатил обезщетение, са причинени в резултат на процесното ПТП. Не налага
извод в обратен смисъл твърдението на ответника за извършени ремонтни дейности на пътя
преди настъпване на ПТП, като следва да бъде отбелязано, че възлагането на такива не води
до извод, че е бил извършен надлежен ремонт на пътното платно, още повече че показанията
на свидетеля сочат именно за ненадлежно извършен такъв предвид възприетото от
свидетеля, че се касае за пропаднала неравност след ремонт на пътя. В тази връзка следва да
бъде посочено, че в същия смисъл е и отбелязването в протокола за ПТП съставен от
служител на МВР, след като е посетил мястото на произшествието и е възприел процесната
неравност.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил обезщетението за
причинените вреди, има право да иска възстановяването им от този, който виновно ги е
причинил. В случая между страните не се спори, че процесният участък е част от
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по
управлението му е именно С. Същата е била задължена съобразно чл. 13 ЗДвП да означи
необезопасената дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по
необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл.
13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители. При това положение се налага извод, че ищецът
има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик
на увреденото МПС срещу ответника.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника водачът на увреденото МПС
2
да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установи в хода на
производството водачът на увреденото МПС да е управлявал автомобила с несъобразена
скорост, нито че именно това обстоятелство е било причина за настъпването на ПТП. По
делото не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че водачът на
процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП изискване за съобразяване на
поведението си като водач с пътните и метеорологични условия.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да бъде
съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза и посоченото от
вещото лице при изслушването му, стойността на ремонта на причинените щети, определена
по средни пазарни цени възлиза на 845,70 лева. Регресното вземане възниква в размера на
по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане /828,40
лева/ - в случая - на извършеното плащане. На основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът има право
да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът
намира, че сумата от 25 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия
размер на дължимата от ответника сума. При това положение за процесното събитие
ответникът дължи сумата в общ размер на 853,40 лева, представляваща сбор от платеното
от ищеца обезщетение и 25 лева ликвидационни разноски. При това положение се налага
извод за основателност на предявения иск, поради което същият следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите и направени разноски в общ размер на 530 лева,
от които 50 лева – платена държавна такса, 300 лева – депозит за вещо лице, 80 лева –
депозит за свидетел и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на спора разноски в полза на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С, с БУЛСТАТ , и с адрес в гр. София, улица „Московска“ № 33, да заплати
на З, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Шар планина“, на
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 853,40 лева,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско“, за вреди на МПС „Б“ с рег.
№ ,, настъпило на 08.07.2019 г. в гр. София на бул. „Никола Й. Вапцаров“ поради попадане
3
на автомобила в необезопасена и несигнализирана пропаднала неравност на пътното платно,
ведно със законната лихва върху сумата от 9.06.2022 г. до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 530 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4