Присъда по дело №1464/2021 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 1464 по описа за 2021 год. на Варненския районен
съд - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав

По отношение на подсъдимата К. С. А. ЕГН ********** от Варненска
районна прокуратура е възведено обвинение, за престъпление по чл.183 ал.1
от НК, за това, че през периода от м.06.2019 г. до м.01.21 г. вкл., в гр.Варна,
след като е осъдена с Решение №2140/17.05.19 г. по гр.д. №5922/19 г. на РС-
Варна, 7 с-в, вл.с. на 07.06.19 г., да издържа свои низходящи - децата си П.П.
М.а и Б.П. М.а, двете родени на 08.05.18 г., чрез техния баща и законен
представител П. К. М., като заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. за
всяко едно от децата, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 20 месечни вноски, всички вноски на
обща стойност 6000 лв. -
След провеждане на разпоредително заседание за въпросите по чл.248
ал.1 от НПК и предвид липсата на възражения относно допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на ДП и изявлението на подсъдимата и на
нейния защитник, съдът разгледа делото по общия ред.
Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно заседание
изцяло поддържа възведеното спрямо подсъдимата обвинение, като приема
същото за безспорно доказано, излага аргументи в подкрепа на становището
си, че подсъдимата е имала възможност да плаща дължимата издръжка за
децата си, тъй като е реализирала трудови доходи и моли А. да бъде призната
за виновна и да й бъде наложено наказание „Пробация“, включващо
единствено задължителните пробационни мерки за срок от шест месеца с
периодичност на първата мярка два пъти седмично.
Защитникът на подсъдимата излага аргументи в подкрепа на
становището, че от събраните по делото доказателства не могъл да се направи
извод, че А. съзнателно не е изплащала издръжка на децата си, тъй като не е
имала обективна възможност да изпълни задължението си.Не се оспорва
наличието на влязло в сила решение, с което подсъдимата е била осъдена да
плаща издръжка за децата си, но се сочи, че от месец юли до месец ноември
2019г. тя е била без работа и е била регистрирана в Бюрото по труда, като е
получавала единствено обезщетение за безработица., въпреки че е имала
разходи за наем, храна, лекарства, сметки и се е грижила за децата си, когато
са били оставяни от баща им.По отношение на периодите, когато същата се е
намирала в ТПО се сочи, че е получавала минималното трудово
възнаграждение.Твърди се, че макар да не са ангажирани доказателства, в
периодите, когато е била без работа подсъдимата се е издържала посредство
заеми, които още погасява, тъй като родителите й са починали и няма никаква
материална подкрепа, същата не притежава други доходи или имущество,
1

визира се диагностициране на подсъдимата като страдаща от Параноидна
шизофрения, поради което се приема, че липсва умисъл за извършване на
престъпление по чл.183 ал.1 от НК.Предвид горното защитникът моли
подсъдимата да бъде призната за невиновна в извършване на престъплението,
за което й е било повдигнато обвинение.
Подсъдимата А. не се признава за виновна, дава подробни обяснения
във връзка с предявеното обвинение, но в последното съдебно заседание, при
редовност на уведомяването, не се явява, депозира писмена молба в която
сочи, че не желае да присъства и желае делото да продължи в нейно
отсъствие, поради което съдът даде ход на делото в отсъствие на подсъдимата
и същата не се възползва от възможността за последна дума.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Св.М. и подс.А. живели на семейни начала без брак за кратък период
от време.
От съвместното им съжителство на подс. К. С. А. и св.П. К. М., на
08.05.2018г. се родили децата им Б.П. М.а и П.П. М.а по време, в което
подсъдимата била на лечение в здравно заведение за психиатрична помощ.
След раждането на децата родителите се разделили, като децата първоначално
били настанени в дом „Майка и дете“ В ЖК“Виница’, тъй като били родени
преждевременно, а в последствие били настанени за отглеждане в приемно
семейство.
С Решение №2140/17.05.19 г. по гр.д. №5922/19 г. по описа на ВРС, 7 с-
в, влязло в законна сила на 07.06.2019 г., с което А. била запозната,
подсъдимата била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв.
на всяка една от дъщерите си - Б.П. М.а и П.П. М.а, чрез техния баща и
законен представител св. П. К. М., жив. в гр. Варна, с падеж пето число на
месеца, за който се дължи издръжката. Със същото решение упражняването
на родителските права по отношение на Б.П. М.а и П.П. М.а било
предоставено на св. П. К. М., като било определено местоживеенето на децата
при бащата на адрес в гр.Варна, ж.к."Възраждане 3" бл.67 вх.4 ет.9 ап.107.
Към датата на постановяване на решението и впоследствие, включително
и до момента, децата Б.П. М.а и П.П. М.а живеели с баща си св. П. К. М. на
адреса на последния в гр.Варна, ж.к."Възраждане 3" бл.67 вх.4 ет.9 ап.107.
Подсъдимата не изпълнявала съдебното решение, като за периода от
м.06.19 г. до м.01.21 г. включително не заплащала дължимата издръжка за
всяко едно от децата си Б.П. М.а и П.П. М.а, чрез техния баща и законен
представител св. П. К. М., като еднократно предоставила на бащата сумата от
100лв. и в последствие още веднъж му дала сума от 50лв.Други суми във
връзка с издръжката на децата си подсъдимата не предоставила на св.М.. По
този начин с бездействието си подсъдимата съзнателно не изпълнила
задължението към всяко едно от децата си да плаща дължимата издръжка в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 20 /двадесет/ месечни
вноски по 150 лв., съответно за всяко едно от децата, в размер на 3000 лв. за
2

всяко едно от децата, или общо в размер на 6000 лв.
Режимът на срещи с децата също не се спазвал, като при желание от
страна на подсъдимата св.М. водел децата в дома й, след което лично ги
прибирал в своя дом. Когато св.М. преценявал, че подсъдимата не е в
„кондиция“, отказвал тя да се среща с децата, като подавал и сигнали на
тел.112.
От приобщената по делото справка от НОИ-ТП-Варна, изготвена на
24.06.21г. се установява, че за периода от 31.07.2019г. до 18.11.2019г.
подсъдимата е получавала обезщетение за безработица в размер на 9,00лв.
дневно, като за периода е получила сумата от общо 693,00лв.
От справката от ТД на НАП-Варна е видно, че за месеците юни и юли
2019г. подсъдимата е получавала трудови доходи, като от месец февруари
2020г. до 31.01.2021г. е била в непрекъснати трудови правоотношения и е
получава трудови доходи в различен размер
Установи се, че подсъдимата притежава и идеални части от недвижим
имот.
Срещу подс.А. е образувано и изпълнително дело във връзка със
задължението й за плащане на издръжка, по което задълженията й към
02.06.21г. са в размер на 9534,23лв.
Предвид данните по делото, че подсъдимата страда от психично
заболяване съдът назначи СПЕ, от заключението на която се установява, че
К. С. А. страда от Параноидна шизофрения, но е с пълноценна
медикаментозна ремисия.В заключението си вещото лице е посочило, че в
периода визиран в обвинителния акт, юни 2019год-януари 2021 год
подсъдимата е имала съзнание за психично заболяване и доброволно и
активно съдейства за пълноценното си амбулаторно лечение-приема на
медикаменти и контролни прегледи от специалист психиатър. Психичното
състоянието на О. К. С. А. й дава възможност да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си по разумни подбуди.
Във визирания период психичното състояние на О. К. С. А. и дава
възможност да възприема фактите и обстоятелствата, които имат значение
към делото, съответно да дава достоверни обяснения за тях в случай, че
желае.
Видно от приобщената по делото справка за съдимост, подсъдимата не
е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата в частта, в която
същата сочи, че в процесния период е погасявала кредити, тъй като тези
нейни твърдения не са подкрепени от никакви други доказателства.В
останалата им част съдът кредитира обясненията на подсъдимата, тъй като
същите са искрени, непротиворечиви и не се оборват от други доказателства.
Съдът не кредитира показанията на св.М., дадени в с.з. единствено в
3

частта, в която същият сочи, че за процесния период е получил от
подсъдимата единствено сумата от 100лв., тъй като в тази им част
показанията му противоречат на тези, дадени в хода на ДП и прочетени в
с.з..В останалата им част съдът кредитира показанията на св.М., дадени в хода
на съдебното производство, като напълно кредитира показанията му, дадени в
хода на ДП, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и се
подкрепят от останалия доказателствен материал.
Съдът напълно кредитира заключението на изготвената по делото СПЕ,
като компетентно и безпристрастно, като напълно кредитира и всички
писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са
непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните по делото доказателства, а именно от обясненията на
подсъдимата А. в кредитираните от съда части, от показанията на св.М., в
кредитираните от съда части, СПЕ, справка за съдимост, заверено копие от
решение по гражданско дело, документи, касаещи получавани трудови
възнаграждения и обезщетения през процесния период, документи от
изпълнително дело, както и от другите писмени материали, приобщени по
делото.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
счита, че :
Подсъдимата К. С. А., с деянието си е осъществил състава на чл.183 ал.1
от НК, тъй като през периода от м.06.2019 г. до м.01.21 г. вкл., в гр.Варна,
след като е осъдена с Решение №2140/17.05.19 г. по гр.д. №5922/19 г. на РС-
Варна, 7 с-в, вл.с. на 07.06.19 г., да издържа свои низходящи - децата си П.П.
М.а и Б.П. М.а, двете родени на 08.05.18 г., чрез техния баща и законен
представител П. К. М., като заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. за
всяко едно от децата, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 20 месечни вноски, всички вноски на
обща стойност 6000 лв.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано
физическо лице.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие и се изразява
в съзнателно неизпълнение на задължението за плащане на издръжка в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 20 месечни вноски за двете си
малолетни деца.
Касае се за престъпление против семейството, засягащо нормалното
отглеждане и израстване на децата, като чрез криминализирането на деянието
се цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни
и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се
доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от
4

забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща
ежемесечно, като от обективна страна се изисква неизпълнение чрез
съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в
размер на две или повече месечни вноски.
От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл -
подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е целяла
тяхното настъпване. Видно от събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства подсъдимата е била запозната със съдебното
решение, постановено за определяне на издръжката, което не се отрича и от
самата нея, получавала е доходи от трудова дейност макар и не през целия
инкриминиран период, като следва да се отбележи, че получаването
възнаграждение от подсъдимата след месец февруари 2020г е надхвърляло
размера на минималното възнаграждение за страната ни.
Вярно е, че съгласно изготвената в хода на съдебното производство
СПЕ, подсъдимата страда от Параноидна шизофрения, но е с пълноценна
медикаментозна ремисия и няма ангажирани никакви доказателства
констатираното заболяване да е влияело по някакъв начин на трудовата
активност на А., което е видно и от фактът, че през процесния период същата
е била в непрекъснати трудови правоотношения за продължителен период от
време и е била страна по ТПО от 2008г. с различни работодатели. Напротив,
такива твърдения изобщо не са били наведени от страна на подсъдимата,
поради което съдът приема, че пълноценната медикаментозна ремисия
обуславя възможността на подсъдимата да престира работна сила, същата е в
млада възраст е и очевидно е работоспособна, поради което съдът намира, че
поради нежелание, съответно неполагане на достатъчно усилия в тази насока
подс.А. не е осъществила дължимото според закона поведение. В тази връзка
следва да се акцентира и върху разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, според
която родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, респективно тази издръжка се дължи, даже и да съставлява
особено затруднение за родителите. Безспорно в част от инкриминирания
период подсъдимата е получавала обезщетение за безработица, но както е
посочено по-горе тя е била в работоспособна възраст и липсват доказателства
да е имало обективни причини, които да възпрепятстват възможността й да
упражнява общественополезен труд, съответно да водят до обективна
невъзможност за изпълнение на задължението за издръжка.В тази връзка не
би могло да се сподели възражението, че след като подсъдимата следва да
покрива собствените си разноски, то този факт автоматично я освобождава от
задълженията й да издържа малолетните си деца, като видно от
доказателствата по делото, след влизане на процесното съдебно решение
подс.А. е предоставила на бащата на двете си деца единствено сумата от
150лв. При наличието на трудови доходи подсъдимата не е отделяла
средства, дори и под размера, определен от съда, за издръжка на децата си
5

Божидара и Пламена, като както се установи от собствените й обяснения,
подсъдимата не плаща издръжка и за първото си дете, което също се отглежда
от баща си.Съдът намира още, че подс.А., предвид възрастта и
здравословното си състояние, не е бил в обективна невъзможност да си
намери работа, респ. да заплаща издръжка, тъй като не е изчерпала всички
възможни законови механизми за справяне с житейската ситуацията, в която
се е намирала и не е направила опит дори отчасти да изпълни задълженията
си, които има към децата Пламена и Божидара и които не следва да се
елиминират от грижата за собствената издръжка.
В горната насока е и налице достатъчно константна съдебна практика
на ВКС, сред които и Решение № 111/04.07.2016год. на ВКС по н.д.
№434/2016год. ІІІ н.о.
В конкретния случай съдът не счита, че е налице хипотезата на чл.9
ал.2 от НК.
Тази хипотеза визира необходимо условие - деянието, макар и да
осъществява признаците на престъпление, поради своята малозначителност
да не е обществено опасно или неговата обществена опасност да е явно
незначителна. В конкретния случай според настоящия състав горепосочената
разпоредба не може да се приложи, предвид значителната обществената
опасност на самото деянието, засягащо нормалното отглеждане и израстване
на децата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от
имуществата си и издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се
избегнат неблагоприятните последици от забавянето й.Предвид горното
съдът намира, че извършеното от подсъдимата е умишлено престъпление,
което по начало е с висока степен на обществена опасност, поради което няма
как да се приеме, че не е обществено опасно. В конкретния случай
обществената опасност на гореописаното деянието не е незначителна.
Малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже
отрицателно въздействие или не застрашава реално съществуващите
отношения, поради което не е общественоопасно/ какъвто не е настоящият
случай поради гореизложеното/ или че без да се изключва обществената
опасност на деянието може да се обоснове явна незначителност, т.е. такава
ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното като
престъпление. Касае се за издръжка на две новородени деца, които няма
никакво съмнение, че се нуждаят както от грижи, така и от средства за
отглеждането им, като опасността от лишаването им от средства не може да
се приеме за явно незначителна.
При тези факти съдът счете, че предпоставките на чл.9, ал.2 от НК не са
налице, тъй като обществената опасност на деянието не е явно незначителна.
Нещо повече, прецени, че евентуалното прилагане на нормата на чл.9 ал.2 от
НК в случая би създала у подсъдимата чувство за безнаказаност и би
стимулирало неизпълнението на процесните задължения и за в бъдеще,
независимо от конкретните й финансови възможности, доколкото безспорно
6

се установи, че приоритет за А. е собствената й издръжка, а не тази, нужна за
отглеждането на децата й.Всеки родител следва да покрива разходите за
собствената си издръжка, но настоящият състав намира, че приоритет е
издръжката на децата, особено в най-ранната им възраст.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
приема чистото съдебно минало и невисоките доходи с които следва да се
издържа.
Отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство е броят на
невнесените вноски.
Причината за извършване на деянието е незачитането на родителските
задължения.
Съдът, определяйки наказанието прецени, че на подсъдимата следва да
се наложи наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК.Съобразно превеса на
смекчаващите вината обстоятелства, както и предвид разпоредбата на чл.54
ал.1 от НК съдът счита, че целите на наказанието съгласно чл.36 ал.1 от НК
ще се постигнат, ако на подсъдимата А. бъде наложено наказание
“Пробация” със следните пробационни мерки: на осн. чл.42 а, ал.2, т.1 от НК
- " Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
с начална периодичност два пъти седмично и на осн. чл.42 а, ал.2, т.2 от НК -
"Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА.Наказанието, което е в минимално предвидения размер, е
съобразено със степента на обществена опасност както на деянието, така и на
дееца.Съдът намира, че предвид сравнително младата възраст на
подсъдимата и чистото й съдебно минало, наказание „Лишаване от свобода”
би било несъответно както на дееца, така и на извършеното
деяние.Алтернативно предвиденото наказание „Пробация” с повече
пробационни мерки или за по-дълъг срок, предвид икономическата
обстановка в страната ни и възможността за трудова реализация, както в
страната ни, така и извън нейните граници, би оказало по- скоро негативно
въздействие върху подсъдимия и би го възпрепятствало да си намери
постоянни доходи и да изпълнява своите задължения спрямо малолетните си
деца.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ ПРИ ВРС:

7

Номер на акта:	64
Дата:	9 септември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия:	Валя Цуцакова

Дело:	20213110201464
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 април 2021 г.

Присъда по дело №1464/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите