Р Е
Ш Е Н
И Е
№1016
07.01.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно
заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева-Чиркалева
при участието на секретаря Диана Динкова и присъствието на прокурор
Елеонора Иванова от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното
от съдия Бодикян АНД (К) №1266 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Т.Р.Т. срещу Решение №221/01.07.2019г., постановено по АНД №494/2019г.
по описа на Районен съд – Хасково.
Касационният жалбоподател счита решението за
незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати груби нарушения на
административнопроизводствените правила. Смята, че при постановяване на акта си
съдът не оценил събраните доказателства в тяхната съвкупност, не направил
точните правни изводи от тези обстоятелства, което довело до неправилно
прилагане на закона. Сочи, че в конкретния случай служителите на КАТ не били
очевидци на обстоятелството, че именно той шофирал МПС. Същите не го спрели зад
волана на автомобил, който да бил в движение, поради което написаното в АУАН,
въз основа на който било издадено потвърденото от съда наказателно
постановление, не отразявало видяното от тях. Сочи, че на практика органите
искали да го проверят като пешеходец, какъвто бил към момента на пристигането
им. Както служителите на МВР, така и други лица не го били заварили зад волана
на МПС. По изложените съображения касаторът моли решението на районния съд да
бъде отменено, ведно с всички произтичащи от това последици.
Ответникът
– ОД на МВР Хасково, сектор „Пътна
полиция“, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд.
Касационната
инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на
чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
атакуваното решение №221/01.07.2019г., постановено по АНД №494/2019г., Районен
съд – Хасково потвърдил Наказателно постановление №16-1253-001829/08.03.2019г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково, с което на
касатора са наложени две административни наказания – „глоба“ в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание
чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, и „глоба“ в размер на 10 лева, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
За да
постанови решението съдът приел, че при съставянето
на АУАН не били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяната на НП. Нарушенията били описани конкретно, точно и ясно. Посочени били
място, дата, начин на извършване на нарушението и обстоятелствата, при
които това е станало, както и законови разпоредби, под които били подведени
описаните нарушения. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели,
присъствали при извършването и установяването на нарушението, а именно Б. Д.и П.
П., както и бил издаден от компетентен орган, в кръга на неговата
компетентност. Предявен бил на жалбоподателя, като същият отказал да го подпише
и да получи екземпляр от него, което обстоятелство било удостоверено с подписа
на лицето А. К. А.. Наказателното постановление също отговаряло на законовите
изисквания, издадено било и при спазване на процесуалните правила. По същество
съдът приел, че жалбоподателят извършил описаните в НП нарушения, квалифицирани
като такива по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.
Последното изцяло било доказано от показанията на свидетелите св.С. Т.Т.,
св.Б. Д. и св.П. П., разпитани в хода на съдебното следствие. Определил като
защитна тезата на наказаното лице, че отказало да бъде
изпробвано с техническо средство, защото било пешеходец и не управлявало
процесния автомобил. Посочил, че дори и
жалбоподателят да бил слязъл от автомобила преди св.Б. Д. и св.П. П.да стигнат
до него, това не означавало, че той не управлявал автомобила. Всички разпитани
свидетели на практика потвърждавали факта, че освен жалбоподателя нямало друго
лице на място при проверката, за което да се твърдяло, че управлявало процесния
автомобил. В този момент единствено тези двама свидетели били
възприели спирането на автомобил “А. Р..“ с рег.№ Х .. ВН до тоалетната на
паркинга, находящ се на ул.“Мара Гидик“ до
„Централна Поща“ в гр.Хасково. Само те свидетелствали, че като отивали
до автомобила, водачът бил сам в МПС и че е слязъл от него. Отбелязал, че причината жалбоподателят да не иска да даде проба за алкохол с техническо средство,
е че същият е употребил алкохол. Последното извел от показанията на всички
разпитани по делото свидетели, с изключение на св. Д. Т., която била съпруга на
жалбоподателя и било нормално да поддържа защитната му теза. Съдът посочил, че
правилно административнонаказващият орган определил правната квалификация на
нарушенията. Изложил и мотиви за липса на основания за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Касационната
инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно.
Не са
установява да са допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и
наказателното постановление. Правилно районният съд е приел, че както АУАН,
така и НП, са издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими
реквизити, визирани съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В двата акта е направено
достатъчно подробно и ясно описание на коментираните нарушения и фактическите
обстоятелства, при които са извършени, поради което липсва неяснота относно
вменените на касатора противоправни деяния, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Правилен
е и изводът на съда, че вменените на лицето нарушения са безспорно доказани.
Според установената по делото фактическа обстановка, на 09.09.2018г. около
02:30 часа, свидетелите по делото Б.Д. и П. П. - служители на РУ на МВР - Хасково,
били дежурни и паркирали служебния автомобил на паркинга на бул.“Б.“ пред кафе
„Ч.“, в края на паркинга, откъм „Централна Поща“. Там извършвали рутинни
проверки на автомобили и на лицата в тях. На същата дата и час видели от ул.“Д.“
в гр.Х., по ул.“М. Г.“ в посока бул.“Б.“, да завива лек автомобил “А.Р. .“ с
рег.№ Х…ВН. Полицейските служители се приготвили да спрат за проверка
автомобила, но той спрял на паркинга, находящ се на ул.“М. Г.“ до „Централна Поща“, в близост до тоалетната на
паркинга. Двамата служители, веднага тръгнали към автомобила, като от него слязъл
касаторът, който бил сам в автомобила. В последствие, докато служителите на
полицията установявали самоличността на жалбоподателя, на място дошли и
свидетелките Ф. Х. и Д.Т., последната от които съпруга на жалбоподателя. След
идването на двете свидетелки служителите
Б. Д. и П.П. извикали служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково,
за да изпробват за алкохол касатора, тъй като установили, че същият миришел на
алкохол. На място дошъл свидетелят пред РС и актосъставител С. Т. – мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Хасково, който също
извършил проверка на касатора, при която последният отказал да бъде изпробван
за алкохол с техническо средство. Бил му издаден и талон за изследване. Жалбоподателят
не представил и СУМПС и контролен талон към същото.
За тези
нарушения мл. автоконтрольор С. Т. съставил на място АУАН серия Д № … от
09.09.2018г., като в него нарушенията са квалифицирани като такива по чл.174,
ал.3, предл.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1,т.1 от ЗдвП. Актът е предявен на касатора,
но същият отказал да го подпише, което е
удостоверено с подписа на Антон Колев Ангелов.
Въз
основа на съставения АУАН, на 08.03.2019 г. Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР - Хасково издал Наказателно постановление № 18-1253-001829/08.03.2019г.,
с което на Т.Р.Т. са наложени две административни наказания – „глоба“ в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, и „глоба“ в размер на 10 лева, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП.
Настоящата
касационна инстанция намира, че посочените нарушения са безспорно установени от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното
решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените
писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В
тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения,
с които е потвърдено наказателното постановление.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели и съдържанието на АУАН и НП е
видно, че отговорността на водача по т.1 от НП е ангажирана за отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или упойващи вещества. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, в приложимата ѝ редакция
(изм. ДВ бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.) предвижда да се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв. водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
С
цитираната разпоредба алтернативно са обявени за противоправни и наказуеми
няколко отделни деяния. За съставомерността на санкционираното деяние –
посочено като второто предложение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, е достатъчно водач
на моторно превозно средство да заяви/изрази отказ да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози, какъвто състав на административно нарушение безспорно е обективиран в
съдържанието на АУАН и НП, а освен това се установява по безспорен начин от
доказателствата по делото и конкретно от разпита на свидетелите Ст.Т., Б.Д. и П.
П., които са възприели лично извършването на нарушението, както от свидетеля Д.
Т..
Обстоятелството,
че наказаното лице е имало качеството водач на лек автомобил се оспорва от
касатора. Според настоящата инстанция обаче дадените пред районния съд
показания опровергават изцяло поддържаната от нарушителя теза. Свидетелите Д.и
П. сочат, че непосредствено след спирането на автомобила на паркинга на ул.„М.Г.“,
до Централна поща в гр.Хасково, наказаното лице Т.Т. е управлявало същия, като
полицейските служители, спрели касатора за проверка, са имали пряка видимост
към управляваното от лицето МПС, тъй като са се намирали в близост до паркинга
– на 10-15 метра от него, на бул.„Б.“ в гр.Х..
По
отношение на нарушението, посочено в т.2 от НП, правилно районният съд е
възприел, че то също е доказано по безспорен и категоричен начин. Съгласно
чл.100, т.1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. Налице са съставомерните признаци на
това деяние както от обективна, така и от субективна страна. Това неминуемо
влече санкционните последици на разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1, пр. 1, 2 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи
определените документи - свидетелство за управление, контролен талон. Изрично в
наказателното постановление е посочено, че именно за непредставянето на тези
документи е наложена санкция на касатора, като същата е в предвидения от закона
абсолютен размер от 10 лв.
Предвид
гореизложеното, правилен и съответстващ на установените по делото факти е
изводът на съда, че жалбоподателят е извършил описаните в АУАН и в НП
нарушения. Районният съд е изяснил пълно и всестранно фактическата обстановка
по случая, като след обстоен анализ на същата и на събраните по делото
доказателства е достигнал до правилния и обоснован извод за авторството на
нарушенията и виновното им извършване от касационния жалбоподател. Обсъдил е
подробно показанията на всички разпитани по делото свидетели, като е посочил
кои от тях кредитира и кои не. Изложените в тази връзка съображения изцяло се
споделят от касационната инстанция, без да е необходимо да се преповтарят
подробно.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №221/01.07.2019г.,
постановено по АНД №494/2019г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.