Р Е Ш Е Н И Е
27.02.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.O. V
Районен съд – Дупница състав
12.02. 2020
на Година
СТРАХИЛ ГОШЕВ
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 1324 2019
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е подновено за ново разглеждане след постановено Решение № 312 от 22.11.2019 г., по КАНД № 287, по описа на КАС за 2019 г., с което е отменено в цялост Решение на Районен съд – Дупница № 281 от 26.07.2019 г., по АНД № 919/2018 г., с което е било отменено частично и потвърдено в останалата му част обжалвано НП № 34/18.05.2018 г. на директора на ОДБХ – Кюстендил за наложени на „Г.М.“***, с ЕИК: *********, представлявано от управителя Г.М. административни наказания, както следва:
По т. 1 – на основание чл. 417, ал.2, пр. 1 ЗВД, имуществена санкиция в размер на 1000 лева, за извършено нарушение на чл. 132, ал.1, т.3 ЗВД;
По т. 2 – на основание чл. 417, ал.2, пр. 1 ЗВД, имуществена санкция в размер на 1000 лева, за извършено нарушение на чл. 132, ал.1, т. 19 ЗВД;
По т. 3 – на основание чл. 416, ал. 2, пр. 1 ЗВД, имуществена санкция в размер на 500 лева, за извършено нарушение на чл. 132, ал.1, т. 9 от ЗВД;
По т. 4 – на основание чл. 417, ал. 2, пр. 1 ЗВД, имуществена санкция в размер на 1000 лева, за извършено нарушение по чл. 132, ал.1, т. 5 от ЗВД;
Цитираното НП е
било обжалвано в срок от санкционираното дружество, чрез законния му
представител. Жалбоподателят излага доводи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и за
маловажност на случая, като моли за неговата отмяна. В съдебно заседание тези
доводи са допълнително аргументирани от упълномощения процесуален представител
– адв. Т.
Въззиваемата
страна, чрез упълномощен представител адв. К. оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е еднолично дружество с ограничена отговорност, което осъществява дейност по отглеждане на животни в регистриран животновъден обект в с. Каменик. Във връзка с постъпил сигнал за нарушения при отглеждането, документирането и декларирането на отглежданите в няколко обекта животни била назначена съвместна проверка с представители на различни държавни органи, сред които и инспектори от ОДБХ-гр. Кюстендил. Със заповед на Директора на ОДБХ гр. Кюстендил била определена комисия, която да извърши тази проверка относно отглежданите от жалбоподателя животни, съответствията на данните с паспортите и породите на животните.
На 06.02.2019г. определените длъжностни лица
при АНО, извършили проверка в животновъдния обект на дружеството
жалбоподател, при която било установено, че в обекта се отглеждат 47
бр. говеда, с поставени ушни марки, които не съвпадат с марките на нито едно от
животните, регистрирани в обекта. Установено било, че според ушните им марки
тези животни са регистрирани в други животновъдни обекти, собственост на управителя
и едноличен собственик на капитала на дружеството, но в качеството му на физическо
лице и на земеделските производители - Добри Денчев Дяков и Н. Георгиев
Малинов, който тъст на законни представител на дружеството-жалбоподател.
Отделно в обекта се отглеждали още телета и
биволчета, като 8 бр. телета и 7 бр. биволчета, които към датата на проверката били
над 20 дневна възраст, се отглеждали там без да са идентифицирани и маркирани
по предвидения в ЗВД ред.
Жалбоподателят не представил при проверката
на представителите на ОДБХ-Кюстендил и общо 41 бр. паспорти на животните, които
били отглеждани в животновъдния обект, като било констатирано допълнително и че
уведомленията за починалите в обекта животни не са били подавани незабавно до
ветеринарния лекар, обслужващ същия.
За извършената проверка, бил съставен доклад,
в който са посочени подробно всички констатации, включително и изброените
по-горе. Същия бил предоставен на законния представител на
дружеството-жалбоподател за запознаване и подпис, като последния направил
възражение, че не е съгласен с констатациите, тъй като не е проверен
обекта на дружеството, а друг съседен такъв, както и че по време на проверката
животните, отглеждани от него, са били на паша, като
проверяващите отказали да им бъдат предоставени.
По-късно от представените от жалбоподателя
писмени доказателства и справка от д-р Соколов, ветеринарен лекар за Община
Бобошево било установено, че след дата на проверката, жалбоподателят е
извършвал продажба на животни отглеждани в обекта, със съответните разрешителни
за транспортиране.
С писмена покана връчена лично на същия на 23.04.2018 г., Г.М.,
в качеството му на управител на дружеството бил поканен за съставяне на АУАН на
02.05.2018 г. и тъй като не се явил и не изпратил друго упълномощено лице, в
негово отсъствие и в присъствието на свидетелите В. и А. бил съставен акт за
нарушения по чл. 132, ал.1, т. 3, т. 5, т. 9 и т. 19 ЗВД. Въз основа на
съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление, с което са
наложени посочените по-горе административни наказания.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които в голямата си част са безпротиворечиви и установяват събитията в тяхната последователност и детайли. Внимание заслужават единствено показанията на разпитана при режим на довеждане от страна на защитата свидетелка M.M., която е тъща на управителя на дружеството жалбоподател. В една част относно възрастта на установените в обекта немаркирани животни /телета и биволчета/ показанията и драстично се разминават със заявеното от останалите свидетели-очевидци, отразено писмено и в наличните документи изготвени във връзка с констатациите от проверката. Наред с това същата на няколко пъти се разколебава в показанията си, сама признава пред съда, че е силно притеснена и се опитва да омаловажи и редуцира по брой и вид констатираните от проверяващите органи на място обстоятелства. Твърди, че лично води документацията на животните в обекта на дружеството. Съобразно изложеното съдът споделя изцяло с доверие показанията на свидетелите С. и А. като очевидци участвали поради служебното си качество в проверката, както и тези на свидетелите В. и А., всеки от които е присъствал и удостоверил с подписа си съставянето на приложения към АНП АУАН в отсъствие на законен представител или пълномощник на дружеството-жалбоподател. Съдът приема с доверие заявеното от свидетелката M., но единствено в частта, в която същата потвърждава фактите и обстоятелствата изложени и от останалите свидетели очевидци, които нейни показания не противоречат и на отразеното в съставените във връзка с проверката писмени доказателства. В останалата си част показанията на тази свидетелка са недостоверни, тъй като са заинтересовани поради близката и родствена обвързаност с управителя на дружеството, както и поради професионалните и ангажименти към животновъдния обект.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 - дневен срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следните съображения:
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно 472, ал.2 от ЗВД, въз основа на АУАН съставен от оправомощено за това длъжностно лице, съобразно ал.1 на този текст. В тази насока от настоящия съдебен състав бяха изискани необходимите писмени доказателства относно отсъствието на титулярния директор на ОДБХ-Кюстендил, който е бил в отпуск поради болест за период от 43 дни, в който срок попада и датата на издаване на НП. Представена е и Заповед от 03.05.2018 г., с която изпълнението на функциите му е възложено именно на подписалата НП д-р В.В., до завръщане на титуляра инж. С.С..
По
нарушенията на чл. 132, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗВД:
Съдът счита, че конкретно във връзка с нарушенията по чл. 132, ал. 1, т. 3 и т. 5 ЗВД АУАН и наказателното постановление страдат от съществени пороци, касаещи задължителното им според ЗАНН съдържание, поради което атакуваното НП е незаконосъобразно в тази си част и следва да бъде отменено на това основание. Аргументите за това са следните:
При описанието на нарушенията по чл. 132, ал.1, т.3 и т.5 от ЗВД в АУАН и след това пренесено идентично в НП актосъставителят не е посочил конкретно и точно по смисъла на чл. 42, т.3, пр. 1 ЗАНН датата на извършване на всяко от двете нарушения. Като във връзка с разпоредбата на чл. 132, ал.1, т.3 липсва датата на твърдяното по-рано извършено придвижване/транспортиране на 47 броя животни до животновъдния обект без издадено втеринарномедициско свидетелство по образец. Това лишава жалбоподателя от възможността да обори констатациите в НП за извършване на нарушението на точно определена дата преди датата на проверката, тъй като липсва посочване на такава, което води и до неяснота на обвинението. Ако беше посочена конкретна дата, жалбоподателят чрез законният си представител би могъл да се снабди и представи съответни писмени или други доказателства относно това извършено ли е или не на тази конкретна дата незаконосъобразно придвижване/транспортиране на процесните животни или само на част от тях до обекта и как е било осъществено това. Наред с това при описанието на това нарушение е налице и още един порок по смисъла на чл. 42, т. 4 от ЗАНН , а именно от описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено не става ясно в какво се изразява изпълнителното деяние по този текст. Не се сочи точно кои ветеринарномедицински изисквания не е спазило дружеството-жалбоподател при извършено според АНО при предварително придвижване/транспортиране на животните. Фактът, че безспорно в животновъдния обект, стопанисван от дружеството са установени маркирани животни, собственост на други лица, сам по себе си, не може да обоснове извода, че жалбоподателя е придвижил/транспортирал тези животни до обекта без надлежно разрешително, а още по-малко кога е било извършено това.
При нарушението по чл. 132, ал.1, т.5 ЗВД отново не е посочена по смисъла на чл. 42, т. 3 ЗАНН дата на извършване на нарушението, а именно, кога са починали животните и кога са били изпратени съответните уведомления до ветеринарния лекар обслужващ обекта, което лишава жалбоподателя от възможност да организира защитата си, а от друга страна и съда да извърши преценка дали тези заявления са изпратени впоследствие, а не незабавно, както изисква горния текст. За да се направи такава преценка е задължително от една страна да има дата на смъртта на животното и дата на подаване на съответното уведомление за това. Без тези дати не може да се определи налице ли е забавяне или незабавност в действията на служителите на дружеството-жалбоподател. В този смисъл виж. Решение № 2602 по КАНД №670/2019г. на АС-Благоевград.
С оглед обвинителната функция на АУАН, освен,че следва да се посочи дата и мястото на извършване, описание на всяко от нарушенията и обстоятелствата, при които е извършено същото, задължително следва да се опишат словесно всички обективни и субективни признаци на деянията които ги определят като съставомерни по някой от цитираните текстове на ЗВД. Всичко това не е сторено с необходимото съдържание и прецизност, което води до неяснота и налага отмяна на НП в пункт 1-ви и пункт 4-ти, относно санкционираните на основание чл. 417, ал.2, пр. 1 ЗВД, нарушения по чл. 132, ал.1, т.3 и т.5 от ЗВД.
В този смисъл виж. Решение № 281 от
31.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 257 / 2019 г. на
Административен съд – Кюстендил
По нарушенията на чл. 132, ал.1, т.9 и т. 19 от ЗВД:
В останалата си част и във връзка с нарушенията на чл. 132, ал.1, т. 9 и т. 19 от ЗВД посочени в т.2 и т.3 от обжалваното НП, същото има необходимото според ЗАНН съдържание и реквизити, поради което като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Аргументите са следните:
Според текста на чл.132, ал.1, т.19, пр.
1 ЗВД: ал. 1 „Собствениците съответно
ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни:
Т.19 не допускат в обекта животни, които не са идентифицирани по чл. 51, на които не са изпълнени мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоозони или които са с различен здравен статус;“, докато чл. 51 ЗВД предвижда, че отглежданите животни подлежат на официална идентификация от БАБХ. От събраните по делото доказателства се установи,че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на нарушението от обективна страна. Нарушена е забраната, визирана в този текст собственикът на животновъдния обект със селскостопански животни да недопуска в същия неидентифицирани животни по смисъла на чл. 51 от ЗВД, като в животновъдния обект, стопанисван от дружеството при проверката е установено и отразено в съставените във връзка с нея документи, както и потвърдено в кореспондиращите с тях свидетелски показания на служителите на ОДБХ – Кюстендил и ДФЗ - С. и А., че са били допуснати 7 бр. телета и 8 бр. биволчета над 20 дневна възраст, които не са били идентифицирани по надлежния ред. Свидетелят С. изрично и добросъвестно като ветеринарен лекар отбелязва и наличието на няколко установени новородени животни, които са извън установените немаркирани такива над 20-дневна възраст. Поради това и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 417, ал.2, пр. 1 ЗВД. Правилно, съгласно разпоредбите на чл. 27 ЗАНН е наложено наказание в минимален размер от 1000,00 лв.
Според текста на чл. 132, ал.1, т.9 от
ЗВД: , ал.1 „Собствениците съответно
ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни:
т.9 подписват и съхраняват паспортите на едри преживни и еднокопитни животни и ги представят при поискване на контролните органи;“. С оглед на посочените по-горе писмени и гласни доказателства, вкл. показанията и на св. M., която потвърждава липсата и непредставянето при проверката на част от паспортите за животните установени в животновъдния обект според съда е налице съставомерност на административното нарушение от обективна страна. На 06.02.2018 г. при поискване на съответните паспорти за намиращите се в обекта едри преживни животни, законният представител на дружеството жалбоподател не е представил 41 броя паспорти за част от тези едри преживни животни, с което е нарушил чл. 132, ал.1, т.9 от ЗВД. Нарушението е описано ясно и точно словесно като непредставяне при поискване от контролните органи на паспортите.
В същото време следва да се отчете, че липсват каквито и да е надлежни писмени или други доказателства за това, че преди процесната проверка е имало назначена и текуща друга такава, което е налагало част от паспортите на отглежданите от дружеството-жалбоподател животни да не бъдат съхранявани в обекта, а в гр. Благоевград от управителя на дружеството, което е довело до невъзможност за представянето им. Липсват и доказателства за предварителна продажба на тези животни, за които не са били представени при поискване от контролните органи съответните паспорти. Твърди се последваща продажба от 14.02.2018 г., която е неотносима към проверката и е на по-малък брой животни от установените без паспорт в обекта. Липсва последващо представяне на паспорти преди датата на тази продажба. Поради изложеното законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 416, ал.2, пр. 1 от ЗВД и е наложена имуществена санкция в минимален размер от 500,00 лв., с оглед изискванията на чл. 27 ЗАНН.
И при двете нарушения, по чл. 132, ал.1, т.9 и т.19 от ЗВД, не следва да се анализира съставомерността им от субективна страна, доколкото субектът е юридическо лице.
Липсват предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Нито едно от двете нарушения с оглед вида и значимостта на обществените отношения, които са накърнени не покрива критериите за маловажност на случая. Налице са нарушения на изисквания пряко свързани и гарантиращи общественото здраве и превенцията на заболявания по животните.
Неоснователни са изложените в жалбата и от процесуалния представител на дружеството жалбоподател в съдебно заседание възражения във връзка с тези две нарушения, както и относно законосъобразността на извършване на проверката от 06.02.2018 г. и последващите действия по издаване на АУАН и НП. В тази насока от заключението на назначената и приета по делото съдебно-графологична експертиза е потвърдено авторството на трите имена и подписа в приложената по делото обратна разписка, с която на законния представител на дружеството е била връчена покана за явяване при съставяне на АУАН, която последния не е уважил. Неоснователни са и доводите за несвоевременно уведомяване при извършване на процесната проверка, която е била осъществена рано сутринта. Управителят на дружеството, който е бил на място е могъл да се разпореди или сам да върне изпратените по-рано тази сутрин на паша животни, докато са били проверявани съседните на неговия стопански обекти, вкл. записвани и сверявани ушните марки на всяко от животните установени в неговия и останалите обекти, както и докато са съставяни след това съответните доклади за всяка от проверките, което без съмнение е отнело продължително време. АУАН е съставен по-късно на друга дата, в присъствието на двама свидетели – служители на АНО и в отсъствие на представител на жалбоподателя, едва след извършена проверка и на допълнително представени от дружеството писмени доказателства, поради което и неприсъствието на другия свидетел-очевидец на проверката О.А. не води до нарушение на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, каквото неоснователно твърди процесуалния представител. Друго би било виждането на съда, ако АУАН беше съставен на място, на същата дата и в него бяха посочени други лица, а не тези установили непосредствено с актосъставителя посочените в АУАН нарушения.
В горното се съдържа подробен отговор и на останалите възражения и доводи на всяка от страните.
По разноските:
На основание чл. 63, ал.3 от (Нова - ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г., съгласно чл. 87 ЗАНН и за неприключилите към тази дата административнонаказателни производства. Съдът се произнася по разноските сторени по делото само когато страните са направили своевременно искане за това.
Съобразно изхода на делото и своевременно заявените от жалбоподателя претенции за разноски по чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал.1 от АПК, такива се дължат с оглед броя на отменените две части /точки/ от НП. В случая дружеството е било представлявано пред всички съдебни инстанции, вкл. пред настоящата от процесуален представител – адвокат Т., за което са представени надлежни доказателства – договори за правна защита и съдействие с посочен размер на договорен и заплатен в брой хонорар за всяка съдебна инстанция, както и пълномощни. В тази насока по делото е доказано, че е било заплатено в брой адвокатско възнаграждение по АНД № 919/2018 г., на РС-Дупница, Н.О. I състав – 500 лева, по КАНД 287/2019 г., на АС-Кюстендил – 300 лева и по настоящото АНД 1324/2019 г. – 500 лева или общо 1300 лева. Съобразно постановената отмяна на НП в две от общо четири пункта АНО - ОДБХ-Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №338 следва да бъде осъден да заплати в полза на дружеството-жалбоподател „Г.М.“***, с ЕИК: *********, представлявано от управителя Г.М. разноски в размер на 650,00 лева – адв. хонорар за всички съдебни инстанции.
Наред с това в хода на съдебното производство в различните му инстанции са назначени, изготвени и приети две съдебно-графологични експертизи, за които са заплатени от бюджета на съдебната власт, съответно 130,26 лева - за съдебно-графологична експертиза по АНД № 919/2018 г., на РС-Дупница, Н.О. I състав и 340 лева - за съдебно-графологична експертиза изготвена в хода на настоящото съдебно производство. На основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати по сметка на РС-Дупница и в полза на бюджета на съдебната власт сумата от общо 470,26 лева – разноски за експертизи.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление с №
34/18.05.2018 г., издадено от директора
на ОДБХ – Кюстендил, в частта му по т.
1 и т. 4, с които на „Г.М.“***, с ЕИК: *********, представлявано от
управителя Г.М., за нарушения на:
-
чл. 132,
ал.1, т. 3 от ЗВД, на основание чл. 417, ал.2, пр. 1 ЗВД е наложена -
„имуществена санкция”, в размер на 1000
лева и
-
чл. 132,
ал.1, т. 5 от ЗВД, на основание чл. 417, ал.2, пр. 1 ЗВД е наложена -
„имуществена санкция”, в размер на 1000
лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление с № 34/18.05.2018 г.,
издадено от директора на ОДБХ – Кюстендил, в останалата му част – по т.
2 и т. 3, с които на „Г.М.“***, с ЕИК: *********, представлявано от
управителя Г.М., за нарушения на:
- чл. 132, ал.1, т. 19 от ЗВД, на
основание чл. 417, ал.2, пр. 1 ЗВД е наложена - „имуществена санкция”, в размер
на 1000 лева и
- чл. 132, ал.1, т. 9 от ЗВД, на
основание чл. 416, ал.2, пр. 1 ЗВД е наложена - „имуществена санкция”, в размер
на 500 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
на основание чл. 63,
ал.3 ЗАНН, вр. с чл. 143, ал.1 от АПК, ОДБХ - ГР.
КЮСТЕНДИЛ, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №338, представлявано
от директора да заплати, в полза на „Г.М.“***, с ЕИК: *********, представлявано
от управителя Г.М., сумата от общо 650,00
лева – адв. хонорари за всички съдебни инстанции.
ОСЪЖДА
на основание чл. 189,
ал.3 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН „Г.М.“***, с ЕИК:
*********, представлявано от управителя Г.М. да заплати по сметка на РС-Дупница и в полза на бюджета на съдебната
власт, сумата от общо 470,26 лева –
разноски за съдебно-графологични експертизи.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд - гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: