РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Велики Преслав, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20223610200380 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от
„*******“ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано по
закон от Г.М.Г., представлявано по пълномощие от Л.Л.К. срещу НП №27-2200126/09.09.2022 г.
издадено от изпълнителния директор ИА“Главна инспекция по труда“-София.
В жалбата се сочат доводи за неправилност на НП, като издадено при необосновано и
неправилно приложение на материалния закон. Не се оспорват фактическите констатации в
постановлението.Твърди се че нарушението е маловажен случай и административнонаказващия
орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.415в от КТ.
Поради изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло,
поради неприлагане на чл.28 от ЗАНН, алтернативно изменено, като бъде приложена разпоредбата
на чл.415в от КТ и на жалбоподателя да бъде наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер предвиден в тази разпоредба.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от пълномощник, който поддържа
жалбата и изложените в нея искания.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – изпълнителен директор ИА“Главна
инспекция по труда“-София счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и
правилно и моли съда да бъде потвърдено изцяло. Подробно излага мотивите си в представените
писмени бележки.
Съдът, като обсъди материалите по приложените административнонаказателни преписки и
събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
1
При извършена проверка на 07.07.2022 г. по спазване на трудовото законодателство на
жалбоподателя от служители на Д“ИТ“, гр.Шумен – С. К. и П. С. установили, че на същата дата
жалбоподателя, в качеството му на работодател в проверявания обект – строеж на
„Фотоволтаична електроцентрала за производство на електроенергия“, в местността „*****“ в
землището на гр.*****, е допуснал до работа за извършване на СМР работника С.С.М. на
длъжност „монтажник, сложни/комбинирани изделия“ с код по НКПД 82192013, без да го е
застраховал за риска „трудова злополука“. С което жалбоподателя-работодател не е изпълнил
задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. След
констатациите при проверката на 12.07.2022 г. жалбоподателя е представил пред ДИТ-Шумен
групова полица за задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ в сила от същата дата, с
която е застрахован и посочения по – горе работник. Предвид установеното нарушение при
извършената проверка на жалбоподателя на 25.07.2022 г. е съставен АУАН за извършено
нарушение по чл.52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл.2, ал.1 от
Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“ приета с ПМС № 24 от 6.02.2006 г., обн., ДВ, бр. 15 от 17.02.2006 г., изм. и доп., бр. 68
от 22.08.2006 г., изм., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 12.06.2007 г., бр. 5 от 19.01.2010 г., доп., бр.
19 от 2.03.2018 г., връчен на нарушителя чрез пълномощника. Въз основа на акта е издадено
обжалваното наказателно постановление, с което за посоченото административно нарушение на
жалбоподателя е наложено административно наказание на осн.чл.413, ал.2 от КТ „имуществена
санкция“ в размер на 1500.00 лв.
Фактическата обстановка е установена от разпитания по делото свидетел, служител на АНО,
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства. Същите
кореспондират изцяло по между си и не се констатират противоречия ,които да бъдат обсъждани.
Освен това установената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което са издадено атакуваното
НП, и в установения от закона четиринадесет дневен срок от връчването му.
Ето защо, същата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе
предвид следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на
последното.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са
допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които
да налагат отмяна на последното. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от
ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства.
2
След проверка за материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът намери, че
не е налице основание за неговата отмяна. С обжалваното наказателно постановление дружеството
е санкционирано за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗБУТ, съгласно която
"Работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се
застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и
по ред, определени с акт на Министерския съвет". Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба
за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" на
задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в
основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с
трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната". Безспорно работниците, които
извършват СМР упражняват професия, която е рискова категория. Съгласно приетата от съда и
приложена към административнонаказателната преписка Заповед №РД01-289 ОТ 25.10.2021г. за
определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през
2022 г., при декларираната от основна дейност на работодателя изграждане на други инсталации,
т.е с код на икономическа дейност по КИД 2008 – 43 „Специализирани строителни дейности“ е
определен Коефициент на трудов травматизъм 1.49 /т. 16 от Приложението/, при среден
коефициент на трудов травматизъм за страната – 0.64. Работникът С.С.М., който е изпълнявал
СМР на стоежа е следвало задължително да бъде застрахован за риска "трудова злополука".
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че
жалбоподателя има качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ, към
датата на проверката 07.07.2022 г. и не е застраховал за своя сметка за риска "трудова злополука"
работника С.М., който е работил на обекта въз основа на сключен трудов договор с дружеството и
в деня на проверката е бил на обекта и е престирал труд.
По делото предвид представените от дружеството писмени доказателства се установява,
че дружеството е сключило застраховка със застрахователна полица №36072204000000082 от
12.07.2022 г. за групова застраховка за риска „трудова злополука“ в сила от 00.00 на същата дата,
в която е включен и работника С.С.М.
Поради изложеното, съдът намира, че дружеството действително е допуснало
нарушение от обективна страна на разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд и чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците
и служителите за риска "Трудова злополука", доколкото същото не е застраховало лицето М. за
своя сметка, каквото задължение е имало. Изпълнителното деяние на административното
нарушение е осъществено чрез бездействие.
От обективна страна нарушението е налице от момента, в който задълженият субект е
следвало да изпълни задължението си да застрахова работниците за риска "трудова злополука", до
датата на изпълнението му. Предназначението на застраховката за риск "трудова злополука",
предпоставя необходимостта от наличието на валидна и действаща застраховка във всеки един
момент, в който работниците упражняват труд. Работодателят може да я сключи, когато намери за
добре, но при започване на работа всеки един от работниците следва да е застрахован за трудова
злополука, съответно докато не сключи застраховка, работодателят не може да допуска
работниците до упражняване на труд. Това е така, доколкото застраховката има за цел и затова е
задължителна, за да осигури риска от упражняване на конкретната трудова дейност. В настоящия
случай по делото е безспорно установено, и че към началото на проверката, работодателят не е
сключил договор за застраховка по отношение на посочените работници, които вече са били
3
допуснати да упражняват трудови функции на рисково място, при което съществува опасност за
живота и здравето им.
Разглеждането на въпроса за субективната страна не е необходимо, доколкото
отговорността на юридическите лица е обективна (безвиновна).
С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият орган
е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното
нарушение.
В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Независимо от изложените в НП мотиви за определяне
на наказанието, съдът счита че следва да се приложи привилигирования състав на чл.415в от КТ за
маловажно нарушение, който предвижда, че за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер от 100 до 300 лв. При наличието на установените факти и при безспорните доказателства
по делото, че още на 12.07.2022 г. /4 дни след извършване на проверката и преди съставяне на
АУАН и издаване на НП/ е била сключена задължителната застраховка "трудова злополука" и
липсата на доказани настъпили вредни последици за работниците, неправилно наказващият орган
не е приложил специалният текст на чл. 415в от КТ. При тълкуване на посочената норма следва да
се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в
ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК, както и специалната
норма на чл. 415в от КТ. Последната изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от
ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. „Маловажните“
нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в от КТ имат два основни признака: нарушението
да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни
последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от
административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН/, а налагане на
същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер
/така Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС/.
По изложените съображения настоящият състав намира издаденото наказателно
постановление следва да бъде изменено, като бъде приложена наказващата норма на чл. 415в от
КТ. Съдът като съобрази, че при проверката е констатирано същото нарушение по отношение на
повече от едно лице, които също са били отстранени, че работника е постъпил на работа на
09.06.2022 г., счита че на жалбоподателя следва да бъде наложена имуществената санкция в
максималния предвиден в закона размер от 300 лв., който съдът намира са напълно достатъчен, с
оглед превенцията срещу бъдещо недопускане на този вид нарушение на трудовото
законодателство.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата
страна има право на разноски в размер на 150.00 лв. /чл.22ж, т.2 от НАРЕДБА за заплащането на
правната помощ/ и искането следва да бъде уважено.
4
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №27-2200126/09.09.2022 г. издадено от изпълнителния директор ИА“Главна
инспекция по труда“-София, с което на Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз
основа на жалба от „******“ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр.********, представлявано по закон от Г.М.Г., представлявано по пълномощие от Л.Л.К., за
нарушение по по чл.52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл.2, ал.1 от
Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“ приета с ПМС № 24 от 6.02.2006 г., обн., ДВ, бр. 15 от 17.02.2006 г., изм. и доп., бр. 68
от 22.08.2006 г., изм., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 12.06.2007 г., бр. 5 от 19.01.2010 г., доп., бр.
19 от 2.03.2018 г. е наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в размер на
1500.00 лева, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция“ от 1 500.00 лева
на 300.00 /триста/ лева на основание на основание чл. 415в ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „*******“ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*******,
представлявано по закон от Г.М.Г., представлявано по пълномощие от Л.Л.К., направените в
настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв./сто
и петдесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5