Решение по дело №78/2025 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 4 от 03.01.2025 г., постановено по АНД № 444/2024 г. Районен съд Лом е отменил Наказателно постановление № Л-30/ЗГ от 11.11.2024 г. на Началник РУ Лом към ОДМВР Монтана, с което на И. Г. И. от с. Дългоделци, общ. Якимото, обл. Монтана, [улица], са наложени административни наказания на основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 от ЗГ – глоба в размер на 500.00 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ и глоба в размер на 500.00 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от 3Г и на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 1.00 пр. м³ дърва за огрев от дървесен вид Акация, като незаконосъобразно.

Недоволен от така постановеното решение, Началника на РУ Лом към ОДМВР – Монтана, го обжалва и моли да бъде отменено като необосновано и не­законосъобразно. Твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че се касае за маловажен случай. Сочи писмено сведение от И. И., от което се установява освен, че съхранява 1.00 пр.м³ дърва без контролна горска марка, общинска марка и без превозен билет доказващ законният им произход, също и, че ги е добил от бившето „ДЗС“ в землището на с. Якимово. Излага, че наложената глоба е в минимален размер, предвиден за такова нарушение в Закона за горите. Развива, че в Закона за горите не е предвидено и посочено добиването и съхраняването на дърва за огрев в какво количество може да се счита като маловажен случай. Моли касационната инстанция да отмени оспореното въззивно решение и потвърди изцяло Наказателно постановление № Л-30/ЗГ от 11.11.2024 г. на Началник РУ Лом към ОД МВР Монтана. В съдебно заседание, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт Д. поддържа жалбата и излага доводи, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като моли да се постанови решение, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответната страна, И. Г. И. от с. Дългоделци, не взема становище по делото.

Прокурора дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като е правилно.

Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна въззивният съд е възприел, че на 27.09.2024 г. в РУ - Лом е получен сигнал на ЕЕН 112 затова, че в бившия стопански двор в с. Дългоделци се режат дърва за огрев. Служители на РУ – Лом били изпратени на проверка по подадения сигнал, където не открили извършване на сеч, но в двора на имота на И. Г. И. - на [улица] с. Дългоделци, установили около 1.00 пр. м³ прясно отрязани дърва за огрев от дървесен вид дива слива и акация. Дървата били немаркирани с контролна горска марка, общинска или производствена такава, както и не били придружени с превозен билет. З. И. П. – мл. инспектор при РУ Лом съставил на И. Г. И. АУАН за нарушения на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ. Дървесината била оставена на И. с протокол за отговорно пазене на вещи. АУАН е подписан без възражения. Преписката била изпратена на РП – Монтана. С Постановление на районния прокурор от 28.10.2024 г. е отказано да се образува досъдебно производство поради ниската стойност на дървесината и приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Така въз основа на съставения АУАН, на 11.11.2024 г. АНО издал атакуваното НП № Л-30/ЗГ, с което наложил съответните 2 бр. глоби и постановил отнемане в полза на държавата на съхраняваната дървесина.

Така установената фактическа обстановка, районният съд приема, че се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира изцяло като обективни, точни и безпристрастни.

Въззивният съд е приел за безспорно доказано, че от жалбоподателя са извършени нарушения на чл. 213, ал, 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ – съхранявал е дървесина, която е немаркирана и без превозен билет. Съдът е възприел също така и, че приложение в случая намира чл. 28 от ЗАНН, касаещ маловажните случаи на административни нарушения. Излага съображения, че в ЗГ няма изрична забрана за приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2, респ. чл. 266, ал. 1 от ЗГ, което счита, че позволява преценката за маловажност на нарушението да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно TP № 1/12.12.2007 г. на ВКС. Районният съд сочи, че жалбоподателят е санкциониран не за сеч или транспорт, а за съхранение на дървесина, която е и в неголямо количество - около 1.00 пр. м³. Също така и от административнонаказващият орган не са представени доказателства, че И. е санкциониран за други подобни нарушения на ЗГ. Въззивната инстанция е възприела, че обществената опасност както на деянието, така и на дееца, са толкова ниски, че извършеното може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“, като въпреки че наложените глоби са в минималния размер, предвиден в чл. 266, ал. 1 ЗГ, счита че АНО не е следвало да издава НП, като приема, че писмено предупреждение би изиграло същата роля и би съдействало за постигането на превантивната цел на административното наказание. Излага мотиви, че противното би било ненужно репресиране на лицето, тъй като са наложени 2 бр. глоби от по 500 лв. или общо 1000 лв. - сума, многократно надвишаваща стойността на съхраняваната дървесина. Поради което районният съд отменя изцяло оспореното НП и указва на лицето основание чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, че АУАН № Л-30/ЗГ от 27.09.2024 г. с бл. № 387941 следва да се счита за писмено предупреждение и, че при повторно извършване на същото нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно при следните доводи.

На първо място касационният състав установява, че по отношение на административния оран, издал оспореното НП № Л-30/ЗГ от 11.11.2024 г., а именно Началник РУ Лом към ОДМВР Монтана, не е налице законова компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 3 от ЗГ наказателните постановления по закона и подзаконовите актове по прилагането му се издават от оправомощени от министъра на вътрешните работи длъжностни лица - за нарушенията, установени по чл. 274, ал. 1, т. 6. При постановяване на НП, АНО е цитирал заповед за упълномощаването си № 8121з-983/13.08.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. Същата Заповед за определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушение и да издават наказателни постановление по Закона за горите на Министъра на вътрешните работи е приложена на л. 9 от въззивното дело. От нея се установява, че с т. II Оправомощени да издават наказателни постановления са следните длъжностни лице: т. 1. Директорът и заместник-директорът на ГДПБЗН, директорите на РДПБЗН, директорът и заместник-директорът на СДПБЗН, началниците на районните служби „Пожарна безопасност и защита на населението“. От текста на заповедта се констатира, че всички изчерпателно посочени упълномощени длъжностни лица са в структурата на служба „Пожарна безопасност и защита на населението“, поради което касационният състав приема, че по отношение на Началник РУ Лом към ОДМВР Монтана не налице делегирана надлежната материалната компетентност да издава НП за процесното административно нарушение по ЗГ, въз основа на сочената заповед. Касационният състав намира, че липсата на материална компетентност е достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание, тъй като това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, накърняващо правото на защита на административнонаказаното лице. В тази връзка следва да се посочи, че представената от пълномощника на касатора Заповед № Iз-1845/15.07.2011г. на Министъра на вътрешните работи не установява издателя на наказателното постановление да притежава компетентност, тъй като от една страна е относима за период от време, който не е релевантен към момента на издаване на наказателното постановление, а от друга страна, както стана по-горе издателя на наказателното постановление се е позовал на компетентността си произтичаща от Заповед № 8121з-983/13.08.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, която както стана по-горе не му е предоставена.

За пълнота следва да се отбележи, че настоящият касационен състав възприема изложените от въззивния съд мотиви за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като от една страна от извършените административни нарушения не са възникнали вреди с висока степен на обществена опасност – установеното количество дърва е определено на около 1.00 пр. м³, а от друга страна с оглед постигане на целите на наказанието е достатъчно със съставянето на АУАН извършителят на нарушенията да бъде предупреден, че при последващи нарушения на същите законови разпоредби ще му бъдат наложени административни наказания. С оглед малкото количество открити дърва, немаркирани с контролна горска марка, общинска или производствена такава, както и не придружени с превозен билет, не може да се направи извод, че съществено се засяга горското стопанство. Пълнотата изисква да се отбележи, че в случая е налице и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като са наложени две самостоятелни административни наказания, които са в следствие на едно деяния, което е следвало да се санкционира с налагането на едно административно наказание. В тази връзка следва да се отбележи, че административните наказания са наложени без по безспорен и категоричен начин да е изяснена фактическата обстановка и липсва категорично установяване на извършеното нарушение, но предвид обстоятелството, че въззивния съд не е изследвал подробно тези пороци на воденото административнонаказателно производство, настоящия съдебен състав отбелязва това обстоятелство само с оглед изчерпателност.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

На основание изложеното, касационната инстанция намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното въззивно решение правилно, поради което следва да остане в сила.

Предвид изложеното, на основание чл. 221 АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4 от 03.01.2025 г., постановено по АНД № 444/2024 г. Районен съд – Лом.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.