Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Троян, 07.11.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 320 по описа  на ТРС за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:

Предявен е иск по чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 439 ГПК от М.М.П., Н.Н.П. и Н.М.П.,*** против „ЕОС матрикс” ООД – гр. София, представител Райна Миткова – Тодрова. Ищците са отправили искане до съда да бъде признато за установено по отношение на ответника, че по изп. лист от 16.09.2008 г., издаден по гр. дело № 515/2008 г. не дължат законната лихва върху главница в размер на 5 936,53 лева, считано от 10.09.2008 г. до изплащане на вземането. В с. з. ищците са представлявани от адв. В.А. от ЛАК, който поддържа иска, направено е искане за присъждане на разноски по настоящото дело.

Ответното дружество оспорва иска, като в отговора си не излага  съображения за това. В с. з. не се явява представител, не е изразено становище по същество. Направено е възражение за прекомерност на съдебните разноски на ищците, преди да е представен списък за тях или адв. пълномощно.

          След като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, настоящия съдебен състав, намира следното:

Установява се от приложеното изп. дело № 303/2008 г. по описа на СИС при ТРС, че ищците са длъжници по същото. Изпълнителното дело е образувано по два изпълнителни листа, единият от които е за сумата 7 484.63 лева /главница 5 936.53 лева, наказателна лихва в размер 1 401.24 лева и разноски в размер 146.76 лева/ от взискател „Райфайзенбанк /България/" ЕАД, чрез изпълнително основание - заповед за незабавно изпълнение № 174 от 15.09.2008 г. и втория изпълнителен лист от 16.09.2008 г., издаден по гр.д. № 515/2008 г. на ТРС в полза на банката по реда на чл. 417 и 418 от ГПК. Не се оспорва факта, че задълженията произтичат от договор за потребителски кредит от 01.06.2006 г., сключен между  „Райфайзенбанк /България/" ЕАД и първия ищец М.П., с който е отпуснат кредит в размер на 8 000 лева, като другите двама ищци се явяват солидарни длъжници по този договор. След получаването на призовката за доброволно изпълнение от ДСИ при ТРС ищците са подали възражение. Банката – кредитор „Райфайзенбанк /България/" ЕАД е предявила иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В ТРС е образувано гр. д. № 248/2009 г., което е приключило с влязло в сила решение на 04.06.2010 г.

Не се оспорва и факта, че посредством договор за цесия банката-кредитор е прехвърлила процесното вземане на ответното дружество.

Видно от приложеното изп. дело, ищците са правили вноски по изпълнителното дело за погасяване на цялото задължение, като по задължението се събират от ДСИ и законовата лихва, начислена върху главницата, която ищците намират, че не дължат. Видно от приложения изпълнителен лист, издаден по заповедното производство по чл. 418 от ГПК, такава лихва е начислена. След подаденото възражение по иск на банката и образувано гр. дело № 248/2009 г. на ТРС, по същото е постановено решение № 146 от 14.05.2010 г. на ТРС, влязло в сила на 04.06.2010 г., с което съдът е признал съществуването на вземането на  „Райфайзенбанк /България/" ЕАД, а именно, че М.М.П., Н.Н.П. и Н.М.П. дължат солидарно по договор за банков кредит № 82000039 от 01.06.2006 г.: сумата 5 936.53 лева, представляваща просрочена главница, сумата 1 401.24 лева - наказателна лихва за периода 15.03.2008 г. до 10.09.2008 г. и сумата 146.76 лева разноски по заповедното производство.

Съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Същото е приложено по изпълнителното дело. Факт е, и видно от диспозитива на съдебното решение, съдът не е присъдил законна лихва върху главницата 5 936.53 от 10.09.2008 г. до изплащането на вземането.

Предвид на изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

В съдебната практика е безспорно, че в случай на инициирано исково производство, заповедното производство, по което вече е издадена заповедта, съответно изп. лист, продължава и този спор вече се решава с окончателен съдебен акт. В тази връзка е цитирана и съдебната практика от ищците. Съдебното решение формира сила на пресъдено нещо и предходното изпълнително основание - заповед за незабавно изпълнение, се заменя от новото изпълнително основание - влязлото в сила съдебно решение. Безспорно по настоящия казус, както беше обсъдено във фактическата обстановка, със съдебното решение не е присъдена законната лихва върху главницата от 10.09.2008 г. до изплащане на вземането, и следователно такава не се дължи. Ищцовата банка не е подала искане за допълване на решението в частта за неприсъдената законната лихва и преклузивния срок за това е изтекъл. Без съмнение в случая подлежи на изпълнение единствено диспозитива на съдебното решение по гр. дело № 248/2008 г. на ТРС, в който липсва изпълнително основание за присъждане на законна лихва върху главницата от 10.09.2008 г. до изплащане на вземането.

Предмет на иска по чл.439 ГПК е установяването на факти, изключващи изпълняемото право. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай.

Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищците, че процесното вземане за лихва не е пресъдено. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изложения факт.

С оглед горното следва да се приеме, че процесните суми не се дължат от ищците на ответника, в който смисъл и предявените иск следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищците разноски по производството, както следва: 380 лева на М.П. и по 300 лева на Н.П. и Н.П.. Относно преждевременното направено възражение за прекомерност на адв. хонорар, съда намира, че е неоснователно, тъй като тримата ищци са заплатили минимален адв. хонорар, съгласно Наредба № 1 от 2004 г.

Мотивиран от горното съда

Р    Е    Ш    И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС матрикс” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София, кв. „Малинова долина” ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, „Матрикс тауър”, представител Райна Миткова – Тодорова че М.М.П., ЕГН **********, Н.Н.П., ЕГН ********** и Н.М.П., ЕГН **********,*** не дължат законна лихва, върху главница в размер на 5 936,53 лева, считано от 10.09.2008 г. до изплащане на вземането, по изпълнителен лист от 16.09.2008 г., издаден по гр. дело № 515/2008 г. на ТРС.  

ОСЪЖДА „ЕОС матрикс” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София, кв. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, „Матрикс тауър”, представител Райна Миткова – Тодорова да заплати на  М.М.П., ЕГН ********** сумата 380,00 – триста и осемдесет лева, а на всеки едни от Н.Н.П., ЕГН ********** и Н.М.П., ЕГН ********** по 300,00 – триста лева, сторени от тях съдебно-деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

Районен съдия: