Р Е Ш Е Н И Е
№255
Гр. Добрич, 19.07.2021 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ДОБРИЧ, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря Мария Михалева, разгледа докладваното от съдия Милева административно дело №190 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка
с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от К.Т.Г. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21 – 0851 – 000158/ 28.03.2021 г. на Началник Сектор “Пътна полиция”
при ОДМВР – Добрич.
Жалбоподателката
излага съображения, че жалбата и е допустима, тъй като в качеството си на
съпруга на С.Г.е съсобственик на автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №хххххх, на
който автомобил е прекратена регистрацията за 190 дни. Счита оспорената Заповед
за незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел,
при допуснати процесуални нарушения. Не оспорва, че е извършена проверка за алкохол на съпруга й,
при която техническото средство е отчело 0.59 промила алкохол в кръвта, но
сочи, че той е оспорил резултата. Излага съображения, че същият работи като
шофьор и никога не е употребявал алкохол, когато шофира. Добавя, че с оглед
оспорването му е бил издаден талон за кръвна проба, като Г.е дал такава и на
12.04.2021 г. е получил Протокола за химическа експертиза, в който е бил
отразен резултат от 0.52 промила алкохол в кръвта. Съпругът е депозирал молба с
искане за повторна експертиза на основание чл. 27 от същата Наредба. Релевирта
се и доводи, че при издаването на заповедта не е спазен принципа за
съразмерност, регламентирав в чл.6 от АПКИска отмяна на Заповедта.
С
вх. № 2251/13.07.2021 г. е представена молба чрез адв. Г. С., надлежно упълномощен,
към която прилага Протокол с резултата от повторното изследване, извършено на
21.05.2021 г., при което е установено наличие на алкохол от 0.41 промила алкохол.
С оглед на това иска отмяна на Заповедта.
Ответникът
по жалбата — Началник Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР – Добрич в съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява. При изпращане на
преписката в придружителното писмо оспорва жалбата.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
28.03.2021 г. от мл. автоконтрольор при ОДМВР – Добрич, Сектор “Пътна полоция”,
М. Г. Г., е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA № 391767 против С. Х. Г.за това, че на 28.03.2021 г., в 11:11 часа в
гр. Добрич, по бул. “25 – ти септември” в посока гр. Варна, до Туристическа
спалня управлява лек автомобил
Фолксваген Голф с рег. № ххххх след употреба на алкохол. Водачът е
тестван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARDN-007,
цифровата индикация на което отчита 0.59 промила алкохол в кръвта, измерено в
издишания от водача въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 072356.
Като доказателство е взето СУМПС № ********* и контролен талон № 62467.
Със
Заповед № 20 – 0851 - 000158/ 28.03.2021 г., издадена от Ж. М., на длъжност
Началник Сектор към ОДМВР - Добрич, Сектор “Пътна полиция”, въз основа на цитирания
по – горе АУАН, на основание чл. 171, т. 1, б. "б. " от Закона за движение
по пътищата, на С. Х. Г., ЕГН **********, от гр. Добрич, е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Със
Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. във връзка с т. 3 от Заповед № 8121з –
1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи (служебно известна на
съда), на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, Директорът на ОДМВР Добрич е
оправомощил да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.
2, т. 2А, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от Закона за движение по пътищата
с мотивирани заповеди служители на ОДМВР – Добрич, вкл. съгласно т. 1.2 от
Заповедта – Началник Сектор “Пътна полиция”, с правомощия за територията, обслужвана
от ОДМВР – Добрич.
По
делото е приложена преписката по Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на водача с №
224/ 28.03.2021 г. на МБАЛ „Св. Анна – Варна“. С Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта № 224/ 28.03.2021 г. е дадено заключение за доказан алкохол в кръвта
на водача в размер на 0.52 промила.
Приложена
е Справка за нарушител по ЗДвП.
В
изпълнение разпореждане на съда и с оглед направени доказателствени искания от
жалбоподателя е представена и извършената
на 21.05.2021 г. повторно изследване от химика в
Специализираната химическа лаборатория, като в Протокол № 373/ 21.05.2021 г. е
отразено, че е доказан етилов алкохол в кръвта на С. Х. Г.в размер на 0.41
промила.
По
делото са представени удостоверение за гражданска брак, удостоверения за
раждане, договор за покупко-продажба на МПС и трудов договор.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното от правна страна:
Оспорването е ДОПУСТИМО. Съображенията за това са
следните:
Кръгът на лицата, които могат да подават жалби срещу
административни актове е очертан в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК и по
силата на тази правна норма за да е налице активна процесуална легитимация у
лицето е необходимо актът да уврежда оспорващия (гражданин или организация)
било чрез нарушаване или застрашаване на негово субективно право или законен
интерес, било чрез създаване на задължения за него. В настоящия случай
жалбоподателката не е участник в производството по издаване на акта, не е негов
адресат, но има установени от закона права, които се засягат от заповедта. С
процесната заповед се прекратява регистрацията на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. №ТХ 5951 НХ за срок от 190 дни и се отнемат два броя регистрационни табели. Този
автомобил е СИО видно от представените от жалбоподателката удостоверение за сключен
граждански брак с С.Г.и Договор
за покупко-продажба на лекия автомобил. Следователно
с постановяване на процесната заповед пряко и непосредствено се засягат правата
на оспорващата, които тя има върху общата вещ, изразяващи се в правото и да
ползва автомобила според предназначението му, т.е. за нея е налице правен
интерес от обжалване процесната заповед. Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за правото на жалба, за наличието на която съдът е
длъжен да следи служебно. С право на жалба се ползват лицата, чиято правна
сфера се засяга неблагоприятно от оспорения административен акт, защото
прекратява или ограничава съществуващи субективни права, създава нови или
разширява съществуващи правни задължения. Правният интерес представлява
възможността на жалбоподателя да премахне чрез съдебното оспорване породените
от оспорения административен акт неблагоприятни последици и е налице, ако без
това оспорване жалбоподателят не би могъл да защити своите права и законни
интереси, ако подаването на жалбата е абсолютно необходим и единствен път за
правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за жалбоподателя
последици. В настоящия случай жалбоподателката търпи неблагоприятните последици
настъпили в следствие на издаване на процесната заповед, поради което за нея е
налице правен интерес от оспорването на заповедта. В подкрепа на горното
становище е практиката на ВАС изразена в Определение № 3806 от 4.04.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 2526/2016 г. и Определение № 5571 от 11.05.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 5001/2016 г., които по пътя логиката според решаващия съд важат и за
настоящия случай.
Жалбата е допустима и поради подаването и в установения
от закона 14 дневен срок и като подадена
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т.
2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от
Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. на Директора на ОДМВР - Добрич, цитирана по
- горе, процесната Заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на
неговите материални и териториални правомощия, доколкото нарушението, за което
е издадена ПАМ, е извършено на територията на ОД МВР - Добрич.
Заповедта
съдържа необходимите реквизити и при издаването ѝ не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочени са
фактическите основания за издаване на Заповедта – управление на МПС след
употреба на алкохол според доказателствата към момента на издаването на
Заповедта, начинът на установяване на концентрацията на алкохол, номерът на
издадения талон за медицинско изследване, регистрационният номер на
управляваното МПС, данните за водача, както и АУАН, с който е констатирано
нарушението, във връзка с което е издадена процесната Заповед.
Към
момента на издаването ѝ Заповедта е издадена в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона. Това е така, защото:
В
мотивите на Заповедта е прието от фактическа страна, че на съответната дата и
час водачът С.Г.е управлявал лек автомобил с алкохол в кръвта от 0.59 промила.
Издаден е талон за медицинско изследване. В ЗППАМ е отразено, че водачът 1)
управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително, с което виновно нарушил чл. 5,
ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. Отразеното е според показанията на техническото
средство към момента на констатиране на нарушението. В АУАН лицето е подписало,
че има възражения по акта, с оглед на което поради несъгласие с резултата на
техническото средство му е издаден талон за медицинско изследване, като същото
е изпълнило задължението си и е предоставило кръвна проба за изследване. Според
Протокола от химическата експертиза концентрацията на алкохол е 0.52 промила.
Водачът е оспорил резултата от химическата експертиза с молба от 12.04.2021 г.
и е поискал повторен анализ. При повторния анализ е установена концентрация на
алкохол от 0.41 промила. При така събраните доказателства, преценени съобразно
нормата на чл. 142 АПК, се налагат следните правни изводи:
Мярката
е наложена по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП, в актуалната ѝ към датата на нарушението редакция, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки,
а именно: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Признаците
на състава, налагащи на административния орган да издаде ЗППАМ по смисъла на
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, са: лицето, на което се налага мярката, да
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, което да е
установено с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, като
при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
В
случая към момента на налагането на принудителната мярка предпоставките са били
налице. Цифровият индикатор на техническото средство е отчел 0.59 промила
алкохол в кръвта, измерено в издишания от водача въздух. В този смисъл правилно
в Заповедта е отразено, че към момента на издаването ѝ лицето е
управлявало МПС с концентрация на алкохол над 0.5 промила. Целта на
принудителната мярка е да предотврати последващи нарушения по ЗДвП, поради
което тя се налага незабавно след установяване на нарушението, съобразно
наличните към момента на издаването на Заповедта, с която се налага,
доказателства. С оглед на това и предвид целта на ПАМ, Заповедта, с която е
наложена, съответства на материалния закон към момента на налагането.
Съдът
обаче следва да се съобрази с всички събрани по делото доказателства, вкл. с
приетия като такова доказателство Протокол № 373/ 21.05.2021 г.
Приложеният
по делото Протокол от 21.05.2021 г. сочи на резултат от 0.41 промила, което
означава, че Г.не е извършил нарушение при управлението на автомобила на
процесната дата. Изречение последно на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП сочи, че при
наличие на изследване от кръвна проба установените стойности са определящи.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 и ал. 4 от Наредбата след изследване на
пробите кръв за установяване на концентрацията на алкохол, същите се съхраняват
в химическите лаборатории при температура от +4 °С до +8 °С, за срок не
по-малък от 3 месеца, а съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредбата, в
седемдневен срок от връчване на наказателното постановление или от предявяване
на обвинението за престъпление по чл. 343б от Наказателния кодекс, изследваното
лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ,
чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4 от
Наредбата. Водачът се е възползвал от
тази възможност и е успял да докаже, че не е извършил нарушение на закона. Този
факт е установен обаче едва в съдебно заседание на 14.07.2021 г. при
представяне на конкретния Протокол от процесуалния представител на
жалбоподателката. Както в първоначалния Протокол от 30.03.2021 г., така и в
този от 21.05.2021 г., липсва отразяване за начина, по който е достигнато до
резултата, а именно за изпълнение на изискването на чл. 22, ал. 2 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г., съгласно който
изследванията за установяване концентрацията на алкохол в кръвта се извършват
двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация (отчетена до
втория знак след десетичната запетая включително) не трябва да се различават с
повече от 0,10 на хиляда при резултати до 1 на хиляда, а при резултати над 1 на
хиляда - с до 10 % от стойността. При по-голяма разлика изследването се
повтаря. Липсата на това отразяване пречи на съда да прецени дали въобще са
извършени подобни действия, разписани с Наредбата. В случая от значение е, че
резултатът от повторното изследване е под 0.5 на хиляда. На основание
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, съгласно която установяването на нови факти
от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания, съдът кредитира втория Протокол, неоспорен
от ответника, който сочи на по – ниска концентрация на алкохол в кръвта на
водача и макар и Заповедта към момента на издаването ѝ да е била
законосъобразна, то към момента на приключване на делото се установяват нови
факти, които налагат нейната отмяна.
В
заключение прилагането на обжалваната ПАМ е било фактически и правно обосновано
и в съответствие на предвидената в закона цел да се осигури безопасността на
движението по пътищата, но установените впоследствие факти изискват нейната
отмяна, тъй като оставането ѝ в правния мир би било в нарушение на
материалния закон.
Предвид
изложеното жалбата се явява основателна.
С
оглед липсата на искане за присъждане на разноски от жалбоподателя, независимо
от изхода на спора, съдът не се произнася по такива.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Добрич, ІV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
от К.Т.Г., Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21 – 0851 – 000158/ 28.03.2021 г. на
Началник Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР – Добрич.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: